Решение № 85 от 03.02.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Перник, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря Цветелина Ч. М. като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Гражданско дело № 20251720101438 по описа за 2025 година

Производството е във фазата за решаване на делото по същество по предявени искове с правно основание чл. 372, ал. 1 ТЗ вр. чл. 49 ЗАП вр. чл. 1, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Илиев 75 Транс“ ЕООД твърди, че ответникът „КВМ Логистик“ ЕООД не му е заплатил дължимото възнаграждение (навло) за следните извършени автомобилни превози:

1. 1994,95 лв. по заявка-договор № ***/18.01.2024 г. с начална дата на товарене 19.01.2024 г. от Италия и адрес на разтоварване в Испания със срок на доставка 22.01.2024 г. (фактура № 2/24.01.2024 г.);

2. 1408,20 лв. по заявка-договор № ***/23.01.2024 г. с начална дата на товарене 23.01.2024 г. от Испания и адрес на разтоварване в Франция със срок на доставка 25.01.2024 г. (фактура № 3/24.01.2024 г.);

3. 469,40 лв. по заявка-договор № ***/18.01.2024 г. с начална дата на товарене 18.01.2024 г. от Словения и адрес на разтоварване в Италия със срок на доставка 19.01.2024 г.

(фактура № 6/27.01.2024 г.);

4. 633,68 лв. по заявка-договор № ***/29.01.2024 г. с начална дата на товарене 29.01.2024 г. от Франция и адрес на разтоварване в Италия със срок на доставка 30.01.2024 г.

(фактура № 7/30.01.2024 г.);

5. 938,80 лв. по заявка-договор № ***/02.02.2024 г. с начална дата на товарене 02.02.2024 г. от Германия и адрес на разтоварване в Испания със срок на доставка 05.02.2024 г.

(фактура № 11/02.02.2024 г.);

6. 950,06 лв. по заявка-договор № ***/02.02.2024 г. с начална дата на товарене 02.02.2024 г. от Германия и адрес на разтоварване в Испания със срок на доставка 05.02.2024 г.

(12/02.02.2024 г.);

7. 1381,91 лв. по заявка-договор № ***/05.02.2024 г. с начална дата на товарене 1

06.02.2024 г. от Испания и адрес на разтоварване в Германия със срок на доставка 07.02.2024 г. (фактура № 13/07.02.2024 г.);

8. 496,62 лв. по заявка-договор № ***/07.02.2024 г. с начална дата на товарене 07.02.2024 г. от Германия и два адреса на разтоварване в Германия със срок на доставка 08.02.2024 г. (фактура № 14/07.02.2024 г.);

9. 431,84 лв. по заявка-договор № ***/12.02.2024 г. с начална дата на товарене 12.02.2024 г. от Италия и адрес на разтоварване в Италия със срок на доставка 13.02.2024 г.

(фактура № 16/13.02.2024 г.);

Наред с това за следните три превоза било извършено само частично плащане на възнаграждението до сумата от ***7,19 лв., като неплатен бил остатък за сумата от 281,64 лв.:

10. по заявка-договор № 390/09.02.2024 г. с начална дата на товарене 09.02.2024 г. от Германия и адрес на разтоварване в Италия със срок на доставка 12.02.2024 г. с договорено навло от 1290,85 лв. (фактура № 15/09.02.2024 г.);

11. по заявка-договор № 471/15.02.2024 г. с начална дата на товарене 10.02.2024 г. от Италия и адрес на разтоварване в Италия със срок на доставка 12.02.2024 г. (фактура № 18/16.02.2024 г.);

12. по заявка-договор № 452/15.02.2024 г. с начална дата на товарене 14.02.2024 г. от Италия и адрес на разтоварване в Австрия със срок на доставка 15.02.2024 г. (фактура № 19/16.02.2024 г.).

Възнаграждението по всички договори било платимо в срок от 60 календарни дни след получаване на оригинална, заверена с подпис и печат, без забележка, CMR товарителница, както и фактура за превоз.

