Решение № 1034 от 01.07.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1034 гр. Русе, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело № 20234520105411 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен пряк иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, във вр.чл.45, ал.1 о т ЗЗД, както и иск по чл.86 oт ЗЗД.

Ищецът Община Русе твърди, че на 06.05.2020г., около 11,40 ч. Б. А. с ЕГН:********** е управлявал собствения си л.а „Мерцедес" с ДКН: ******.

При управлението на автомобила, в гр.Русе на кръговото кръстовище на бул.

„Липник" с бул. „Цар Освободител", А. при избиране на скоростта си на движение не се съобразил с радиуса на ляв завой, в резултат на което автомобилът поднесъл и напуснал пътното платно в ляво по посока на движението, като се блъснал в метален стълб, оградно пано и пътен знак, собственост на Община Русе.

Твърди се в исковата молба, че в следствие на ПТП-то са нанесени щети по металния стълб и оградното пано. Автомобилът на виновния водач, по време на процесното ПТП е бил с валидна застраховка гражданска отговорност/ полица № ВС/02/120000109142, сключена с ответника по настоящия иск. Счита, че това обстоятелство обуславя и неговата отговорност спрямо претърпените от ищеца вреди. Твърди се, че описаните обстоятелства 1 се доказват от представения протокол за ПТП № 1769060 от 06.05.2020г., ко й т о представлявал официален свидетелстващ документ, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения и същият е официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление - решение № 85/ 28.05.2009г. по т.д. № 768/ 2008г. на ВКС, II ТО, решение № 24/ 10.03.2011г. по т.д. № 444/2010г. съставът на ВКС, I ТО, решение № 73/ 22.06.2012г. по т.д. № 423/ 2011г. на ВКС, I ТО и решение № 98/ 25.06.2012г. по т.дело № 750/ 2011г. на ВКС, II ТО.

Твърди се в исковата молба, че на 11.05.2020г. Община Русе отправ ила претенция за изплащане на застрахователно обезщетение с изх. № 30-32124/11.05.2021г., в размер на 1904,50 лева. Към претенцията била приложена калкулация за направените разходи по отстраняване на вредите.

Твърди се в исковата молба, че ответникът ЗД „БУЛ ИНС" АД и до настоящия момент не е изплатил обезщетение във връзка с отправената претенция.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на Община Русе сумата от 1904,50 лв. представляваща дължимото застрахователно обезщетение, по застраховка гражданска отговорност, за вредите нанесени на общинско имущество, а именно предпазна ограда, метален стълб и пътен знак, ведно със законната лихва от 13.08.2021г. до окончателното изплащане. Претендират се разноски по делото.

В хода на процеса на основание чл.214 от ГПК, процесуалния представител на ищеца е направил изменение на иска по отношение на претендирания размер на обезщетението от 1904,50 лева на 515,76 лева.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор, в който оспорва предявения иск по основание и размер.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, по реда на чл.235, ал.2 о т ГПК, намира за установетно от фактическа страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 2

06.05.2020г., около 11,40 ч. Б. А. с ЕГН:********** е управлявал собствения си л.а „Мерцедес" с ДКН: ***** При управлението на автомобила, в гр.Русе на кръговото кръстовище на бул. „Липник" с бул. „Цар Освободител", А. при избиране на скоростта си на движение не се съобразил с радиуса на ляв завой, в резултат на което автомобилът поднесъл и напуснал пътното платно в ляво по посока на движението, като се блъсн а л в оградно пано и пътен знак собственост на Община Русе.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че не са извършени всички ремонтно-възстановителни дейности, включени в представената количествено-стойностна сметка на обща стойност от 1904,48 лева. По-конкретно вещото лице установява, че у личният стълб не е подменян или ремонтиран, пътният знак е останал в първоначалното си състояние, като при извършения оглед на място се установили видими корозионни следи, което е индикация за продължителна експлоатация.

Вещото лице установява по категоричен начин и от наличните снимки изготвени от Сектор ПП при ОД МВР Русе, към момента на ПТП, че пътният знак не е огънат, а е бил паднал от основата си, което е доказателство, че не е бил подменян.

Вещото лице установява по категоричен начин, че бордюрният елемент не е бил подменян, а е бил наскоро ( в хода на делото) частично замазан с бетон, което представлява частично възстановяване а не пълна подмяна, както е описано в приложената разчетна ведомост на ищеца.

Вещото лице установява, че е подменено само оградното пано, като монтажът му е извършен, чрез болтова сглобка, което не изисква намеса на заварчик, въпреки че такава дейност с ъ щ о фигурира в представената количествено-стойностна сметка на Община Русе.

Вещото лице установява, че действително осъществения ремонт от Община Русе възлиза на 515,76 лева, което представлява значително разминаване с претендирания размер от 1904,48 лева. Според заключението на вещото лице, приложената количествено-стойностна сметка не отговаря на реално извършените ремонтно-възстановителни дейности, като са посочени такива, които не са извършвани.

