Решение № 552 от 15.06.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 552 гр. Стара Загора, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря М. Огн. Николова като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20235530100714 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във с параграф 4б от ПЗР от ЗСПЗЗ и параграф 62, ал.3 от ПЗР към ПМС 346/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.

Жалбоподателите И. К. И., М. И. А., М. И. А. и А. М. А. /с четири напълно идентични жалби, които с определение № 581/02.03.2023 г. на Старозагорски районен съд по адм.д. № 714/2023 г. са обединени за общо разглеждане и решаване на основание чл. 162, ал. 3 АПК вр. чл. 144 АПК и чл. 213 ГПК/ обжалват Заповед № *********/04.11.2022 г. на кмета на Община Стара Загора, с която на основание чл. 44, ап. 2 от ЗМСМА във връзка с § 62, ап. 3 от ПЗР към постановление № 456 на Министерския съвет от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол от 03.05.2018 г. на комисията, назначена със Заповед № 1000-244/15.02.2017 г. и изменена със заповеди: № 10-00-1985/02.10.2017 г., № 10-00-20/09.01.2018 г. и № 10-00-619/02.05.2018 г. на основание § 62, aл. 1 от ПЗР към постановление № 456/11.12.1997 г. на ППЗСПЗЗ е признато на наследниците на И. Т. И., ЕГН **********, да придобият собственост върху поземлен имот № ******, с площ от 1000 кв.м. по неодобрен план на 1 новообразуваните имоти, местност „Гьока“, „Костова гора“, землище гр.

Стара Загора, съгласно протокол на Комисия по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ от 18.12.2018 г., при граници и съседи: имот № 276.19, № 276.9504.

Намират, че обжалвания административен акт е незаконосъобразен поради следните съображения:

1/ Не било дадено становище относно спазването на изискванията на актовете на държавните органи, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, както и дали са налице другите условия съгласно § 4а и 46 от ПЗР на ЗСПЗЗ, които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи;

2/ Протоколът на комисията по пар. 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ досежно процесния имот не отговарял на пар. 62, ал. 2. Протоколът бил без мотиви, отразяващи разискванията при преценката дали кандидатите отговарят на изискванията на закона и съдържал само диспозитив на решение, в което са изброени гражданите, за които „са налице условията по пар. 4а и пар. 4б, както и на пар. 62, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, които давали основание на ползувателите да придобият собствеността върху предоставените им за ползване земи“. Въз основа на този, несъответстващ на материалния закон протокол, кметът не е следвало съгласно чл. 62, ал. 3 от ППЗСПЗЗ да издаде заповед, с която да признае правото да се придобие собствеността от ползувателя. Именно административният орган, със заповедта си по пар. 62, ал. 3 от ППЗСПЗЗ и при съобразяване с всички законови и технически изисквания, бил компетентен да признае правото на ползувателите да придобият собственост, като отчете наличието на фактическите и правни основания за придобИ.ето на собствеността;

3/ Посочени били бланкетно разпоредби на закони и подзаконови нормативни актове, като посочените разпоредби не уреждали конкретните отношения;

4/ Нито лицето на което било признато правото да придобие собственост върху описания в заповедта имот, нито неговите наследници били индивидуализирани;

5/ Не можело да се признае право да се придобие чужда собственост тъй като на наследниците на И. Х. М. вече бил възстановен в реални граници процесния имот с Решение на Поземлена Комисия гр.Стара Загора;

2

6/ При издаването на процесната заповед било допуснато незачитане на законовата последователност при издаваните във всяка фаза административни актове в производството по трансформация на правото на ползване в право на собственост, определена с пар. 62, ал. 3 и ал. 9 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и пар. 4к, ал. 6 и ал. 7 от ЗСПЗЗ. ПНИ се изработвал за земите, предоставени за ползване на гражданите въз основа на актовете по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и с него на всеки правоимащ по пар. 4а и пар. 4б се определял имот в съответствие с изискванията на пар. 4з от ПЗР на ППЗСПЗЗ.

