Решение № 3197 от 15.06.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3197 гр. София, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

Бетина Б. Бошнакова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело № 20221100504277 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 10.12.2021 г. на ищеца И. Г. Ш. срещу решение № 20203133/26.10.2021 г., постановено по гражданско дело № 28956/2018 г. на Софийския районен съд, 44 състав, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Р. Н. П. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът е собственик на имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със заповед № РД-18-50/02.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, намиращ се в гр. София, район Красна поляна, ул. „Гайтанци“, с площ 530 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 492, квартал 17, при съседи: имоти с идентификатори ***; ***,

***, ***, ***, ***, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят е осъден да заплати на ответника сумата 300,00 лева – разноски в производството.

1

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е необосновано, тъй като упражняваното от него владение в процесния период се доказвало от показанията на доведените от него свидетели, които не се опровергавали от тези на доведените от противната страна. В нарушение на материалния закон съдът приел, че владението не било явно, респ., че ищецът не е придобил имота по давност. Ето защо моли въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния и да постанови друго, с което да уважи предявения иск.

Претендира разноски.

Ответникът по жалбата и по иска Р. Н. П. сита, че решението е правилно и съобразно събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел за недоказано възражението на жалбоподателя за изтекла придобивна давност. Предвид това моли въззивния съд да остави жалбата без уважение и да потвърди решението на първоинстанционния. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по правилното приложение на императивния материален закон, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като съдът не се е произнесъл в нарушение на императивни правни норми.

Същото е и правилно, като въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на Софийския районен съд. Във връзка с доводите по жалбата следва да се добави и следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в 2 продължение на 10 години, а според ал. 2, ако владението е добросъвестно - в продължение на

5 години, т.е. фактическият състав на придобивната давност включва два елемента: владение и изтичане на определен срок. Според чл. 68 ЗС владението се характеризира с два основни признака: обективен - упражняване на фактическа власт върху вещта и субективен - намерение да се държи вещта като своя. При преценка дали е установено владение следва да се вземат предвид и неговите характеристики – да е непрекъснато /да не е загубено за повече от 6 месеца съгласно чл. 81 от ЗС/, да е спокойно /да не е установено по насилствен начин/, да е явно /да не е установено по скрит начин/, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя.

Според трайно установената практика на ВКС владението трябва да бъде установено явно спрямо собственика на вещта и фактът на установяване, както и моментът, в който е установено владението трябва да бъде доказан по делото, тъй като именно с оглед начина на установяване на фактическата власт върху имота се извършва преценката дали владението е установено и поддържано явно или по скрит начин, както и дали е установено и поддържано с насилие /решение № 280 от 24.10.2011г. по гр.д.№344/2011г. на II г.о. на ВКС/. Претендиращият несобственик следва да е упражнявал фактическата власт върху конкретната вещ в период, по-дълъг от 10 години след нейното установяване, при което да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик на същата вещ поведение, което несъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си, респ. приложение да намери установената в чл. 69 ЗС презумпция. И само ако елементите на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС са налице по отношение на претендиращото собствеността лице и са установени при пълно и пряко доказване в хода на процеса, възражението за изтекла придобивна давност за конкретен недвижим имот може да бъде уважено /решение №455 от 21.07.2012г. по гр.д.№283/2010г. на I г.о. на ВКС и решение № 61 от 07.07.2022 г. по гр. д. № 1659 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение/. По-нататък в мотивите на втория акт ВКС пояснява, че владението върху чужд имот не трябва да е скрито, а напротив, трябва да е установено явно по начин да може да бъде възприето и от действителния собственик на вещта /макар и без изрично да му бъде противопоставено, но фактическата власт да се упражнява по начин да може да бъде възприета от 3 всяко трето лице/.

В решение № 68/02.08.2013 г. по гр. д. № 603/2012 г. на ВКС, І ГО са разисквани признаците на владението по чл. 68 ЗС. Прието е, че владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно, т.е. да не е от инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта. Прието е също, че не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта, ако собственикът не може да узнае чрез тях за осъществяваното владение.

