Решение № 4890 от 13.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4890 гр. София, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110110686 по описа за 2025 година

Предявени са от „ТС“ ЕАД, ЕИК ........., представлявано от ПП, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. Я № 23Б, срещу Р. Е. В. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, Ж.К.Л 9, бл.986, вх.А, ет.5, ап.15, действащ чрез процесуален представител адвокат И. А. Н., със съдебен адрес: гр. Б, ул. С № 3В, ет. 1, иск с правна квалификация чл. 422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, за установяване дължимостта на сумите, както следва: е 2670,74 лева (двe хиляди шестстотин и седемдесет лева и 74 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 10.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 303,02 лева (триста и три лева и 02 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до 28.11.2024 г., сумата от 74,52 лева (седемдесет и четири лева и 52 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 10.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 13,72 лева (тринадесет лева и 72 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до 28.11.2024 г.

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се в гр. София, Ж.К.Л 9, бл.986, вх.А, ет.5, ап.15, аб.№291494 за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., включително, като същият е собственик на имота, но не е изпълнил задължението си да заплати доставената в имота му топлинна енергия за битови нужди в процесния период.

Сочи, че е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК, но поради възражение, е получил разпореждане за предявяване на иск срещу него по реда на чл. 415 от ГПК. Моли съда да уважи исковете и да му присъди разноски.

1

Ответникът е подал в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, чрез процесуален представител. Оспорва исковете като неоснователни. Оспорва разпределението и начислението на топлинна енергия като незаконно, като се позовава на Решение № 7276/03.07.2023 г. по адм.д. № 746/2021 г. на ВАС, Второ отделение, потвърдено с Решение № 1037 от 10.02.2025 г. по адм. Д. № 85/2024 г. на ВАС, петчленен състав, Втора колегия, с което е отменена т.6.1.1. от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-041 от 12.03.2020 г. на Министъра на енергетиката, която урежда формулата за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и включените в нея компоненти. Счита, че при това положение исковата претенция е недоказана и неоснователна. Счита, че ищецът не е доказал изправността на уредите, чрез които се извършва измерването на топлинната енергия през процесния период, нито относно извършено отчитане на индивидуалните разпределители или за пречки в абоната да се осъществи това отчитане. Сочи, че приспадане и добавяне на суми от изравнителни сметки към други фактури може да става само с изричното съгласие на потребителя на топлинна енергия и се позовава на съдебна практика за това. Оспорва основателността на иска за лихви, като сочи, че ищецът не е доказал на коя дата са публикувани сумите в сайта на дружеството или по друг начин да е установил изпадането в забава на ответника за процесния период. Оспорва дължимостта и на сумата за услугата дялово разпределение, предвид това, че последното се осъществява от трето лице. Сочи, че ищецът не е представил доказателства относно уговорения и съобщен на клинтите ред и начин за заплащане на услугата дялово разпределение, каквото е изискването на чл. 36, ал. 2 от Общите условия, поради което искът е неоснователен и недоказан. Моли съда да отхвърли претенцията на ищеца и да му присъди разноски.

Третото лице-помагач фирма „Директ“ ЕООД, конституирано на страната на ищеца, не оспорва иска, представя писмени доказателства.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът е подал заявление на 10.12.2024 г. по чл. 410 от ГПК срещу Петър А.

Станимиров за вземанията си, като е образувано ч.гр.д. № 72743/2024 г. на СРС, 120 състав.

Заявлението е било уважено, издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, като в законовия срок е подадено възражение срещу заповедта. Съдът е дал указания на заявителя за възможността да установи вземането си по исков ред. Това обуславя правния интерес на ищеца от водене на настоящото производство.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че ответникът е придобил процесния топлоснабдяем имот с Нотариален акт дело № 15729/22.07.1996 г.

Посоченото лице е подало Молба-декларация за разкриване на партида за имота (л.14 от делото). Имотът е бил дарен на Марина Р. В.а с Нотариален акт № 109, том 4, дело № 650 от 01.12.2023 г., като дарителите Р. Е. В., ответник по делото, и Мариета Иванова В.а, си запазили правото на ползване върху имота пожизнено. Към момента на прехвърляне на недвижимия имот на Мариета В.а ответникът е бил собственик на същия, поради което и 2 съгласно Закона за енергетиката, когато едно лице е собственик, титуляр на вещно право на ползване на имот в сграда с режим на етажна собственост, присъединена към абонатна станция, се явява клиент на топлинна енергия (чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката) и е длъжен да заплаща топлинната енергия при условията и по реда, определени Общите условия.

С Решение № 7276/03.07.2023 г. по административно дело № 746/2021 г. на ВАС е отменена разпоредбата на т. 6.1.1 от Методиката, Приложение към чл. 61 ал.1 от Наредба № Е–РД–04–1 от 12.03.2020 г. на Министъра на енергетиката, § 2 и § 3 от ПЗР на Наредба №Е–РД–04–1 от 12.03.2020 г. на Министъра на Енергетиката, по която се изчислява топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Ето защо, съдът приема, че не е доказано по какъв способ е изчислена отделената от сградната инсталация топлинна енергия в сградата, където се намира процесният топлоснабдяем имот.