Правоимащо било лицето, чието право на ползване се е трансформирало в право на собственост чрез заплащане цената на земята по който и да е предвиден за това ред - на пар. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ /ДВ бр.34/92 г., понастоящем с променена редакция/, по пар. 30 от ПЗР на ПМС № 121/1997 г. за ИД на ППЗСПЗ/ДВ бр.28/1997г./ или по пар. 62 от ПЗР на ПМС№ 456/1997 г. За ИД на ППЗСПЗЗ/ДВбр.122/1997г./ Заповедта на кмета била издадена без съобразяване с горното и е незаконосъобразна;

7/ Според чл. 28а, ал. 1, изр. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяването, съответно придобИ.ето на право на собственост върху всеки от новообразуваните имоти се издавала заповед на кмета на общината с точното индивидуализиране на имота въз основа на влязъл в сила план по чл. 28, ал. 4 и документ за заплатена сума по влязла в сила оценка на земята;

8/ По отношение на фактическите основания за издаването й, заповедта съдържала единствено следните мотиви: „Правото на ползване на имота е предоставено на основание ПМС №

76/05.12.1977г., което е сред предвидените в пар. 63 на ПЗР на ППЗСПЗЗ актове, удостоверение № 322/30.05.1980 г., в изпълнение на решение № 111а/21.09.1978г., стр. 363 - № 998 на ИК на ГОНС гр.Стара Загора. Ако се приемело, че бланкетното посочване на актовете по-горе били „мотиви“, то те били относими единствено към признаване на качеството на ползувател на лицето И. Т. И., на който било предоставено правото на ползване въз основа на актовете по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Това било само една от предпоставките на пар. 4б /посочен като правно основание за придобИ.е на собствеността/, изискуеми от посочената правна норма и тя съвсем не била достатъчна за признаване на правото за придобИ.е на собствеността, тъй като следвало да са налице и останалите предпоставки. В заповедта не се съдържали данни дали са налице 3 другите изискуеми предпоставки от закона за да се трансформира правото на ползване в право на собственост, а имено: земите да представляват лозя, овощни градини или земеделската земя да е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът!;

9/ В процесната заповед нямало данни кога и от кого е подадено заявлението за трансформиране на правото на ползване в право на собственост. Нямало данни дали към заявлението/молбата е приложен документ, удостоверяващ предоставеното право на ползване, и декларация, че посоченият имот е единствено жилище или единствена земеделска земя на семейството, включващо съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца.

Липсата на данни за това водело до невъзможност да се прецени, към този момент дали била действаща процедурата по пар. 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и не било безспорно установено дали има или няма определена оценка по този ред, но било установено, че няма заплащане на процесната зем. земя. В случай, че оценката била определена с оценителен протокол /по този ред не се изисквала заповед на кмета/, но не била заплатена, не била приложима разпоредбите на чл. 61 и сл. от ППЗСПЗЗ и правото било преклудирано;

Молят съда да постанови решение, с което обжалваната Заповед № *********/04.11.2022 г. на Кмета на Община Стара Загора да бъде отменена.

В срока по чл. 163 АПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна, която чрез пълномощника си в о.с.з. на 11.04.2023 г. заема становище за неоснователност на жалбата, като я оспорва.

В срока по чл. 163 АПК не е постъпил отговор от заинтересованите страни. В о.с.з. на 11.04.2023 г. се явява Т. И. Т., като заема становище за неоснователност на жалбата и моли да придобие собственост върху земята.

Заинтересованата страна М. М. И. редовно призована не се явява и не взема становище по жалбата.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените с жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От удостоверение № 3 22/30.05.1980 г. /л. 2 3 от делото/ на ОбНС Стара Загора в изпълнение на 76-то ПМС от 05.12.1977 г. и решение № 111а/ 21.09.1978 г. на ОбНС Стара Загора и списък към него, стр. 363 от решението, 4 позиция № 26 /л. 25-27 от делото/, на И. Т. И. е предоставено право на ползване върху земя /парцел по помощния план № 18/ от 1000,00 кв.м. в землището на гр. Стара Загора, местност „Гьока“ за трайни насаждения – лозе и овощна градина.

На 03.07.1992 г. И. Т. И. е подал заявление вх. № 0101194 /л. 22 от делото/ с искане правото на ползване да се превърне в право на собственост на предоставения му имот, находящ се в землището на гр. Стара Загора, местност „Гьока“, при съседи: Марко Бонев, шосе и кошяри за горско стопанство. В т. 3 от заявлението е отразено наличието на сграда в имота, а в т. 2 „имотът представлява“ е попълнено с думи лозе и овощна градина.

