Решение № 1006 от 22.10.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1006 гр. Бургас, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА при участието на секретаря Красимира М. Андонова като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА Административно наказателно дело № 20262120202212 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Г. Д. А., ЕГН: ********** против Наказателно постановление № 26-3292-000101 от 27.05.2026 г., издадено от началник сектор при ОДМВР – Бургас, РУ 04 Бургас, с което за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева, с посочена равностойност 153,39 евро.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, като се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Представлява се от адв. Н. *** от БАК, която поддържа жалбата. Излага съображения за неправилно изчисляване на сроковете в административнонаказателното производство и счита, че АУАН и наказателното постановление са незаконосъобразни. Претендира присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.

В хода на съдебното следствие е разпитана като свидетел актосъставителката Й. В. К., която заявява, че не си спомня конкретния случай.

1

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

На 01.05.2026 г., около 14:00 часа, в гр. Бургас, по бул. „Захари Стоянов“, № 2, с посока на движение от бул. „Средец“ към кръстовището с ул.

„Кооператор“, жалбоподателят Г. Д. А. управлявал лек автомобил марка „БМВ“, модел „728 IA“, с регистрационен номер *** При извършена проверка от полицейски служители било установено, че водачът управлява моторно превозно средство, след като е бил лишен от правото да управлява МПС по административен ред. Лишаването от право да управлява МПС било наложено с Наказателно постановление № 25-0769-004521 от 18.12.2025 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Бургас, което според данните, отразени в процесното наказателно постановление, е влязло в законна сила на 05.02.2026 г. Посоченият срок на лишаване от право да управлява МПС бил от 31.03.2026 г. до 01.05.2026 г. включително.

Следователно, към датата на извършване на проверката – 01.05.2026 г., наказанието лишаване от право да управлява МПС все още е било в процес на изпълнение, доколкото последният ден от посочения срок е включен в периода на действие на наказанието.

За установеното нарушение на същата дата – 01.05.2026 г., полицейски служител Й. В. К. съставила против жалбоподателя АУАН серия GA № 3573763. В акта било описано, че жалбоподателят управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по административен ред, с което нарушава разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП.

Актът бил предявен и подписан от нарушителя, като в съответната графа било отбелязано, че няма възражения.

Въз основа на съставения АУАН административнонаказващият орган издал Наказателно постановление № 26-3292-000101 от 27.05.2026 г., с което възприел описаната в акта фактическа обстановка и наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът извежда от приложените по делото АУАН, наказателно постановление и останалите писмени доказателства от административнонаказателната преписка.

В съдебно заседание актосъставителката Й. К. заявява, че не си спомня конкретния случай. Това обстоятелство само по себе си не опровергава констатациите в АУАН, но налага преценката им в съвкупност с останалите доказателства по делото.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Жалбата е подадена от надлежна страна, адресат на обжалваното наказателно постановление, която има правен интерес от оспорването му.

При установено спазване на срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана 2 по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

При разглеждане на делото по същество, съдът прие следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът следва да притежава съответното свидетелство за управление, което да е валидно за категорията, към която принадлежи управляваното моторно превозно средство, както и да не е лишен от правото да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред. Разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за лице, което управлява моторно превозно средство, след като е лишено от това право по съдебен или административен ред.

В конкретния случай от данните по административнонаказателната преписка се установява, че към 01.05.2026 г. жалбоподателят е бил лишен от правото да управлява МПС по силата на влязло в сила наказателно постановление. Посоченият срок на лишаване е до 01.05.2026 г. включително.

Следователно на 01.05.2026 г., около 14:00 часа, наложеното наказание не е било изтекло. Независимо, че нарушението е било извършено в последния ден от срока на лишаването, това не изключва административнонаказателната отговорност на водача, тъй като забраната за управление продължава да действа и през този ден.

При доказано управление на автомобила, което не се оспорва от страните, жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на административното нарушение по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП.

От субективна страна нарушението е извършено виновно, доколкото жалбоподателят е следвало да съзнава, че е лишен от правото да управлява моторно превозно средство и че срокът на наложеното наказание не е изтекъл.

Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя относно неспазването на сроковете в административнонаказателното производство. Съгласно чл. 34, ал. 1 ЗАНН административнонаказателно производство не се образува, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в предвидените в закона срокове. В настоящия случай, нарушението е било извършено на 01.05.2026 г., като АУАН е съставен на същата дата. Следователно актът е съставен в рамките на законоустановения срок. Наказателното постановление е издадено на 3

27.05.2026 г., тоест 26 дни след съставянето на АУАН, поради което е спазен и шестмесечният срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.

Съдът не констатира противоречие между описанието на нарушението в АУАН и в наказателното постановление относно времето, мястото, начина на извършване и правната квалификация на деянието. В двата акта е посочено, че на 01.05.2026 г., около 14:00 часа, жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство, след като е бил лишен от това право по административен ред. Посочено е и наказателното постановление, с което е наложено предходното наказание, както и периодът на неговото изпълнение.

Тези обстоятелства индивидуализират нарушението и позволяват на санкционираното лице да разбере за какво деяние е ангажирана административнонаказателната му отговорност и да организира защитата си.

Обстоятелството, че разпитаната актосъставителка не си спомня конкретния случай, не представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Липсата на конкретни спомени следва да бъде преценена с оглед останалите доказателства. Тя не означава автоматично, че описаното в акта нарушение не е извършено.

По отношение на наложеното наказание съдът приема, че същото е определено в предвидения от закона размер, като административнонаказващият орган е приложил санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Не са налице основания за приложение на чл. 28 ЗАНН. Управлението на моторно превозно средство в период, през който водачът е лишен от това право, представлява нарушение, което засяга установения ред за допускане на водачите до участие в движението по пътищата. По делото не се установяват изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, които да обосновават извод за по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ

В съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя е направил искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. По делото е представен договор за правна защита и съдействие с уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 205 евро. С оглед изхода на спора и неоснователността на жалбата, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, следва да бъде оставено без уважение.

Административнонаказващият орган не е направил искане за присъждане на разноски.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Районен съд – Бургас

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 26-3292-000101 от 27.05.2026 г., издадено от началник сектор при ОДМВР – Бургас, РУ 04 Бургас, с което на Г. Д. А., ЕГН: **********, за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 300 (триста) лева, с посочена равностойност 153,39 евро, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5