Решение № 666 от 25.07.2019, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ V-54

25.07.2019 г. Град

Бургас

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав

На двадесети май две хиляди и деветнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ БЕЛЕВА мл.с. ВАНЯ ВАНЕВА

Секретар: Таня Михова като разгледа докладваното от съдия Белева въззивно гражданско дело № 417 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение №274 от 6.02.2019г. по гр.д.№6922 по описа за 2018г. на БРС ответникът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е осъден да заплати на Д.И.Б. *** сума в размер на 473,46 лв., представляваща недължимо платена сума по фактура №********** от 20.08.2018г. поради едностранна корекция на сметката на ищеца за ИТН 2671637 за минал период- от 20.11.2016г. до 17.02.2017г., а ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца разноски в размер на 350 лв.

В законоустановения срок е подадена въззивна жалба от

„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, представлявано от юрисконсулт Николов, с която решението е обжалвано изцяло. Изложени са оплаквания, че същото е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Фактическите констатации на съда не съответствали на обективната истина, а правните изводи- на закона. Доказателствата по делото били тълкувани превратно, единствено в полза на ищеца, като били пренебрегнати важни обстоятелства и така съдът достигнал до необосновано и неправилно решение.

Неправилно съдът приел, че служителите на ЕВН ЮГ ЕАД не са оправомощени от Председателя на ДАМТН да извършват проверки на СТИ. Сочи, че такова оправомощаване не е необходимо, понеже процедурата за едностранната корекция е по реда на ПИКЕЕ, поради което не е предвидено подобно упълномощаване в общите условия на разпределителното дружество. Намира за неотносимо и цитираното от съда административно производство по ЗИ, доколкото СТИ са собственост на ЕР ЮГ ЕАД и това дружество е длъжно да осигурява тяхната функционална изправност, като при съмнения за нередност съответното устройство се изпраща за измерване на БИМ, където оправомощени лица от Председателя на ДАМТН извършват необходимата проверка.

Изложени са оплаквания, че съдът не се е произнесъл съобразно задължителната практика на ВКС - решение №111 по т.д.№1650/14г. І т.о. на ВКС, както и решение №115 от 20.09.2017г., постановено по т.д.№1156/2016г. на ВКС, II т.о., според които не следва да се доказва виновно поведение на клиента съобразно чл.82 ЗЗД от страна на крайният снабдител. С тях по реда на чл.290 ГПК била призната изрично възможността след законовите изменение от 2012г. и приемането на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и след приемането на ПИКЕЕ през 2013г. крайният снабдител да извършва преизчисляване на сметки за минал период по реда на ПИКЕЕ, поради което е налице валидно правно основание за извършеното преизчисление. Неправилно БРС приел, че следва да се доказва виновно неизпълнение на клиента по реда на ОУ, доколкото самата проверка е по реда на ЗЕ и ПИКЕЕ. Не се твърди неизпълнение на договора, за да се доказва виновното му неизпълнение. Без значение било и авторството на манипулацията, понеже ЗЕ и ПИКЕЕ въвеждали обективна отговорност на потребителя в случаите, когато средството му за търговско измерване отчита неправилно. Въззивникът счита, че от събраните по делото доказателства е видно, че служителите на ЕВН ЕР били извършили проверката съобразно всички изисквания на ПИКЕЕ, а след това извършените действия по прилагане на същата процедура са такива по прилагане на гореописаната правна уредба. Чрез прилагането на ПИКЕЕ се доказвало реално доставеното количество енергия, въз основа на което се формулирала дължимата сума за реалното потребление на клиента.

Въззивникът моли решението на БРС да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което иска да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират се разноски за двете инстанции. Направено е евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възражение на въззиваемия.

Въззиваемият Д.И.Б., чрез пълномощника си адв. Калина Дабарова, е подал отговор на жалбата, с който я оспорва като неоснователна. Счита, че исковата сума е недължима, тъй като е налице безвиновно поведение от страна на ищеца и липсва законово основание за извършване на корекцията, тъй като не било изпълнено условието в ОУ на дружеството- ответник за предвиждане на ред за уведомяване на клиента за корекцията по ПИКЕЕ. Възпроизведени са доводите, съдържащи се в исковата молба /че не е доказано манипулацията да се дължи на виновно поведение на клиента, както и за това дали корекцията на сметка е извършена законосъобразно, при спазване на изискванията на ПИКЕЕ, понеже ответникът не бил изпълнил задълженията си за привеждане на общите условия към договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за това. След като това задължение на ответника не било изпълнено, то за да бъдела ангажирана отговорността на ищеца за неотчетеното количество енергия следвало да бъде доказано и неговото виновно поведение, още повече, че според протокола на БИМ била установена нерегламентирана манипулация, т.е. налице била субективна намеса. Наред с тях са въведени нови- за нищожност на „клаузите“ от ЗЕ и ПИКЕЕ по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД поради противоречието им с ЗЗП- чл.143, т.6 и т.18. Изтъква се още, че в ЗЕ не се съдържа разпоредба /“клауза“/, предвиждаща безвиновна отговорност на потребителя на ел.енергия, поради което следвало да се счита приложима нормата на чл.82 ЗЗД, която не можело да бъде дерогирана нито с подзаконов нормативен акт, нито с правилата, създадени от орган без законодателни правомощия. Моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а на въззивника се присъдят разноските за двете инстанции.

