Решение № 187 от 14.01.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 195/2021
- Вид
- Решение № 187
- Подписан
- 14.01.2023
- Състав
- Кристина Янкова Табакова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 182 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 68г, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68д, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 3 · Закон за кредитните институции
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 187 гр. Пловдив, 14.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20215330100195 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по депозирана искова молба на Д. Н. Г. срещу „Лайт Кредит“ ООД и „Лайт Кредит Консулт“ ЕООД, с която са предявени субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумите, както следва: „Лайт Кредит“ ООД да заплати сумата от 100 лева – недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит № ****/04.11.2015 г. и „Лайт Кредит Консулт“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 100 лева – недължимо платена по клауза за гаранция по Договор за потребителски кредит № ****/04.11.2015 г., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.01.2021 г. до окончателното им изплащане.
В исковата молба се твърди, че между Д. Г., в качеството му на кредитополучател и „Лайт Кредит“ ООД, в качеството му на кредитодател, бил подписан Договор за потребителски кредит № ****/04.11.2015 г., по силата на който ищецът получил сумата от 1000 лева. Като обезпечение на вземането по така сключения договор бил сключен и тристранен договор за гаранция между „Лайт Кредит“ ООД, в качеството на заемодател, „Лайт кредит консулт“ ЕООД, в качеството му на гарант и Д. Г. в качеството му на заемател. Съгласно този договор заемателят дължал на гаранта възнаграждение, което било обезпечено с издаден в полза на гаранта запис на заповед на дължимото възнаграждение.
Размерът на предоставената по договора сума била 1000 лева, разпределена на 5 месечни погасителни вноски, всяка една от 220.44 лева, платима като първоначална вноска на 04.12.2015г. до 04.04.2016г., при фиксиран годишен лихвен процент 40% и годишен процент на разходите по заема в размер на 48.25 %, като общо дължимата сума по кредита била в размер на 1102.20 лева. Ищецът дължал на гаранта възнаграждение в размер на 5 месечни премии по 77.88 лева, като сумата се дължала, заедно със съответните месечни погасителни вноски по заема. Платените премии били окончателни и не подлежали на връщане. Ищецът 1 счита, че процесният Договор за потребителски кредит е недействителен, на основание чл.
22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК., тъй като не били посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент. Договорът бил недействителен и на основание чл. 22, вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като липсвало посочване в договора от какви пера е съставена общо дължимата сума. Възразява за недействителност на договора на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като не било посочено в погасителния план разпределението на вноските измежду дължимите по договора суми. Договорената възнаградителна лихва в договора била нищожна поради противоречието й с добрите нрави. Клаузата за заплащане на гаранция към основния договор за заем противоречала на материалния закон и на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Гаранция не се дължала и на основание чл. 10а ЗПК, доколкото се касаело за услуги, които са свързани с усвояване и управление на кредита.
Позовава се на чл. 10а, ал. 4 ЗПК – в договора нямало конкретно описание на вида, размера и действието за което е начислено възнаграждението за т.нар. гаранция. Твърди, че начисляването на възнаграждението за т.нар. „гаранция“ по своето същество представлява разход по кредита, поради което се надвишавало ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК. По изложените съображения моли за уважаване на исковете.
С Определение № 5786/02.08.2021 г. са конституирани А. Д. Г., ЕГН ********** – м. и Н. Г. Г., ЕГН ********** – б., като ищци по делото, на мястото на Д. Н. Г., починал в хода на процеса– на **** г.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Лайт Кредит“ ООД, с който се взема становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва твърденията на ищеца, че е сключен между тях Договор за потребителски кредит № ****/04.11.2015 г.
Възразява, че направените възражения за нищожност на клаузи от договора са неоснователни, предвид липсата на сключен договор между страните. Евентуално, прави възражение за погасяване по давност на претенцията за недължимо платени суми за възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит № ****/04.11.2015 г. По изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения спрямо него, иск.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Гарант Кредит Консулт“ ЕООД, с който се взема становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва твърденията на ищеца за сключен тристранен Договор за гаранция№ ****/04.11.2015 г. между „Лайт Кредит“ ООД, „Лайт Кредит Консулт“ ЕООД и Д. Н. Г., в качеството му на заемател. Твърди се, че „Гарант Кредит Консулт“ ЕООД не предоставя кредити на потребители, поради което няма как да наруши посочените от ищеца разпоредби на ЗПК.
Евентуално, прави възражение за погасяване по давност на претенцията за недължимо платени суми по клауза за гаранция по Договора за потребителски кредит. По изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения спрямо него, иск. Претендират се разноски.
С Определение № 5786/02.08.2021 г. са конституирани А. Д. Г., ЕГН ********** – м. и Н. Г. Г., ЕГН ********** – б., като ищци по делото, на мястото на Д. Н. Г., починал в хода на процеса – на **** г.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже онези положителни факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, като докаже твърденията си за плащане /респ. получаване от всеки от ответниците/ на твърдените суми като възнаградителна лихва и като гаранция, във връзка с погасяване на задължения по прогласен за недействителен договор за потребителски кредит, с които ответниците 2 неоснователно са се обогатили.
