Присъда № 84 от 14.04.2025, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към Присъда № 84/14.04.2025г., постановена по НОХД № 4048/2024г. по описа на

Пловдивски районен съд, VI н. с.

Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение срещу Т. И. И.

– роден на ****, живущ в гр.****, б., български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН: ********** за това, че за времето от неустановена дата през месец декември 2023г. до неустановена дата през средата на месец януари 2024г. в гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление, общо пет пъти, е извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – Д. А. Т., ЕГН: ********** – престъпление по чл.149, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура – Пловдив поддържа изцяло така повдигнатото обвинение срещу подсъдимия, като счита, че последното се доказва изцяло и кореспондира с фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт. Предвид на това не я преповтаря, като предлага на Съда да признае подс.И. за виновен по повдигнатото му обвинение. Отчита, че са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, като млада възраст и чисто съдебно минало, затова предлага на Съда да наложи наказание лишаване от свобода, ориентирано малко над предвидения в закона минимален размер, което да бъде една година и шест месеца лишаване от свобода. Предлага изтърпяването на наказанието да бъде отложено с изпитателен срок от три години и половина, като счита, че така ще се изпълнят целите на наказанието.

По отношение на веществените доказателства предлага телефонът да се върне на подсъдимия, а приложения по делото диск да остане на съхранение по делото. На подсъдимия следва да бъдат възложени и направените по делото разноски.

Защитникът на подс.Т. И. – адв.З. счита, че в хода на съдебното следствие не се събрали достатъчно доказателства, от които да се установи, че подс.И. е извършил престъплението, за което е обвинен. Счита, че от показанията на св.Д. Т. не се установили кои са действията на подс.И., с които е осъществил престъплението, за което е обвинен, не е ясно и мястото, където са извършени тези действия. Навежда твърдения за допуснати нарушения в досъдебното производство, а именно показания на св.Т. и неговата майка, като част от тези разпити съвпадали по час – майката е била на собствения си разпит, както и на разпита на сина си, което било в един ден и час. Нито един от останалите свидетели не е посочил някакви блудствени действия, извършени от подс.И.. Налице са само доказателства за тренировки, бой, удари, каляване, но няма данни за блудствени действия. От заключението на съдебно-психиатричната експертиза не се установяват заболявания у 1 подсъдимия, които също да са свързани с обвинението. Защитникът навежда твърдения, че майката на пострадалия свидетел Т. е отишла в полицията единствено с намерение да предупредят подсъдимия да не удря и бие сина й, но по необясними причини се е стигнало до обвинението по чл.149 от НК.

Навежда твърдения, че иззетия телефон на подсъдимия преди това е бил огледан от полицейски служител, без поемни лица, след което е даден за експертиза и навежда твърдения, че тези съобщения, които са обект на експертизата явно са били писани от този полицай, както му е харесвало.

Защитникът твърди, че тези съобщения не съвпадали с телефона на св.Т., което отново навежда на съмнения относно написаните съобщения към пострадалия. Предвид на изложеното защитникът счита, че не са събрани никакви категорични доказателства, от които да се установи, че подс.И. е извършил престъплението, за което е предаден на съд, като моли Съда да го оправдае изцяло.

Защитникът на подс.Т. И. – Л. И., майка на подсъдимия, описва сина си като добър, наивно добродушен, не могъл да нарани никой, най-вече малки деца. Помага и участва в инициативи, в дарителски кампании. Според майката подс.И. не се занимава с мъже и момчета, защото си имал приятелки. Страдал от тежко заболяване, което не му позволявало да тренира, поради което се възприемал като защитник на по-слабите, защото като малък бил нараняван.

Не счита, че синът й е педофил, като не иска да се разбива бъдещето му с някаква присъда. Навежда твърдения, че майката на св.Д. Т. не била представила доказателства, клип с блудствени действия, а само имала претенция за удари. Предвид на това счита сина си за невинен и моли Съда да го оправдае.

Подсъдимият Т. И. не се признава за виновен и моли съда да го оправдае.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият Т. И. И. е роден на ****, живущ в гр.****, б., български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН:

**********.

Подс.Т. И. живее със своята майка в гр.****, не бил женен и не работел.

