Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 113 от 11.11.2025, Районен съд - Елхово

Съд
Районен съд - Елхово
Дело
Наказателно дело от общ характер 300/2025
Вид
Присъда № 113
Подписан
11.11.2025
В сила
27.11.2025
Състав
Виолета Костадинова Апостолова

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към присъда № 113 от 11.11.2025г. по НОХД № 300/2025г. по описа на ЕРС:

Наказателното от общ характер производство е образувано против З.Г.И. от с.***, по обвинение в престъпление по чл.183, ал.1 от НК за това, в периода от месец юни 2021 г. до месец май 2025 г. включително, в град ***, област Ямбол, след като е била осъдена с Решение № 9 от 06.02.2019 г. по гр.д. № *** г. по описа на РС – Тополовград, влязло в законна сила на 06.02.2019 г., да издържа свой низходящ детето си М.Д.И., родена на *** г., като заплаща чрез нейния баща и законен представител Д.И.А. от гр. *** месечна издръжка в размер на 140.00 лв., съзнателно не изпълнила това си задължение за плащане на издръжка в размер на повече от две месечни вноски, а именно 48 вноски, общо в размер на 6720.00 лв.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против И. обвинение, като предлага подсъдимата да бъде призната за виновна, но на същата да не бъде налагано наказание за осъщественото престъпление по чл.183, ал.1 от НК, тъй като до приключване на съдебно следствие е изпълнила задължението си и за детето не са настъпили други вредни последици, поради което са налице условията на чл.183 ал.3 от НК.

Подсъдимата се явява лично в съдебно заседание и се признава за виновна по повдигнатото спрямо нея обвинение в престъпление по чл.183, ал.1 от НК, съжалява за извършеното и заявява, че признава изцяло фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като желае производството да бъде разгледано по реда на глава 27 от НПК - съкратено съдебно следствие при условията на чл. 371, т.2 от НПК. Преди приключване на съдебното дирене е заплатила всички дължими от нея суми за издръжката на детето си за инкриминирания период от време.

Защитникът на подсъдимата – адв. Д.П.Ц. заявява в с.з., че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че З.И. е осъществила състава на чл.183, ал.1 от НК по начина, по който е описан в обв. акт, но тъй като в хода на съдебното производство същата е извършила плащане на дължимите суми за издръжката на детето, е налице хипотезата на чл.183, ал.3 от НК, с оглед на което И. не следва да бъде наказана за извършеното от нея деяние.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

През 2016г. подс.З.Г.И. заживяла на съпружески начала със свид. Д.И.А. и по време на това тяхно съжителство на ***г. се родила дъщеря им М.Д.И.. Свидетелят Д.А. припознал детето и бил вписан като негов баща в съставеният акт за раждане.

Впоследствие, на ***г. З.И. и св. А. сключили граждански брак.

През 2019г. отношенията межди двамата съпрузи се влошили и те решили да прекратят брака си по взаимно съгласие. С Решение № 9 от 06.02.2019г., постановено по гражданско дело № ***г. по описа на PC Тополовград, влязло в сила на 06.02.2029г., гражданският брак между З.Г.И. и Д.И.А. бил прекратен по взаимно съгласие като съдът одобрил постигнато между тях споразумение, съгласно което упражняването на родителските права по отношение на детето М.Д.И. с ЕГН – ********** се предоставя на Д.А., а на майката З.И. се определил режим на контакти с детето и тя се задължила да плаща на бащата Д.А. в качеството му на законен представител на малолетното дете М.И. месечна издръжка в размер на 140.00 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до настъпване на събитие, водещо до изменение или прекратяване на определената издръжка.

1

След прекратяването на брака свидетелят Д.А. заживял с детето М.И. в гр. ***, а подсъдимата З.И. не изпълнявала редовно задължението си за плащане на издръжка за детето, като на 16.11.2020г. чрез „Изи пей“ АД платила сумата от 560.00 лева (разписка № ***.), като посочила в съставената разписка като основание за плащане издръжка за детето М.И. за периода от месец февруари 2019г. до месец април 2019г.

