Протокол № 26 от 09.02.2022, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 26 гр. Бургас, 07.02.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

Петя Ив. Петрова Дакова при участието на секретаря Елена П. Георгиева и прокурора Йорданка Цв. Дачева-Толева

Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212000600199 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Жалбоподателят подсъдим Т. Д. К. , редовно призован, се явява лично.

Явяват се и упълномощените защитници адв. С.К., адв. Я.Н. и адв. Д.Р..

За Апелативна прокуратура – Бургас се явява прокурор Д..

По даване ход на делото:

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Р.: Няма пречки, да бъде даден ход на делото.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ПОДСЪДИМ Т.К. : Да се даде ход на делото.

Съдът като изслуша становищата на страните и предвид личното явяване в съдебната зала на всички призовани лица, намира, че няма пречка за разглеждане на делото, поради което

1

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията докладчик докладва делото.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да правя отводи на състава на съда и секретаря.

АДВ. К.: Поддържам подадените жалба. Няма да правим отводи на състава на съда, прокурора и секретаря.

АДВ. Н.: Поддържам подадените жалба. Няма да правим отводи на състава на съда, прокурора и секретаря.

АДВ. Р.: Поддържам подадените жалба. Няма да правим отводи на състава на съда, прокурора и секретаря.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ

ПОДСЪДИМ

Т.К.: Поддържам подадените жалби. Няма да правя отводи на състава на съда, прокурора и секретаря.

ДАВА ХОД на съдебното следствие.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча нови доказателства.

АДВ. К.: Няма да сочим нови доказателства.

АДВ. Н.: Няма да сочим нови доказателства.

АДВ. Р.: Няма да сочим нови доказателства.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ПОДСЪДИМ Т.К.: Няма да соча нови доказателства.

Съдът като изслуша становищата на страните и като не намери служебна необходимост от събиране на нови доказателства О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА приложените към делото доказателства.

ПРИКЛЮЧВА събирането следствие.

2 на доказателства и съдебното

ДАВА ХОД на съдебните прения.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, с присъда от

15.01.2021 г. Окръжен съд гр. Бургас е признал подсъдимия Т. Д. К. за виновен в извършване на престъпление по чл. 282, ал. 2 , вр. с ал. 1 от НК и на основание чл. 54 от НК е определил и наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено за срок от три години.

Присъдата е обжалвана от защитниците на подсъдимия като неправилна, поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се също така, че материалният закон е приложен неправилно, тъй като от събраните доказателства се установява невинността на подсъдимия и също така съдът е тълкувал превратно доказателствата, което също е нарушение на процесуалните правила. С жалбите се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан.

Считам жалбите за неоснователни. Производството пред първоинстанционния съд е протекло по общия ред, като в хода му не са допуснати процесуални нарушения. Първоинстанционният съд е изяснил обстоятелствата по делото обективно, всестранно и пълно, въз основа на относим и достатъчен доказателствен материал, като считам, че е достигнал до обосновани правни изводи, че подсъдимият е осъществил деянието посочено в обвинителния акт. Несъмнено в случая считам, че правилно е бил приложен материалният закон, по следните съображения:

Подсъдимият К. е осъществявал дейност частен съдебен изпълнител и тази длъжност го определя като длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.1 , б. „б“ от НК. Същият освен че е имал качеството на длъжностно лице, е заемал и отговорно служебно положение, че предвид това, че частният съдебен изпълнител има идентични правомощия с тези на държавния съдебен изпълнител по принудително изпълнение на частно притежание и събиране на публични вземания, и неговата дейност има изключително важно значение за реализиране правата на физическите и юридическите лица. В нарушение на ГПК, а именно чл. 343, ал. 2 от ГПК /отм./ и чл. 373 от ГПК също отменен, подсъдимият е нарушил служебните си задължения при описа и възлагане на недвижимия имот, защото като частен съдебен изпълнител в пределите на неговата компетентност и в кръга на възложените му функции, е извършил в противоречие на закона изпълнителни действия свързани с опис, публична продан и възлагане на недвижим имот. При тези изпълнителни действия за частния съдебен изпълнител са били налице множество задължения, сред които е следвало едновременно с изпращане на призовката за доброволно изпълнение, в която да бъде посочен имотът, да се изпрати и писмо до Служба по вписванията за налагане възбрана на имота. И друго такова, следвало е да се увери, че имотът е собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната. В този смисъл са съдебни решения – Решение № 86 3 от 28.05.2011 г. на БАС, потвърдено с Решение № 386 от 01.12.2011 г. на ВКС, както и Решение № 128 от 20.07.2009 г. на Апелативен съд – Варна, потвърдено с Решение № 489 от 16.04.2010 г. на ВКС. На база на тези решения правилно е определено изпълнителното деяние като нарушил служебните си задължения, тъй като тези му служебни задължения са свързани с описа, публичната продан и вай-вече с възлагането на имота и ако подсъдимият не беше възложил описания имот на взискателя, дори и да беше неизпълнил, както твърди защитата, задълженията си да провери собствеността на описания имот, да не е изпратил призовка, в която имотът е бил възбранен, то нямаше да се стигне до извършване на престъпление, а до евентуално някакво нарушение на служебните задължения по административен ред наказуемо, още повече, че подсъдимият е изпратил писмо до Служба по вписванията в гр. Несебър.

От материалите по изпълнителното дело е видно, че при първоначалното изпращане на призовката за доброволно изпълнение до длъжника, не е описан начинът на предварително изпълнение, нито е наложена възбрана на имота. Подсъдимият К. не е изготвил искане за налагане на възбрана и при повторно изпращане на призовка за доброволно изпълнение, в която вече имотът е бил описан и е установено след проверка извършена в Служба по вписванията гр. Несебър, че на този имот никога не е била налагана възбрана. Подсъдимият също така не се е уверил в собствеността на недвижимия имот, който е описал и впоследствие възложил на взискателя, тъй като в материалите по изпълнителното дело липсва отговор от Служба по вписванията в гр. Несебър за вписвания по партида на длъжника, както липсват и каквито и да е документи за собственост на процесния имот. В изпълнителното дело е приложена само една скица на имота и то първа страница от нея, от която не е видно чия собственост е същият, а и отделно от това, скицата не може да бъде документ за собственост, още повече, че е била издадена 7 дни след съставяне на описа от страна на подсъдимия. Посочената в протокол за опис на недвижим имот друга скица с № *** от 20.07.2007 г. на Кадастър гр. Бургас, липсва в кориците на изпълнителното дело и отделно от това се установи, че такава скица изобщо не е издавана от Кадастъра в гр. Бургас. Разпореденото в чл.373 от ГПК /отм./, уверяване на съдия изпълнителя в собствеността на имота е от изключително важно значение, тъй като при нестанала публична продан и последващо възлагане на имота, собствеността преминава от длъжника към взискателя. Постановлението за възлагане е едностранен властнически акт с вещно правно действие, поради което в настоящия случай при нарушение на задължението си по чл. 373 от ГПК, от деня на възлагане на имота подсъдимият е направил така, че собствеността на чужд имот, която е частна общинска собственост на Община Несебър, да премине в собственост на взискателя.

Действително по аргумент на защитата от тяхната пледоария, към момента е налице ТР № 4 от 11.03.2019 г. на ВКС, от което следва, че 4 възлагането при публична продан на привиден кредитор, не поражда вещнопрехвърлителен ефект, но към момента на възлагане на имота това тълкувателно решение не е било налично и е било водено гражданско дело от Община Несебър за връщане на собствеността на имота.