От показанията на св.Р. С. служител на Община Русе се установява, че процесната калкулация по делото въз основа на която се претендира 3 обезщетение е съставена А. Л.. Свидетелят твърди, че подписът е на счетоводителя, на този, който я е съставил, а именно А. Л.. Неговият подпис бил на ръководител ПСУО. Свидетелят С. е категоричен, че калкулацията е изготвена от А. Л.. Когато му я представили забелязал, че е неправилна и разпоредил да не бъде предоставена на съответните органи.

Св.С. установява, че по първа точка от калкулацията – стълб за УО(улично осветление) 8 метра с пета - не е бил монтиран и не е бил предмет на ПТП-то. Свидетелят установява, че написаното от А. Л. не е вярно.

По втора точка – оградно пано 2,5х1,4м е вярно отразеното, по трета точка – бетон 12.5/30 – употребен е бетона. На мястото на първа точка трябвало да бъдат стълбове за ограда 2,5х1,4м и стълб за пътен знак 2,11+ 63. По четвърта точка – бордюри 50/16/8 – вярно е, били са блъснати, подменени са от строителите от ОП „Комунални дейности“.

Съдът не кредитира показанията на този свидетел в частта им в която се твърди че са подменяни 2 броя бордюри и пътен знак, тъй като същите се опровергават изцяло от заключението на приетата СТЕ, както и от приложените фотоснимки на ПТП от сектор ПП КАТ към ОД МВР Русе.

От показанията на св.Т. И. И. се установява, че работи в Община Русе като шлосер и заварчик от 2014г. и към момента. Установява, че са правили ремонти на кръговото движение много пъти. Съдът кредитира показанията на този свидетел, доколкото същият твърди, че е извъшвал многократно ремонти на кръговото след станали ПТП.

От показанията на св.С. Г. П. се установява, работи към Общинско предприятие „Комунални дейности“ и към настоящия момент, като поддръжка вертикална сигнализация. Твърди, че във времето е боядисвал маркировки, слагал е пана, стълбове, правил огради на града, т.е. винаги когато имало нещо з а поддръжка. Съдът кредитира показанията на този свидетел, доколкото същият твърди, че е извъшвал многократно ремонти на кръговото след станали ПТП.

От показанията на св.Г. ** И. се установява, че работи към Община Русе от 2020г., четири години с прекъсвания. Работел като общ работник с лопата.

От показанията на св.И. П. Т. се установява, че е работил в Община Русе 4 от март 2020г. за около пет месеца. Приключил същата година през месец юли и оттогава не работи към Общината. Свидетелят твърди, че не си спомня да е заварявал пано за процесното ПТП.

От показанията на св. А. И. Л. се установява, че работи в Община Русе от декември 2020г. и до настящия момент. Тогава, когато е било действието, за което е призован бил счетоводител в Комунални дейности. Сега бил началник отдел Административно обслужване и вътрешен контрол.

Св.Л. потвърждава, че подписът под калкулацията за възстановяване на щета от лист 100 от делото е негов. Твърди, че той като счетоводител правел математическите операции, изчисленията, а С. я подписал като началник на отдела, който извършвал ремонтите. Св.Л. твърди, че информацията отразена в калкулацията му я подавал Р. С.. Той му казвал какво е вложено, като материали с първични счетоводни документи и с фактури, механизация и транспорт. Той му казал и колко човека са работили и за колко време. Цената за един час труд била фиксирана, но се променяла през годините. Свидетелят Л. твърди че всички изисления са били по данни подадени от Р. С.. Съдът не кредитира показанията на св.Л., тъй като същите са нелогични, с вътрешни противоречия и не кореспондиращи с останалите доказателства по делото и заключението на СТЕ. Съдът приема показанията на св.Л. и като евентуална защитна теза във връзка със съставения от него документ с невярно съдържание - количествено-стойностна сметка , отразяващ извършени от Община Русе финансови разходи във връзка с ПТП от 06.05.2020г., каквито в действителност не са извършвани.

Установената по този начин фактическа обстановка, сочи на следните правни изводи:

По допустимостта:

Предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ / в сила от 01.01.2016г./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД са допустими. Съгласно нормата на чл.498 о т КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 о т КЗ. Ако 5 застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, пострадалият може да предяви претенцията си пред съда.

Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице – писмена претенция на л.7 (30-3212-4/11.05.2021г.) и липса на възражения и ангажирани доказателства от страна на ответника, които да изключват допустимостта на процеса. Не е оспорена и материално – правната легитимация на ответника.

По същество:

Съгласно чл.432, ал.1 о т КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти:

1. настъпилото ПТП и неговия механизъм;

2. противоправното поведение на виновния водач ;

3. претърпените имуществени вреди;

4. наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП;

5. ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач.

Вината съгласно установената с нормата на чл.45, ал.2 от ЗЗД законова презумпция се предполага.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на деликта. Безспорно се установи по делото настъпването на пътно-транспортно произшествие на 06.05.2020г. Съвкупния анализ на приетите неоспорени писмени доказателства, сочи че е налице противоправно деяние от страна на деликвента Б. А. с ЕГН:**********, изразяващо се в нарушаване на правилата на чл.20, ал.1 от ЗДвП -"Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и ал.2 (Изм. -ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на 6 движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.