Определение № 6 от 12.01.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№6 гр. Варна, 12.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно частно търговско дело № 20253001000533 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Постъпили са две частни жалби от А. Д. С. представляван от адвокат Х.

Р., срещу определение № 212/16.07.2025 година, с което производството по делото е прекратено като недопустимо, на основание чл. 130 ГПК, както и срещу определение № 280/17.09.2025 година, с което постановеното по делото определение № 212/16.07.2025 година е допълнено и в полза на „Уникредит Булбанк“ са присъдени сторените в производството разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК.

Жалбоподателят намира постановеното определение за прекратяване на производството за незаконосъобразно. Излагат се подробни съображения по допустимостта на образуваното пред първата инстанция производство.

Намира, че първата инстанция е следвало да даде допълнителни указания към страната преди да предприеме действия по прекратяване на производството.

В частната жалба, отправена срещу определението по чл. 248, ал. 1 ГПК се навеждат доводи, че предявеният от него иск е допустим и производството по делото въобще не е следвало да се прекратява, съответно на ответника да се присъждат разноски. Евентуално намира размера на присъденото адвокатско възнаграждение за завишен.

Осъществена е процедура по размяна на книжа и в предоставения срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна, в който се поддържа становище за неоснователност на жалбите. Прекратяването на производството като недопустимо се приема за правилно, съответно като правилно се приема присъждането на разноски в полза на банката и определянето на техния размер.

За да се произнесе въззивната инстанция съобразни следното:

Производството по делото е образувано по подадена от А. Д. С. искова молба, с която срещу „УниКредит Булбанк“ АД са предявени обективно съединени в условията на евентуалност искове за прогласяване нищожността 1 на договор за ипотечен кредит №6/02.04.2007г., сключен между банка „Хеброс“ АД / чийто правоприемник е ответникът/ като кредитор и А. Д. С. като кредитополучател на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП, вр. чл.146, ал.1 от ЗЗП.

С обжалваното определение съдът е приел, че предявените искове са недопустими. Позовал се на данни от служебно изисканото заповедно производство провело се пред РС-Каварна, образувано по молба на „УниКредит Булбанк“ АД за издаване заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК. Заповед за незабавно изпълнение №406/27.09.2013г. срещу ищеца А. Д. С. е била издадена за сумите, дължими по договор за ипотечен кредит №6/02.04.2007 година и въз основа на нея е образувано изпълнително производство по описа на ЧСИ Н.Н., рег. № 810, по което е извършено връчване на ПДИ до длъжника на 16.12.2013 година, приложена по делото (л. 116, гръб). В срока по чл. 414 ГПК длъжникът (ищец в настоящото производство) не е упражнил правото си на възражение, поради което първата инстанция е приела заповедта за незабавно изпълнение за стабилизирана и произвела сила на пресъдено нещо между страните по спора. Позовавайки се на влязлата в сила заповед за изпълнение, съдът е изложил мотиви, че всяко възражение на длъжника, че вземането не съществува е преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск. Този извод е намерил за приложим и относно иска за установяване нищожност на договора, за който се твърди, че е основание за установеното със заповедта за изпълнение вземане.

Въззивната инстанция намира жалбата за основателна. Настояшият състав съобразява практиката на ВКС -Определение № 578 от 25.02.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 242/2025 г., II т. о., ТК, но следва да вземе предвид и задължението си вменено по чл. 7, ал. 3 от ГПК , служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор. В процесната хипотеза приложение следва да намери практиката на СЕС по Решение от 17.05.2022 г. по дело С-600/19 , Решение от 17.05.2022. по съединени дела С693/19 и С-831/19, обективирана и в Определение № 1199/9.05.2024 г. по ч. т. д. № 1304/2023 г., II т. о., ТК, ВКС, според която формираната с влезлите в сила заповеди за изпълнение сила на пресъдено нещо не препятства правото на страната – потребител да поиска в следващо производство съдът да се произнесе по действителността на сключените договори за кредит с оглед евентуална неравноправност на съдържащи се в тях клаузи и не обуславя недопустимост на предявените установителни искове.

В посочената практика на СЕС се изтъква необходимостта процесуалните национални разпоредби, уреждащи принципа на сила на пресъдено нещо, да бъдат прилагани при съобразяване с принципа на ефективност, т. е. да не препятстват възможността за ефективна съдебна закрила на потребителите. СЕС е пояснил, че забраната за непререшаемост се допуска да бъде прилагана, когато в предходното съдебно решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо и се отнася до друга част от същото вземане, вече е имало произнасяне по действителността на тези клаузи с оглед на посочената директива, ако в това предходно решение се съдържат мотиви, които позволяват на съда да установи клаузите или частите от клауза, които са били предмет на контрол в рамките на първото производство, както и, дори да 2 са изложени в обобщен вид, причините, поради които сезираният по това производство съд е приел, че тези клаузи или части от клаузи не са неравноправни /определение от 18 декември 2023 г. по дело С-231/23 /. Анализът на така формирана практика на СЕС обуславя извода, че с оглед предоставената с Директива 93/13 засилена защита на потребителя в качеството му на икономически по-слаба страна, която не винаги може да се ориентира в съдържанието и действителните правни последици на наложени й като неиндивидуално договорени клаузи, е неприложимо правилото за изчерпване на основанията за нищожност на договора от страна на потребителя в производство по спор относно действителността на потребителски договор, включително когато произнасянето по действителността е инцидентно, по преюдициален за произнасяне по спора въпрос.

