Решение № 20 от 04.03.2025, Районен съд - Омуртаг

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Омуртаг, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невяна П. Захариева при участието на секретаря Оля Б. Сотирова като разгледа докладваното от Невяна П. Захариева Гражданско дело № 20243510100562 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, чл. 344, ал. 1 т. 2 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ.

Ищцата Х. М. К., ЕГН **********, с адрес: ***, действаща чрез пълномощника си адв. С. А. от АК – Търговище, посочва в исковата си молба, че по силата на безсрочен трудов договор, сключен между нея и ответника, заемала длъжност „***“ от 01.03.2010 г. до 07.10.2024 г. Описано е в молбата, че на 09.10.2024 г., по време на ползван от ищцата отпуск по болест, същата била извикана в сградата на Община Омуртаг и й била връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 25/07.10.2024 год., с която била уволнена дисциплинарно, на основание чл. 188, т. 3 във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда. В исковата молба са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на процесната заповед, поради издаването и в нарушение на чл. 194, ал.1 от КТ и чл. 333 от КТ.

Освен това ищцата твърди, че не е извършила нарушенията на трудовата дисциплина, за които й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и преповтаря обясненията, дадени пред работодателя. Предвид изложеното в молбата ищцата претендира да бъде признато за незаконно и отменено наложеното й наказание дисциплинарно уволнение, да бъде възстановена на заеманата длъжност и да й бъде присъдено обезщетение в размер на 5 598.00 лева за времето, в което е останала без работа, считано от 07.10.2024 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска. В съдебно заседание исковете се поддържат. Претендират се съдебни разноски.

Депозирани са и писмени бележки, в които е посочено, че в направеното искане до директора на Дирекция „ИТ“ І Търговище било посочено, че ищцата не е представила обяснения по чл. 193 от КТ, поради което директора на ДИТ бил препятстван да вземе информирано решение.

1

Ответникът Община Омуртаг, с адрес: гр. Омуртаг, ул.”Ал. Стамболийски” № 2 А, се представлява по делото от адв. Д. М. от АК - Търговище, който оспорва исковете и прави искане да бъдат отхвърлени. Претендират се съдебни разноски. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, който отговаря на изискванията на чл. 131 ал.2 ГПК. В депозирания отговор ответникът оспорва изцяло предявените искове, като счита същите за неоснователни. В отговора са оспорени изложените в исковата молба твърдения на ищцата, за издаване на процесната заповед в нарушение на чл. 194, ал.1 от КТ и чл. 333 от КТ, като се твърди, че с ползване на отпуск по болест от ищцата е прекъснат давностния срок, регламентиран с първата от цитираните разпоредби и че във връзка с предвидената в чл. 333 от КТ защита, работодателят предприел действия за получаване на разрешение от Инспекция по труда и след издаване на такова - на 04.10.2024 г., петък, в понеделник на 07.10.2024 г., издал процесната заповед и тя била връчена на ищцата на 09.10.2024 г. С оглед изложеното в отговора е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Процесната заповед е връчена на ищцата на 09.10.2024 г., а исковете са предявени на 09.11.2024 г., т. е. в двумесечния срок регламентиран в разпоредбата на чл. 358 ал.1 т.2 от КТ и следователно са допустими.

