Решение № 358 от 01.08.2024, Районен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 358 гр. Търговище, 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА при участието на секретаря Благовеста Д. Първанова като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА Гражданско дело № 20243530100480 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.128, чл.222,ал.3, чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

Съдът е сезиран с искова молба от С. Д. С. с ЕГН-********** от ************************************ против В. Средно Училище „Професор Никола Маринов“ гр.Търговище, ***, представлявано от Директора, с която са предявени обективно съединени искове за заплащане на сумата от 900 лева представляваща увеличения размер на трудовото възнаграждение за 2023 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане; сумата от 56 лева представляваща обезщетение за забава върху посочената сума от 900 лева за периода от 19.10.2023 година до датата на завеждане на иска; сумата от 3500 лева представляваща увеличения размер на обезщетението по чл. 222, , ал. 3 от КТ, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на иска до окончателното и изплащане; сумата от 220 лева представляваща обезщетение за забава върху посочената сума от 3500 лева за периода от 19.10.2023 година до датата на завеждане на иска; сумата от 120 лева представляваща увеличения размер на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на иска до окончателното и изплащане и направените по делото разноски.

Ищцата твръди в исковата си молба, че работила като учител в ответното училище. Със заповед № ЗП- 1402/04.04.2023г. трудовото правоотношение е прекратено. При прекратяването му били определени и изплатени и

1 съответните обезщетения по чл. 222, ал. 3 от КТ - 11 брутни заплати и по чл.

224, ал. , 1 от КТ за три дни неизползван отпуск. На 10.08.2023г. е подписан анекс към КТД, с който работните заплати на педагогическите специалисти са увеличени с 15%, като действието на увеличението бе уговорено, считано от 01.01.2023 година. В Държавен вестник брой 75/2023 година е публикувана Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4/2017 година за нормиране и заплащане на труда. В нея също е записано, че § 2 отнасящ се до увеличението на работните заплати влиза в сила от 01.01.2023 година.

Това увеличение въведено с колективния трудов договор обхваща и периода от 01.01.2023 година до 03.04.2023 година, в който тя е работила. При това положение счита, че следва да се изплати увеличението на работната заплата за този период, което изчислява на 900 лева. Променения размер на брутното трудово възнаграждение съответно променя и размера на изплатените обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение. Размерът на това увеличение за обезщетението по чл. 222, ал. 3 изчислява на 3500 лева, а размерът на увеличението на обезщетението на трите дни неизползван отпуск по чл. 224, ал. 1 изчислява на 120 лева.

С молба вх. № 266/19.10.2023 година поискала от работодателя да преизчисли трудовите възнаграждения за 2023 година и съответно и обезщетенията при пенсионирането ми, като заплати увеличението. С писмо изх. № 119/24.10.2023 година е отказано с мотива, че трудовите възнаграждения се преизчисляват само на работници и служители, които имат действащи трудови договори към момента на увеличението на работните заплати. Въпреки това изчакала, защото се надявала, че това становище ще се промени. През м. декември Синдикатът на българските учители излязъл с официално становище, което било разпространено. Някои от работодателите се съобразили с него, но не и ответника. До този момент не е получила исканото увеличение. Поради обстоятелството, че е отправила писмена покана до работодателя, той е в забава от датата на поканата и дължи увеличения размер на работните заплати и обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, ведно със законната лихва от датата на поканата. В съдебно заседание процесуалният представител поддържа исковете. Съобразно заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ и по искане на ищцата размерът на исковите претенции е изменен по реда на чл.214 от ГПК. Моли съда да постанови решение с което да осъди ответната страна да и заплати следните суми:

-сумата от 1053.55 лева представляваща увеличения размер на трудовото възнаграждение за 2023 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане;

-сумата от 65.49 лева представляваща обезщетение за забава върху посочената сума от 1053.55 лева за периода от 19.10.2023 година до датата на завеждане на иска;

-сумата от 3792.80 лева представляваща увеличения размер на

2 обезщетението по чл. 222, , ал. 3 от КТ, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на иска до окончателното и изплащане;

-сумата от 237.41 лева представляваща обезщетение за забава върху посочената сума от 3792.80 лева за периода от 19.10.2023 година до датата на завеждане на иска;

- сумата от 47.01лева представляваща увеличения размер на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на иска до окончателното и изплащане.

Претендира разноски на осн. чл.38 от ЗА.

С отговора ответникът В. С. У. „Професор Никола

Маринов“ гр.Търговище, счита исковете за допустими но неоснователни и недоказани. Оспорва изцяло твърденията в обстоятелствената част на исковата молба на ищцата, че съгласно договореностите в КТД на браншово нИ., ответното учебно заведение дължи претендираната сума.

Признава, че ищцата е отправила запитване до учебното заведение, което представлява, с искане за заплащане на сумата предмет на настоящия съдебен спор. Извършили необходимите консултации, след което били уведомени, че МОН има произнасяне по идентични казуси, който прилагат и съгласно него МОН изрично указват, че не съществува правна възможност за заплащане на претендираната сума.

