Решение № 104 от 18.04.2022, Районен съд - Карлово
- Съд
- Районен съд - Карлово
- Дело
- Гражданско дело 143/2022
- Вид
- Решение № 104
- Подписан
- 18.04.2022
- В сила
- 12.05.2022
- Състав
- Асима Костова Вангелова-Петрова
Цитирани разпоредби
- чл. 242, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- член 69, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- член 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 142, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 143 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 150 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 104 гр. Карлово, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20225320100143 по описа за 2022 година
Производството е по иск с правно основание по чл. 150 от СК.
Ищцата – АЛ. ЛЮБ. В. със съгласието на своята майка ЕК. П. Д. твърди, че ответникът е баща на АЛ. ЛЮБ. В.. Съгласно протокол от съдебно заседание по гр.д. № 252/2013г. по описа на КрлРС е постигната съдебна спогодба, по силата на която, ответникът се е задължил да заплаща месечна издръжка в размер на 90.00 лв. за А. и 100.00 лв. за брат й Н., като задължението за издръжката на последния е отпаднало, поради навършване на пълнолетието му. Твърди, че от датата на постановяване на съдебния акт изминали повече от осем години, през които са настъпили съществени промени в нуждите на детето, най-малкото, свързани с възрастта му. В момента А. била ученичка в единадесети клас в СУ „******” - гр. К.. Живеела заедно с майка си и брат си. С оглед на сравнително дългия период от определянето на размера на настоящата издръжка до момента, потребностите на детето са се увеличили, поради което не могли да бъдат покрити с този размер. Тя се нуждаела от свои лични средства за ежедневието, като майката всеки понеделник и давала по 40.00 лв., които да покриват разходите й за седмицата, както и текущи разходи за обучението й. Изпитвала затруднение с 1 редовното си обучение по английски език, поради което посещавала частни уроци, поне веднъж седмично, а един такъв урок бил на стойност 15.00 лв.
Вярно било, че през последните две години, с оглед на пандемичната обстановка в страната прекарва повече време у дома, но това водело до повече разходи, свързани с битовото потребление, особено през зимния период. Детето имало заболяване сколиоза (изкривяване на гръбначния стълб), което налагало непрекъснати грижи и осигуряване на помощни средства, като корсет, който да носел непрекъснато. Този факт бил известен на ответника и до момента, заедно с майката си поделяли средствата за това, но по лекарска препоръка А. ходела на плуване в гр. Х., поне три пъти седмично, като всеки час бил на стойност 14.00 лв., чието заплащане било само в тежест на майката. Страните по делото имали родено още едно дете Н., навършило пълнолетие към настоящия момент, който бил студент в гр. П., но предвид формата на обучение прекарвал в дома със сестра си и майка си, която от своя страна поела всички разходи по домакинството и изхранването им. Независимо от тежкото си финансово положение, същата не е пропуснала да осигурява и на двете деца ежегодна почивка на море, на басейн или на планина, нещо което ответникът не е правил нито веднъж от раздялата им до момента. Твърди се, че майката Е.Д. работела като козметик в собствена фирма, но отново предвид ограничителните мерки доходите й драстично са намалели, като за големи периоди през изминалите две години не е работила изобщо. Поради прекарването на повече време у дома - сметките и разходите нараснали и майката трудно ги покривала, като често прибягва до търсене на помощта на своите близки и не разчитала на помощ от бившия си съпруг, който от октомври 2021г. спрял изплащането и на издръжката на А., тъй като по изп.дело №29/2015г. бил продължил да изплаща суми на синът им Н., след навършване на пълнолетието му, поради което била спряна издръжката на А. до компенсиране на сумите. Твърди, че ответникът работел по трудов договор, но нямал информация къде точно и при какви условия. Същият нямал други деца, за които да се грижи. А. направила няколко опита да търси от него финансова помощ, но същият до момента не е осигурил на дъщеря си такава. Намира за безспорно, че отглеждането и осигуряването на средства на всяко дете е задължение и на двамата родители, независимо кой от тях полага непосредствените грижи за него, поради което мотивира правен интерес от образуването на настоящото производство.
