Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 85 от 15.04.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Наказателно от частен характер дело 2795/2021
Вид
Присъда № 85
Подписан
15.04.2022
В сила
29.09.2022
Състав
Теофана Божидарова Спасова

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към Присъда № 85/15.04.2022г. по НЧХД № 2795/2021г. по описа на ПРС – ХХІІІн.с.

С тъжба от 20.04.2021г. Л. И. В. от гр. ... е повдигнал обвинение срещу З. К.

С. ЕГН ********** от гр. ... за това, че на 28.02.2021г. гр. П. му е причинил лека телесна повреда:разкъсно-контузна рана, контузия и кръвонасядане на горната устна, кръвонасядане на носа, представляващи разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 от НК и чл. 129 от НК – престъпление по чл. 130, ал.1 от НК.

Частният тъжител лично и чрез повереника си – адвокат Д., поддържа повдигнатото обвинение. Изразява становище, че в производството пред съда са установени твърденията, изложени в тъжбата и поради това прави заключение, че е извършено престъпление от частен характер и се предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание във вид и размер, който съдът намери за справедливо, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Подсъдимият З. К. С. не се признава за виновен и не дава обяснения по дело то . Защитникът на подсъдимия – адвокат Д., счита, че следва повдигнатото обвинение да бъде преквалифицирано.

На основание чл.84 от НПК са приети за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански искове, предявени срещу подс. С. от частния тъжител В. за сумата от 100 лева, като обезщетение за причинените на последния имуществени вреди от престъплението, вменено във вина на подсъдимия, както и такъв за сумата от 3 000лева за репариране причинените на тъжителя неимуществени вреди от същото деяние. Претендира се и заплащане на законната лихва върху двете суми от датата на деянието – 28.02.2021г. до окончателното им изплащане.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият З. К. С. е роден на ... г. в гр. ..., живущ в същия град, ..., български гражданин, женен, неработещ, неосъждан, ЕГН **********.

Частният тъжител бил собственик на жилище, находящо се в гр. П., ул.

„...“ № ..., ет.... ап..... Около три години преди подаване на настоящата тъжба 1

В. предоставил жилището за живеене на дъщеря си, съпругът й и малолетното им дете, за да го ползват като семейно жилище

На

27.02.2021г. подсъдимият З. К. С. - съпруг на дъщерята на тъжителя, извършил акт на домашно насилие над нея и малолетната им дъщеря - Г.З. С.а, ЕГН ********** – нанесъл им побой. Принудени от агресията на подсъдимия, двете избягали от жилището и се прибрали в гр. ..., където тъжителят и съпругата му живеят - гр...., ул. „....“ №...

На 28.02.2021г. около 16 часа, В., съпругата и внучката му отишли до апартамента в гр.П., за да вземат учебници и вещи, необходими на детето , тъй като същата била ученичка. Заварили подсъдимия З.С. във видимо нетрезво състояние, като на масата се виждала чаша с алкохол. Тъжителят го помолил най-учтиво да напусне жилището, тъй като то не е негова собственост и след като има агресивно поведение към дъщеря му и внучка му, то повече той и съпругата му не желаят същия да го обитава. З.С. се ядосал, започнал да крещи, че ще ги убие всички и нанесъл няколко удара с юмрук в областта на лицето на тъжителя, около носа и устата.

Всички се уплашили и съпругата на В. - свидетелката Е. В.а, подала сигнал на телефон 112, за да се предотвратят евентуални по-сериозни наранявания върху тях.

На място пристигнали пристигнали двама полицейски служители, които предупредили подсъдимия да напусне жилището, съставили Протокол за предупреждение, който С. отказал да подпише и затова бил повикан съсед, който удостоверил този отказ.

На 01.03.2021г. тъжителят и съпругата му посетили Университетската болница „Св.Георги“-гр. П., откъдето извадили медицинско свидетелство за нанесения побой.

Тъй като В. се чувствал зле и имал постоянни болки в областта на челюстта, в областта на нанесения удар, н а 02.03.2021г. посети л зъболекар, който установил : синини в областта на горната устна и нос,както и кръвонасядания по гингивата в областта на 21/12 зъб.

След случая била подадена и жалба с вх.№ 000-3660/05.03.2021г. във Второ РУ на ОД на МВР- гр. П. и Жалба с вх.№ 2474/01.03.2021г. при Районна Прокуратура гр. П..

По делото е назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза по писмени данни относно уврежданията, причинени на частния тъжител. Видно от заключението на същата на В. са били причинени разкъсно-контузна рана на горната устна, контузия и кръвонасядане на горната устна, кръвонасядане на носа, кръвонасядане на венеца на горната челюст в областта на първи ляв и десен горен зъб, изкълчване /разклащане/ на първи ляв и десен горни зъби втора степен. Според вещото лице така описаните травматични увреждания са причинени по механизъм на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно да са причинени от удар с юмрук в областта на устата и носа на пострадалия. Разкъсно-контузната рана на горната устна и 2 изкълчването /разклащане/ на първи ляв и десен горни зъби втора степен са довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

Останалите увреждания са причинили болка и страдание, без разстройство на здравето.

Така описаната фактическа обстановка съда счита за безспорно установено въз основа показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели Е. Г. В.А, И. И. А., М. Р. Т., както писмените доказателства по делото – съдебно-медицинско удостоверение, преписка на Районна прокуратура-П., образувана по повод подадената от тъжителя жалба за инкриминирания случай, Решение № 1307/26.07.2021г. по гр.д. № 4395/2021г. по описа на ПРС-ІІІгр.с., заключение на съдебно-медицинска експертиза.

