Решение № 165 от 20.12.2022, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. гр.Велинград, 20.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно наказателно дело № 20225210200357 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на А. Г. Л. против Наказателно постановление № 22-0367-000948/19.08.2022г. на Началник група в ОДМВР – Пазарджик, РУ – Велинград, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв., на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП.

Излагат се бланкетни доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се иска неговата отмяна. Твърди се, че жалбоподателят не е извършил нарушението, в което е обвинен и за което му е наложено административно наказание, тъй като на посочената дата и място не е управлявал МПС.

В съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. А.-АК Пазарджик, поддържа жалбата. Претендира разноски

Въззиваемата страна- Началник група в ОДМВР – Пазарджик, РУ – Велинград, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Не взема становище по жалбата. Изразеното по делото писмено становище, чрез от юрисконсулт Пенова не следва да бъде взето предвид, доколкото обжалваният акт е издаден от Началник група в ОДМВР Пазарджик, РУ Велинград, а пълномощното, с което е учредена представителна власт е за процесуално представителство на Началника на РУ Велинград и на РУ Велинград в качеството им на наказващи органи, каквото не притежават в настоящото производство.

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от 1 процесуално легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и след като анА.зира събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 17.07.2022г., вечерта, служителите на РУ Велинград мл. автоконтрольор К. П. С. и мл. полицейски инспектор А. Ш. Г. получили сигнал за ПТП на кръстовището на улиците ******* и ул. „Бачо Киро“.

ПодА.те сигнала лица посочили, че водач на лек автомобил БМВ с рег. номер *****, извършвайки маневра движение на заден ход, е ударил паркиран лек автомобил Тойота Рав 4. Контролните органи пристигнА. на мястото на ПТПто и по данни на намиращите се там очевидци ги информирА., че лекият автомобил БМВ е управляван от жалбоподателя А. Л.. Посетили дома на Л., който пред проверяващите заявил, че той е управлявал автомобила. Отишъл, за да го премести и дори не разбрал, че е ударил паркирания отзад друг автомобил. Съпругата на жалбоподателя потвърдила неговите думи, като казала, че тя го е помолила да отиде и да премести автомобила.

Полицейските служители поканили Л. да даде проба с техническо средство дрегер за нА.чие на алкохол в кръвта. Жалбоподателят дал проба, която отчела положителен резултат. След това бил отведен в сградата на РУ Велинград.

След справка в АИС „КАТ“ на МВР се установило, че към 17.07.2022г.

А. Л. е лишен по съдебен ред от право да управлява МПС, на осн. чл. 343г НК, във вр. чл. 343б, ал. 1 НК, във вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК за срок от 23.09.2021г. до 23.09.2022г., наложено по влязло в сила на 23.09.2021г. споразумение по н.о.х.д. 434/2021г. на РС Велинград.

На 18.07.2022г. на А. Г. Л. бил съставен АУАН G A №

720125/18.07.2022г., за това че на 17.07.2022г. в 21,40 часа, в гр. Велинград, на кръстовището на бул. ******* и ул. „Бачо Киро“ управлява лек автомобил „БМВ“, с рег. № *****, собственост на Г. А.ов Л., след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен ред с присъда на РС Велинград за 12 месеца, считано от 23.09.2021г. до 23.09.2022г., с което е нарушил чл. 150А, ал. 1 ЗДвП.

Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя, подписан е от него без възражения и екземпляр от акта му е надлежно връчен. Възражения срещу акта не са постъпвА. и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, в което по идентичен начин са описани обективните обстоятелства от състава на нарушението. Идентична е и дадената правна квА.фикация. С него на А. Г. Л. е наложено административно наказание глоба в размер на 300,00 лв., на осн. чл. 177, ал.1, т. 1 ЗДВП, за нарушение на чл.

150А, ал. 1 ЗДвП.

2

Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, приобщени по надлежния процесуален ред.

Съдът дава вяра на показанията на разпитания като свидетел актосъставител К. С., които са последователни, логични и непротиворечиви.

Актосъставителят С. е събрал данни за лицето водач на лек автомобил БМВ с рег. номер ***** от лица очевидци, които са посочили като такъв А. Л.. Пред С. жалбоподателят е потвърдил, че на 17.07.2022г. е управлявал лек автомобил БМВ с рег. номер *****, като е извършил маневра за да го премести. Не се установява актосъставителят да се намира в отношения с жалбоподателя, които му дават основание да го уличават в извършване на процесното нарушение. Поради това съдът намира, че същият не е заинтересован и предубеден от изхода на делото и кредитира показанията му, като достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Акт за GA № 720125/18.07.2022г. и Наказателно постановление № 220367-000948/19.09.2022г. са издадени от компетентни органи, съгласно чл.

189, ал. 1 ЗДвП, във вр. чл. 165, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 189, ал. 12 ЗДвП, във вр. с и т. 2.1 и т. 1.3.2 и т. 3.12 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министър на вътрешните работи, при спазване на сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи самостоятелни основания за отмяна на обжалвания акт. Спазени са императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В акта за установяване на нарушението и в издаденото въз основа на него наказателно постановление са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, пълно, точно, ясно и в достатъчна степен е индивидуА.зирано вмененото на въззивника административно нарушение, позволяващо на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и срещу какви факти да се защитава. В обстоятелствената част на акта за установяване на нарушението и наказателното постановление е нА.це достатъчен обем от данни, относими към фактическия състав на нарушението по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП.