Като писмени доказателства по делото са приложени представените от ищеца Заповед № 25/07.10.2024 г., издадена от ВИД кмет на Община Омуртаг, обяснения на ищцата, Трудов договор № ТД-2/01.03.2010 г., Допълнително споразумение № ДС30/31.08.2010 г. към същия договор, Епикриза ИЗ № 82/3213 на „*** отделение-дневен стационар“ при МБАЛ ЕАД-Омуртаг, Епикриза ИЗ № 94/3643 на „*** отделениедневен стационар“ при МБАЛ ЕАД-Омуртаг, Уведомление рег. № 94-04-257/29.07.2024 г. на ВИД Кмет на Община Омуртаг. Като писмени доказателства по делото са приложени и заверени преписи от трудовото досие на ищеца, представено от ответната страна. От писмените доказателства се установява, че по силата на Трудов договор № ТД-2/01.03.2010 г. ищцата била назначена на длъжност „***“ в *** в ответната община, с изпитателен срок до 31.08.2010 г., а по силата на Допълнително споразумение № ДС-30/31.08.2010 г. към трудовия договор същият бил трансформиран в безсрочен, като ищцата останала назначена преназначен на длъжност „***“, с място на работа „***“. С процесната Заповед № 25/07.10.2024 г., издадена от ВИД кмет на Община Омуртаг, трудовото правоотношение с ищцата било прекратено на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ – поради неявяване на работа. Разпоредено е на ищцата да се изплати обезщетение по чл. 224, ал.1, т. 2 от КТ. По делото са приложените заверени преписи от трудовото досие на ищцата, включително и докладна записка от секретаря на Община Омуртаг до ВИД кмет на същата община, в която е посочено, че при извършени в периода от 05.07.2024 г. до 23.07.2024 г. посещения от секретаря на общината в сгради, в които се помещава общинската администрация, намиращи се в гр. Омуртаг на ул. „Ал. Стамболийски“ № 2А, ул. „Климент“ № 8, ул. „Неофит Рилски“ № 2 и ул. „28-ми януари“ – 3-ти етаж на НУ „Христо Смирненски“, същият установил редица нарушения на трудовата дисциплина от страна на някои служители, като най – фрапиращ бил случая с ищцата, която в продължение на поредни работни дни през посочения период въобще не идвала на работното си място в сградата на ул.

„***“. Към досието на ищцата са приложени констативни протоколи от 24.07.2024 г., 25.07.2024 г. и 26.07.2024 г., в които са отрази констатациите от извършени проверки 2 във връзка с цитираната докладна записка, от директор „АПИО“ и гл. експерт „Човешки ресурси“ при Община Омуртаг, от които се установява, че в нито един от трите дни К. не е установена на работното си място в сградата на общинската администрация, намираща се на ул. „***“ в гр. Омуртаг, от 8.00 до 17.00 часа, т. е. през целия работен ден. Приложени са и присъствени списъци от посочените дата в които ищцата е вписана под номер 93, но срещу името й не е положен подпис от същата. Приложен е и констативен протокол от 26.07.2024 г., съставен от гл. експерт „човешки ресурси“ при ответната община, в който е отразено, че от присъствените списъци е установено, че К. не е на работното си място, не е посочила уважителни причини за неявяването си и не е уведомила ръководител за такива. Видно е от приложеното към трудовото досие на ищцата уведомление, че със същото от К. са изискани писмени обяснения по реда на чл. 193, ал.1 от КТ. Ищцата е представила такива в срок, като е посочила, че по време на проверките била в сградата на кметството в с. Голямо Църквище, където обсъждали проблеми на селото с кмета на същото и секретаря на кметството. От приложените към делото епикризи и болнични листове се установява, че от 08.08.2024 г. до 21.10.2024 г. ищцата ползвала отпуск по болест, като първоначално била хоспитализирана за пет дни в „*** отделение“ при „МБАЛ Омуртаг“ ЕАД – гр. Омуртаг, а впоследствие режима на лечение бил „домашен – амбулаторен“. От приложеното искане от ВИД кмет на Община Омуртаг до Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Търговище и придружително писмо, се установява, че поради ползването на отпуск по болест от ищцата е поискано предварително становище относно прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата, на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ. От приложеното по делото писмо изх.

№ 24089320/04.10.2024 г. от директора на Дирекция „ИТ“ – Търговище, до ВИД кмет на Община Омуртаг, се установява, че след преглед на приложената към искането документация е дадено предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с К. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. След получаване на това разрешение е издадена процесната заповед. По делото като свидетели са разпитани водения от ищцовата страна М. А. М. и водената от ответната страна В. П. П. В показанията си св. М. посочва, че до 2011 г. бил кмет на с. ***, общ. Омуртаг, а след това работил в ответната община като *** и че познавал ищцата от 30 години, откакто тя започнала работа като секретар в Кметство с. ***, общ. Омуртаг. Свидетелят твърди, че през последните 10 години ищцата нямала обособено работно място и че „била към“ Читалище ***, като уточнява, че преди имало къща „на културата“ и че ищцата стояла там, както и че през по – голяма част от времето си стояла „на село“.