Поради неплащането на издръжката от страна на подсъдимата, свидетелят Д.А. подал молба до ДСИ при РС *** и било образувано изпълнително дело № *** за дължимата от З.И. издръжка. След образуването на това изпълнително дело, в периода от 15.06.2021г. до 19.05.2025г. З.И. направила плащания в общ размер от 2 850.10 лева, както следва: на 15.06.2021г. – 190.10 лева; на 14.03.2022г. - 280.00 лева; на 04.08.2022г.

- 280 лева, на 29.08.2022г. - 280.00 лева; на 04.04.2025г. - 1 120 лева и 560.00 лева и на 19.05.2025г. – 140.00 лева.

Освен сумите, които е платила по образуваното изпълнителното дело, подс. И. извършила плащания чрез „Изи пей“ АД, както следва: на 16.11.2020г. чрез „Изи пей“ АД платила горепосочената сума от 560.00 лева, на 13.01.2021 г. - 140 лева (разписка № ***), като изрично посочила, че плаща издръжка за месец януари 2021 г. и на 10.05.2021г. – 280.00 лева (разписка № ***/10.05.2021г.), като изрично посочила, че плаща издръжка за месеците януари и февруари 2021г.

Видно от показанията на свидетеля Д.И.А. и писмените доказателства по делото, а и от обясненията на самата подсъдима, в хода на настоящото производство З.Г.И. е изпълнила задължението си за издръжка за периода от месец юни 2021 г. до месец май 2025 г. включително /общо дължима сума в размер на 6 720.00 лева/, като е заплатила на 04.11.2025 година сумата от 6 720.00 лева. Това се установява и от приложеното по делото съдебно удостоверение № 4571 от 06.11.2025г. на ДСИ при ЕРС, в което е посочено, че по образуваното против З.И. изп. дело № *** по описа на ДСИ при ЕРС тя е заплатила изцяло дължимата издръжка за детето за периода м. юни 2021г. – м. май 2025 година вкл. Присъстващият по време на проведеното на 11.11.2025г. разпоредително заседание Д.И.А. – баща и законен представител на детето М.И. потвърди пред съда, че дължимата за детето издръжка до този момент е платена от подсъдимата.

Не се установи за детето да са настъпили вредни последици в резултат на несвоевременното изплащане на издръжката му от подсъдимата.

От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимата е видно, че З.Г.И. не е осъждана до настоящия момент и спрямо нея не е прилага разпоредбата на чл. 183, ал.3 от НК.

От изложеното по-горе е видно, че подсъдимата З.Г.И. е осъществил от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.183 ал.1 от НК, тъй като в периода от месец юни 2021 г. до месец май 2025 г. включително, в град ***, област Ямбол, след като е била осъдена с Решение № 9 от 06.02.2019 г. по гр.д. № *** г. по описа на РС – Тополовград, влязло в законна сила на 06.02.2019 г., да издържа свой низходящ - детето си М.Д.И., родена на *** г., като заплаща чрез нейния баща и законен представител Д.И.А. от гр. *** месечна издръжка в размер на 140.00 лв., съзнателно не изпълнила това си задължение за плащане на издръжка в размер на повече от две месечни вноски, а именно 48 вноски, общо в размер на 6 720.00 лв.

Обвинението се доказва от обясненията на подсъдимата, от показанията на свидетеля Д.И.А. и от писмените доказателства по делото, прочетени по реда на чл.

283 от НПК - справка за съдимост на подсъдимата, тъжба от Д.И.А. от 14.03.2025г. до 2

ЯРП, Решение № 9 от 06.02.2029 г. по гр.д. № ***г. на РС Тополовград, разписка № *** от 01.04.2025г. за сума в размер на 1680.00 лева, разписка № *** от 16.11.2020г. за сума в размер на 560.00 лева, разписка № *** от 03.08.2022г. за сума в размер на 280.00 лв., разписка № *** от 13.01.2021г. за сума в размер на 140.00 лв. разписка № *** от 10.05.2021г. за сума в размер на 280.00 лева, характеристична справка на З.Г.И. от 03.06.2025 г., изготвена от РУ Тополовград, съдебно-счетоводна експертиза от С.Н.Д. по ДП №184/2025 г. по описа на РУ ***, писмо с изх. № 2357 от 20.05.2025г. на ДСИ при ЕРС, удостоверение за раждане на М.Д.И., справка за липса на регистрирани МПС на името на подсъдимата, справка от АВ за липса на установени вписвания в Имотен регистър по партида на З.Г.И., справка от НОИ за получавана пенсия от подсъдимата, справка от НАП Пловдив, офис Хасково за липса на сключени трудови договори с подсъдимата, справка от Българска Народна банка – централен кредитен регистър за кредитна задлъжнялост и за банкови и платежни сметки на ФЛ – З.Г.И., удостоверение от Д „СП“ Тополовград с изх. № *** г., у-ние за раждане на Т.Н.Т., вносна бележка от 04.11.2025г. за внесена сума в размер на 6720.00 лева от З.Г.И. по ИД № *** за издръжка за периода м. 06.2021г. до м. 05.2025г. и съдебно удостоверение № 4571 от 06.11.2025г. на ДСИ при ЕРС.

Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел, като същите са безпротиворечиви и в съответствие с останалите събрани по делото доказателства.

Безспорно се установи, че деянието по чл. 183, ал.1 от НК е осъществено от подсъдимата от обективна страна, тъй като тя не е изпълнила своевременно задължението си за заплащане на издръжка за детето си М.Д.И. в размер на общо 48 месечни вноски, които са в общ размер на 6720.00 лева, за периода от месец юни 2021 година до месец май 2025 година включително, след като е била осъдена да издържа същото с влязъл в сила съдебен акт – цитираното по-горе Решение № 9 от 06.02.2019г. по гр.д. № ***г. по описа на Районен съд гр. Тополовград.

Подсъдимата И. е на 24 години, т.е. в работоспособна възраст, като по делото не се представиха доказателства, че същата е със здравословни или други проблеми, лишаващи я от възможността да полага труд и да реализира доходи от такъв, поради което неоправдано е неизпълнението на задължението й по заплащане на дължимата в полза на детето М.Д.И. месечна издръжка за процесния период от време. Ирелевантно за престъплението по чл.183 от НК и за отговорността на подсъдимата е обстоятелството, че тя е срещала затруднения с плащанията, тъй като задължението за издръжка е безусловно такова.

От субективна страна подсъдимата е действала с пряк умисъл при извършване на деянието - съзнавала е противоправността на своето деяние, в трудоспособна възраст е и няма данни да е била във финансова невъзможност да изпълнява задължението си, но въпреки това не е заплащала дължимата издръжка за своето дете.

Причините за извършване на деянието се съзират в ниската правна култура на подсъдимата, безотговорното й поведение като родител и твърдяното от нея затруднено материално положение.

Тъй като подсъдимата до приключване на съдебното следствие е изпълнила изцяло задължението си за издръжка и не са настъпили други вредни последици за пострадалия /детето М.И./, съдът призна З.Г.И. за виновна в извършване на престъпление по чл.183 ал.1 от НК, но на основание чл.183, ал.3 от НК не й наложи наказание за това престъпление.

Воден от горното съдът постанови присъдата.

3

Председател: .......................

/В. Апостолова/

4

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 113 гр. Елхово, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, II -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета К. Апостолова при участието на секретаря М.И.Д. и прокурора С. Г. С. като разгледа докладваното от Виолета К. Апостолова Наказателно дело от общ характер № 20252310200300 по описа за 2025 година и въз основа на събраните по делото доказателства

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимата З. Г. И., родена на ***, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес в село *** с основно образование, разведена, неосъждана, ЕГН - **********, за ВИНОВНА в това, че в периода от месец юни 2021 г. до месец май 2025 г. включително, в ***, област Ямбол, след като е била осъдена с Решение № 9 от 06.02.2019 г. по гр.д. *** г. по описа на РС – Тополовград, влязло в законна сила на 06.02.2019 г., да издържа свой низходящ - детето си М.Д.И., родена на *** г., като заплаща чрез нейния баща и законен представител Д. И. А. от гр. Елхово месечна издръжка в размер на 140.00 лв. месечно, съзнателно не изпълнила това си задължение за плащане на издръжка в размер на повече от две месечни вноски, а именно 48 вноски, общо в размер на 6 720.00 лв. - престъпление по чл.183 ал.1 от НК, като на основание чл.183, ал.3 от НК, тъй като подсъдимата е изпълнила това свое задължение до постановяване на присъдата от първата инстанция и от това не са настъпили други вредни последици за пострадалите, НЕ Я НАКАЗВА.