Решение № 992 от 21.11.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 992 гр. Бургас, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело № 20242100100564 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Г. Д. Х., ЕГН ********** и Е. Д. К., ЕГН **********, двамата с адрес: с. П., община С., ул.

Ц. К. № **, срещу „Застрахователна компания Лев инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Симеоновско шосе № 67А, представлявано от Павел Димитров и София Антонова, за осъждане на ответното дружество да заплати на всеки от ищците по 200000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени им от смъртта на Д. Г. Х., починал на 28.08.2023 г. вследствие на настъпило застрахователно събитие – ПТП на 28.08.2023 г. в с. Прилеп, района на ул.

Ленин, с посока на движение гр. Карнобат към гр. Шумен, от водача на товарен автомобил Скания Р420 с рег. № В1175ВХ, ведно със законната лихва върху претендираната сума от 28.08.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ицщите чрез процесуален представител твърдят, че на

28.08.2023 г. Р. Н. Т. е управлявал товарен автомобил Скания Р420 с рег. № В1175ВХ, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, в с. Прилеп, района на ул. Ленин. Същият е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 20, ал. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 21, ал. 1, чл. 116 ЗДвП, и по непредпазливост е причинил смъртта на Д. Х. – пешеходец. Т. е управлявал 1 автомобила с недостатъчна предпазливост към уязвимите участници в движението – пешеходците – деца, както и се е движел с технически несъобразена и превишена скорост.

Вследствие смъртта на Д. неимуществени вреди са претърпели Г.

Х. – майка на детето, и Е. К. – биологичен баща на Д., макар и невписан в акта му за раждане, който го е възпитавал и отглеждал. Двамата рухнали психически, мъката им била изключително силна. Животът им минавал в непрекъсната тъга, страдали от безсъние. Нямало спомен от приветливите и лъчезарни хора, които били. Негативните им, дълбоко стресиращи и депресивни изживявания продължават, като интензитетът им не е намалял, а съС.ието, в което се намират, се задълбочава.

Молят съда да уважи исковете и осъди ответника да им заплати и направените по делото разноски.

Ответното дружество чрез процесуален представител е оспорило исковете. Посочено е, че не е налице виновно и противоправно поведение от страна на водача на МПС, причинил смъртта на Д. Х.. Причината за настъпване на произшествието са действията на загиналия пешеходец, който е бил оставен без надзор от родителите си, като е излязъл на пътното платно внезапно и тичайки. ПТП е било непредотвратимо от водача на товарния автомобил. Причина за ПТП-то е и противоправното поведение на двамата ищци, които са оставили детето без надзор и грижа, с което са създали опасност за живота и здравето му.

На следващо място е направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, тъй като същият като пешеходец с действията си по внезапно навлизане и тичайки по платното за движение е допринесъл за настъпилите вреди. Пресичането е било извършено на необозначено място, без да се съобрази с положението и скоростта на приближаващите автомобили. Освен това детето е оставено без надзор и грижа.

Изразено е становище, че искът на Е. К. е неоснователен и поради обстоятелството, че не е в кръга на увредените лица по чл. 478 КЗ.

Оспорено е обстоятелството, че е отглеждал починалото дете в семейна среда с неговата майка.

В условията на евентуалност счита, че претенцията за 2 неимуществени вреди е прекомерно завишена и не отговаря на трайно установената практика на съдилищата за обезщетения за подобен род вреди и на принципа на справедливостта.

По отношение на иска за заплащане на лихва за забава оспорва същия до датата на претенцията на ответника до застрахователя на 06.11.2023 г.

Оспорен е констативният протокол за ПТП, приложен към исковата молба, в частта относно сочените причини за настъпване на ПТП.

Моли се съда да отхвърли исковете, евентуално да намали обезщетението съобразно направеното възражение за съпричиняване и вземайки предвид принципа на чл. 52 ЗЗД, и да присъди на дружеството съдебно-деловодни разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С определението на съда по чл. 146 ГПК са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно относно наличие на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и собственика на товарен автомобил Скания Р420 с рег. № В1175ВХ, както и че на 06.11.2023 г. пред застрахователя е депозирана претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от ищците (обстоятелства, които се установяват и представените по делото писмени доказателства).

В тежест на ищците по делото бе да установят осъществяване на деянието, вината и противоправността в поведението на Р. Т., както и размерът на твърдените неимуществени вреди.

От приложеното удостоверение за наследници се установява, че наследник на Д. Х. е неговата майка Г. Д. Х..

В констативен протокол за ПТП с пострадало лице № 5/2023 г., съставен на 28.08.2023 г. от служител в РУ – Сунгурларе, е посочено, че на 28.08.2023 г. около 15:23 ч. в с. Прилеп, *** е настъпило произшествие с участието на ППС Скания Р420 с рег. № В1175ВХ, управлявано от Р. Н. Т., и пешеходеца Д. Г. Х.. Увреден е преден ляв пътепоказател на автомобила. Д. Х. е починал на място поради това, че е 3 блъснат от автомобила, пресичайки пътното платно.

