Решение № 680 от 22.05.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 680 гр. София, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело № 20241000502923 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от А. Г. Ц. и Г. Г. А., с която обжалват решение от 08.06.2023 г., постановено по гр. д. № 2 773/21 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 9 състав, в частта в която съдът е отхвърлил предявените от А. Г. Ц. и Г. Г. А. срещу А. Д. С., искове с правно основание чл.

42, б. „в“ ЗН за признаване на установено, че саморъчно завещание от 15.11.2017 г., изготвено от М. Г. К., починала на ******** г., в полза на А. Д. С. е нищожно, в частта му по т. 5 от завещанието, отхвърлил е предявените от А. Г. Ц. и Г. Г. А. срещу А. Д. С., искове с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „б“, пр. второ ЗН за унищожаване на саморъчно завещание от 15.11.2017 г., изготвено от М. Г. К., починала на ******** г., в полза на А. Д. С. поради насилие (психическа принуда), отхвърлил е предявените от А. Г. Ц. и Г. Г. А. срещу А. Д. С., искове с правно основание чл. 108 ЗС за установяване по отношение на А. Д. С., че ищците са носители на правото на собственост (при квоти по 1/2 ид. ч. за всяка от тях) на основание наследство на следните недвижими имоти: апартамент № 8, находящ се в гр. ***, район „***“, ул. „***“ ***, заедно със зимнично помещение, заедно с 1,271 % ид. части от общите части на сградата, както и отстъпеното право на строеж върху мястото - държавна земя и апартамент № 114, находящ се в гр. ***, ж. к. „***“, ***, заедно с принадлежащото му мазе № 18, заедно с 0,594% ид. ч. от общите части на сградата и толкова ид. части от правото на строеж върху мястото и за осъждане на ответника да предаде на ищците владението върху 1 описаните по- горе имоти, оставил е без уважение искането по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт № 106 том I, дело №79 от 21.03.2018 г., осъдил е А. Г. Ц. и Г.

Г. А. да заплатят на А. Д. С., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски в производството пред СГС в размер на 3 500 лв.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно, като пороците се изразяват в несъответствие с разпоредби на Материалния и процесуалния закон, както и в несъответствие на събрания по делото доказателствен материал и крайните изводи, до които е достигнал съдебният състав. По отношение на предявения иск с правно основание чл. 42, б. „в" от ЗН оспорва изводите на съда по отношение възприетото, че завещателката е изразила воля да завещае на ответника всичките си вземания по сметки в Пощенска банка, като твърди, че съдът е извършил тълкуване, което не следва да се възприема. Твърди, че при тълкуването следва да се търси действителната воля на завещателя, като отделните разпореждания се тълкуват във връзка едни с други и всяко от тях се схваща в смисъла, който произтича от цялото завещание. Твърди, че при извършване на преглед на завещанието в останалите му части се откроява несъответствие между т. 5 и останалите точки от завещанието. В тази връзка твърди, че съдът не е изследвал в достатъчна степен защо разпореждането от т. 5 е формулирано по този начин, не го е съпоставил с останалите разпореждания, с оглед на които същото се явява неясно и неконкретизирано, тъй като в мотивите липсва анализ на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а е налице лаконично отбелязване на доказателствения материал, на основание на който съдът е приел за установена фактическата обстановка по делото. Твърди, че с така описаното завещателно разпореждане се поражда съмнение относно това кое точно движимо имущество е завещано в полза на ответника А. С.. Завещанието е формален акт и като такъв съществен елемент от неговото съдържание е посочване на конкретното имущество, предмет на разпореждането.

Оспорва мотивите на съда, като твърди, че същите са неразбираеми в частта, в която съдът е приел, че ако завещателката е имала желание да изключи някоя сметка, то тя би ги изброила подробно, което в случая не е сторено.

По отношение на иска с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „б", пр. второ ЗН, твърди, че съдът е приел, че не са установили при условията на пълно доказване да е упражнена психическа принуда върху покойната М. К. от страна на ответника, тъй като при формирането на този извод съдът не е взел предвид показанията на свидетелката М. Н., която свидетелства относно някои факти относно поведението на ответника спрямо покойната М. К.. В тазои връзка твърди, че съдът неправилно е кредитирал показанията на св. М., съгласно които ищците не са присъствали на погребението на леля си М. К.. Твърди, че действително, това е така, но същото се дължи на настъпилото отчуждаване на покойната, което е в резултат на влиянието и психическото насилие, оказано й от страна на ответника. С оглед на изложеното твърдят, че в обжалваното решение са изложени абсолютно неясни, противоречиви и неправилни мотиви, съдът не е обсъдил и приобщените към делото доказателства в тяхната цялост и не е извършил задълбочено тълкуване на мотивите на направеното завещателно разпореждане, поради което е допуснал съществено 2 процесуално нарушение, довело до постановяване на неправилно решение. Ето защо молят съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да уважи предявените искове, като претендират и разноски за двете инстанции.

Ответникът по жалбата А. Д. С. оспорва въззивната жалба. Твърди, че атакуваното решение е решение е правилно и законосъобразно, като не е налице несъответствие с материалния и процесуалния закон. Твърди, че от събраните доказателства се установява, че процесното завещание е съставено и подписано изцяло от М. Г. К., същото е ясно и конкретно, като от неговото съдържание безспорно може да бъде изведена волята на завещателката М. К.. По отношение на исковете по т. 5 от завещанието твърди, че от доказателствата по делото се установява, че завещателката е имала и други сметки, в други банки, различни от посочената в саморъчното завещание, които не е завещала, като е ограничила завещанието си единствено до сметките в „Пощенска банка“ АД.