Св.Д. Т. е роден на ****г., като живее с родителите си в гр.****, който бил в близост до жилището на подс.И.. Двамата се познавали от години като съседи в квартала. Отношенията им не били близки, но и двамата знаели възрастта си, като подс.И. бил наясно, че св.Т. ще навърши четиринадесет години в средата на 2024г.

През есента на 2023г., на неустановена дата, но след започване на 2 учебната година, подс.Т. И. се срещнал със св.Д. Т. в ЖК „Тракия“, като при срещата си подсъдимият поискал телефонния номер на св.Т. и си разменили профилите в социална мрежа „Инстаграм“. Подс.И. последвал профила на св.Т. в „Инстаграм“ и започнал да му пише както там, така и в приложение „Вайбър“.

Подс.И. започнал да пише по-често на св.Т., като настоявал да се сближат и срещат по-често, дори искал контактът им да бъде ежедневен. Това накарало подсъдимия да търси общи теми за срещи със св.Д. Т. и така му предложил да го тренира, за да го направи по-силен и да изглежда по-добре.

Св.Т. имал първоначални колебания, но подс.И. намерил в интернет програма за трениране и му я изпратил, с което го убедил. Така подс.И. имал повод за ежедневни контакти със св.Т..

Тъй като св.Д. Т. нямал голям опит в тренировките, подс.И. започнал да го напътства как да изпълнява програмата, като това било и причина редовно да проверява напредъка на св.Т., дали заяква. Редовно при срещите си подс.И. искал от св.Т. да му показва тялото, гърдите, корема си, опипвал ги, под претекст, че го проверява и редовно го „калявал“, като му нанасял удари по корема. Тези срещи се извършвали на избрани от подс.И. места, където нямало хора, защото подс.И. не искал да бъдат виждани и някой да си помисли нещо лошо за него, което споделял на св.Т..

Подс.И. бил настоятелен и демонстрирал както на живо, така и в чат приложението „Вайбър“, че харесва св.Т., наричал го „Зайо“, пращал му сърца, с което ясно и недвусмислено показвал на св.Т., че го харесва. Често го карал да се снима гол, да снима гърдите и корема си, като му отговарял, че има хубави гърди, добра преса на корема, че се развивал добре, като при всички тези отговори му пращал сърца, наричал го „зайо“, демонстрирал му, че го харесва.

Св.Т. споделял за тренировките на свои приятели, както и чата с подс.И., който веднъж му бил написал „Обичам те, зайо“. Тези думи св.Т. споделил със св.Н. Т., който присъствал на една от срещите на св.Т. с подс.И. и започнал да му се подиграва, като нарекъл подс.И. „***“ и „***“. След като св.Т. си тръгнал, подс.И. хванал св.Т. и го заплашил, че ако каже на други, че го обича, ще има наказание.

В следващите им срещи подс.И. се запознал със св.Д. Х. и искал да организира бой между него и св.Д. Т.. Такъв бой бил организиран, като св.Т. и Х. се разбрали да не се удрят силно. По време на боя подс.И. надъхвал св.Х. да удря св.Т., като боят продължил за кратко.

При едно от излизанията на св.Т. и подс.И., към тях се присъединил св.Б.

К., по прякор ***, но подс.И. го определил като бавноразвиващ и спрял контакта с него. Така се държал и с друг приятел на св.Т. – св.Ц. К..

В крайна сметка подс.И. поддържал ежедневни контакти със св.Т. и предпочитал да излизат сами, защото не искал да ги виждат заедно. При всяка 3 среща подс.И. се интересувал от напредъка на св.Т., дали тренира и го „калявал“ чрез нанасяне на удари в корема и гърдите.