При тези доводи ищецът претендира заплащането на следните суми:

- 5563,41 лв., частично от 8987,10 лв., представляваща сбор от неплатените възнаграждения по горепосочените договори за превоз, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба – 11.04.2025 г., до окончателното й заплащане;

- 1460,51 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху просрочените вземания по горепосочените фактури за периода от 25.03.2024 г. до 10.04.2025 г. (съгласно допуснато по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3, пр. 1 ГПК увеличение в съдебното заседание на 21.11.2025 г.);

- обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на исковата молба до датата на плащането върху главницата на платените след предявяване на исковете фактури (съгласно отправено по реда на чл. 214, ал. 2 ГПК искане в съдебното заседание на 21.11.2025 г.);

- 2500 лв., частично от 5000 лв., представляваща обезщетение за следните имуществени вреди, претърпени вследствие на забавата за плащане на възнагражденията по договорите за превоз, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба – 11.04.2025 г., до окончателното й заплащане: задължения за заплати на персонала за месец март 2024 г. – 900 лв.; сметка за фирмен телефон за месец април 2024 г. – 240 лв.; поддържане на фирмена банкова сметка – 60 лв.; продажба на 11.09.2023 г. фирмено МПС с 1600 лв. под пазарната стойност – Ивеко 35 С 18, рег. № *******, с шаси № *****************;

Ответникът „КВМ Логистик“ ЕООД оспорва исковете с отговор в срок. Поддържа, че 2 не е получил оригинални товарителници и съпътстващи документи по заявки с № ***, ***, ***, ***, и ***. По тези заявки ответникът твърди, че ищецът не е изпълнил надлежно възложените му превози. Прави възражение за изтекла погасителна давност, като се позовава на чл. 32 от Конвенцията.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С договора за автомобилен превоз на товари превозвачът се задължава срещу заплащане да превози с превозно средство до определено местоназначение товар, който товародателят/изпращачът му предава (чл. 367 ТЗ вр. чл. 49 ЗАП).

Превозвачът е длъжен да извърши превоза в определения срок, да пази товара от приемането до предаването му, да уведоми получателя за пристигането на товара и да му го предаде в местоназначението (чл. 368, ал. 1 ТЗ).

Превозното възнаграждение, наричано навло, се плаща от товародателя при сключване на договора, освен ако не е уговорено друго (чл. 372, ал. 1 ТЗ). Ако възнаграждението не е платено от товародателя, то се плаща от получателя при приемане на товара (чл. 372, ал. 2 ТЗ). Тоест отклоненията от диспозитивното начало може да са в две насоки – по отношение на падежа и по отношение на платеца.

Настоящият спор е свързан с превози, по които мястото на товарене и мястото на разтоварване се намират в различни европейски държави, всички от които са страни членки по Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR). При това положение тя намира приложение в отношенията между страните (чл. 1). Независимо от това, следва да се отбележи, че тя не съдържа отклонения в посочените основни задължения на изпращача/товародателя и на превозвача.

Страните по делото не спорят, че са сключили посочените от ищеца договори за международен автомобилен превоз, както и че тези договори са обективирани в представените към исковата молба заявки-договори. Уговорено по всички тях е, че навлото е платимо до 60 календарни дни след получаване на оригинални, заверени с подпис и печат, без забележки CMR, товарителници и фактури. В частта относно товарителницата, вложеният смисъл е, че товародателят ще заплати възнаграждение само след като получи сигурни доказателства за надлежното извършване на превоза съгласно изискванията на чл.

368, ал. 1 ТЗ. Не може да се очаква от превозвача да се лиши от оригиналния екземпляр, тъй като в противен случай, при бъдещ спор с изпращача, ще бъде затруднен да докаже, че е направил доставката без забележки от получателя. Изискването относно оригинални фактури, от друга страна, е правомерно. Разходите за възнаграждения не могат да бъдат осчетоводени без първичен счетоводен документ и поради тази причина съгласно чл. 7, ал. 4 ЗСч винаги когато получателят изиска фактура, продавачът на стоката или услугата е длъжен да издаде. Също така, чл. 78, ал. 1, т. 2 ППЗДДС налага първият екземпляр на всяка една фактура да съдържа гриф „оригинал“.

