Решение № 1183 от 15.07.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1183 гр. Пловдив , 15.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20205330110490 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* против Н. А. В., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, която доставя в абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът като собственик на топлоснабден имот, находящ се в .... ИТН ..., имал качеството на клиент на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия. При неизпълнение в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. С оглед сключения при общи условия договор за покупко - продажба на ТЕ, дружеството доставило такава на стойност 1041,12 лева през периода 01.10.2018 г. – 30.04.2019 г., която не била платена. Предвид забавата, се дължала и сумата от 101,41 лева - лихва за периода 04.12.2018 г. – 13.02.2020 г. Ответникът не изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1183/17.02.2020 г. по ч.гр.д. № 2522/20 г. на ПРС, връчена по реда на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, при което възникнал правен интерес да предяви искови претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли за уважаването им.

Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор от назначения особен представител.

Оспорва исковете, в т.ч. – ответникът да е бил собственик на имота; да има качеството на клиент; нямало сключен договор между доставчика и клиентите на ЕС; реалната доставка на ТЕ; размера на задълженията; валидността и законосъобразността на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г., която била приета от некомпетентен орган, при нарушение на чл. 155, ал. 2 ЗЕ; годността и изправността на топломера в аб. станция; размера на технологичните разходи; наличието на акт на производителя на аб. станция; стойностите на БГВ. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Тя е връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По делото е представен препис – извлечение от сметка на ответника за процесния период, в което е отразено, че задълженията са за отопление, БГВ, сградна инсталация и услуга разпределение.

Според чл. 150 от Закона за енергетиката ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди от топлопреносно предприятие на клиенти се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, нито ОУ да бъдат приемани изрично, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Същият е задълженото лице да заплаща продажната цена на доставената и потребена ТЕ, тъй като е встъпил в облигационни правоотношения с ищцовото дружество /Решение №35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на III ГО на ВКС/.

Исковата претенция касае доставена и начислена ТЕ за имот, находящ се в .........

Не се спори и се установява от писмените доказателства по делото /копие от КР с данни от КРНИ - създадената с чл. 2, ал. 5, вр. с ал.2, т.1 ЗКИР – законова презумпция за вярност на вписани обстоятелства; декларирани данни в НАП от наследодателя; уд. за наследници/, че имотът е бил собственост на наследодателя на ответника. Той е придобил правото на собственост по силата на наследственото правоприемство, като е придобил и качеството на клиент на услугите на ищеца. На тези изводи не противостои служебната смяна на партидата на негово име, т.к. той има качеството на наследник и е придобил съответните права на собственост. Отделно, не е изпълнено задължението по 2 чл. 14, т.1 ОУ за писмено уведомяване на продавача при промяна на титуляра на правото на собственост, при което ответникът не може да черпи права от неизпълнение на собствените си задължения, като се освободи от отговорност за задължения, възникнали във връзка с правото му на собственост. Без значение за изхода на спора е, че имотът е съсобствен с останалите наследници. В отношенията с доставчика, ответникът, на чието име е прехвърлена партидата като единствен пряк наследник /син/, дължи начислените суми, а останалото е въпрос на вътрешни уговорки между съсобственици, респ. на евентуално приложение на чл. 30, ал. 3 ЗС, по силата на който /при липсата на други договорености/ ответникът би могъл да иска от другите съсобственици припадащата му се част от разходите за общата вещ. С оглед изложеното, съдът приема, че ответникът има качеството на клиент на дружеството, съобразно чл. 153 ЗЕ и ОУ на ЕВН. Възраженията в ОИМ и ПЗ не се споделят.

Налице са договорни отношения по продажба на ТЕ за битови нужди, с включените в него права и задължения, съгласно ЗЕ и ОУ /видно от приложените към ИМ документи – публикувани по надлежния ред и влезли в сила/. Според чл.4, ал.1 ОУ, продавачът е длъжен да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл.13, ал.1, т.1 ОУ, купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок.

Същият е регламентиран в чл. 34, ал. 1 ОУ - 30 – дневен след изтичане на периода, за който се отнасят. При неизпълнение, изпада в забава, без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва.

