Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 378 от 19.04.2024, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Частно наказателно дело 717/2024
Вид
Определение № 378
Подписан
19.04.2024
В сила
28.05.2024
Състав
Валери Цветанов Цветанов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 378 гр. Плевен, 19.04.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валери Цв. Цветанов като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Частно наказателно дело № 20244430200717 по описа за 2024 година и за да се произнесе съобрази следното:

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 243 ал. ІV от НПК.

Първоинстанционният съд е сезиран с жалба по реда на чл. 243 ал.ІV от НПК от Х. В. П. чрез адв. А.З. от АК-Плевен против Постановление на Районна прокуратура – гр. Плевен от 21.03.2024г, с което е прекратено на основание чл.243, ал.1 т.1 във вр. с чл.24, ал.1 т.1 от НПК наказателното производство по досъдебно производство №ЗМ 360/2023г. по описа на Първо РУ град Плевен, №1789/2023г. по описа на Районна прокуратура град Плевен, водено срещу П. Б. В., ЕГН ********** за престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

Моли съда да постанови определение, с което да отмени Постановление на Районна прокуратура – гр. Плевен от 21.03.2024г., постановено по по досъдебно производство №ЗМ 360/2023г. по описа на Първо РУ град Плевен, №1789/2023г. по описа на Районна прокуратура град Плевен, водено срещу П.

Б. В., ЕГН ********** за престъпление по чл.183, ал.1 от НК и да върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона за продължаване на разследването. Навеждат правни доводи, че изводът на наблюдаващия прокурор по наказателното производство за липса 1 на субективен елемент от престъплението по чл. 183, ал.1 от НК от страна на *** П. Б. В. е неправилен, както и че не са извършени необходимите съдопроизводствени действия по разследването, с цел установяване на обективната истина относно извършеното деяние от субективна и обективна страна.

Съдът, като съобрази наведените в жалбата правни и фактически доводи и събраните по досъдебното производство доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 243 ал. ІІІ от НПК, допустими е, разгледана по същество е основателна.

Досъдебното производство е образувано на 29.05.2023г. за това, че за периода от м. януари 2023г. до м. май 2023г., в гр.Плевен, след осъждане да бъде издържан низходящ съзнателно не е изпълнено това задължение в размер на две или повече месечни вноски - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

В хода на разследването са разпитани в качеството на свидетели лицата:

Х. В. П. – *** и законен представител на *** Б.П.В. и В.П. В., самата Б. В.а, М.Т. В.а.

В хода на разследването е установена следната фактическа обстановка:

От 2004г. до 2021 г. свидетелката Х. П. и обвиняемият П. В. живели при фактически брачни отношения.

От съвместното си съжителство същите имат родени две деца - Б.П.В., родена на *** и В.П. В., роден на ***

В хода на съвместното си съжителство свидетелката П. и обвиняемият В. няколко пъти се разделяли и събирали отново за съвместен живот. През 2021г. настъпил рязък срив отношенията помежду им и те окончателно се разделили, като предвид упражнявано над нея физическо и психическо насилие свидетелката П. получила от Районен съд - гр. Плевен Заповед за закрила по ЗЗДН. *** Б. и В. останали да живеят с *** си.

С решение № 1919 от 30.12.2023г. по гр.д.№ 5092/2023г. по описа на Районен съд - гр. Плевен, в сила от 19.01.2023г. обвиняемият П. В. бил осъден да заплаща на своите низходящи си чрез тяхната *** и законен представител свидетелката Х. П. месечна издръжка в размер, както следва: 200лв. за *** В.

2 и 220лв. за *** Б.. Обвиняемият П. В. не е плащал повече от две месечни вноски.

Решението на Районен съд - гр. Плевен по гражданското дело е било постановено в отсъствие на обвиняемия П. В.. Той не се е възползвал от правото си да депозира писмен отговор по предявената искова молба, не се е явил в открито съдебно заседание. Същият е бил редовно призован, според правилата на ГПК, но видно от приложената изрична справка от Районен съд - гр. Плевен всички призовки и книжа са били връчени не лично на него, а на неговия *** Б. В.. Призован за разпит в хода на досъдебното производство Б.

В. не се явява поради тежко заболяване и невъзможност да се движи. Явява се неговата *** свидетелката М. В.а, която е упълномощена да го представлява.

След запознаване с правата на свидетел В.а отказва да дава показания тъй като като обвиняем по делото е привлечен нейния ***.

Прокурорът при Районна прокуратура-Плевен в обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство е направил анализ на събраните по досъдебното производство доказателства.

За да прекрати наказателното производство, в мотивите си от 21.03.2024г., прокурорът е приел, че е налице хипотезата на чл.243, ал.1, т.1, във вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК – липса на престъпление.

От правна страна е прието, че не са събрани достатъчно доказателства относно субективната страна на деянието по чл. 183, ал.1 от НК. Според прокурора е установено, че обвиняемият П. В. не е бил уведомен, че с решение № 1919 от 30.12.2023г. по гр.д.№ 5092/2023г. по описа на Районен съд - гр. Плевен, в сила от 19.01.2023г., е осъден да заплаща на низходящите си чрез тяхната *** и законен представител месечна издръжка в размер, както следва: 200лв. за *** В. и 220лв. за *** Б.. Прокурорът е приел, че от субективна страна в съзнанието на обвиняемия В. не са изградени представи относно това, че е осъден да плаща издръжка за своите деца. Според прокурора макар от обективна страна обвиняемият В. да е осъществил елементите от състава на престъплението по чл. 183, ал.1 от НК, от субективна страна това деяние не може да му бъде вменено във вина, още повече, че разпоредбата на чл. 183, ал.1 от НК изисква деянието да е осъществено при пряк умисъл, следва деецът съзнателно да не изпълнява задължението си за плащане на издръжка.