Необходимо е владелецът да си служи с вещта, а ако се касае за недвижим имот – да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да извършва явни действия по стопанисването му. Само при такива действия собственикът ще узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да предприеме действия по защита на собствеността си.

Не спори между страните, че процесният имот е незастроен. От анализа на показанията на доведените от ответника свидетели се установява, че е бил обработван от бащата на ответника, починал през 1981-1982 г. До смъртта си той ползвал имота като зеленчукова и овощна градина, обработвал го, поставил метални колове, имотът бил ограден. След смъртта на бащата на ответника имотът бил поделен между наследниците, като след 2000 г. те не го обработвали. Според свидетеля К., доведен от ответника, след 2000 г. /10 15 години преди датата на заседанието, в което е дал показания - 2021 г./ братът на ответника В. оградил имота, като поставил тел по коловете, за което свидетелят му помогнал. Според показанията и на двамата свидетели на ответника /С. и К./, всеки от които посещавал процесния имот няколко пъти в процесния период, при всяко посещение имотът бил обрасъл с растителност /вкл. храсти/, в него имало отпадъци, не бил ограден.

От показанията на свидетеля А., доведен от ищеца, се установява, че процесният спорен имот се намира в близост до мястото, на което живее ищецът /„Двамата живеем в един и същи квартал. Той живее до нас.“; „От моята тераса…се вижда парцелът му.“/. В показанията си свидетелите А. А. и К.Т., доведени от ищеца, сочат, че в периода след 2004 г.-2005 г. в имота са били изхвърляни отпадъци /„В този имот много хора изхвърляха боклуците си.“; „Таи година също беше затрупан имотът с боклуци…“/, че е имало неподдържана растителност /“бурени“/, че нееднократно в този период хора 4 са се заселвали в имота, изгражда;ли бараки. През процесния период ищецът извършвал следните действия: почиствал имота от отпадъци и растителност, търсел съдействие от органите на полицията, за да отстрани настанилите се в него лица, садил дръвчета и цветя, ограждал го – с тел, а понастоящем с дъски и храсти.

Действително, от показанията на свидетелите на ищеца се установява, че в процесния период е извършил посочените по-горе действия. Те не се опровергават от останалите доказателства. С тези действия обаче, доколкото не се твърди и установява да са непрекъснати, по-скоро е осъществен фактическият състав на воденето на чужда работа без пълномощие.

Несъмнено те представляват положена грижа за имота, но не покриват фактическия състав на обективния елемент на владението. Очевидно не са били постоянни, непрекъснати, такива, които да пречат на други лица /включително и на собственика/ да упражняват фактическа власт. На този извод най-вече навежда фактът, че според свидетелите, доведени от самия ищец, имотът е бил място, на което през годините са били изхвърляни отпадъци, както и такова, на което многократно са се заселвали лица, които построявали там бараки. Щом като имотът е използван за сметище и в него се заселвали хора, не е бил ограден, то несъмнено е имал вид не на стопанисван, владян от някого имот /който обективен факт би могъл да се възприеме от всяко трето лице/, а е имал вид на изоставен имот. За този факт показания дават и доведените от ответника свидетели. При това положение няма как да се приеме, че ищецът е упражнява;л фактическа власт, че е извършвал действия с които да демонстрира пред всички трети лица намерение да се грижи за имота като свой. В допълнение, той не е плащал и задълженията на имота, което също би било индиция за осъществяване на фактическа власт.

Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния, жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на Софийски районен съд потвърдено като правилно.

По разноските:

Предвид изхода на делото на ответника по въззивната жалба следва да бъдат присъдено своевременно поисканите разноски за адвокатско 5 възнаграждение в размер на 600 лева, платени по договор за правна защита и съдействие, представен в откритото заседание. При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20203133/26.10.2021 г., постановено по гражданско дело № 28956/2018 г. на Софийския районен съд, 44 състав.

ОСЪЖДА И. Г. Ш. , ЕГН ********** да заплати на Р. Н. П. , ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 600,00 лева, представляваща разноски пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчване на препис от същото на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6