Приета по делото е съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която е обяснило механизма на местопроизшествието. Вещото лице е посочило евентуалната траектория на пресичане на детето, която е била в граници 75-80 %, близко до перпендикулярно, в посока към автомобила от север към юг. Къщата, от която детето е излязло, се намирала малко по-напред от къщата, където е искало да отиде, като е започнало да пресича. Вещото лице е посочило, че пътните условия са позволявали на водача да възприеме пресичащото дете, нямало е ограничение на видимостта или лоши условия, които да попречат на водача да възприеме възникналата опасност. Когато става въпрос за дете, опасността за водача на автомобил става не когато то стъпи на пътното платно, а когато се забележи в близост до пътното платно, включително на тротоара. Според данните по делото детето е изскочило внезапно от дом 4, от дом 4 до началото на платното са около 3 метра, след което е пресякло и лявата пътна лента, т. е. общото разС.ие, което е изминало детето от момента на излизане от къщата до мястото на удара, е около 7 метра.

Детето е минало пред автомобил, който е спрял, и после е било блъснало.

Времето до достигане мястото на удара е било 2.5 секунди. Вещото лице е посочило, че детето е ударено с предната лява част на товарния автомобил някъде около левия фар. Най-вероятно самият механизъм е бил следният камионът е съборил детето, тялото е останало от вътрешната страна на предното ляво колело и след това е прегазено със задните, които са двойни и са по-широки от предните. Детето е тичало със 7 км/ч.

Скоростта на автомобила експертът е определил на база топографски лист и на основание на мястото на спиране, където е намерен автомобилът. Двете скорости почти се препокриват. По втория метод скоростта е около 72 км/ч, а по топографския лист е 70 км/ч., като вещото лице приема за достоверна информацията от типографския лист.

Вещото лице е посочило, че детето е било само и е имало видимост към превозното средство.

Съдът изцяло кредитира заключението по приетата експертиза, доколкото е пълно, компетентно дадено и безпротиворечиво, а констатациите в него се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал.

Посоченото от вещото лице се потвърждава от показанията на 4 свидетелите Д. Д. и А. А., които са очевидци на произшествието. Свидетелят Д. е посочил, че преди инцидента е бил задрямал, намирал се на пасажерската седалка. След известно време чул две тупвания и се събудил. Шофьорът спрял тира и видели, че тълпа от хора бягат към камиона, някои пищели, други крещели.

Свидетелят А. А. е посочил, че е пътувал от Шумен, като на излизане от село Прилеп се случил инцидентът. Имало дупки и карал на втора със скорост от около 25 км/ч. Видял на около 15-20 метра напред, че изведнъж изскочило малко детенце от къщата отдясно, от портата на оградата на двора.

То бягало и без да се огледа, преминало тротоара и тръгнало да пресича.

Стъпило на пътното платно. А. спрял автомобила още като го видял, защото на тротоара нямало нещо, което да му попречи да възприеме детето. То минало на 15-20 метра пред колата. В същото време отсреща идвал камион, с включени светлини, и блъснал детето. След това камионът спрял. Детето останало на платното. Изскочила една жена от къщата и го грабнала. Преди удара движението по пътя било спокойно, слабо натоварено. Този път бил основен път, през който минават всички коли.

Свидетелката П. К. е посочила, че е леля на Е. К.. Синът на Г. и Е. Д. е живеел заедно с тях. Е. не го е припознал, защото в тяхната общност така било прието и най-вече заради по-високия размер на социалните помощи, които се вземат. Е. се грижел много за детето, обичал го, знаел, че е негово дете. То се обръщало към него с татко, а Е. към детето – със синко. В селото се знаело, че той е негово дете.

За инцидента научила по телефона. Г. и Е. били в шок, били съсипани. Преди това били много щастливи, а сега семейството било съсипано. Г. споделяла, че й е много трудно. Казвала какво е сънувала и започвала да плаче. Не можела да възприеме, че се е случило. Е. също бил много притеснен, не се хранел заради загубата на детето си. Двамата останали само с едно дете. Сестрата на Д. също тъжала много за брат си. Г. и Е. били заедно от 11 години, не се карали.

Свидетелят А. К. е посочил, че познава Е. от 20 години, почти израснали заедно, работели в дърводобива. Познава и детето на Г. и Е.

Д.. След катастрофата свидетелят отишъл в болницата, двамата били в голяма паника. Г. не говорела, свидетелят помислил, че е превъртяла. Е. бил в паника.

5

Лятото на 2023 г. Е. работел в Ивайловград в дърводобива, с него били Г. и децата. След инцидента Е. не работел един месец, още плачел, когато стане въпрос за детето, не можел да го преживее. Чул е, че инцидентът е станал в Прилеп, семейството седнали да хапнат и пийнат и до последно Д. е бил до тях, но след това е тръгнал след Г., която била в съседния двор. Малкият Д. наричал Е. татко, а Е. наричал детето син. Е. много добре се грижел и за двете деца. Всички знаели, че Д. е негово дете. В семейството нямало скандали.

Къщата, в която било събирането в Прилеп, била на един тротоар от улицата. Това бил основен път и по него имало много голямо движение, имало тирове.

Съдът кредитира показанията на всички разпитани свидетели, доколкото възпроизвеждат лично възприети от тях обстоятелства.

Показанията са логични и взаимно свързани, като не си противоречат помежду си.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл.

86 ЗЗД.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна, че искът на Е. К. е неоснователен поради обстоятелството, че не е в кръга на увредените лица по чл. 478 КЗ.

Формирана е трайна и задължителна практика на ВКС по въпроса, като например в Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление на Племума на ВС № 4/25.05.1961 г. и Постановление на Племума на ВС № 5/24.11.1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.