3

Така постановеното постановление за прекратяване на наказателното производство е било обжалвано от Х. В. П..

Съдебният контрол върху постановленията за прекратяване на наказателното производство следва да даде отговор на въпросите дали са извършени всички необходими действия по разследването, изяснена ли е фактическата обстановка и направен ли е всеобхватен анализ на събраните доказателства. На съда е вменено позитивното задължение да провери както обосноваността на атакувания прокурорски акт, т.е. доколко възприетите фактически положения са изводими от доказателствената съвкупност или пък вътрешното убеждение на прокурора по фактите е опорочено поради игнорирането на част от доказателствените материали или тяхното изопачаване, така и неговата законосъобразност /материална и процесуална/ дали при правилно установената фактология материалният закон е приложен правилно и дали не е допуснато съществено процесуално нарушение в процеса на събиране, приобщаване и последващата оценка на доказателствените източници.

В наказателния процес задължението за излагане на мотиви се отнася до всички процесуални органи и във всички стадии на производството /арг. от чл.34 и чл.199 ал.2 от НПК/, като същото е закрепено изрично и на конституционно ниво – чл.121 ал.4 от Конституцията на Република България.

Мотивите представляват обективираното външно изражение на връзката между съдържанието на доказателствените материали, установената по делото фактическа обстановка, приложения закон и достигнатите от органите на съдебната власт умозаключения, въз основа на които постановяват съответен акт. Според съда обжалваното постановление на Районна прокуратура-Плевен за прекратяване на наказателното производство е мотивирано, като наблюдаващият прокурор стриктно е изпълнил вмененото му задължение и е провел задълбочено аналитично обсъждане на приобщения по делото доказателствен материал и е изложил аргументирано позицията си кои от тях кредитира с доверие, респ. кои от тях отказва да използва при формирането на свободното си вътрешно убеждение.

Изпълнителното деяние на престъпния състав по чл. 183, ал. 1 от Наказателния кодекс се свързва с наличието на съдебно решение без да съществува изискване да е образувано изпълнително производство за 4 събиране на вземанията. Съдебните решения относно заплащане ежемесечна издръжка на низходящ се изпълняват доброволно от родителя, който е задължен да намери начин за престиране на сумите при условията, посочени в решението на съда. С чл. 183, ал. 1 от НК са създадени допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на съдебните решения относно заплащане на издръжка от родител на дете като е осигурена наказателно правна защита на интересите на низходящия с цел да се създадат възможно най-благоприятни условия за неговото отглеждане и получаване на образование. Защитено е и правото на родителя за принос и оказване материална подкрепа на неговото дете. За да е съставомерно едно деяние по чл.183, ал. 1 от НК е необходимо от обективна страна, издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима съгласно влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна – това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните задължения лице. Престъплението по чл. 183 от НК е формално и продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време. Началото на престъплението по чл. 183 от НК е след изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой низходящ става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Чрез разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК се държи наказателно отговорен този, който като е осъден да заплаща издръжка на свой низходящ, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски.

Обвиняемият В. е задължен с влязло в сила съдебно решение № 1919 от 30.12.2023г. да заплаща ежемесечна издръжка на *** си В. в размер на 200лв. и на *** Б. в размер на 220лв. по гр.д.№ 5092/2023г. по описа на Районен съд - гр. Плевен, в сила от 19.01.2023г., и не е изпълнил задължението си размер на повече от две месечни вноски. За ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия е необходимо да е налице неизпълнение. Обсъжданото задължение е периодично и срочно и забава е налице от изтичане на съответния месец. Върховният съд е имал възможност да посочи, че не е необходимо изтичането на още един месец след този, за нуждите през който се дължи издръжката (Определение 9-77-І НО).

Съгласно чл.183 от НК деянието ще е съставомерно, ако не са изпълнени две месечни вноски, т.е. ако към момента на настъпване на изискуемостта на 5 втората инкриминирана вноска не е изпълнена както тя, така и предходната инкриминирана (вж. Решение 361-08-ІІІ НО ВКС). Необходимият минимум от неплатени поне две месечни вноски, за да възникне отговорността по чл.

183, ал. 1 от НК очевидно е налице. В този смисъл, в Решение № 484/1980г. на ВС, І Н.О. е посочено, че „за да се държи наказателно отговорно дадено лице по чл. 183, ал. 1 от НК за неплащане на издръжка на свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, е необходимо то да бъде осъдено с влязло в сила решение и след влизане в сила на осъдителното решение съзнателно да не е изплатило дължимите вноски в размер за два или повече месеца. За неплатената издръжка за времето, преди да има влязло в сила решение, лицето не носи наказателна отговорност, а само гражданска такава.” Обвиняемият В. не изплатил 13 месечни вноски, всяка възлизаща в размер на 200 лева, или общо 2600 лева за малолетния В., и 13 месечни вноски, всяка възлизаща в размер на 220 лева, или общо 2860 лева за непълнолетната Б..

В практиката си ВКС приема, че за да е съзнателно неизпълнението на задължение за заплащане на издръжка е необходимо извършителят да е изградил представи за наличието на съответното задължение и за това за какъв период от време не е внесъл дължимите суми, като преследва настъпването на общественоопасните последици или допуска /примирява се/ с престъпния резултат /изпадането в забава/. За доказването на субективната страна на деянието е необходимо установяването на обективната възможност за изпълнение на задълженията и липса на пречки от непреодолим характер, препятстващи заплащането на издръжка /Решение №47/12г. на ВКС, III н.о./.