Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 581 от 04.11.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 9880/2020
Вид
Решение № 581
Подписан
04.11.2021
В сила
16.12.2021
Състав
Станимира Иванова, Теодора Ангелова Карабашева, Райна Мартинова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 581 гр. София, 04.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20201100509880 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 164429/30.07.2020г. по гр.д. № 53459 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 145-ти състав са отхвърлени предявените с искова молба вх. № 2023961/18.09.2019г. искове на В. Г. К. , ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Берковица, ж.к. „Стара планина” бл. **** срещу „Б.**”ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: с.Казичене, ул.

**** искове по чл. 344,ал.1, т.1, т.2 и т. 3 вр. с чл. 225 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното уволнение извършено със Заповед от 24.07.2019г. на управителя на „Б.**”ЕООД, ЕИК ****, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „ шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона”, за заплащане на сумата от 3410лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 18.09.2019г., до изплащането й, представляващи обезщетение за оставане без работа за периода от 25.07.2019г. до 25.01.2019г. поради незаконното уволнение, като В. Г. К. , ЕГН ********** е осъден да заплати на „Б.**”ЕООД, ЕИК **** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 840лв.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх. № 5112370/12.08.2020г. по регистъра на СРС от ищеца В. Г. К. , ЕГН ********** в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложил е

1 съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че поканата за обяснения не отговаряла на изискванията на КТ, същата сочела произшествие от 04.06.2019г., но на тази дата ищецът участвал в две ПТП и не ставало ясно за кое от двете се искат обясненията. Поканата не препращала към две декларации за ПТП, на ищеца не били връчени към този момент декларации и за двете ПТП и неправилно районният съд бил приел, че на ищеца са поискани обяснения и за двете ПТП. В поканата било ползвано единствено число при обозначаване на „произшествие”, работодателят не бил длъжен да наложи наказание и за двете ПТП, поради което и извод, че на ищеца е било ясно, че му се искат обяснения и за двете ПТП или за определено конкретно ПТП от двете такива, не можело да се обоснове. Уволнителната заповед не съдържала конкретизиране на нарушението, за което се налага наказанието. Изброяването на законови разпоредби не било достатъчно, не било ясно по кой точно състав на чл. 187, ал.1,т.3 и чл. 187, ал.1 т. 8 и т. 9 от КТ ищецът е извършил нарушение.

Районният съд бил направил собствена квалификация на твърдените нарушения без да има позоваване в уволнителната заповед на ЗДвП и на ППЗ.Дв.П., на уронване на доброто име на работодателя, и това по чл. 187, т.8 пр. 1 от КТ, районният съд сам извел системните нарушения на трудовата дисциплина. Неправилно били събрани доказателства за нарушения от март 2019г. и същите били обсъждани от районния съд. Уволнителната заповед не сочела, че бизнес-партньори на работодателя узнали за двете ПТП и така било уронено доброто име на работодателя, недопустимо районният съд допуснал обосноваване на наказанието с тези обстоятелства. Уволнителната заповед не сочела двете ПТП-та да са станали достояние на бизнес-партньори на работодателя и това да е уронило доброто му име. Не било установено да има закъснение на курса, което да е резултат от двете ПТП-та от 04.06.2019г., влизане на автомобил в сервиз или забавяне в графика, поради което и добро име на работодател не било уронено. Неправилно било прието от СРС, че ищецът бил в командировка в периода на двете твърдени ПТП-та, че на 04.06.2019г. е бил в Австрия и на място на настъпване на тези ПТП.

Заповедите за командироване не съдържали задължителните реквизити по чл.

5, ал.2 от Наредбата за служебните командировки и специализациите в чужбина /Наредбата/, включително не сочели крайна дата на командироване.

Попълнените от ищеца отчети не били документ по чл. 5 от Наредбата и не доказвали командироването. Размер на обезщетението по чл. 225 от КТ следвало да бъде съобразено с възнаграждението, което се следвало на ищеца по чл. 5Б от трудовия му договор – като на шофьор в държавата, в която е командирован. Непредставянето от ответника на документите за които е задължен по чл. 190 от ГПК – пътна книжка и/или GPS извлечение за юни 2019г. следвало да се цени по реда на чл. 161 от ГПК и да се приемат за установени фактите, за установяване на които ищецът направил това исканече е бил командирован през юни 2019г. за общо 26 дни от които 2 дни в 2

Унгария, 11 дни в Австрия, 13 дни в Германия.

Въззиваемият- ответник по исковете Б.**”ЕООД, ЕИК **** е оспорила жалбата. Посочило е, че преди да наложи наказанието му бил дал възможност да даде обяснения съобразно изискванията на КТ, поканата за обяснения сочела че са получени 2 бр. писма от застрахователя за настъпили на 04.06.2019г. 2 ПТП-та с участието на ищеца като водач на предоставеното му от работодателя МПС, тези две уведомителни писма ищецът представил с исковата молба, от тях ставало ясно, че се касае за две отделни ПТП настъпили в един и същи ден. За тях работодателят узнал от застрахователя, а не от ищеца около месец след настъпването им. Ищецът попълнил 2 бр. декларации за двете настъпили ПТП на 16.07.2019г., тези декларации били приложени към писмото на застрахователя , попълнени били от ищеца в деня на искането на обясненията от работодателя, поради което и правилно районният съд приел, че на ищеца са поискани обяснения и за двете ПТП-та.

