Решение № 11640 от 12.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11640 гр. София, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО Н. ПЕТРОВ при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20251110146927 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439 ГПК, вр.чл.124, ал.1 ГПК - за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата, за която е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №2225/2001г. на СРС, 51 състав, за събирането на което е образувано изп. дело 20118380401568г. на ЧСИ с рег.№ 838 при КЧСИ.

Ищецът твърди, че изпълнителният лист, е бил издаден по реда на чл.410 от ГПК, като въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело при ЧСИ. Твърди, че дължимите от него суми по изпълнителния лист са погасени поради изтекла погасителна 1 давност. Претендира разноски.

Ответникът оспорва предявените искове по съображения, изложени в отговора на ИМ.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните по делото не е спорно и видно от приложеното по делото копие от изпълнително дело №1568/2011 г. по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838, че последното е образувано въз основа на изпълнителен лист от 06.06.2001 г., с който ищецът М. П. Д. е осъдена да заплати на ************** сумата в размер на 1 091,94 евро (2 135,63 лв.), представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода от м.03.1999 г. до м.01.2001 г., законна лихва върху главницата, считано от 29.03.2001 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 25,23 евро (49,34 лв.), представляваща разноски по 1 делото.

Видно от представеното копие на и. д. 1568/2011 г. на 30.03.2011 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника, като на 08.02.2016 г. е депозирана молба от взискателя с искане за извършване на конкретни изпълнителни действия, във връзка с която на 10.02.2016 г. е наложен и запор на трудово възнаграждение. С молба от 21.04.2020 г. взискателя отново е поискал извършването на конкретни изпълнителни действия, като последващите действия по изпълнителното дело от страна на взискателя са молба от 17.06.2025 г., с която отново е направено искане за извършване на конкретни изпълни действия.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

В предмета на делото се включва отрицателен установителен иск за установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника исковата сума.

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.

Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Вземането, установено с влязъл в сила съдебен акт, се погасява с изтичането на петгодишна давност съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение. Съгласно задължителните разяснения по т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В настоящия случай последното действие, имащо прекъсващ давността ефект, е молбата на взискателя от 21.04.2020 г., с която е поискано предприемането на конкретен изпълнителен способ. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.

№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, искането на взискателя за прилагане на определен изпълнителен способ прекъсва давността, тъй като съдебният изпълнител е длъжен да го 2 приложи. От тази дата е започнала да тече нова петгодишна давност.

От събраните по делото доказателства не се установява след 21.04.2020 г. взискателят да е отправял нови искания за прилагане на изпълнителни способи, нито по делото да са били предприемани изпълнителни действия, годни да прекъснат течението на давността.

Следващата молба на взискателя е депозирана едва на 17.06.2025 г.

Към този момент обаче петгодишният давностен срок, започнал да тече от 21.04.2020 г., е бил изтекъл. Изтичането на погасителната давност е настъпило на 21.04.2025 г., поради което последващата молба от 17.06.2025 г. не е могла да породи прекъсващ давността ефект.

След изтичане на давността вземането продължава да съществува като естествено задължение, но кредиторът губи възможността да осъществи принудителното му събиране, а последващи действия не могат да възродят вече погасеното по давност право на принудително изпълнение.

Ето защо към датата на предявяване на иска правото на принудително изпълнение за процесните вземания е било погасено по давност, поради което предявеният отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, разгледано е в едно открито съдебно заседание, не са събирани гласни доказателства и не са назначавани експертизи. Спорът е разрешен въз основа на приложените писмени доказателства и изпълнителното дело.

При съобразяване на действително извършената процесуална дейност съдът намира, че претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 511,29 евро (1000 лв.) е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК и следва да бъде намалено до сумата от 200 евро.

Ето защо в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за държавна такса 50,45 евро и адвокатско възнаграждение в намаления размер.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. П. Д., ЕГН **********, срещу **************, ЕИК **********, иск с правно основание чл. 439 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищцата не дължи сумата 1 286,62 евро (2516,38 лв.), представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода м.03.1999 г. - м.01.2001 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.03.2001 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 25,23 евро (49,34 лв.) разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 06.06.2001 г., издаден по гр.д. № 2225/2001 г. по описа на СРС, 51 състав, за събирането на 3 което е образувано изпълнително дело № 20118380401568 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, поради погасяването му по давност.

ОСЪЖДА **************, ЕИК **********, да заплати на М. П. Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 250,45 евро, представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4