Решение № 777 от 17.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 777 гр. Пловдив, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева при участието на секретаря Валентина Василева като разгледа докладваното от Емилия Лалева Въззивно гражданско дело № 20255300503199 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Г. Д. И., ЕГН **********, чрез пълномощника й адвокат М. И. З., против решение № 3896 от 07.08.2025 г., постановено по гр. д. № 6246/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, в частта с която гражданският брак между И. Т. И., ЕГН: **********, и Г. Д. И., ЕГН: **********, е прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи; предоставено е упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Г. И. И., ЕГН **********, родена на *** г. на И. Т.

И., ЕГН: **********, като е определено местоживеене на детето при бащата; определен е режим за лични отношения между детето Г. И. И., ЕГН ********** и Г. Д. И., както следва: всяка нечетна седмица в годината от 16,00 часа в петък до 16,00 часа в неделя с преспИ.е; един месец през лятото, през време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата; присъдена е издръжка за детето, която майката да заплаща чрез бащата И. Т. И., в размер на 300 лв. месечно, както и в частта за разноските.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на решението поради нарушение на процесуалния закон и необоснованост.

Сочи се, че изготвеният от съда доклад не отговарял на изискванията на чл. 146 ГПК , тъй като съдът не е изпълнил задължението си да даде правна квалификация на правата, претендирани от страните, не е посочил кои права и кои обстоятелства се признават и кои обстоятелства не се нуждаят от доказване и как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, не е указал на страните за кои факти не сочат доказателства. Изразява се несъгласие с приетото от съда, че окончателната раздяла между страните е настъпила на 18.02.2024 г., както и че вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е на двамата съпрузи, като се сочи, че вина за разстройството на брачната връзка има единствено ищецът. Оспорват се изводите на съда, че ответницата след раздялата е имала две краткотрайни връзки и че родителските права по отношение на детето Г. следва да бъдат упражнявани от бащата, като се изтъква, че съдът не 1 е отчел силната привързаност на детето към своята майка и обстоятелството, че след фактическата раздяла между страните ответницата е полагала грижи за детето в дома на своите родители. Твърди се, че съдът не е изпълнил задължението си да обсъди всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като е приел за достоверни единствено показанията на свидетеля на ищеца и е игнорирал всички доказателства, ангажирани от ответницата. Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което да се прекрати гражданския брак между И. Т. И. и Г. Д. И. като дълбоко и непоправимо разстроен по изключителната вина на съпруга И. Т. И.; да се предостави упражняването на родителските права по отношение роденото от брака дете Габриела И. И. на майката Г. Д. И., като се определи местоживеене на детето при майката; да се определи режим за лични отношения между детето Г. И. И. и И. Т. И., както следва: всяка нечетна седмица в годината от 16,00 часа в петък до 16,00 часа в неделя с преспИ.е; един месец през лятото, през време, което не съвпада с годишния платен отпуск на майката; да се осъди И. Т.

И. да заплаща на Г. И. И. чрез нейната майка Г. Д. И. месечна издръжка в размер на 300 лв., считано от *** г. до настъпване на законоустановена причина за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска. Претендират се разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна И. Т. И. чрез адвокат А. Г. Х., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Оспорва се твърдението на въззивницата, че настъпилото разстройство на брака е по изключителната вина на ищеца. Сочи се, че отричането на извънбрачните връзки на ответницата е останало недоказано, доколкото по делото е установено, че след напускане на семейното жилище в село Ш. ответницата се е установила трайно при друг мъж, от когото е родила и дете в град Б.. Навежда се довод, че присъдената с решението издръжка на детето Г. не е плащана от майката, нито е закупила на детето храна, дрехи, подаръци. Твърди се, че майката Г. И. не е осъществявала определения режим на лични контакти с детето, като се сочи, че за един близо осеммесечен период са били налице неколкократни виждания на детето. По съображения в подкрепа на атакуваното решение се иска същото да бъде потвърдено. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените основания, съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, изхожда от надлежна страна, насочена е против подлежащ на обжалване акт, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Производството по гр. д. № 6246/2024 г. на Районен съд – Пловдив е образувано по искова молба от И. Т. И. против Г. Д. И., с която е предявен иск по чл. 49, ал. 1 и ал. 3 СК за прекратяване на сключения между страните брак, ведно със съединените с него искове по чл.

59, ал. 2 СК за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на роденото от брака дете Г. И. И. и за ползването на семейното жилище. Към това производство е съединено гр. д. № 19709/2024 г. на Районен съд – Пловдив за развод между същите страни, по което исковата молба е подадена от Г. Д. И. против И. Т. И.. В подадената от И. И. искова молба се твърди, че страните са сключили брак на 15.10.2021 г., от който било родено детето Г.. На 18.02.2024 г. съпругата Г. И. напуснала семейното жилище и отишла да живее при майка си в с. Г.. Пишела си в социалните мрежи и се срещала с други мъже. Първоначално взела със себе си Г., но на ***г. довела детето с температура и заявила, че не може да се грижи за нея. Заживяла на семейни начала в с. К.. Заявила на съпруга си, че не желае да живее с него и не го обича. Иска се бракът да бъде прекратен по вина на ответницата, родителските права да се предоставят на бащата, съпругата да бъде осъдена да заплаща издръжка в размер на 300 лв. за детето. Предлага се режим на лични отношения, претендира се ползването на семейното жилище.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответницата.