Св. П. описва обстоятелствата, при които били извършени проверките в сградите, в които се помещава общинската администрация, първо от секретаря на общината, впоследствие и от нея, съвместно с колегата й от „човешки ресурси“, като е категорична, че при проверките се установило, че К. въобще не идва на работа на работното си място, намиращо се на третия етаж в сградата на *** в гр. Омуртаг.

Свидетелката описва предприетите действия по прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. Уточнява, че през последните 10 години от служители и граждани на общината се знаело, че К. въобще не ходи на работа и всички били възмутени от този факт.

Въз основа на събраните доказателства съдът счита следното по предявените искове:

По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ: От събраните по делото доказателства, описани по – горе, се установява, че 3 исковете са неоснователни. При провеждане на дисциплинарното производство за налагане на дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ на ищцата работодателят е спазил всички законови изисквания. Установи се по делото, че работното място на ищцата било на третия етаж в сградата на ***“, находяща се в гр.

Омуртаг, на ул. „***“, поради което съдът не дава вяра на твърдението на св. М., че К. нямало обособено работно място през последните десет години. Приложени са по делото категорични писмени доказателства – докладна записка на секретаря на Община Омуртаг, констативни протоколи и присъствени листове, за това, че ищцата не се е явила на работа в продължение на три последователни работни дни през месец юли 2024 г. – от 24 до 26 юли, включително. Твърденията на ищцата, че през тези три дни била в сградата на кметството в с. Голямо Църквище, където с кмета на селото и секретаря на кметството обсъждали различни проблеми на селото, включително и от нейната компетентност, в какъвто смисъл са и дадените впоследствие писмени обяснения от К., остават голословни и неподкрепени от каквито и да е доказателства.

Освен това обстоятелството, че изпълнението на част от служебните задължения на ищцата е следвало да се осъществява извън работното й място, не означава, че К. не е била длъжна да бъде на работното си място в началото и края на работната време, когато са извършвани проверките. Наред с това от констативните протоколи се установява, че никой не е имал представа какви са причините за отсъствието на ищцата, а в случай, че същата не е била на работното си място поради необходимост от изпълнение на служебните й задължения извън административната сграда, то за това е следвало да бъдат уведомени съответните ръководители на К.. Отделен е въпросът, че по делото се събраха писмени и гласни доказателства – докладната записка на секретаря на ответната община и показанията на св. П., че ищцата системно не се е явявала на работа. При налагане на дисциплинарното наказание е спазено изискването на чл. 193, ал. 1 КТ. От събраните по делото доказателства се установява, че с оглед обстоятелството, че почти веднага след изискване на писмените обяснения ищцата е била хоспитализирана и впоследствие е ползвала продължителен отпуск по болест работодателят е предприел и необходимите действия по чл. 333, ал.1 от КТ и е поискал предварително разрешение от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Търговище за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 330, ал.2, т. 6 от КТ. Действително в искането некоректно е посочено, че ищцата не е представила обяснения, но само и единствено това обстоятелство не може да обоснове извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Съдът счита за неоснователни изложените в исковата молба съображения за издаване на процесната заповед след изтичане на срока по чл. 194, ал. 1 от КТ, поради следните съображения: Съгласно цитираната разпоредба дисциплинарно наказание се налага не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. В конкретния случай нарушението, за което наложено дисциплинарно наказание на ищцата е извършено в периода 24-26.07.2024 г. и е установено чрез извършване на проверки на посочените дати. Ищцата е ползвала отпуск по болест в периода 08.08.2024 г. – 21.10.2024 г., което се установява по безспорен начин от приложените болнични листове. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от КТ, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск, срокът по ал. 1 не тече. Следователно в периода, в който ищцата е ползвала отпуск по болест, срокът по чл. 194, ал.1 от КТ не тече и процесната заповед е издадена в рамките на същия. Предвид изложеното съдът намира предявените искове за неоснователни.