2
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да измени размера на присъдената на АЛ. ЛЮБ. В. по гр.д. № 252/2013г. на КрлРС месечна издръжка в размер на 90.00 лв. и осъди ответника да й заплаща, със съгласието на нейната майка и законен представител - Е.Д., сума в размер на 230.00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на падежа до пълното изплащане на сумата, която сума да се изплаща по банкова сметка, съдържаща се в приложено по делото удостоверение. Претендира за направените по делото разноски.
Ответникът - ЛЮБ. П. В. намира иска за допустим, но същият се позовавал на неверни факти. Сочи, че не можело да се твърди, че е спрял плащането на издръжка за А. от октомври 2021г. съгласно представено удостоверение изх. № 730/10.03.2022г. по изп.дело № 29/ 2015г. на ДСИ- К. се установявало, че е надвнесъл издръжка на навършилото пълнолетие дете Н. в размер на 13 месеца по 100 лв., като взискателят бил уведомен, че за А. не се начислява издръжка по 90 лв., считано от 01.10.2021 г. за 14 месеца и 14 дни.
Видно от представеното платежно нареждане от ЦКБ, за голямото дете Н., който е студент редовно обучение, заплащал таксата за обучение в Университета, като същият бил с редовен настоящ адрес, различен от този на майка му, живеел в общежитие, за което той му плащал наема. Некоректно било да се твърди, че майката по време на пандемия нямала доходи, поради което моли да се представи заверено копие от данъчната си декларация, тъй като твърди, че същата имала собствена фирма и работела като козметичка.
Моли съда, да постанови решение като се съобрази с представените от негова страна писмени доказателства, а именно - да определите издръжка в размер под минимума по закона.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Обстоятелството, че родителите на малолетното дете - АЛ. ЛЮБ. В. с ЕГН ********** са ЕК. П. Д. и ЛЮБ. П. В. се установява от представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 575 от 29.12.2004г. от Община К..
Видно от представената служебна бележка № УР-22-112/01.12.2021г. на 3
СУ „******” - гр. К., детето АЛ. ЛЮБ. В. е ученичка в ХI-ти клас за учебната 2021/2022г.
Видно представеното заверено копие от Решение № 390/06.11.2009г., постановено по гр.д. № 443/2009г. по описа на КрлРС, влязло в законна сила на 24.11.2009г., ответникът - ЛЮБ. П. В., в качеството на баща на детето АЛ. ЛЮБ. В. е осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 45.00 лева, считано от влизане в сила на решението. По делото е безспорно между страните, а и от направената служебна справка по деловодната програма САС се установи, че по силата на постигната съдебна спогодба по гр.д. № 252/2013г. по описа на КрлРС, първоначално определената издръжка е изменена, като ЛЮБ. П. В. се е задължил да заплаща на детето си - АЛ. ЛЮБ.
В. месечна издръжка от 90.00 лева, считано от 01.12.2012г.
По отношение доходите на родителите, от представеното удостоверение с изх. № ЧР-У-27/02.03.2022г. на „***“ ЕАД, средното брутно месечно възнаграждение на бащата за периода от месец август 2021г. до януари 2022г. възлиза в размер на 15 394.87 лева – бруто или месечно от 2566 лева.
Видно от представеното копие от годишната данъчна декларация, подадена от ЕК. П. Д., същата е декларирала за 2021г. приходи/доходи от дейността си в размер на 576.00 лева.
Ответникът на свой ред представя доказателства за това, че настоящия адрес на сина му - Н. Л. В. е в гр. П. и му е заплатил на 11.01.2022г. семестриална такса в размер на 413.00 лева. Представени са доказателства – квитанции, издадени от УХТ – П. на Н. В. за наем през 2021г. в общ размер на 337 лева. Представените доказателства не се оспорват от ищеца.
