Решение № 2295 от 12.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2295 гр. Пловдив, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20265330101279 по описа за 2026 година

По делото е предявен иск с правна квалификация по чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

Ищцата Р. И. П., ЕГН: **********, от *****************************, чрез пълномощник адв. Г. М., е предявила против „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК:

201127485, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от ********** С.Н. и Н.Л., иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лева- недължимо платена над главницата по нищожен договор за потребителски кредит № **********/ 14.10.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба- 16.02.2026 г., до изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор потребителски кредит № **********/ 14.10.2021 г., по силата на който на лицето бил предоставен заем в размер на 800 лева, за срок от 18 месеца, при фиксиран ГЛП- 41 % и ГПР- 48, 89 %. На клиента се предоставила услугата ФАСТ- право на приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, за която се предвиждало възнаграждение в размер на 240 лева, както и услугата ФЛЕКСИ- право на потребителя на едностранна промяна на погасителния план, за която се предвиждало възнаграждение в размер на 480 лева. Твърди се, че договорът за кредит бил недействителен, поради противоречие с императивните изисквания на чл. 11 ал. 1 т. 9 и 10 от ЗПК. Не било посочено как е формиран лихвеният процент, а допълнителни услуги не били включени в ГПР, с което се заобикаляла нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Така посоченият размер на ГПР не отговарял на действителния, кредиторът се обогатявал неоснователно за 1 сметка на потребителя, което го поставяло в неблагоприятно положение. Заплащането на допълнителните услуги водело до нееквивалентност на престациите. Всички изложено обуславяло нищожност на договора, по който била платена сумата от 50 лева над главницата и тя подлежала на връщане. Претендират се и разноските в процеса. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, като пълномощникът й взема писмено становище.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с който се признава, че над главницата по договора била заплатена сумата от 50 лева. Твърди се обаче, че договорът бил действителен. Лихвеният процент бил фиксиран, не противоречал на закона или на добрите нрави, като страните имали свободна воля да изберат размера му. Нямало нормативно изискване за наличие на зависимост между възнаградителната и законната лихва. Първата представлявала цената на услугата, а втората се начислявала при неизпълнение на парично задължение, като двете имали различна икономическа същност. При евентуална недействителност на уговорения лихвен процент следвало да се приложи нормата на чл. 26 ал. 4 от ЗЗД. В ГПР се включвала само възнаградителната лихва, а не и възнаграждението за закупени допълнителни услуги, защото те не били задължително условие за получаване на кредита. Дори и ГПР да не бил точно посочен, това не можело да се приравни на нищожност на целия договор. Моли за отхвърляне на иска. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца. В с.з. страната не се представлява, но взема писмено становище.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

С договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № **********/ 14.10.2021 г., сключен между страните, на ищеца е предоставен кредит в размер на 800 лева, при следните условия: срок- 18 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент- 41 %, годишен процент на разходите- 48, 89 %, при общ размер на всички плащания- 1 063, 94 лева, включваща възнаграждения за допълнителни услуги: „фаст“- 240 лева и „флекси“- 480 лева.

Като писмени доказателства са представени копие от договора за паричен заем, както и ОУ по кредита и справка за плащанията по договора.

Във връзка с представената от кредитора справка за плащанията по договора, от която се установява, че общият размер на платените суми е 630, 29 евро, а кредитът е рефинансиран с друг договор, от който за погасяване на задължението по процесния са прехвърлени общо 325, 49 евро, е увеличен размерът на иска на сумата от 432, 75 лева/ 221, 26 евро, вместо първоначално предявения от 50 лева.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото 2 да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48, 89 %, а възнаградителната лихва (фиксиран ГЛП)- 41 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Отделно, по договора се дължат такси за допълнителни услуги, като в тази връзка е посочено, че клиентът е закупил допълнителни услуги, а цената за тях е в общ размер на 720 лева. Изрично е записано, че пакетът допълнителни услуги се закупува по избор на клиента и това не е условие за отпускане на кредита. Тази свобода на договаряне обаче не означава, че дадената клауза не може да бъде обявена за нищожна, ако се намира в противоречие със закона. Изрично нормата на чл. 10а ал. 2 от ЗПК предоставя възможността за събиране на такси и комисионни, но не и такива, които са свързани с усвояване или управление на кредита. Макар и оформени като „допълнителни услуги“ по договора, със самостоятелен характер, които не са задължителни, тези услуги по естеството си са свързани с усвояването и управлението на кредита. Според представените общи условия на кредитора, допълнителните услуги са свързани с приоритетно разглеждане на искането за отпускане на 3 потребителски кредит и изплащане на отпуснатата сума (услугата „фаст“), както и с промяна на погасителния план (услугата „флекси“). Правото на приоритетно разглеждане и изплащане на кредита по своята същност обаче е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита- по- бързо разглеждане на искането за кредита, по- бързото отпускане на исканата сума, по- бързото оформяне на съответните документи и т.н., т.е. все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл това не е допълнителна услуга, както формално е посочено в договора, а представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредит- разглеждане на искането и изплащане на съответната сума. По същия начин стоят нещата и с другата услуга, която пък е свързана с управлението на кредита, доколкото всяка промяна на погасителния план принципно касае промяна на условията по договора, за което се изисква съгласието и на двете страни, като е без значение коя от страните иска тази промяна, тъй като без съгласие на другата, същата е невъзможна.

В този смисъл, ако на клиента е предоставена възможност да поиска промяна на погасителния план (отлагане, разсрочване/ намаляване на вноски, промяна на падеж и др. опции) с оглед положението си (доходи, финансово състояние, здравен статус, конкретна нужда и т.н.), това са именно действия, свързани с управление на кредита, изискващи съответно поведение и на двете страни по договора, а не допълнителна услуга, без наличието на която длъжникът да няма право да предоговаря условията по кредита си, в частност касаещи вноските по погасителния план. Напротив- законодателят не забранява на страните възможността да предоговарят условията по договора или да променят по общо съгласие погасителния план, поради което това е законово предвидена възможност, а не предоставена такава от кредитора на длъжника, за която той да му дължи възнаграждение и то в размер на почти половината от стойността на отпуснатия заем. По този начин се плаща за права, които потребителят има, което пък е недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност и справедливост. Още повече, че възнаграждението е предвидено предварително, т.е. без да е ползвана тази услуга, която може и въобще да не бъде използвана от клиента, но той с подписването на договора си я платил и в случай на неползване за кредитора не възникват никакви насрещни задължения, а той вече е получил цената на услугата.

Предвид горните съображения, таксите за допълнителните услуги, които реално са такси по кредита предвид естеството си и представляват допълнително плащане, следва да бъдат включени в ГПР, с оглед нормата на чл. 19 ал. 1 от ЗПК. Като не е направено това, се получава заобикаляне на разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, която предвижда лимит до петкратния размер на законната лихва, защото прибавянето на тези суми към високия лихвен процент кредитът ще оскъпи кредита и така ще се надвиши значително петкратният размер на законната лихва, който е законовият лимит. Изрично е предвидено в чл. 21 ал. 1 от ЗПК, че клаузи в договора за потребителски кредит, които заобикалят изискванията на закона, са нищожни. Именно поради нищожността им предвидените по тях суми се явяват недължими и ищецът не дължи тяхното изпълнение.

4

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи- такси, неустойки и т.н.