Определение № 235 от 22.02.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 235 гр. Стара Загора, 22.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20245500500120 по описа за 2024 година Обжалвано е разпореждане № 509 от 22.01.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 224/2024 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отхвърлено заявлението на „А. - *“ ЕООД срещу „Д.л.“ ЕООД, А.Р.Н. и Д. М.

П. за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.

Частният жалбоподател твърди, че обжалваното разпореждане е необосновано. Счита, че представеният запис на заповед е редовен от външна страна и удостоверява изискуемо вземане. Неправилни били и изводите относно неспазената форма на поръчителството. Излага съображения в подкрепа на становището си. Моли съдът да отмени обжалваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно.

Съдът, като обсъди направените в частната жалба оплаквания, намери за установено следното:

Производството по делото е образувано пред Районен съд Стара Загора по заявление на „А. - *“ ООД срещу Д.л.“ ЕООД, А.Р.Н. и Д. М. П. за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК – въз основа на запис на заповед за сумата от 14 969,46 лв. С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като е приел, че представеният документ не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, тъй като има два падежа – на предявяване и на определен ден. По отношение на поръчителите е приел, че не е спазена формата на авала, тъй като авалистите са се подписали на гърба на менителницата, което прави задължението недействително.

Частната жалба е основателна.

Представеният в случая документ – запис на заповед е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, поради което е документ по смисъла на чл.417 ГПК, въз основа на който може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение. В издаденият на 08.01.2024 г.

1 запис на заповед датата на падежа е конкретно определена - 11.01.2024 г.

Посоченото, че е платим на предявяване не опорочава датата на падежа и не въвежда нова дата, тъй като е посочено, че това предявяване е на същата дата – 11.01.2024 г., поради което няма как да се приеме, че падежите са два - по чл. 486, т. 1 ТЗ и чл. 486, т. 4 ТЗ . Всъщност конкретната дата на предявяване възпроизвежда падежа по т. 1 на чл. 486 ТЗ и предявяването на записа на заповед не е обуславящо настъпването му. Допълнителен аргумент в подкрепа на това виждане е и обстоятелството, че строго формалният начин за определяне на падежа, е по причина, че в записа на заповед той (падежът) следва да бъде посочен ясно и по начин, който не буди съмнение и не дава основание за различно тълкуване. В случая падежът е посочен именно така.

Не буди никакво съмнение, че той настъпва на 11.01.2024 г. Посочените от първоинстанционния съд определения са неотносими, тъй като в случаите, които са разгледани там, не става дума за изрично посочена дата на предявяване, както е в настоящия случай, защото менителничният ефект е съдържал само израза „платим на предявяване“.

Неоснователно е отказано и издаването на заповед за изпълнение и срещу авалистите. Съгласно чл.484, ал.1 ТЗ менителничното поръчителство се учредява с едностранно волеизявление на авалиста, отразено върху лицевата страна на документа или върху алонж. Съгласно чл.468, ал.1 ТЗ алонжът представлява прикрепен към менителницата лист, т.е. част (продължение) на самия ефект. Необходимостта от него произтича от запълването на документа с отбелязвания. В случая необходимостта от продължение на ефекта е налице, тъй като лицевата му страна е изцяло запълнена. Въззивният съд намира, че е без значение дали авалът, след като лицевата страна е запълнена, е дава на гърба на менителницата или на отделен лист, защото все ще бъде налице продължение на самия менителничен ефект и авалът ще бъде инкорпориран в него.

Предвид на тези съображения съдът намира, че частната жалба е основателна, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде отменено.

Воден от горните мотиви въззивният съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 509 от 22.01.2024 г., постановено по ч.гр.д.

№ 224/2024 г. по описа на Районен съд Стара Загора, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по заявлението на „А. - *“ ООД срещу Д.л.“ ЕООД, А.Р.Н. и Д. М. П. по чл.417 ГПК за посочените в заявлението суми, ако са налице основанията по чл.411 ГПК.

2

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3