Уволнителната заповед била мотивирана, сочела ясно и разбираемо нарушенията на трудовата дисциплина, за които се налага наказанието, неспазване на технически и технологични правила; злоупотреба с доверие на работодателя, включително чрез уронване на доброто му име, увреждане на имущество и неизпълнение на други задължения, предвидени с нормативни актове, правилник за вътрешния трудов ред, колективен трудов договор или определени при възникване на трудовото правоотношение, в това число и като не е уведомил работодателя за настъпване на двете ПТП-та от 04.06.2019г. и за настъпилите имуществени вреди при тях, сочели се и законовите разпоредби на чл. 187, ал.1,т.3, т.8, т.9 и т. 10 от КТ. Грубото и небрежно изпълнение на основните задължения на ищеца по договора за познава техническите и технологичните правила, правилата за движение по пътищата довело до две ПТП-та в един и същи ден, настъпили по вина на ищеца, имуществени вреди настъпили и затова била ангажирана и отговорността на застрахователя, поради което и установено било нарушението по чл. 187, ал. 1,т.9 от КТ. Тези нарушения били извършени от ищеца на територията на чужда държава пред партньори на работодателя и това било в състояние да урони доброто име на работодателя, застрахователят също бил сред тези партньори. Поведението на ищеца включително несъобщаването за двете ПТП –та и узнаването за тях случайно от работодателя нарушило доверието на работодателя у ищеца , защото било нарушено задължението за лоялност, така било осъществено и злоупотреба с доверието на работодателя.

Неправилната правна квалификация на нарушението в уволнителната заповед само по себе си не водело до незаконност на уволнението. Районният съд не бил обосновал изводите си с нарушение от 04.03.2019г. и оплакванията във въззивната жалба били неоснователни. Показанията на св. Д. били за уронването на доброто име на работодателя, а не за нарушение от март 2019г. Обезщетението по чл. 225 от КТ следвало да се определи въз основа на изплатеното на ищеца трудово възнаграждение, а не на хипотетични суми, които ищецът твърдял, че му се 3 дължат. Пътната книжка и или GPS извлечение показвали само местонахождението на превозното средство, но не и че ищецът е извършвал работа, възложена му от работодателя, всички документи, с които разполагал ги бил представил по делото, не било установено че ответникът разполагал с исканите от ищеца документи и разпоредбата на чл. 161 от ГПК не следвало да се приложи. Ищецът не твърдял, че е попълвал пътна книжка или пътни листове и не можело да твърди, че такива се намират у ответника. В дейността на ответника пътната книжка не била нужна, защото от GPS системите се установявало изминатите от камиона километри и реалния разход на гориво, справката от тази система не представлявала съществуващ документ по смисъла на чл. 190 от ГПК. Информация за местонахождението на камиона можело да се получи в момента на проследяването му , но тази информация не се пазела. Камион вече бил продаден и ответникът не можел да предостави вече информация и документи, различни от вече представените по делото. Не следвало да се съобрази заключението по допълнителната счетоводна експертиза, заключение по която било прието във въззивното производство, защото вещото лице работело по хипотетични данни и твърдения на ищеца , вещото лице не било представило отговорите на Посолства и Министерства на държавите, предоставили му информация за часовата ставка, а това препятствала проверка на верността на сочените от вещото лице данни. Претендирало е разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2023961/18.09.2019г. на В. Г. К. , ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.

Берковица, ж.к. „Стара планина” бл. **** срещу „Б.**”ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: с.Казичене, ул. **** с която е поискало то съда на основание на чл. 344,ал.1, т.1, т.2 и т. 3 вр. с чл. 225 от КТ да признае за незаконно и отмени дисциплинарното му уволнение, извършено със Заповед от 24.07.2019г. на управителя на „ Б.**”ЕООД, ЕИК ****, да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „ шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона”, да осъди ответника да му заплати сумата от 3410лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 18.09.2019г., до изплащането й, представляващи обезщетение за оставане без работа за периода от

25.07.2019г. до 25.01.2019г. поради незаконното уволнение. Навел е твърдения, че работел при ответника по трудов договор на длъжността „ шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона”, със заповед от 24.07.2019г. му било наложено наказание „дисциплинарно уволнение”, което било незаконно. Посочил е, че искането за обяснения не сочело за кое от двете ПТП-та от 04.06.2019г. следва да даде обяснения, заповедта за уволнение не сочело конкретните нарушения, за които се налага наказанието, изброени били няколко законови разпоредби, всяка от тях сочела по няколко нарушения, работодателят не посочил, кое от тях е извършил ищеца, не 4 обосновавал и как двете ПТП-та в Австрия водели до нарушение по чл. 187, ал.1,т.3 от КТ, не било посочено кое техническо или технологично правило е нарушил, дали е бил запознат с тях и дали нарушение е виновно, какво имущество е увредил, при двете ПТП не били нанесени имуществени вреди на ответника, не било посочено какви ресурси са виновно разпилени, не било посочено кои други задължения бил нарушил, заповедта не обосновавал наличието на системни нарушения на трудовата дисциплина, тоест повече от три. За нарушението от 04.03.2019г. работодателят узнал незабавно, 2 – месечния срок по чл. 194 от КТ не бил спазен с процесното уволнение и наказание за това нарушение не му се следвало. Не бил злоупотребил с доверието на работодателя. Дисциплинарното производство било инициирано от ответника поради оттеглено от ищеца съгласие да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение за погасяване на заем, предоставен му от управителя на ответника, за което ищецът бил подал сигнал в Инспекция по труда за нарушаване на трудовото законодателство. Посочил е, че по договор основното му възнаграждение било 560лв. за юни 2019г., но през юни 2019г. той бил командирован от ответника да извършва международен превоз на товари от България до Австрия и Унгария, на 08.06.2019г. натоварил стока за България. Приложими били чл. 121а от КТ и трудовата му възнаграждение следвало да се определи на база това н приемащите държави. Претендирал е разноски.