Решение № 33 от 23.02.2026, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Карнобат, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариела Ан. Иванова при участието на секретаря Красимира Хр. Недева като разгледа докладваното от Мариела Ан. Иванова Гражданско дело № 20252130100850 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133 със седалище и адрес: гр. София, п.к.

1404, р-н Триадица, бул. “България” № 81 В против Г. А. Т., с ЕГН ********** с искане да се осъди ответникът Г. А. Т., с ЕГН ********** от гр.Карнобат да заплати на ищеца сума в размер на 204,51 евро главница, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда26.02.2025 г. до окончателно изплащане на вземанията, сума в размер на 129,11 евро, представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода 01.03.2020г.-29.01.2025 г., както и сума в размер на 480,32 евро неустойка. Заявена е претенция за разноски.

В с.з. не се явява и не изпраща представител, но последният изпраща писмено становище.

В законния едномесечен срок ответникът чрез назначения от съда особен представител е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове.

В с.з. не се явява представител, но е депозирано писмено становище.

Карнобатският районен съд, като взе предвид искането на молителя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното.

1

Ha 31.01.2020 година Г. А. Т., сключва Договор за потребителски кредит № 594263 със „Стик -Кредит" АД, пo силата на който пoлyчил сумата oт 400лв./204.51евро/, срещу което се съгласил да върне една вноска oт 400 лева в срок до 01.03.2020г.

В чл. 5 от Договора е посочено, че лихвата по първия транш е 12лв. В чл.10 е посочено, че всички плащания по заема са както следва 400лв. главница и месечна 12 /неуточнено какво/ лихва за срок от 12 месеца.

В чл.11 е уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 0 %, както и годишен процент нa разходите в размер на 42.58 %.

В чл. 17 от Договора е предвидено, че в 3-дневен срок от сключването му кредитополучателят следва да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключването на договор за поръчителство по чл. 138 и сл.ЗЗД в полза на кредитора или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на кредитополучателя по договора в срок от един работен ден, считано от получаване на искане от страна на кредитора. Третото лице трябва да отговаря на изискванията, посочени в чл.19. В случай на неизпълнение кредитополучателят дължи неустойка в размер на 0. 9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден.

В клаузата на чл. 9 от договора е установено, че кредиторът предоставя на потребителя сумата по кредита в деня на сключване на договора каса EasyPay по негова микро-сметка с основание за плащане неговото ЕГН.

Към договора за кредит е приложен погасителен план, в който е установено, че главницата по кредита по първия транш подлежи на погасяване в срок от 30 дни - до 01.03.2020 г. В погасителния план е посочено, че размерът на задълженията по договора са от 400 лв. при годишен лихвен процент от 0 % и годишен процент на разходите от 42, 58 %. Липсва посочване на сумата от 12лв. лихва за първия транш, посочена в чл. 5 от Договора

По делото е приложен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, в който са посочени основните параметри на потребителски кредит с размер на главницата по кредита от 400 лв., като е установено, че задължението подлежи на погасяване на 1 погасителна вноска в срок до 01.03.2020г. при фиксиран годишен лихвен 2 процент от 36 % и годишен процент на разходите от 35.92 %.

По делото са представени доказателства за разменена между страните комуникация, от които се установява, че на 31.01.20г. в 09:46ч. на длъжника е изпратен линк за ел. подписване на договора, като в 09.55ч. същият е уведомен, че договорът е подписан успешно, както и че парите са изпратени в EasyPay.

Това се установява и от представената разписка за извършено плащане от 31.01.20г. в 09:54ч. по сметка на Г. Т..

C Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ oт 22.03.2024г. г. „Стик-Кредит" AД кaтo цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника no описания дoгoвop за потребителски кредит нa цесионера „АПС БETA БЪЛГАРИЯ" ЕООД. Вземането срещу длъжника е индивидуализирано в Приложение №1 към него.

От представените писмени доказателства съдът прие, че между страните е сключен договор за кредит и ответникът е получил сумата по него.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита - арг. чл.

23 ЗПК.

С клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.

Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за 3 кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.

В чл. 10, б. „ж“ от посочената Директива е установено, че в договора следва да се съдържа информация относно годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит; посочват се всички допускания, използвани за изчисляването на този процент. Тази разпоредба е транспонирана и съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите-членки следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в чл.

22 от ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит.

Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита - арг. чл.

11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит- арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.

Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителлски кредит, 4 но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя - арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК.

В случая съдът намира, че при сключване на договора за потребителски кредит е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото договорът е неясен относно задълженията, които поема потребителя, дължи ли последният договорна лихва и какъв е годишният процент на разходите по кредита. Това е така, доколкото в договора е установено, че годишният лихвен процент е 0 %, но същевременно в чл. 5 е предвидено задължение от 12лв., а в чл.10 е посочено, че всички плащания по заема са както следва 400лв. главница и месечна 12 /неуточнено какво/ лихва за срок от 12 месеца.

Същевременно в стандартния европейски формуляр, приложен на основание чл. 5 ЗПК към договора е установено, че годишният лихвен процент е 36 %, а годишният процент на разходите е 35.92 %.

В погасителния план към договора е обективирана различна от вече изложената информация досежно разходите по кредита, като е установен годишен лихвен процент от 0 % и годишен процент на разходите от 42, 58 %.

Нещо повече със заявлението по чл. 410 ГПК ищецът е претендирал и сумата от 12лв.-договорна лихва за периода от 31.01.2020г. до 01.03.2020г., т.е. той е приел, че е уговорена и е дължима такава.

При предоставяне на преддоговорна информация следва на потребителя да се предостави ясна и точна информация по отношение на всички съществени елементи на договора за кредит, като в процесния случай е налице несъответствие между представената преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр и сключеният договор за кредит по отношение на размера на лихвения процент и дали такъв е дължим.

Същевременно в приложения по делото погасителен план, който представлява неразделна част от договора за кредит, се съдържа различна информация по отношение на годишният лихвен процент и годишния процент на разходите от тази, установена в договора за потребителски кредит. По този начин се създава неяснота относно задълженията по договора за кредит и годишния процент на разходите в нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

По така изложените съображения и правоотношението по договора за 5 кредит следва да се приеме за недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, поради което следва да се приеме, че ищецът не дължи на ответника начислените по договора за кредит разходи за неустойка и наказателна лихва в размерите, установени в поканата за доброволно изпълнение.

Предвид изложеното следва да се приеме, че искът досежно главницата по договора е основателен и следва да бъде уважен, като се отхвърли по отношение на останалите претенции.

При този изход от спора ищецът има правно на разноски съобразно уважената част от вземането или сумата от 91.66евро общо за двете производства.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Г. А. Т., с ЕГН ********** от ****************** да заплати на ищеца „ АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133 със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. “България” № 81 сумата от 204,51 евро главница по Договор за потребителски кредит № 594263 от 30.01.2020г., сключен със „Стик Кредит" АД, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда26.02.2025 г. до окончателно изплащане на вземанията, като ОТХВЪРЛЯ иска за сума в размер на 129,11 евро, представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода 01.03.2020 г.-29.01.2025 г., и за сума в размер на 480,32 евро неустойка.

ОСЪЖДА Г. А. Т., с ЕГН ********** от ****************** да заплати на ищеца „ АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133 със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. “България” № 81 сумата от 91.66 евро съдебно-деловодни разноски.