Подаденото от И. Т. И. заявление от 03.07.1992 г. е било разгледано от комисия по § 62 от ПЗР към ПМС № 456/1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ /така представения по делото протокол от 03.05.2018 г. /л. 28-30 от делото/. От съдържанието на този протокол /т. 118/ се установява, че Комисията е взела решение да бъде предложено на Кмета на община Стара Загора да издаде заповед, с която да се признае правото на наследниците на подалия заявленията ползвател И. Т. И. да придобие собственост върху ползвания имот № 18 – сега № ****** с площ 1100,00 кв.м. /ползвателят придобива 1000/1100 кв.м. ид. части/ по неодобрен план на гр. Стара Загора, с мотивите, че към датата на подаване на заявлението от ползвателя в имота е имало лозе и овощна градина.

Въз основа на горепосочения Протокол е издадена и обжалваната в настоящото производство Заповед № *********/04.11.2022 г. на Кмета на Община Стара Загора, с която е признато на наследниците на И. Т. И., правото да придобият собственост върху имот № ******, целия с площ от 1000,00 кв.м., местност „Гьока”, „Костова гора“ в землището на гр. Стара Загора при съседи посочени в заповедта.

С доклада по делото е обявено за безспорно между страните /вж. протокол от о.с.з. на 11.04.2023 г./, а и същите не спорят , че жалбоподателите И. К. И., М. И. А., М. И. А. и А. М. А. са наследници по закон на И. Х. М. починал на 06.03.1978 г. /л. 19 от делото/. Към откритото му наследство е признато с решение № 51320 на ПК Стара Загора и определено за възстановяване на наследниците му, при условията на §4-4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, правото на собственост върху бивш имот с № 255.99, с площ 4,00 дка, 5 находящ се в терен по §4 в землището на гр. Стара Загора, върху част от площта на който попада и процесния новообразуван имот № ****** /в западната част на бивш имот № 255.9/, с площ 1000,00 кв.м. местност „Гьока“, землище на гр. Стара Загора, по неодобрения план на новообразуваните имоти. Това се установява и от т. 2 и т. 6-8 на заключението на назначената по делото съдебно – техническа експертиза /ЗСТЕ/ и приложените към него комбинирани скици /вкл. скиците към административната преписка – л. 16, 34,36 и 37 от делото/, което съдът възприема, поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства /л. 120-130 от делото/. Процесният новообразуван имот /******/ попада в част от посочения стар имот 255.99 по помощния план така, както е отразено на комбинирана скица /приложение № 1, л. 130 от делото/ към ЗСТЕ. В разписния му списък този стар имот е записан на името на И. Х. М., въз основа на посоченото решение на ПК /т. 6 ЗСТЕ, л. 123/.

От заключението на съдебно - техническата експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като компетентно изготвено, се установява, че ползваният имот 18, респ. новообразувания имот ****** заема 1000,00 кв.м. от западната част на бившия имот 255.99, записан на наследниците на И. Х.

М. /съгласно решението на ПК Стара Загора/. Новообразуваният имот ****** по неодобрения план на новообразуваните имоти за гр. Стара Загора /местност „Гька“/ е с площ 1000,00 кв.м. и е записан в регистъра към плана и разписния лист на наследници на И. Т. И.. При извършен оглед на място вещото лице е установило, че в новообразуван имот ****** /включващ ползвания имот № 18 от 1000,00 кв.м./ има седем реда кютюци на колове на възраст 40 г., 3 бр. сливи над 40 г., 2 бр. череши над 40 г., Поради това в.л. приемат, че към 03.07.1992 г. в процесния имот са съществували лозе и четирите овощни дървета. Освен това от заключението на СТЕ се установява, че в имота има и тухлена постройка /с бетонов под и покривно покритие от керемиди/ с площ от 11 кв.м. /отразена в северозападната част на ползван имот № 18 по неодобрения кадастрален план от 1992 г., вж. и съобщение л. 24 от делото/, която съществува и в момента, като по някои от границите на ползвания имот № 18 /сега ******/ има запазени бетонови колове, т.е. налице са остатъци от ограда. В съдебно заседание вещото лице агроном изясни, че имотът е със занемарен агрофонд към днешна дата. В.л. инж. И. също категорично изясни, че в площта на възстановен, ползван и 6 новообразуван имот е налице съвпадение, т.е. налице е идентичност между предоставения за ползване имот и новообразувания /вж. и комбинирана скица, л. 37 от делото, също в т. 17 от експертизата и отговор на въпроси 6-8 – конкретно т. 4, вкл. скица приложение № 1 към експертизата, ясно се сочат къде точно се намира ползвания/новообразувания имот заемащ част от бившия имот/. В северната част на ползвания имот № 18 по плана от 1992 г. имало отбелязване с условен знак за овощна градина /т. 19 от ЗСТЕ, вж. л. 34 от делото/.