При условията на пълно и главно доказване, ответниците следва да установят наличие на валидно основание за плащане, респ. получаване на сочените парични суми, а именно: сключване на валидни Договор за потребителски кредит № ****/04.11.2015 г. и тристранен договор за гаранция от 04.11.2015 г., при спазване правата и интересите на потребителя и в съответствие със ЗПК, съдържащи валидна уговорка за дължимост на възнаградителна лихва и на гаранция, както и техните размери, вкл. възраженията в отговорите за изтекла погасителна давност.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, предявените искове, за частично основателни, поради следното:
По делото като писмени доказателства са представени – Договор за паричен заем № **** от 04.11.2015 г., сключен между „Лайт Кредит“ ООД – като Заемодател, от една страна и от друга страна с Д. Н. Г. и А. Ж. С., като Заематели. В чл. 3 от Договора е уговорено, че Заемодателят предава в собственост на Заемателите сумата от 1000 лева. Уговорена е договорна лихва с фиксиран годишен лихвен процент по заема от 40.00 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 48.25 %. Заемателите са се задължили да върнат сумата на 5 месечни погасителни вноски, с дата на първа погасителна вноска: 04.12.2015 г., в размер на 220.44 лева всяка, като общият размер на всички плащания е записан на 1102.20 лева.
Съгласно чл. 3, ал. 2 сумата се предава при предоставяне на обезпечение по чл. 6 от договора, който предвижда предоставянето на обезпечение, чрез: запис на заповед и гаранция от третото лице, чрез сключване на Договор за гаранция. Договорът, за Заемодатели: е подписан само от Д. Н. Г., а за Заемодател е положен само печат на „Лайт Кредит“ ООД.
Предвид тези условия за отпускането на заема, на същата дата между „Лайт кредит“ ООД, „Лайт кредит консулт“ ООД, Д. Н. Г. и А. Ж. С., е сключен Договор за гаранция, с който „Лайт кредит консулт“ ООД се е задължило да гарантира за изпълнението на задълженията на Заемателя. В чл. 1.2 е уговорено, че заемодателят следва да насочи претенцията си първо срещу Заемателя и едва ако не бъде удовлетворен, да иска плащане от гаранта. За предоставената гаранция е уговорено възнаграждение, дължимо от заемателя в размер на 5 вноски по 77.88 лева, или общо 389.40 лева. Договорът, за Заемодател е положен печат на „Лайт Кредит“ ООД и за Заемател е положен печат на „Лайт Кредит Консулт“ ООД.
По делото е прието и заключение на съдебно – счетоводна експертиза, според което, на Д. Н. Г. от „Лайт Кредит“ ООД е отпуснат паричен заем в размер на 1000 лева по Договор за паричен заем № ****/04.11.2015 г. Вещото лице сочи, че сумата от 1000 лева по Договор за паричен заем № **** от 04.11.2015 г. е предоставена и усвоена от Г. П. Н. в пълен размер на 04.11.2015 г., като заемните средства са отпуснати и преведени по банков път. Вещото лице сочи, че от датата на отпускане на заема – 04.11.2015 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 07.01.2021 г., при „Лайт Кредит“ ООД са счетоводно отразени извършени плащания от Д. Н. Г. в касата, в брой, с Приходни касови ордери, за погасяване на задължения по процесния договор за заем на дати и в размери, с които е погасена договорната лихва в размер на 102 лева и главницата в размер на 1000 лева.
Вещото лице установява още, че по Договора за гаранция от 04.11.2015 г. не са отразени направени плащания към „Лайт Кредит Консулт“ ЕООД, в касата в брой, с приходни касови ордери или по банков път.
В конкретния случай, ответниците оспорват твърденията на ищеца, че са сключили Договор за потребителски кредит № ****/04.11.2015 г. и Договор за гаранция № ****/04.11.2015 г., предвид липсата на подписи от тяхната страна на представените такива по делото.
3
Съдът намира тези възражения за неоснователни, тъй като от една страна, макар процесните договори да не носят подписи за „Заемодател“, съответно за „Гарант“, същите носят печати на съответните дружества, а освен това, според заключението на съдебно – счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, са счетоводно отразени извършени плащания от Д. Н. Г., в счетоводството на „Лайт Кредит“ ООД, за погасяване на задължения по процесния договор за заем.
Съгласно разпоредбата на чл. 182 ГПК, редовно водените счетоводни книги служат за установяване на сключения договор за заем от 04.11.2015 г. с ответника „Лайт Кредит“ ООД. Съгласно практиката на ВКС, само по себе си отразяването на договора в счетоводството на ответника – Заемодател, представлява недвусмислено признание на вземането и доказват неговото съществуване.
Нещо повече, в конкретния случай, предвид разпределената доказателствена тежест, ищецът следва да докаже само твърденията си за плащане /респ. получаване на всеки от ответниците/ на твърдените суми, а ответниците следва да установят наличие на валидно основание за плащане, респ. на получаване на сочените парични суми. Въпреки разпределената доказателствена тежест, ответниците не само, че не доказват, а дори не сочат основание за получаване на суми от Д. Г..
Ето защо, съдът намира за неоснователни поддържаните от ответниците възражения, че не са сключили с Д. Г. Договор за потребителски кредит № ****/04.11.2015 г. и Договор за гаранция № ****/04.11.2015 г.
Предвид изложеното, съдът приема, че между Д. Г. и „Лайт Кредит“ ООД е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски заем от 04.11.2015 г., по който ищецът е усвоил заетата сума. Последното дружество е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК.
Разпечатката съдържа 34 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8dde32d4-b766-4a0c-a120-cae783de5288