Считам, че в случая безспорно са настъпили значителни вредни последици от неимуществен и имуществен характер, като неимуществените вредни последици се изразяват в уронване авторитета на съдебното изпълнение, в накърняване доверието на гражданите за точно и безукорно изпълнение на законовите норми от длъжностни лица при извършване на съдебно-изпълнителни действия, както и в накърняване интересите на Община Несебър по отношение на имущество, представляващо нейна изключителна собственост. Имуществените вредни последици се изразяват в това, че взискателят е получил имущество, което изобщо не е било собственост на длъжника, оценено на 98 800 лв., явяващо се пазарната стойност на земята и насажденията на процесния имот, което се явява вреда за Община Несебър и съответно изгода за взискателя – свидетеля И..

Безспорно сумата от 98 800 лв. покрива понятието значителни вредни последици и същите се считат за настъпили съгласно Постановление № 2/1980 г. на Пленума на Върховен съд.

Цитираното в пледоарията на защитата Решение № 343 от 14.10.2015 г. на ВКС, считам, че не е относимо към настоящия случай, тъй като от една страна взискателят не е имал каквото и да е вземане от длъжника, а от друга страна, при липсата на документи за собственост подсъдимият безспорно е знаел, че незаконосъобразно облагодетелства взискателя със собствеността на недвижим имот, който не е бил собственост на длъжника.

Значителните вредни последици са настъпили при съставянето на постановлението за възлагане, с което и е довършено престъплението.

Възможността Община Несебър да се защити от действията на съдияизпълнител чрез обжалване на неговите актове по реда на ГПК или да потърси защита по исков ред, не изключват в случая съставомерността на деянието по чл. 282, ал. 2 от НК. Считам също така, че извършеното деяние от подсъдимия е осъществено освен от обективна, но и от субективна страна, като умисълът се извежда от всички негови действия по изпълнителното дело. Към момента на деянието той е бил в зряла житейска възраст, с натрупан опит, но най-вече професионален опит като юрист и частен съдебен изпълнител и безспорно и категорично е разбирал, че извършва нещо недопустимо и забранено от закона по описа и възлагането на имота, без да се е уверил в собствеността на същия. Подсъдимият отлично е съзнавал, че вписаните скици в протокола за опис не са титул за собственост и дори да бяха редовни, не биха го освободили от задължението да извърши справка в Служба по вписванията, справка в данъчните и в нотариалните книги или по друг начин да се увери в собствеността на имота, включително и чрез разпит 5 на съседи. Нещо повече, считам, че лансираната защитна версия от страна на защитата за съществуване на Решение № 134/1991 г. на РС – Несебър, като титул за собственост на имота, освен че липсва по делото и безспорно се доказа, че няма издадено такова решение от Районен съд гр. Несебър, същото не е било описано в описа съставен от подсъдимия, нито е било споменато в който и да е друг негов акт по изпълнителното дело. Същото изобщо липсва в кориците на изпълнителното дело. За него можем да съдим само от заключението на вещото лице, което твърди, че експертизата по изпълнителното дело е била подменена и това не е неговата експертиза, и донесе в съдебна зала оригиналната такава.

Допуснати са нарушения на закона от страна на подсъдимия и са били подчинени на неговата специална цел, а именно набавяне на облага на взискателя, като е описал имот без да се увери, че същият е собственост на длъжника и впоследствие е възложил на взискателя, като по този начин последният е получил имущество със стойност в размер на 98 800 лв., което несъмнено се явява финансова изгода за него.

Всъщност, от неопровержимия по какъвто и да било начин факт, че по делото са налични множество подписани документи от различни дати, взискателят и длъжникът са ходили един-единствен път в кантората на частния съдебен изпълнител в гр. Бургас. Тези действия са довели впоследствие до възлагане на имота. Считам, че това е достатъчно показателно за наличието на специалната цел, изразяваща се в това да се набави имота на взискателя. Действително по делото не са налице доказателства за контакти между лицата преди деянието, но при липса на такива обаче, за субективните намерения на подсъдимия следва да се съди от неговите действия. Възлагането на имот без да се увериш чия собственост е, не води до никаква друга последица, освен една – облага на взискателя.