В подадената от Г. Д. И. искова молба по съединеното производство се твърди, че след раждане на детето отношението на съпруга се променило, държал се грубо, отправял 2 обиди и псувни, демонстрирал неуважение към съпругата си, твърдял, че не желае да я види и я държи при себе си само заради детето. Гонил я от семейното жилище и лично събирал багажа й. Бащата на И. също повишил тон, изисквал от Г. да слугува, събуждал я от сън и й възлагал работа. През 2023 г. около 7 месеца съпругата и детето прекарали в с. Г. при родителите на Г. И.. През декември съпругата се съгласила отново да опитат да живеят като семейство. На 18.02.2024 г. И. И. изгонил съпругата. Твърдял, че тя му изневерява, не й позволил да вземе детето. След сигнал до органи на реда бащата разрешил на детето да отиде при майката. На 08.03.2024 г. заедно със свои близки поискал да прекара няколко дни с дъщеря си, но след това по телефона обявил, че няма да върне детето. През месец юни съпрузите отново заживели в семейното жилище. За пореден път съпругата била изгонена, като й бил нанесен побой от нейния свекър. Отново не й позволили да вземе детето. Иска се бракът да бъде прекратен по вина на съпруга, родителските права да бъдат предоставени на майката, ищецът да заплаща издръжка в размер на 300 лв. месечно, не се претендира ползване на семейното жилище.

В подадения отговор И. Т. И. оспорва наведените в исковата молба твърдения.

Твърди, че ако има брачни провинения, те са на съпругата. Ищцата живяла няколко месеца на семейни начала в с. К., а след това в гр. Б. с друг мъж, от когото била бременна. Сочи, че близо седем месеца ищцата не е търсила детето, не е давала издръжка. Счита, че той притежава по-добри възпитателски качества като родител, полага необходимите грижи за детето, може да осигури по-добро социално обкръжение и материални възможности.

Предлага режим на лични отношения.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. С оглед задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение №1/2013г. от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване, и не е ограничен от посоченото в жалбата, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие лица при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по същество.

По делото не е спорно и от приетите в първоинстанционното производство удостоверения се установява, че страните са сключили граждански брак на 15.10.2021 г. и от брака си имат родено едно дете – Г., родена на ***.

От справка на НАП е видно, че И. И. няма сключен актуален трудов договор. Г. И. също няма сключен трудов договор с работодател.

В хода на производството пред първата инстанция двамата родители са изслушани по реда на чл. 59, ал. 6 СК (редакция преди измененията на СК, ДВ, бр. 115 от 2025 г., в сила от 30.12.2025 г.). Пред съда бащата заявява желание да се грижи за детето. Твърди, че майката е оставила детето си и повече не го е потърсила. Според него при майката липсват условия и тя не може да се грижи за детето. Майката също декларира желание да се грижи и гледа дъщеря си. Твърди, че съпругът й и неговите родители я лишават от детето и не й позволяват да се грижи за него. Детето я търси и плаче за нея. Споделя, че била тормозена и бита от бащата на съпруга си.

В първоинстанционното производство са приети социални доклади, изготвени от ДСП – Раковски и ДСП - Първомай, в които е отразено, че Г. се отглежда основно от бащата и членовете на разширеното семейство по бащина линия в дома на родителите на бащата, като детето дели една стая с баща си, в която за нейните нужди има осигурено легло и кът за игра. Бабата по бащина линия е ангажирала изцяло времето си в грижите за момичето.

Изградена е силна емоционална връзка на бащата и неговите близки с детето. Всяка първа и трета седмица от месеца от 16 часа в петък до 16 часа в неделя детето пребивава в дома на своята майка в с. Г., общ. П.. Според констатациите на длъжностните лица на органа по 3 закрила на детето майката Г. И. има желание и възможност да поеме отглеждането на детето, налице е и подкрепяща среда в лицето на близките на майката.

Пред първоинстанционния съд са разпитани свидетелите Г. В. И. – майка на ищеца И. И., Т. Н. Т.а – майка на ответницата Г. И., П. Т. Б.– без родство със страните, Ш. Д. И. – дядо на ответницата.

От показанията на свидетелите Г. В. И. и П. Т. Бонева се установява, че съпрузите И. и Г. живели при родителите на И.. По време на семейния им живот имало много караници. Г. често напускала семейното жилище и се връщала. Била недоволна от съпруга си, нямала желание да живее с него. Няколко месеца през 2023 г. Г. живяла с детето при майка си, после се върнала при съпруга си. На 18.02.2024 г. Г. си взела детето и си тръгнала. На ****И. и родителите му взели детето, защото било болно и се нуждаело от лечение. В момента грижи за детето полага майката на ищеца. Научили, че Г. има връзка с мъж от с. К., а впоследствие с мъж от гр. Б., от когото била бременна. От показанията на св. Г. В. И. са установени данни относно жилищно-битовите условия при майката, като е посочено, че тя живее с родителите си в къща с две стаи и чешма отвън.