По отношение на частта от въззивната жалба, с която се оспорва постановеното решение, с което е отхвърлен иска твърди, че твърденията за упражнена принуда върху М. Г., са изцяло неверни и заблуждаващи. Прави анализ на събраните по делото гласни доказателства, от които прави извод, че твърденията в депозираната въззивна жалба са изцяло неверни и не кореспондират с дадените показания, отразени в протокола от проведеното на 24.11.2022 г. открито съдебно заседание. Твърди, че съдът е обследвал детайлно и пълно всички изслушани свидетелски показания, като при съобразяването им съвкупно с всички останали представени по делото доказателства е постановил своето решение. В този смисъл неоснователни са оплакванията изложени във въззивната жалба, не са били взети предвид показанията на свидетелката М. Н. (за която отново подчертавам, че е в дългогодишно фактическо съжителство със сина на една от ищците по делото). С оглед на това моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното като правилно, законосъобразно и обосновано, като претендира и разноски за настоящата инстанция.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение от 08.06.2023 г., постановено по гр. д. № 2 773/21 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 9 състав, съдът е върнал исковата молба с вх. № 285 841 от 01.03.2021 г. по гр. д. № 2 773/21 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 9 състав и е прекратил производството по делото, в частта по предявените от А.

Г. Ц. и Г. Г. А. против А. Д. С. искове с правно основание чл. 42, б. „б” ЗН, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за признаване на установено, че саморъчно завещание от 15.11.2017 г., изготвено от М. Г.

К., в полза на А. Д. С. е нищожно поради заличаване на текста на т. 4 от завещанието, отхвърлил е предявените от А. Г. Ц. и Г. Г. А. срещу А. Д. С., искове с правно основание чл. 42, б. „в“ ЗН за признаване на установено, че саморъчно завещание от 3

15.11.2017 г., изготвено от М. Г. К., починала на ******** г., в полза на А. Д. С. е нищожно, в частта му по т. 5 от завещанието, отхвърлил е предявените от А. Г. Ц. и Г. Г. А. срещу А. Д.

С., искове с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „б“, пр. второ ЗН за унищожаване на саморъчно завещание от 15.11.2017 г., изготвено от М. Г. К., починала на ******** г., в полза на А. Д. С. поради насилие (психическа принуда), отхвърлил е предявените от А. Г. Ц. и Г. Г.

А. срещу А. Д. С., искове с правно основание чл. 108 ЗС за установяване по отношение на А. Д. С., че ищците са носители на правото на собственост (при квоти по 1/2 ид. ч. за всяка от тях) на основание наследство на следните недвижими имоти: апартамент № 8, находящ се в гр. ***, район „***“, ул. „***“ ***, заедно със зимнично помещение, заедно с 1,271 % ид. части от общите части на сградата, както и отстъпеното право на строеж върху мястото държавна земя и апартамент № 114, находящ се в гр. ***, ж. к. „***“, ***, заедно с принадлежащото му мазе № 18, заедно с 0,594% ид. ч. от общите части на сградата и толкова ид. части от правото на строеж върху мястото и за осъждане на ответника да предаде на ищците владението върху описаните по- горе имоти, оставил е без уважение искането по чл.

537, ал. 2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт № 106 том I, дело №79 от 21.03.2018 г., осъдил е А. Г. Ц. и Г. Г. А. да заплатят на А. Д. С., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски в производството пред СГС в размер на 3 500 лв.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с нотариален акт № 13, т. I, per. № 3 436, дело № 189/00 г. на Д. Д. - нотариус с рег. № *** на НК, от 04.10.2000 г. М. Г. К. е била призната за собственик на основание наследство по завещание на следния недвижим имот: апартамент № 8, находящ се в гр. ***, район „***“, ул. „***“ ***, заедно със зимнично помещение, заедно с 1,271 ид. части от общите части на сградата, както и отстъпеното право на строеж върху мястото- държавна земя.

Не се спори, а се установява и от представения нотариален акт за продажба на недвижим имот № 52, том I, per. № 1 795, дело № 60/31.05.2000 г. на Лили Лакова - нотариус с per. №151 на НК, че В. П. Т. и В. С. Т. продават на М. Г. К. следния свой, придобит по време на брака им и представляващ съпружеска имуществена общност недвижим имот: апартамент № 114, находящ се в гр. ***, ж. к. „***“, ***, заедно с принадлежащото му мазе № 18, заедно с 0,594% ид. ч. от общите части на сградата и толкова ид. части от правото на строеж върху мястото.

Не се спори, а се установява и от представеното удостоверение за наследници № 0 379/26.03.2018 г. на Столична община, район „Изгрев”, че М. Г. К. е починала на ******** г. и е оставила за свои наследници по закон А. Г. Ц. и Г. Г. А. - дъщери на нейната сестра Ц. Г. В., починала на ******** г.

От представеното и прието саморъчно завещание от 15.11.2017 г. се установява, че М. Г. К. завещава на А. Д. С. следното движимо и недвижимо имущество: апартамент в кв. „Изток“, ул. „***“ ***; апартамент в кв. Гоце Делчев, ж. к. „***“, ***, апартамент 114 в гр. София; всички имоти, намиращи се в гр. Костинброд, Софийска област; всички имоти, намиращи се в с. Карайсен, в село Сломер, област Велико Търново, община Павликени; банковата й сметка в Пощенска банка. Така представеното саморъчно завещание 4 е обявено с протокол от 17.01.2018 г. на нотариус Т. В., с рег. № *** на НК, с район на действие PC - гр. София, за което обстоятелство не се спори между страните.