В Колективния трудов договор договореното увеличение е относимо единствено и само за работещите в системата на образованието, а не и за работилите. На практика разминаването в тълкуването на тази клауза в КТД идва от по- късното договаряне на увеличението и по-късното сключване на ДС, касаещи това индексиране на работните заплати. Няма спор, че СБУ и КТ „Подкрепа“ предоставили становища в обратна насока,т.е. средставата за това увеличение би следвало да бъдат предоставени и на работилите в системата на образованието след 01.01.2023г.Тези синдикални организации са участвали в изготвянето и разписването на КТД и именно там не е визирано заплащане на увеличението, касаещи лицата с прекратени ТПО.

Твърдят, че в настоящия случай намира приложение КТД на браншово нИ., действащ към 01.01.2023 г. до момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, което прави претенциите неоснователни. В съдебно заседание не изпращат представител. Депозирали са писмени бележки.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, прие за установено следното от фактическа страна: По делото не е спорно, че ищцата е полагала труд по трудово правоотношение с ответника на длъжност „Старши учител“ и че трудовото правоотношение е било прекратено със Заповед № ЗП-1402/04.04.2023г. на Директора на II СУ „Професор Никола Маринов“ гр.Търговище. В заповедта е вписано, че следва да и бъдат изплатени и съответните обезщетения по чл.

222, ал. 3 от КТ - 11 брутни заплати и по чл. 224, ал. , 1 от КТ за три дни 3 неизползван отпуск. Няма спор по делото, че на 10.08.2023г. е подписан анекс към КТД, с който работните заплати на педагогическите специалисти са увеличени с 15%, като действието на увеличението бе уговорено, считано от 01.01.2023 година.

В Държавен вестник брой 75/2023 година е публикувана Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4/2017 година за нормиране и заплащане на труда. В нея също е записано, че § 2 отнасящ се до увеличението на работните заплати влиза в сила от 01.01.2023 година.

С молба вх. № 266/19.10.2023г. ищцата поискала от работодателя да преизчисли трудовите възнаграждения за 2023 година и съответно и обезщетенията при пенсионирането, като заплати увеличението. С писмо изх. № 119/24.10.2023 година е отказано с мотива, че трудовите възнаграждения се преизчисляват само на работници и служители, които имат действащи трудови договори към момента на увеличението на работните заплати.

По делото няма спор, че ищцата е била член на синдиката на българските учители до 04.04.2023 г. във В. средна училище „Професор Никола Маринов“ гр.Търговище.

По делото са приложени Становище от синдиката на българските учители, относно прилагане на Анекс № Д01-192/10.08.2023г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022г., както и становище от Министерство на образованието и науката, според което в случай като разглеждания по настоящото дело ищецът няма право да се ползва от правата по анекса, доколкото абсолютна предпоставка за това е наличието на трудово правоотношение към момента на сключване на споразумението.

По делото е допусната и приета Съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която на база подписания анекс на ищцата се дължат следните суми:

1053.55лв. увеличен размер на трудовото възнаграждение за периода

01.01.2023г. – 03.04.2023г. вкл., 3792.80лв. обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, сумата от 47.01лв. обецщетение по чл.224, ал.1 от КТ, както и съответни обезщетения за забава върху тях за периода от 19.10.2023г. до завеждане на исковата молба в съда – 02.04.2024г., съответно 65.49лв. и 237.41лв.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, изхождайки от закона, съдът достигна до следните правни изводи: За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва по пътя на пълното и главно доказване да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. между страните да е било налице трудово правоотношение, което да е прекратено; 2. ищецът да е полагал труд съобразно уговореното в трудовия договор. При доказване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил дължимите трудови възнаграждения.

По делото не се спори, че в рамките на периода от 01.01.2023 г. до 04.04.2023 г., ищцата е полагала труд в рамките на ответоното учебно 4 зеведение, тоест между страните е било налице трудово правоотношение, което се установява и от представените по делото писмени доказателства.

Спорен въпрос е дали дължимите трудови възнаграждения са изплатени в дължимия размер и по – конкретно дали е дължимо предвиденото в чл. 27, ал. 1 от посочения Анекс увеличение с 15 %, считано от 01.01.2023 г. на ищцата, доколкото същата е прекратила трудовото си правоотношение към датата, на която е сключен посочения анекс – 10.08.2023г.

Доколкото се касае до колективен трудов договор, в случая съдът намира, че няма пречка да се приложи чл.20 от ЗЗД, като бъде тълкувана формираната обща воля на страните. Съдът е длъжен да изясни действителната воля на страните към момента на сключване на договора, поради което заявената от страните в производството интерпретация на съдържанието на договора не е задължителна за него. Следва да се посочи, че към тълкуване на съдържанието на колективен трудов договор се е прибягвало и до други случаи в съдебната практика, при които формираната воля не е била изяснена /Напр. Определение № 498 от 2.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4413/2021 г., III г. о., ГК/.

Страните са свободни да уговарят различни взаимни права и задължения вън от уреденото в закона съдържание на договора. Договорната свобода е принцип на гражданското право, като тя е ограничена единствено от императивите разпоредби на закона и добрите нрави. В трудовото право договорната свобода е ограничена допълнително чрез забраната в чл. 66, ал. 2 КТ да се условия, които са по-неблагоприятни за работника или служителя от установените с колективния трудов договор /Така Решение № 505 от 3.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1476/2011 г., IV г. о., ГК/.