Видно от представеното Удостоверение изх. № 730/10.03.2022г. от ДСИ при КрлРС, ЛЮБ. П. В., като длъжник по изп.д. № 29/2015г. е надвнесъл сума за месечна издръжка на навършило пълнолетие на 09.08.2020г. дете - Н. Л. В. в размер на 13 месеца по 100 лева, като взискателят е уведомен, че за другото дете - АЛ. ЛЮБ. В. не се начислява месечна издръжка по 90 лева, считано от 01.10.2021г. за 14 месеца и 14 дни напред.
Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал свидетел на ищцовата страна. Разпитаният свидетелят Е.П. Д., сестра на майката на детето - Е.Д. твърди, че племенницата й А., след развода на родителите си живеела при майка си Е.. В момента А. била в 11-ти клас. Твърди, че от баща си 4 получавала издръжка в размер на 90.00 лева, но от месец септември или октомври не е получава такава. Твърди, че А. се нуждаела от издръжка, доколкото същата имала заболяване – сколиоза. Това налагало два пъти годишно да ходи на ортопед в гр. С., както и да ходи на плуване поне три пъти седмично по препоръка на доктор, което майката заплащала. Във връзка със заболяването си А. носела корсет, с който дори спяла. Такъв се купувал веднъж годишно и същият възлизал на стойност минимум от 1 000 лева. Един преглед при ортопед възлизал на около 100 лева. Твърди, че детето отделно носело очила, тъй като имало има висок диоптър. За това се реализирали разходи във връзка със закупуване на очилата (които били скъпи) и за прегледи - веднъж годишно. Освен в училище, А. ходела на допълнителни уроци по английски език, които разходи ги поемала майката. Един урок възлизал на 15 лева на час, а седмично А. взимала минимум два урока.
Твърди, че детето имало ежедневни разходи за дрехи, за храна, които ги покривала само майката. Никога баща й не й е купувал дрехи. Родителите имали и друго дете, син – Н., който сега ще навърши 19 години и в момента бил първа година студент в гр. П.. От както Н. бил студент забелязала, че бащата е решил да му помогне, като му е заплатил общежитие и семестриалната такса. Когато се прибирал от П., синът им ходел само при майка си, а не при баща си. Ежедневните разноските на двете деца за храна и дрехи ги поемала само майката. Битовите разходи в жилището, в което живеели -, отопление на ток, разходи за вода ги поемала майката. Твърди, че по време на пандемията, майката не ходела нормално на работа. Тя имала салон, в който работела като козметик, който затворила заради ограниченията. През това време майката много пъти е търсила от сестра си икономическа помощ. Твърди, че както тя, така и майка им са помагали финансова Е.. Твърди, че живеела в гр. Р., но имала непосредствен контакт и връзка със сестра си и племенницата й. Много често се виждали - поне веднъж, два пъти месечно. През останалото време се чували по телефона. За Коледа ги посещавали в гр. Р., а лятото (с изключение на миналата година) децата били по месец, два при тях в гр. Р.. През цялото лято им били на гости.
Твърди, че сестра й много трудно се справяла с финансовите разходи.
Тяхната майка живеела в И. и тя помагала финансово на сестра й. Твърди, че и тя оказвала финансова помощ на сестра си, като към момента същата работела.
5
Представена е удостоверение за банкова сметка, по която да се превежда издръжката, а именно - IBAN: ***********, BIC: ********.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК, който съдът намира за основателен и доказан по размер, по следните съображения:
Основателността на иска по чл. 150 от СК се предпоставя от наличието на трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна на възможностите на задълженото лице. В случая, такова изменение на нуждите на детето безспорно е налице. От предходния момент на определяне размера на издръжката – декември 2012г. до настоящия момент – февруари 2022г. (датата на подаване на исковата молба) е изминал период от 10 години. Детето е пораснало, което обстоятелството обуславя, че потребностите му безспорно са се завишили, съответно обуславя и необходимостта от осигуряване на повече средства за неговата издръжка.