Решение № 27 от 19.01.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Кюстендил, 18.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Й.ка Хр. Неделчева като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20221500500192 по описа за 2022 година

С решение №113/14.03.2022г. постановено по гр.д.2199/2021г. по описа на Дупнишкия районен съд е отхвърлен, като неоснователен предявения от И.

Й. Д., ЕГН ********** и П. М. Д., ЕГН **********, двамата с адрес гр.Д.,ул..

*** срещу Г. Й. Д., ЕГН ********** с адрес с.Р., общ. С.п. иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на 406/820 ид.ч. от урегулиран поземлен имот №ІІІ за пл.№483 с площ 820 кв.м. по плана на с.Р., съгласно улична и дворищна регулации, утвърдени със заповед №213/12.09.1989г. на Председателя на ИК на ОбНС гр.Сапарева баня при съседи: улица, заключена между о.т. 170-171-154, улица, заключена между о.т-. 172-171-165, упи ІІ-484 и упи ІV-482, ведно с построените в този имот през 1963г. жилищна сграда със застроена площ 76.50 кв.м. и гараж .Съдът е осъдил И. Й. Д. и П. М. Д. да заплатят на Г. Й. Д. разноски за производството възлизащи на 500.00 лв.

Преписи от решението са връчени на страните, както следва: на ищците на 30.03.2022г., а на ответника на 17.03.2022г.

В рамките на определения в чл.259, ал.1 ГПК срок, срещу 1 постановеното решение е подадена жалба от И. Й. Д. и П. М. Д., с адрес гр.Д.,ул.. ***, чрез адв.С. Б..В жалбата се твърди неправилност на решението ,като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано.Позовавайки се на обстоятелствата: че през 1983г. родителите на страните - И. Д. и Г. Д. и децата им се били уговорили и съгласили , за построяване в общ парцел на къща, която да бъде предоставена на Г., а построената до момента на остане в собственост на И., при който да живеят и родителите, на основание чл.32, ал.2 ЗТСУ родителите дали съгласие за разделяне на общия парцел ХІ-53 на два 1 парцела ХІ и ХІV за имот 53, подарили втория от парцелите на Г. и цялото семейство – с труд и средства построили новата къща до края на 1989г. , през 1990г. било извършено фактическо разделяне на двете същи, при което всеки установил самостоятелна власт върху конкретен имот И. Д. върху старата къща, построена през 1963г. а Г. Д. върху новата къща, построена 1989г., след което те заживели със семействата си в тези жилища, при липса на спорове относно начина на разпределение и ползването, при установено владение от всеки от тях, без претенции за упражняване на права на съсобственик по чл.30, ал.3 и чл.31, ал.2 ЗС е обоснован извода, че така осъщественото владеене ,за което свидетелстват лицета И. Я., В. К., Л. А. довело до придобИ.е на старата къща от И. Д., без оглед на фактите, които се проявили след 2000г.- след изтичане на срока на придобваната давност – с начален момент 1990г. когато е извършено фактическо разпределение на имотите.Като цитати в жалбата са представени части от показанията на разпитаните свидетели Я., К. и А..В противовес на поддържаната от ищците теза е обсъден извода на съда, че спорните недвижимости не са придобити на основание давностно владение от ищците, тъй като липсва акт на предаване на владение на целия НАСЛЕДСТВЕН ИМОТ на един от сънаследниците или съсобствениците по съгласие с останалите наследници или съсобственици на основание сключен между тях писмен договор за доброволна делба, за да започне да тече в полза на този сънаследник или съсобственик придобвина давност за целия имот и да е необходимо той допълнително да демонстрира пред другите наследници промяна на намерението си да свои имота, тъй като по делото било установено, че до смъртта им наследодателите на страните И.

