Решение № 23 от 08.03.2023, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Асеновград, 08.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. И.а като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20225310200554 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 36-0000698, издадено от и.д.

Директор на РД "Автомобилна администрация"- гр.Пловдив – Никола Петров Марковски, с което на Д. Ф. Х. ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 175 ал.1 т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лева.

Недоволен от горното постановление е останал Д. Х. и го е обжалвал в законоустановения 7-дневен срок. В жалбата и в допълнителното становище се отрича факта на нарушението и се навеждат твърдения за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в процедурата по установяването му и неправилно приложение на материалния закон. Искането към съда е за пълната му отмяна.

Въззиваемата страна - РД "АА"- гр. Пловдив не изпраща представител.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, изложени в жалбата и в писменото становище намери за установено следното от фактическа страна.

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

С акт за установяване на административно нарушение от 22.09.2022г. е било констатирано, че на същата дата около 11,40 часа в гр. Пловдив, на автогара „ЮГ“, жалбоподателят Х., като водач на автобус „Мерцедес Интегро“ с рег. № *** е извършвал обществен превоз на пътници от гр.

1

Пловдив до гр. Асеновград, със лиценз № 309230003, пътен лист № 789132 и маршрутно разписание № 010101. При започната контролна проверка на автогара ЮГ - гр.Пловдив, водачът Х. предал изисканите документи на контролните органи и съдействал при извършването на проверката. След това в изпълнение на маршрутното разписание и по разпореждане на началника си извършил курс по обществен превоз на пътници до гр. Асеновград.

Актосъставителят Б. И. в един момент, докато съставял акта установил, че водачът е потеглил с автобуса в изпълнение на разписанието си. По-късно същият бил установен в Автогара- гр. Асеновград, където за констатираното нарушение, което актосъставителят квалифицирал по чл. 175 ал.1 т.3 от ЗДвП на водача Д. Х. бил съставен настоящия АУАН, като актът бил съставен в негово присъствие и бил подписан от него без възражения. В срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН не било депозирано писмено възражение. Въз основа на съставеният АУАН от компетентния за това орган е издадено и обжалваното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка и след като провери изцяло и във връзка с възраженията на жалбоподателя законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление, съдът намира, че същото е необосновано и незаконосъобразно по следните съображения:

В НП като приложима санкционна разпоредба, към която е съотнесено описаното нарушение е посочен чл. 175 ал.1 т.3 от ЗДвП. Същата предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от органите за контрол. Видно е че нормата съдържа две различни предложения самостоятелно осъществяващи състав на административно нарушение. Въпреки, че в НП не е изрично посочено приложимото предложение 2, изводимо от описанието е ясно, че то именно е актуалното в случая, тъй като се твърди, че водачът Д. Х. е осуетил извършването на проверката от органите на контрол. Съдът на базата на доказателствата намира, че извършването на така твърдяното нарушение не е установено по несъмнен начин и жалбоподателят Д. Х. не е реализирал състава на нарушението съобразно неговите обективни и субективни характеристики. В рамките на контрола, същият е представил всички изискани от контролните органи документи легализиращи извършвания от него обществен превоз, с което в пълен обем е съдействал при извършването на проверката. Същият обаче, като шофьор на трудов договор и обвързан с маршрутното разписание и часа на тръгване е извършил превоза потегляйки от Автогара ЮГ – гр. Пловдив, като е получил нареждане за това от неговия ръководител. Не са наведени доказателства от административно -наказващия орган, че същият е бил уведомен,че ще му се съставя АУАН и че следва да изчаква на автогарата приключването на проверката, която е протичала по документи. Ето защо от една страна изпълнението на курса съобразно маршрутното разписание не може да му се вмени във вина, тъй като същият не е имал умисъл насочен към осуетяването на проверката. От друга страна извършвайки превоза, същият на практика не е осуетил извършването на проверката, тъй като въпреки възникналото недоразумение, проверката е била проведена и приключила със съставянето на АУАН. Това изключва и 2 съставомерния за нарушението резултат – осуетяването на проверката, поради което съставът на нарушението не е реализиран и от обективна страна.

Изложеното водещо основание е достатъчно за отмяна на НП, като само за коректност следва да се спомене, че при описанието на нарушението в НП е налице висока степен на неяснота поради смесването на съставите на две различни нарушения и непълна цифрова квалификация, което по принцип компрометира възможността на нарушителя да разбере в пълнота административното обвинение по отношение на обективните му характеристики и съответно да реализира правото си на защита срещу него в пълен обем. Само за коректност следва да се каже, че по принцип неправилно е приложена и предвидената санкция, тъй като към глобата не е наложено и кумулативното наказание – лишаване от право да се управлява МПС, което обстоятелство обаче е в полза на жалбоподателя, а във въззивното производство действа забраната за влошаване на положението на обжалващия.

Страните не са претендирали и доказали заплащането на разноски, поради което и съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Предвид изложените съображения и на основание чл. 63 от ЗАНН, Съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 36-0000698, издадено от и.д.

Директор на РД "Автомобилна администрация"- гр.Пловдив – Никола Петров Марковски, с което на Д. Ф. Х. ЕГН:********** с адрес: *** на основание чл.

175 ал.1 т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- гр. Пловдив.

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 3