Определянето размера на месечното задължение за плащане цената на потребената ТЕ, независимо дали е за отопление или БГВ на всеки потребител от сградата - етажна собственост, начинът на разпределяне, респективно формиране на месечното задължение, са регламентирани в ЗЕ и Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм., но действаща в периода/ - Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост /за процесния период норм. акт е бил действащ и приложим, като частичната отмяна с Решение на ВАС от 26.06.2020 г. по адм. дело № 14350/2019 г. има действие занапред/.

По делото е прието заключение на СТЕ /л.103-113/, в което експертът отбелязва, че за процесния период е доставена и начислявана ТЕ за отопление и БГВ за имота на ответника. АС, обслужваща жилищния блок, е работила като е подавала ТЕ за отопление и БГВ. Дяловото разпределение е извършено коректно и с оглед изискванията на Методиката. Вещото лице е изготвило експертизата, като е ползвало не само предоставени му от ищеца данни, а и такива от топлинния счетоводител.

Технологичните разходи в размер на 30,861465 MWh са за сметка на ЕВН. В процесния период, на ответника е начислявана ТЕ при условията на т.6.7, вр. с т.6.5. от Методиката, поради липса на осигурен достъп от потребителя за отчет на измервателни устройства. За периода всички 3 бр. отоплителни тела са били присъединени към топлопреносната мрежа в блока и са били снабдени с ИРУ за визуален отчет /технически изправни/, но за отчитането им не е осигуряван достъп.

Отбелязано е, че няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищеца. Разпределението и начисляването на ТЕ, са извършвани в съответствие с нормативните изисквания. Съдът кредитира заключението като ясно, подробно, компетентно и безпристрастно изготвено, доколкото вещото лице е отговорило обективно и с научна обоснованост на 3 поставените му въпроси.

Няма основание заключението да не бъде ценено, с мотиви, че вещото лице изградило изводите си на частни свидетелстващи документи. Това е така, тъй като - отчетната дейност на топлинната енергия се извършва от дружество за топлинно счетоводство. Ползването на други отчитащи енергията документи е обективно невъзможно, защото единствено ответникът осъществява дейност по производство и пренос на топлинна енергия в гр. Пловдив. Съгласно чл.43, ал.2 ЗЕ, за една обособена територия се издава само една лицензия за пренос на топлинна енергия. Доколкото дружеството - ищец е единственият лицензиран преносител на топлинна енергия за територията на гр. Пловдив /ноторен факт, с публично достъпна информация за всички данни за лицензията и в интернет – сайта на ДКЕВР/, няма как вещото лице да работи на база други отчитащи енергията документи. Освен това законът предвижда строги правила, гарантиращи коректността на отчитането и при липса на данни за нарушаването им, не може да се презумира неточност на начисленията. Поради това, съдът намира за неоснователни наведените от ответника доводи за липсата на годни доказателства, установяващи реално потребление на топлинна енергия.

Неоснователни са и оспорванията относно технологичните разходи, т.к. според заключението на СТЕ в процесната сграда е изпълнена корекция на тези разходи в абонатната станция, като количеството е определено правилно и в съответствие със законовите изисквания /в т.ч. с Методиката за дялово разпределение към посочената Наредба/.

Относно дължимостта на разходи за сградна инсталация: съобразно чл.142, ал.2 ЗЕ - ТЕ за отопление на сграда-етажна собственост се дели на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, такава за отопление на общите части и на имотите. ТЕ за сградна инсталация се разпределя между всички потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл.143, ал.3 ЗЕ. Количеството ТЕ, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и прочие фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл.140, ал.3 ЗЕ и чл.38, ал.1 ЗС и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и общи части, ограждащи стени на имотите, подове, тавани и пр., т.е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда, което също се явява реално енергийно потребление. Ето защо, всички собственици/ползватели на имоти, находящи се в сграда - етажна собственост, следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на съответния имот. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл.153, ал.6 ЗЕ, съобразно която клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

В чл. 11, ал. 5 ОУ на ЕВН е предвидена норма, почти идентична на посочената, от която следва, че – дори и при прекратено топлоподаване, клиентите в сграда – ЕС, остават такива и следва да заплатят отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата ТЕ.

Разпечатката съдържа 29 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8de8a671-5d7b-4da1-b194-055813849f25