Така към края на 2023г. през месец декември, на неустановена по делото дата, при една от поредните срещи на св.Д. Т. с подс.Т. И., двамата отишли в подлеза до бл.*** в ЖК „Т.“ гр.Пловдив. Подс.И. проверил напредъка на св.Т., като решил да го „калява“ и му нанесъл няколко удара с юмрук в корема и гърдите. След това подс.И. поискал от св.Т. да си вдигне блузата за да му види гърдите, с цел да провери каква му е формата. Св.Т. махал блузата си, при което подсъдимият започнал да го опипва с ръка по гърдите, стискал ги, галел го по корема, като си движел ръката нагоре и надолу по тялото на св.Т.. Докато го опипвал подс.И. споделял на св.Т., че е в добра форма, че спазва режима и докато го пипал по корема се опитал и да го пипне по половия орган, за да провери дали расте. Това притеснило св.Т., който приел това за неуместно, но подс.И. не се смутил, а продължавал да опипва св.Т.. След като приключвали с опипването св.Т. се обличал, след което подсъдимият го изпращал към дома му. Преди да се разделят, подс.И. прегърнал св.Т. през шията, при което го захапал по ухото, с което желаел да демонстрира, че го харесва и така се разделяли.

През следващите дни, отново през месец декември 2023г. подс.И. отново се разбрал със св.Д. Т. да се срещнат в близост до подлеза на бл.*** в ЖК „Т.“ в гр.Пловдив и влезли в подлеза. Срещата им протекла отново по същия начин. Подс.И. нанесъл няколко удара с юмрук в гърдите на св.Т., под претекст, че го „калява“, след което го накарал да си махне блузата, за да провери дали тренира. При тази т.нар.“проверка“ подс.И. опипвал по гърдите и корема св.Д. Т., като тези опипвания били продължителни, стискал гърдите му, докосвал с ръка корема, движел си ръката по тялото му. Отново се опитвал да хване св.Т. за слабините, за половия орган, като последния се дърпал и не искал. След като „проверката“ минела подс.И. изпращал св.Т., като при раздялата им отново го прегръщал, като казвал, че иска „гуш“ и го хапел по ухото му. След тези срещи подс.И. пишел в чат приложение „Вайбър“, споделял на св.Т., че го харесва, че му харесва да го хапе по ушите, наричал го „Зайо“ и му пращал редовно сърца.

В следващите дни, на неустановена дата, отново през месец декември 2023г., подс.Т. И. и св.Д. Т. отново се разбрали да се срещнат на обичайното място в гр.Пловдив, в ЖК „Т.“, в подлеза до бл. ***. Отново при срещата им подс.И. провел поредното „каляване“, удряйки св.Т. с юмрук в корема и гърдите. Отново последвала обичайната „проверка“ при която св.Т. махал блузата си, а подс.И. го опипвал по гърдите, корема, обяснявал му, че заяква, че гърдите и корема са му хубави и така се уверявал, че св.Д. Т. тренирал.

Тогава подс.И., опипвайки св.Т. по гърдите и корема, поискал от последния да му даде да му пипне половия орган, но св. Д. Т. не му разрешил, защото не искал това да се случва. Подс.И. не настоявал и двамата си тръгнали, като при раздялата им подс.И. прегърнал св.Т. и отново го хапел по ухото.

4

Подс.И. редовно пишел на св.Т., искал да му праща негови снимки, интересувал се какво прави и му споделял, че много харесва да го хапе по ушите, като пишел, че иска да го прави, когато го види. Подсъдимият искал от св.Т. да му праща свои снимки на гърдите и корема, което последния правел.

В началото на месец януари 2024г., подс.Т. И. отново се срещнал със св.Д. Т. на обичайното им място в гр. Пловдив, в ЖК „Тракия“ и отишли в подлеза до бл.***. На тази среща подс.И. проверил как върви напредъка с тренировките и отново приложил неговото „каляване“, като удрял св.Т. с юмрук в корема и гърдите. При последвалата „проверка“ св.Т. отново си махнал блузата, а подс.И. го опипвал по гърдите, стискал ги, опипвал го по корема, галел го. Движейки си ръката подс.И. я свалил под корема и поискал да хване св.Т. за половия орган, но последния се дърпал и не му позволил. Покъсно двамата се разделили, като подс.И. отново настоял да го захапе за ухото на раздяла, защото много му харесвало. Питал св.Т. дали няма да го гушне, и след като се прегръщали се разделяли. При тези срещи подс.И. наричал св.Т.