Съдът кредитира показанията на свидетелите В.а, А. и Т. като последователни, непротиворечиви и съответстващи на останалия доказателствен материал. Тук следва да се отбележи, че съдът отчита обстоятелствата, че Е. В.а е съпруга на частният тъжител, както и че явно също е във влошени отношения с подсъдимият С.. Въпреки горното съдът намира, че показанията на свидетелката не следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност по делото, тъй като добре съответстват с показанията на другите свидетели по делото и в частност – с тези на свидетелите А. и Т. , които следва да се определят като такива, за който няма никакви данни да е в конфликт с подсъдимия, или в приятелски отношения с частния тъжител или съпругата му. Още повече, че посочените двама свидетели са станали очевидци на част от инкриминираните събития единствено и само по повод изпълнение на служебните им задължения в качеството им на полицейски служители. В този смисъл и двамата също непротиворечиво сочат, че са видяли подсъдимия С. да е бил под въздействието на алкохол . Освен това същите, макар да не са възприели пряко следи то насилие върху тъжителя, потвърждават, че им е било заявено такова обстоятелство както от В., така и от В.а, поради което и съставили протокол за предупреждение на С., който той отказал да подпише. Съдът не намира противоречие в показанията на Е. В.а и тези на свидетелите А. и Т. , поради което изцяло възприема и кредитира всички тях.

Относно показанията на свидетелите съдът съобрази и заключението на изготвената, не оспорена от страните и приета съдебно медицинска експертиза, съгласно която на инкриминираната дата на тъжителят е било причинено: разкъсно-контузна рана на горната устна, контузия и кръвонасядане на горната устна, кръвонасядане на носа, кръвонасядане на венеца на горната челюст в областта на първи ляв и десен горен зъб, изкълчване /разклащане/ на първи ляв и десен горни зъби втора степен.

Според вещото лице така описаните травматични увреждания са причинени по механизъм на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно да са причинени от удар с юмрук в областта на устата и носа на пострадалия. Разкъсно-контузната рана на горната устна и изкълчването 3

/разклащане/ на първи ляв и десен горни зъби втора степен са довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

Останалите увреждания са причинили болка и страдание, без разстройство на здравето.

В този смисъл неоснователно е възражението на защитата, че съгласно заключението, установените видими травматични увреждания не отговарят на правната квалифэикация на извършеното, дадена в тъжбата като деяние по чл.130 ал.1 от НК, като същото следвало да се преквалифицира на престъпление п о чл.130 ал.2 от НК. Действително вещото лице е посочило в заключението, че причинените контузия и кръвонасядане на горната устна, кръвонасядане на носа, кръвонасядане на венеца на горната челюст в областта на първи ляв и десен горен зъб са причинил болка и страдание, без разстройство на здравето, тоест следва да се квалифицират като телесни увреждания по смисъла на чл.130 ал.2 от НК. Същевременно другите посочени увреди представляват разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, тоест са телесна повреда по чл.130 ал.1 от НК, каквото е и повдигнатото обвинение по делото. Следователно, с оглед трайно установената съдебна практика, първите посочени увреждания се поглъщат от тези по по-тежката правна квалификация по чл.130 ал.1 от НК, поради което и не се налага изменение на обвинението или частично оправдаване на подсъдимия за тях. Тоест макар безспорно да са установени нанесени на В. с деянието разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 от НК и чл. 129 от НК – престъпление по чл.130, ал.1 от НК, то и болка и страдание по смисъла на чл.130, ал.2 от НК, то едновременното наличие на последните две, които се намират в отношение на поглъщане, задължава съда да приеме, че в случая е причинена телесна поведа по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Ето защо същото посочване в заключението, посочено от защитата, не налага извод в смисъл противен на общото заключението на вещото лице, вече посочено от съда.

С оглед на горната доказателствена съвкупност, съдът нам ира, че подсъдимият З. К. С. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по престъпление по чл. 130, ал.1 от НК, тъй като на 28.02.2021г. гр. П. му е причинил лека телесна повреда:разкъсно-контузна рана, контузия и кръвонасядане на горната устна, кръвонасядане на носа, представляващи разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 от НК и чл. 129 от НК.

От субективна страна подсъдимият С. е осъществил деянието при форма и вид на вината пряк умисъл, като същият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял настъпването на тези последици. Извод за последното се прави от установената фактическа обстановка и в частност – действията на 4 подсъдимия от които е видно, че същия пряко е целял да засегне обекта на престъплението.

С оглед на така посочената правна квалификация на извършеното от страна на подсъдимия З. К. С. инкриминирано деяние – престъпление по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК, както и с оглед на целите по чл.36 от НК, обстоятелствата по чл.54 от НК и най-вече за поправянето и превъзпитанието на дееца, съдът счита, че в конкретния казус на същия следва да бъде определено и наложено наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”. Според настоящия състав именно с това наказание ще бъдат постигнати целите на горепосочената норма. При определяне конкретния размер на наложеното наказание “лишаване от свобода” съдът взема предвид всички обстоятелства по делото, а именно балансът на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Като такива от първата група се отчитат чистото съдебно минало на подсъдимия, младата му възраст. Като отегчаващо отговорността обстоятелства се явява безпричинната агресия, проявена от подсъдимия. Ето защо при така очертаните обстоятелство при извършване на престъплението от страна на З. К. С. настоящият състав намира, че най-подходящо е на същия да се определи и наложи наказание в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

С оглед размера на определеното наказание и чистото съдебно минало на подсъдимия по време на извършване на деянието, за поправянето и превъзпитанието му, настоящият състав е на становище, че така наложеното наказание шест месеца „лишаване от свобода“ НЕ Е необходимо да бъде изтърпяно от същия реално. От една страна наказанието по вид и размер съответства на изискванията на чл.66 от НК, подсъдимият не е осъждан, като съдът намира, че е налице и третата предпоставка за отлагане на наказанието.