Приетата по делото съдебно-техническа експертиза установява, че на адреса, на който се намира сградата в етажната собственост, в която се намира и апартаментът на ответника, количеството топлинна енергия за абонатната станция се измерва и отчита съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване общ топломер, монтиран в абонатната станция. Топломерът се отчита от служители на ищеца в началото на всеки месец по електронен път чрез преносим терминал на първо число на месеца. Етажната собственост е сключила договор за услуга дялово разпределение на топлинна енергия с „Директ“ ЕООД, което извършва разпределението на топлинна енергия в блока след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в сградата. Установено е, че през процесния период фирмата за дялово разпределение е отчитала уредите в имота, като по време на отчетите са попълнени талони за отчет и отчетите са коректно отразени в изравнителните сметки. В процесното жилище през периода е имало 4 броя монтирани отоплителни тела и топлоразпределители с дистанционен отчет. В имота се ползва топла вода и има водомер за топла вода. Вещото лице е констатирало, че начислената сума за сградна инсталация по реда, предвиден в НТ, отменен от ВАС, възлиза на 280.89 лв. за процесния период, а за отопление на имота – 1871,04 лв.

Сумата за подгряване на топла вода възлиза на 485,62 лв. През процесния период са извършвани метрологични проверки на общия топломер в абонатната станция в законовите срокове, което е установено от вещото лице по СТЕ.

Съдът счита, че искът за главница за топлинна енергия в частта за отделената топлинна енергия от сградната инсталация не е доказан на посочените по-горе основания, като искът за сумата от 280,89 лв. следва да бъде отхвърлен като недоказан. Следва да се приеме за установено задължението за сумата за топлинна енергия, реално потребена в имота и за подгряване на топла вода в размер на 2356,66 лева, потребена в същия, съдът счита, че тази главница не е доказана по размер.

От изслушаната и приета по делото като компетентно изготвена и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че към датата на проверката в счетоводството на ищеца е имало непогасена главница в размер на 2670,74 лв. за доставена 3 в имота топлинна енергия, такса за услугата дялово разпределение в размер на 74,52 лв.

Изтеклите лихви върху главницата за ТЕ възлиза на 303,02 лв., а върху таксата за дялово разпределение – 13,72 лв.

Съгласно Закона за енергетиката, когато едно лице е собственик, титуляр на вещно право на ползване на имот в сграда с режим на етажна собственост, присъединена към абонатна станция, се явява клиент на топлинна енергия (чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката) и е длъжен да заплаща топлинната енергия при условията и по реда, определени в Общите условия на дружеството, утвърдени от КЕВР. В настоящия случай ответникът в качеството си на собственик на процесния топлоснабдяем имот през процесния период е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Няма данни той да е подал възражение срещу приетите Общи условия на ищцовото дружество за доставяне на топлинна енергия за битови клиенти, поради което съдът приема, че общите условия са били приети. При направените констатации относно методиката за изчисление на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, следва да се приеме за установено единствено дължимост на ТЕ за отопление и за подгряване на топла вода.

По отношение на претенцията за лихви върху главницата за доставена топлинна енергия и върху главницата за услугата дялово разпределение не са доказани, тъй като потребителят изпада в забава 45 дни след публикуване на задълженията за съответния месец в интернет страницата на Дружеството-ищец (съгласно Общите условия от 2016 г.).

Доказателство за датата на публикуване на интернет-страницата на дружеството за месечните задължения на ответниците, съотносими към процесния период, в случая не са ангажирани, поради което съдът приема, че вземането за лихвите върху двете главници е недоказано и следва да бъде отхвърлено.

Следва да се направи проверка относно наведеното във възражението по чл.414 от ГПК за погасяване на вземането по давност. Предвид това, че исковото производство по чл.

422 от ГПК се явява продължение на заповедното производство за същите вземания, проведено по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 73743/2024 г. по описа на СРС, 120 състав, поради което давността е спряла с подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК на 10.12.2024 г. С оглед характера на вземанията, които са периодични, същите се погасяват с кратката погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Следва да се има предвид и спирането на теченето на давностните срокове по време на обявеното извънредно положение със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. за периода 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.

В конкретния случай, съобразявайки горните обстоятелства, погасени по давност биха били всички вземания с падеж преди месец август 2021 г., съобразявайки спирането на давността през периода на извънредното положение, обявено на 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. Тъй като исковият период е за суми, дължими за периода 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., то няма погасени по давност суми.

С оглед гореизложеното, следва да се уважи исковата претенция за главница за доставена топлинна енергия в имота на ответника в размер на 2356,66 лв. – стойност на ТЕ, 4 доставяна в имота за отопление и подгряване на топла вода, лихвите върху тази сума в размер на 267,38 лв. като до пълния размер от 303,02 лв. следва да бъде отхвърлена, поради неустановяване на главницата, върху която са начислени. Следва да се уважи иска за главница за услугата дялово разпределение в размер на 74,52 лв. и начислените лихви върху нея в размер на 13,72 лв. В останалата част исковете подлежат на отхвърляне като недоказани и неоснователни.