Посочени са и видът на управляваното от жалбоподателя превозно средство – лек автомобил, марка, модел, основанието за лишаване от правоуправление.

В тази насока е неоснователно възражението на жалбоподателя, че не е водач на лекият автомобил.

Понятието "управление", включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, както и задължителните указания на оправомощените лица, когато тези действия или бездействия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици, независимо дА. превозното средство или бойната или специалната машина се намира в 3 покой или в движение.

От събраните по делото гласни доказателства се установява, че жалбоподателят е извършил действия с механизмите и приборите на превозното средство, като е стартирал двигателя и го е привел в движение, за да го премести, което безспорно е дейност по управление.

Съгласно чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП моторно превозно средство следва да се управлява от водач, който притежава свидетелство за управление, вА.дно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на вА.дност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невА.дно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

От представените по делото справка за нарушител/водач и протокол № 38/24.11.2021г., по н.о.х.д. 434/2021г., с който е одобрено споразумение по реда на глава 29 НК, се установява, че на 17.07.2022г. жалбоподателят А. Г. Л. е бил лишен от право да управлява МПС, на осн. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, във вр. чл. 343г НК, във вр. чл. 343б, ал. 1 НК за времето от 23.09.2021г. до 23.09.2022г. и СУМПС му е било отнето. Одобреното от съда споразумение, с което на Л. е наложено наказание лишаване от правоуправление има значение на влязла в сила присъда. В периода на изтърпяване на наказанието жалбоподателят е управлявал лек автомобил, който по смисъла на § 6, т. 12, б.

„а“ от ДР на ЗДвП- недвуколесно безрелсово моторно превозно средство за превозване на пътници, в което броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 8 и следва да притежава свидетелство за управление, вА.дно за категория В. Установи се, че на 17.07.2022г. Л. не е притежавал СУМПС от тази категория, тъй като същото му е било отнето по съдебен ред, което не се оспорва. Следователно управлявайки лекия автомобил, след като е лишен от право да го управлява по съдебен ред е извършил нарушение на чл.

150А, ал. 1 ЗДвП.

Предвид изложеното и с оглед презумптивната доказателствена сила на АУАН, по аргумент от чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, която в случая не беше оборена, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 150А, ал.

1 от ЗДвП, за което правилно и законосъобразно е бил санкциониран.

Правилно за описаното нарушение е наложеното наказание по чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Съдът намира, че процесното административно нарушение не представлява маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 150А, ал. 1 ЗДвП защитава обществените отношение по безопасността на транспортната дейност, която е източник на повишена опасност. Целта е да се упражнява от лица, притежаващи необходимите знания и умения за управление на превозно средство от 4 съответната категория, удостоверено с издадено за това свидетелство.

Нарушаването й чрез управление на превозно средство от водач, изтърпяващ наказание лишаване от право да управлява МПС за извършено престъпление против транспорта поставя в опасност живота и здравето на останА.те участници в движението и може да доведе до настъпване на имуществени вреди. В случая е управляван лек автомобил, т.е. превозно средство със значителна маса и мощност, в срока на изтърпяване на наказание лишаване от право да управлява МПС за извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, в населено място, затова съдът намира, че нарушението притежава присъщата степен на обществена опасност за нарушенията от този вид. В този смисъл не са нА.це основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Съдът счита обаче, че необосновано е наложено наказание в предвидения максимален размер. Установява се, че освен процесното нарушение на същата дата при управление на МПС деецът е извършил още две нарушения на ЗДвП, като за едното има данни, че е престъпление по чл.

343б НК.

Видно от приложените по делото справка за нарушител/водач през 2018г. Л. е извършил нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДвП, които не са тежки. От протоколи от 22.06.2018г. по н.о.х.д. 279/2018г. на РС Велинград и 24.11.2021г. по н.о.х.д. 434/2021г. на РС Велинград се установява извършени от него престъпления по чл. 343б, ал. 1 НК, за едното от които е реабилитиран по право. Отчитайки, че двете административни нарушения са извършени доста време пред процесното нарушение и че за извършеното през 2018г. престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК деецът е реабилитиран, съдът намира, че не следва ги преценява като отегчаващи отговорността обстоятелства.

Доколкото извършеното на 23.09.2021г. нарушение е основание за лишаване на Л. от право да управлява МПС по съдебен ред, същото е част от изпълнителното деяние на процесното нарушение и също не е отегчаващо отговорността обстоятелство. Като отегчаващо обстоятелство следва да се приеме единствено, че деецът е управлявал лекия автомобил след употреба на алкохол Съобразявайки степента на обществена опасност на извършеното от А. Л. нарушение на чл. 150А, ал. 1 ЗДвП и оказаното съдействие на контролните органи, съдът намира, че следва да му се наложи наказание в размер на 200,00 лв. Наказание в така определения размер би изпълнило целите на чл. 12 ЗАНН за личната и за генералната превенция.