Въз основа на допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че всички тези фактури са осчетоводени от ответника и са включени в дневника му за покупки, който е длъжен да води съгласно чл. ***, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Във фактурите не е вписано, че са 3 авансово издадени, същите не са осчетоводени от ответника като купувач (в счетоводен аспект) в специална сметка за авансови плащания. Тези факти трябва да се тълкуват в светлината на уговорката, че, в отклонение от диспозитивната норма на чл. 372, ал. 1 ТЗ, възнаграждението е изискуемо шестдесет дни след представяне на доказателства за извършване на превоза. Съгласно постоянната съдебна практика на Върховния касационен съд когато фактурата е осчетоводена, включена в дневника за покупките и за нея е ползван данъчен кредит, се приема, че отразяването на фактурата в счетоводството на купувача, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата съгласно ЗДДС представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване (решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. № 454/2008 г. на ВКС, II ТО; решение № 30 от 08.04.2011 г. по т. д. № ***/2010 г. на ВКС, I ТО; решение № 47 от 08.04.2013 г. по т.д. № 137/2012 г. на ВКС, II ТО; решение № 45 от 28.03.2014 г. по т. д. № 1882/2013 г. на ВКС, I ТО; решение № 67 от 31.07.2015 г. по т. д. № 631/2014 г. на ВКС, II ТО, и др.). Следователно като е отчел, че ищецът е изпълнил насрещните си задължения да извърши надлежно превоза и да му представи оригинални фактури за договорените възнаграждения, ответникът е осчетоводил тези фактури и е признал, че той, от своя страна, дължи съответното навло. Установява се от заключението на ССчЕ, че неплатеният остатък от тези възнаграждения възлиза на 5563,31 лв. За тази сума исковете по чл. 372 ТЗ следва да се уважат, като се отхвърлят за разликата до пълния предявен размер от 5563,41 лв.

При липса на точни дати и установяване единствено на месеците, в които е извършено вписването на всяка една фактура в дневника за покупките, падежът на всяко едно задължение следва да се изчисли като към последното число на съответния месец се прибавят 60 дни. От деня, следващ изтичането им, ответникът е в забава на основание чл.

84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД и дължи обезщетение в размер на законната лихва за забава съгласно чл.

86, ал. 1 ЗЗД. При служебно извършени изчисления по реда на чл. 162 ГПК се установи, че тази лихва е в следните размери:

- по фактура № 2 – 280,28 лв. за периода от 01.04.2024 г. до 10.04.2025 г. (осчетоводена през януари 2024 г., неплатена до подаване на исковата молба);

- по фактура № 3 – 197,84 лв. за периода от 01.04.2024 г. до 10.04.2025 г. (осчетоводена през януари 2024 г., неплатена до подаване на исковата молба);

- по фактура № 6 – 54,13 лв. за периода от 01.04.2024 г. до 30.01.2025 г. (осчетоводена през януари 2024 г., платена на 30.01.2025 г.);

- по фактура № 7 – 73,07 лв. за периода от 01.04.2024 г. до 30.01.2025 г. (осчетоводена през януари 2024 г., платена на 30.01.2025 г.);

- по фактура № 11 – ***,11 лв. за периода от 01.05.2024 г. до 10.04.2025 г. (осчетоводена през февруари 2024 г., неплатена до подаване на исковата молба);

- по фактура № 12 – 122,56 лв. за периода от 01.05.2024 г. до 10.04.2025 г.

(осчетоводена през февруари 2024 г., неплатена до подаване на исковата молба);

- по фактура № 13 – 156,89 лв. за периода от 01.05.2024 г. до 26.02.2025 г.

(осчетоводена през февруари 2024 г., платена на 26.02.2025 г.);

- по фактура № 14 – 64,06 лв. за периода от 01.05.2024 г. до 10.04.2025 г. (осчетоводена през февруари 2024 г., неплатена до подаване на исковата молба);

4

- по фактура № 15 – 0,99 лв. за периода от 01.05.2024 г. до 02.05.2024 г. (осчетоводена през февруари 2024 г., платена на 02.05.2024 г.);

- по фактура № 16 – 55,71 лв. за периода от 01.05.2024 г. до 10.04.2025 г. (осчетоводена през февруари 2024 г., неплатена до подаване на исковата молба);