Решение № 224 от 04.12.2023, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. Свиленград, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20235620200654 по описа за 2023 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от А. С. Й. с ЕГН ********** от град ***********************************, се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 6625175 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4 , вр.чл. 182, ал. 4, вр.ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 100 лв. С Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно и неправилно издаване на ЕФ сочи се, че била неточно описана фактическата обстановка досежно твърдяната повторност и че правната квалификация не била посочена правилно.

В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят А. С. Й., н е се явява.

1

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) и издател на ЕФ – ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 18.08.2022 година в 14.24 часа в град Свиленград, област Хасково, по улица „Асен Златаров” до дом № 12, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 120с52а, представляващо преносима система за контрол н а скоростта на моторните превозни средства ( МПС) с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1, е регистрирано и заснето движещото се в посока град Любимец, М П С марка „БМВ”, модел „320 И Х драйв” с държавен регистрационен номер ***********, със скорост 61 км/ч, при разрешена такава 50 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 11 км/ч. След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № 6625176 на името на жалбоподателя А. С. Й. в качеството й на ползвател, т.е. на лице, на което е предоставено превозното средство, видно от Справката за собствеността на автомобила към датата на деянието. ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 4, вр.ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя Й. е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лв. Фишът е връчен на лицето н а дата 2

21.09.2023 година (, видно от Справката за нарушител и Разпечатката от картона на ЕФ, като същата дата е посочена и в Жалбата и в Писмо с вх.рег.№ 8268 от 30.10.2023 година) (възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство), като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят Й. не прави възражения в срока по чл. 189, ал.

6 от ЗДвП (7 дни).

За работата и използването на конкретното АТСС ARH CAM S 1 на процесната дата - 18.08.2022 година, когато е установено нарушението на жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е проверен от Началника на структурното звено срещу подпис, приложен е по делото и приет като доказателство. От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС – 18.08.2022 година и времето (13.45 ч а с а д о 1 7 . 0 0 ча с а ) , за общото ограничение на скоростта, въведено в населено място, режима на измерване стационарен, така и броя на установените нарушения и др уги сведения, съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, като e налична една снимка за конкретния клип, на ко ято е виден автомобил. От същата се установява, че е заснет автомобил в процес на приближаване към преносимата система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 64 км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 50 км/ч, но същевременно на снимката се виждат и още няколко автомобила в процес на движение.

От представения Протокол № 84-СГ-ИСИС/29.06.2022 година, издаден от Българския институт по метрология (БИМ) се установява, че на посочената дата е извършена проверка на преносима система за видеоконтрол ARH CAM S 1 с фабричен № 120с52а, според който съответства на одобрения тип. В този документ е посочено, че преносимата система за контрол н а скоростта на 3

МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1 е одобрен тип, вписан под № 5 126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване.

След получаването на ЕФ жалбоподателят Й. не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд – Свиленград.

В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят Й. има наложени множество административни наказания „Глоба” с влезли в сила ЕФ и Наказателни постановления (НП) за нарушения на ЗДвП.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на Районен съд – Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН е неприложима в случая, тъй като има изрична разпоредба в тази връзка - чл. 189, ал. 9 от ЗДвП, т.е. настоящият Съдебен състав намира, че нормата на чл. 79б от ЗАНН не е приложима по отношение на ЕФ, издаден по реда на ЗДвП, поради което и евентуалното заплащане на намаления размер на Глобата по същия няма за последица влизането му в сила, респ. недопустимост на Жалбата против ЕФ.

4

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения:

1. Тълкувайки нормите на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, в тяхната взаимна връзка е видно, че ЕФ може да се издаде само по отношение на собственика на МПС или на лицето, на което същото е предоставено. Последното обстоятелство може да се установява единствено с Декларация по реда на чл. 189, ал. 5, изречение второ от ЗДвП, в която собственикът декларира изрично, кое е лицето, извършило нарушението.

В конкретният случай по представената Администратвнонаказателна преписка (АНП) липсват доказателства, а и не се твърди от АНО, че преди издаването на ЕФ такава Декларация е подадена.

Следователно с издаването на ЕФ незаконосъобразно е ангажирана отговорността на лице, което не е собственик или лице, посочено от последния по реда на чл. 189, ал. 5, изречение второ от ЗДвП.

Не може да се приеме, че е налице идентичност между лицето, вписано в Справката за собствеността на МПС като ползвател и лицето, на когото е предоставено МПС. Последното подлежи винаги на конкретно установяване спрямо момента, в който е осъществено административното нарушение.

Както вече бе посочено, в случая не е установено по предвидения законодателен ред, че на посочените в ЕФ дата и място именно жалбоподателят Й. е управлявала описаното в санкционния акт МПС, а и същата не се установява да е собственик на автомобила от представената от АНО Справка за собственост. Предвид което неправилно Й. е възприета за субект на нарушението и спрямо нея е издаден санкционният акт. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция по идентични случаи Решение № 556 от 28.06.2019 година по КАНД № 506 по описа на Административен съд - Хасково за 2019 година, Решение № 66 от 16.03.2021 година по КАНД № 1173 по описа на Административен съд - Хасково за 2020 година и др.

Т.е. жалбоподателят А. Й. в качеството си на ползвател на процесното МПС не може да бъде адресат на ЕФ на основание чл. 188, ал. 1 от ЗДвП. Ето защо ЕФ следва да бъде отменен на това самостоятелно основание.

2. Липсват каквито и да е доказателства по делото, от които да се установи явно и несъмнено конкретният размер на скоростта, с която се твърди от АНО, че 5 е бил засечен да се движи процесният автомобил. В приложения по постъпилата АНП снимков материал има снимка и е посочен номер на АТСС, но регистрационният номер на заснетия автомобил не се установява, не се вижда.

Поради това не може да се направи съпоставка и извърши проверка с отбелязването в представения Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година.

Изложеното определя снимката като обективно негодно веществено доказателство, което да установи стойността на измерената скорост на конкретния автомобил, тъй като единствено в оспорения ЕФ е посочен регистрационния номер и конкретната възприета от органа скорост. Наличието на Справка за данните на нарушението не променя горните изводи на Съда предвид факта, че на снимката не се вижда регистрационният номер на автомобила.

Горното е основание съставеният ЕФ да бъде определен за незаконосъобразен, поради което и следва да бъде отменен, тъй като нарушението е абсолютно недоказано от обективна страна. Макар в представената преписка да се съдържат други писмени доказателства - Протокол за проверка, Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година и др., нарушението се явява недоказано. Изводите на АНО относно установена скорост на посочения автомобил са неправилни, непочиващи на годно създаден и приложен снимков материал, тъй като няма доказаност на скоростта на движение на конкретния, посочен в ЕФ, автомобил.

Задължението да докаже явно и несъмнено всеки един от признаците на нарушението е изцяло в тежест на АНО. Това задължение в случая не е изпълнено, съответно не може да се приеме, че вмененото на А. С. Й. административно нарушение е безспорно установено и доказано.

В изложения смисъл е Решение № 716 от 31.10.2022 година, постановено по КАНД № 800/2022 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира Димитрова.

Изложеното се явява самостоятелно основание за отмяна на обжалвания ЕФ (извън посоченото в т. 1 от настоящото изложение).