Възразява против намаляването на адвокатския хонорар.

По допустимостта на производството Бургаският окръжен съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Жалбата отговоря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради което спорът следва да се разгледа по същество.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните въз основа на събраните по делото доказателства и относимите разпоредби на закона, приема от фактическа страна следното:

Д.И.Б. е предявил пред Районен съд- Бургас осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, за заплащане на сумата от 473,46 лв., представляваща допълнителна начислена електроенергия по фактура №********** от 20.08.2018г., платена без основание от ищеца, ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска. Твърди, че на 22.08.2018г. по електронен път съпругата му проверила каква е стойността на консумираната енергия, при което установила, че е неимоверно завишена. На 24.08.2018г. получили по пощата процесната фактура, писмо от 20.08.2018г., констативен протокол от метрологична експертиза; справка за коригиране на ел.енергия; констативен протокол от 17.02.2017г. На същия ден заплатил стойността на процесната фактура. Счита, че същата е платена от него при начална липса на основание. Сочи, че СТИ за собственост на електроразпределителните оператори и достъп до тях имат само техни служители. Съгласно чл.44, ал.1 от ЗЕ лицата използващи СТИ са длъжни да осигуряват техническата им изправност. В констативният протокол било вписано, че СТИ се е намирало в заключено електромерно етажно табло, поради което достъпът до него бил невъзможен, освен за служителите на електроснабдителното дружество. В протокола било вписано, че векторната диаграма на схемата на свързване била нормална, измерената грешка била в допустимите граници, електромерът бил свален за експертиза и бил монтиран друг електромер. След метрологичната експертиза било установено, че пломбите против неправомерен достъп до вътрешната конструкция на електромера били налични. Лявата страна на клеменния блок била разпробита, след което отворът бил запълнен. Металната пластина за индикация за свален капак на клеменния блок била залепена. В резултат на това било преценено, че електромерът е манипулиран и отчита грешка минус 54,36%, поради което на осн. чл.48, ал.1 и чл.51 от

ПИКЕЕ ответникът коригирал едностранно сметката на ищеца. Счита, че ответното дружество не е доказало, че „манипулацията“ се дължи на виновното му поведение, като заявява, че няма достъп до електромера и няма специални знания и средства да осъществи подобна манипулация. На следващо място излага съображения, че с приемането на ПИКЕЕ и по силата на ЗЕ вече е налице законово основание за едностранна корекция на сметката на клиента, в какъвто смисъл е и актуалната съдебна практика. Но законът съдържа задължение за крайния снабдител в общите условия да посочи ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка по чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ и да създаде правила по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ за измерване количествата ел.енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия. Затова намира, че за ответното дружество би било налице законово основание за едностранна корекция на сметката при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия и ако е изпълнил задължението си за предвиждане в ОУ на ред за уведомяване на клиента при извършена корекция от сметка и на правила за това. Второто изискване в случая не било налице, тъй като ОУ на крайният снабдител не били приведени в съответствие с изискванията на закона. Действащите ОУ не намирали приложение, защото от една страна били приети преди законовата промяна, регламентираща едностранната корекция на сметките, а от друга, защото нормите в тях, регламентиращи механизма на извършване на корекции по тях са обявени за нищожни. Претендира разноски. Ангажира доказателства.

Правното основание на предявения иск е чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД. Претенцията за лихви е с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ответникът- „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е представил в законния срок отговор на исковата молба, с който е оспорил исковете като неоснователни.

Сочи, че процесните суми били начислени правомерно, като се позовава на чл.51, ал.1 и чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ. Коригираните количества били изчислени съобразно методиката по чл.48, ал.1, т.1, б.“а“ и остойностени съобразно методиката в чл.51, ал.1 ПИКЕЕ. Сочи се също, че на 17.02.2017г. служители на „Електроразпределение - Юг“ ЕАД са извършили проверка на електромера в обекта на ищеца с цел демонтаж за последваща проверка в БИМ. Проверката била извършена в присъствието на представител на ищеца, като констативният протокол бил съставен на основание чл.63, ал.1 от ОУ на ЕВН ЕР. След извършената метрологична експертиза от служители на БИМ била установена манипулация на електромера, за което бил съставен констативен протокол. Изтъква се, че едностранната корекция на сметката на ищцата е извършена по реда на гл.ІХ от ПИКЕЕ, по –конкретно чл.51, ал.1 във връзка с чл.48 от ПИКЕЕ. С оглед изложеното счита, че претендираната сума е основателно начислена и дължима на ЕВН ЕС ЕАД. Намира за неоснователни доводите на ищеца, че следва да се доказва виновно поведение на клиента за извършената манипулация. Правото на едностранна корекция според ответника не се предпоставя от доказване на виновно поведение на потребителя, като същият счита, че единствено условие за упражняването му е да бъде установено по съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, за да се пристъпи към такава корекция. Изтъква, че корекционната процедура целяла възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за неговото виновно поведение. Цитирана е съдебна практика. Изтъква също, че в ОУ на дружеството е предвиден изричен ред за уведомяване на клиента при извършена корекция- чл.28, ал.2 от ОУ на ЕВН ЕС, който е идентичен с този на чл.24, ал.1 от ОУ на „ЕНЕРГО- ПРО Продажби“ АД, който е счетен в решение на ВКС за отговарящ на изискванията за ред за уведомяване, на които се позовава ищеца.