Д. и Г. |Д. са ползвали части от спорния имот, ( ежедневно една стая), това ползване не е било отблъснато по никакъв начин от ищците до 07.11.2020г., 2 когато те заключили къщата и не е било налице ограничаване на достъпа до имота по отношение на ответника.Противопоставяне и оспорване на начина на разпределение след изтичане на срока на придобивна давност според посоченото в жалбата е без значение, тъй като позоваването на давността не е елемент от фактическия състав на придобивната давност – ТР №4/2021г. на ОСГК на ВКС.В жалбата се твърди, че са налице действия на ищеца – на своене, покриващи съдържанието на правото на собственост, заявени пред ответника по недвусмислен начин, от които се разбира, че свои изцяло имота и упражнява фактическа власт върху него.Заключването на имота и препятстване достъпа на другия съсобствени е разгледано, като действие на отблъскване на владението, но неизключващо възможността съсобствениците фактически да са разпределили съсобствените имоти и всеки да е започнал да владее за себе си имота, който фактически му е разпределен без кавги и разправии.Претенцията е за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск.Претендира се плащане и на разноски за производството.

Препис от жалбата е връчен на ответника в производството – Г. Й. Д..В срока за подаване на отговор, определен в чл.263, ал.1 ГПК е подаден такъв.Твърдението за доказаност на осъществено владеене на имота за периода 1990-2000г. довело до придобИ.ето му давност е оспорено, като недоказано - предвид устаноевните факти.Тезата за неформална делба на двете къщи – била недоказана, уговорка в този смисъл не е налице.В отговора се сочи, че съществуват доказателства, за това, че никой не е оспорвал собствеността на ответника върху наследствената му част от имота, за което свидетелства факта, че след като през 2014г. И. Д. е сключил с баща си договор за покупко – продажба на имота, е подадена декларация по чл.14 ЗМДТ ,в която ответникът е посочен като собственик на 2/12 (1/6) ид.ч. от имота.Освен на посочените обстоятелства, ответната страна се позовава и на свидетелски показания, сочещи, че ищците никога не са ползвали сами имота, една стая от същия имот на първия етаж била ползвана от ответника и неговото семейство, в стаята те държали свои вещи и полагали грижа за родителите на страните, и изцяло поддържали и облагородявали дворното място,след смъртта на тяхната майка Р. Д.( поч.2009) в имота останал да живее – Й. Д., - техен баща, грижите за който били поети изцяло от ответника и неговото семейство, потвърдено от всички свидетели по делото.Изрично е подчертано, че посочени от ищеца свидетели установили, че Г. е ползвал и 3 гараж за работилница.Ищците изобщо не били владеели или ползвали имота след 2015г., когато се изнесли от гр.Дупница, но и в периода преди това, когато обитавали целия втори жилищен етаж от сградата при доказаност и на факта, че ответникът е е противопоставил на намерението на И. Д. да изгони баща им от къщата.В съответствие с изложеното, в отговора е заявено искане за потвърждаване на обжалваното решение, претенция за заплащане на разноски за производството.Приложен е списък на разноски.

Жалбата е допустима, подадена в законоустановения срок, от надлежна страна в процеса, насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводиге и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.235 ГПК прие за установено следното:

Производството пред ДнРС е образувано по искава молба, подадена от И. Д. и П. Д. срещу Г. Д..Ищците са посочили, че през 1963г. родителите на И. и Г., закупили – празно дворно място, съставляващо парцел ХІ-53 в кв.9 по плана на с.Р., с площ 828 кв.м., в което през 1963г. построили двуетажна жилищна сграда с площ 76.50 кв.м, а през 1979г. и сграда от допълващо застрояване, с предназначение „гараж“.Между родителите и синовете било постигнато съгласие за построяване на още една жилищна сграда, която да бъде предоставена на ответника Г. Д..На 21.05.1984г. на Г. Д. били дарени ½ ид.ч. от дворното място, представляващо парцел ХІV- 53, с площ 414 кв.м., в което попада новопростроена двуетажна масивна жилищна сграда.Ищците считат, че по този начин е била извършена неформална делба от родителите им на притежавано от тях имущество.Майката на Д. починала на 16.06.2009г.На 26.02.2014г. бащата прехвърлил на по – малкия си син И. 4/6 ид.ч. от дворно място, заедно с двуетажната жилищна сграда и гаража, като до края на живота си останал да живее в къщата на И..Ищците заявяват, че още през 1984г. са започнали да упражняват давностно владение върху двуетажна сграда,построена през 1963г., гараж и 406/820 ид.ч от дворното място и са придобили имота на основание давностно владение - неговия дял 4 при извършената неформална делба.Предвид посочените обстоятелства ищците оспорват нотариален акт №145 дело №489/23.12.2020г. по описа на Нотариус Л.С., с който ответникът е признат за собственик по наследство на 1/6 ид.ч. от същата сграда и 1/6 ид.ч. от упи ІІІ-483 , попадащ в кв.57 по регулационния план на с.Р. и заявяват претенция за признаване правото им на собственост по отношение на 406/820 ид.ч. от упи №ІІІ, пл.№483 с площ 820 кв.м., ведно с построените в него през 1963 г. жилищна сграда, със застроена площ 76.60 кв.м. и гараж, на основание давностно владение, установено при нефопрмална делба, извършена през 1984г.В исковата молба се сочи също така, че след като майката на Д. починала през 2009г, спазвайки уговорката пред децата си на 26.02.2014г. бащата прехвърлил на малкия си син - ищеца И. Д. чрез ;покупко- продажба своята иделна част от дворното място, заедно с двуетажна сграда и гаража, оставайки да живее до края на живота си в тази сграда

Ответникът е оспорвал иска, противопоставяйки следните обстоятелства – построената през 1987г. жилищна сграда е изградена изцяло с негови средства.Спорните 1/6 ид.ч. от имота е придобил по наследство от неговата майка Р. Д..След смъртта на неговата майка през 2009г., той и съпругата му се грижили за техният баща Й. Д., по същото време ищците са обитавили втория етаж на къщата, без да полагат каквито и да било грижи за възрастния.Малко след като придобили 4/6 ид.ч от имота, те се изнесли и установили в гр.Дупница, след което само ответника е стопанисвал имота.Сочи се и факта, че след извършена през 2014. сделка, по покупко – продажба, в декларация по чл.14 ЗМДТ имотът е предеклариран, в която ищецът е посочил ответника, като собственик на 2/12- 1/6 ид.ч. от процесните недвижимости.

Във връзка с твърдените – оспорвани обстоятелства, по делото са представени писмени доказателства, разпитани са свидетели.

Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.235 ГПК прие за установено следното:

Няма спор между страните, че на родителите на Й. и Г. Д. – Й. Д. и Р. Д. е принадлежало право на собственост по отношение на парцел ХІ-53 , находящ се в с.Р., с площ 828 кв.м при съседи: от две страни улици, Н. Ш., 5

К.Ч..

На основание одобрен архитектурен проект в дворното място е била изградена двуетажна жилищна сграда със застроена площ 76.50 кв.м.

В определен момент от парцела е бил отеделен самостоятелен парцел, а в декларация с рег.№2683 от 21.09.1984г. по регистъра на СВ при ДРС Й. Д. е изразил съгласие, Г. Й. Д. ,собственик на парцел ХІV -53 по регулационния план на с.Р., да построи жилищна сграда в собствения си парцел на разстояние 2 м. от регулационната линия, разделяща този парцел от парцер ХІІ53 в кв.9.

С нотариален акт №52, том ІІІ, н.д.№971/1984г. по описа на Нотариата при ДнРС Й. Д. е дарил на сина си Г. Д. празно дворно място, образуващо парцел ХІV -53 ,в кв.9 по регулационния план на с.Р..

Към момента спорния имот представлява УПИ №ІІІ, отреден за им.пл.

№483, състоящ се от 820 кв.м, според ул. и дв. Регулация, утвърдени със заповед №213/12.09.1989г.Според отразеното на скица №123/20.04.2021г. права досежно този имот са записани на И. Д., Д. Д. и С. Д..Мястото е застроено, като са отразени две двуетажни жилищни сгради, паянтова и масивна сгради.