В процесната хипотеза заповедта за изпълнение е издадена на 27.09.2013 година, по заявление на банката от 26.09.2013 година. Видно от съдържанието на заповедта за изпълнение и постановеното разпореждане за незабавно изпълнение, заповедният съд не е разглеждал и не се е произнасял по евентуалното съдържание на клаузите по договора за кредит и тяхната неравноправност с оглед потребителския характер на спора. Пред него не е стояло и такова задължение с оглед датата на постановяване на заповедта и разпореждането за незабавно изпълнение, и последващото по време изменение на процесуалния закон – чл. 7, ал .3 ГПК, чл. 411, ал. 2 т. 3 ГПК (нова – ДВ, бр. 100 от 2019 година). Така не е упражнен контрол на наличието на евентуално неравноправни клаузи или частите от клауза, в рамките на развилото се производство пред заповедния съд. Съответно не са изложени макар и в обобщен вид съображенията, поради които съдът е приел, че тези клаузи или части от клаузи не са неравноправни.

Поради това и с оглед установената практика на СЕС следва да се приеме, че формираната с влезлите в сила заповеди за изпълнение сила на пресъдено нещо не препятства правото на страната – потребител да поиска в следващо производство съдът да се произнесе по действителността на сключените договори за кредит с оглед евентуална неравноправност на съдържащи се в тях клаузи и не обуславя недопустимост на предявените в настоящото производство установителни искове.

Принципът на ефективност би бил спазен и забраната за непререшаемост на спора не би могла да бъде преодоляна, ако е извършена проверка относно евентуална неравноправност на всички клаузи в договора с влязъл в сила акт в заповедното производство, респ. в предходно исково производство, при условие че: съдът е посочил в акта си клаузите, предмет на тази проверка; изложил е, макар и в обобщен вид, причините, поради които тези клаузи не са неравноправни; посочил е, че при неупражняване в определения срок на предвидените в националното право способи за оспорване на този акт (възражение/жалба) ще се преклудира възможността на потребителя да се позовава на евентуалната неравноправност на клаузите.

Така определение № 2472 от 5.08.2025 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 1212/2025 година.

По изложените аргументи определението, с което производството по делото е прекратено следва да бъде отменено и делото върнато на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

3

По частната жалба, касаеща определението за разноските:

Вземайки предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, втората частна жалба на ищеца срещу определение № 280/17.09.2025 година, с което в производство по чл. 248, ал. 1 ГПК на банката-ответник са присъдени разноски, е основателна. Отговорността за разноски е обусловена от изхода на спора пред съответната инстанция. Обжалваното определение, с което производството е прекратено като недопустимо подлежи на отмяна, съответно с него не се слага край на спора, поради което направените в процедурата разноски следва да бъдат присъдени с приключващия делото съдебен акт, поради което искането за такива, на този етап, следва да се отхвърли.

Предвид изложеното, съставът на ВАпС,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 212/16.07.2025 година постановено по търг. дело № 28/2025 година на Окръжен съд - Добрич, с което производството по делото е прекратено на основание чл. 130 от ГПК .

В Р Ъ Щ А делото на Окръжен съд - Добрич за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОТМЕНЯ определение № 280/17.09.2025 година постановено по търг. дело № 28/2025 година на Окръжен съд - Добрич, с което е допълнено определение № 212/16.07.2025 година на Окръжен съд - Добрич и на ответника са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски за ответника.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№6 гр. Варна, 12.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно частно търговско дело № 20253001000533 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Постъпили са две частни жалби от А. Д. С. представляван от адвокат Х.

Р., срещу определение № 212/16.07.2025 година, с което производството по делото е прекратено като недопустимо, на основание чл. 130 ГПК, както и срещу определение № 280/17.09.2025 година, с което постановеното по делото определение № 212/16.07.2025 година е допълнено и в полза на „Уникредит Булбанк“ са присъдени сторените в производството разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК.

Жалбоподателят намира постановеното определение за прекратяване на производството за незаконосъобразно. Излагат се подробни съображения по допустимостта на образуваното пред първата инстанция производство.

Намира, че първата инстанция е следвало да даде допълнителни указания към страната преди да предприеме действия по прекратяване на производството.

В частната жалба, отправена срещу определението по чл. 248, ал. 1 ГПК се навеждат доводи, че предявеният от него иск е допустим и производството по делото въобще не е следвало да се прекратява, съответно на ответника да се присъждат разноски. Евентуално намира размера на присъденото адвокатско възнаграждение за завишен.

Осъществена е процедура по размяна на книжа и в предоставения срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна, в който се поддържа становище за неоснователност на жалбите. Прекратяването на производството като недопустимо се приема за правилно, съответно като правилно се приема присъждането на разноски в полза на банката и определянето на техния размер.