Определение № 1141 от 25.04.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1141 гр. Бургас, 25.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20252100500661 по описа за 2025 година

Постъпила е частна жалба от „Йетел България“ЕАД , ЕИК 130460283 със седалище и адрес на управление – гр.София против Разпореждане №840 от 19.03.2025 г. постановено по частно гр.д.№358/2025 г. по описа на РС – Несебър , с което е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление по чл.410 от ГПК против длъжника В. С. , с което се иска присъждане на сума в размер на 82.21 лв. – част от неустойка за номер ********** представляваща разликата между стандартна цена на мобилно устройство без отстъпка и дължима преференциална цена по договор за лизинг; 16.04 лв. – част от неустойка за номер ********** представляваща разликата между стандартната цена на мобилно устройство без отстъпка и дължимата обща преференциална цена по договор за лизинг. Разпореждането се оспорва като неправилно поради противоречие с материалните норми и като необосновано.

Размерът и основанието за възникване на отговорността за неустойки е фиксирано в различни клаузи от договорите за мобилни услуги. Съгласно тези клаузи в случай на виновно предсрочно прекратяване на договора от страна на потребителя той дължи неустойка в размер на сумата от всички стандартни месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок от действието му като така определената неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без включено ДДС. Размерът на неустойката за номер ********** е 295.07 лв. Три стандартни месечни такси са 124.98 лв. , добавена със стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план от 87.88 лв. и с добавената разлика от 82.21 лв. – междустандартната цена на мобилния апарат и дължимата преференциална цена по договора за лизинг. Размерът на неустойката за номер ********** е 73.83 лв. / три стандартни месечни абонаментни такси – по 34.99 лв./, стойността на ползваните отстъпки – 57.79 лв. ведно с разликата от 16.04 лв. между стандартната цена на мобилното устройство без отстъпка и дължимата преференциална цена по договора за 1 лизинг. Мотивите на съда за отхвърляне частично претенцията на заявителя са , че клаузите са неравноправни по смисъла на чл.143 ал.1 т.19 от ЗЗП: формулировката на неустойките препятства възможността за определяне на размера им към датата на сключване на договора.

От друга страна при преценка на размера им съдът е счел , че същите са необосновано високи съгласно чл.143 ал.1 т.5 от ЗЗП. Тези изводи на съда се оспорват от страната – жалбоподател. В случая търговецът дори е предоставил преференциални цени за потребителя на мобилните устройства като са уговорени неустойки според стандартната цена , съответстваща на оставащия срок за ползване по абонамента. Задачата на неустойката при прекратяване на договора е да обезщети кредитора поради това , че с оглед предсрочното прекратяване на договора се явява нарушен интереса му от предоставяне на устройството за ползване с отстъпка за остатъка на срока на договора , доколкото е отпаднало очакването му предоставената на клиента отстъпка от цената на устройството да бъде компенсирана от дългосрочната обвързаност за пълния срок на договора , респ. – че очакването му да получава изпълнение по този договор до края на уговорения срок не се е оправдало. Неустойката не натоварва потребителя необосновано. Чрез нея се преодолява нееквивалентността на насрещните престации във лизинговата сделка - потребителя като неизправна страна получава мобилно устройство на преференциална цена. При предсрочно прекратяване на договора поради неизпълнение на договорените задължения потребителя да заплаща уговорените такси в пълния двугодишен срок потребителят няма право да полза на законно основание предоставеното му устройство при преференциални условия и е длъжен да доплати на доставчика разликата между по-ниската и стандартната цена. В противен случай потребителят ще се облагодетелствува недопустимо вследствие неправомерното си поведение. В допълнение се излага , че неустоечните клаузи в типовите договори са съгласувани и утвърдени от Комисията за защита на потребителите посредством сключена Спогодба от 11.01.2018 г. между КЗП и „Йетел България“ЕАД. Моли се да се отмени обжалваното разпореждане , с което е отхвърлено заявлението на „Йетел България“ЕАД в частта , с която се иска присъждане на сумите от 82.21 лв. – част от неустойката , представляваща разликата между стандартната цена на предоставеното за ползване мобилно устройство и преференциалната по договора и сумата от 16.04 лв. – част от неустойката за другия номер също равняваща се на разликата между стандартната цена на предоставеното мобилно устройство и преференциалната стойност до края на договора.

Моли се за присъждане на разноски във въззивното производство.

След преценка на доказателствата по делото съдът приема за установено следното:

Частно гр.д.№358/25 по описа на РС – Несебър е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от страна на „Йеттел България“ЕАД със седалище и адрес на управление – гр.София против длъжника В. С. К. от гр. *** за сумта общо от 1 753.88 лв. – неизпълнени парични задължения , произтичащи от договори за мобилни услуги, Договори за лизинг, Допълнителни споразумения и издадените въз основа на тях пет броя фактури – от 05.05.2023, 05.06.2023 г., от 05.07.2023 г. , от 05.08.2023 г. и от 05.09.2023 г. Длъжникът не е изпълнявал задълженията си да заплаща цената на получените 2 услуги , лизинговите вноски за предоставените устройства и задълженията си за неустойки , възникнали вследствие на предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на потребителя както следва: - неизплатено задължение в размер на 262.78 лв. по фактура от 05.05.2023 г. с настъпил падеж – 20.05.2023 г; неизплатено задължение в размер на 265.87 лв. по фактура от 05.06.2023 г. с настъпил падеж 20.06.2023 г.; неизплътено задължение в размер на 240.94 лв. по фактура от 05.07.2023 г. с падеж 20.07.2023 г. , ; неизплатено задължение в размер на 15.30 лв. по фактура от 05.08.2023 г. с настъпил падеж 20.08.2023 г. и неизплатено задължение в размер на 968.99 лв. по фактура от 05.09.2023 г. с настъпил падеж 20.09.2023 г. Във всяка от фактурите са начислени вземания на заявителя , произтичащи от сключените договори с клиента. Претендират се и неустойки за предсрочно прекратени договори за мобилни услуги по вина и инициатива на потребителя като така определената неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. В допълнение абонатът дължи и част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси , съответстващи на оставащия срок до края на договора и част от стойността на отстъпките за предоставените на потребителя устройства , съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги – в случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой. В съответствие с това за номер *** е 201.41 лв. като сумата представлява сбор от три стандартни .абонаментни месечни такси за номера без вкл. ДДС по 41.66 лв. всяка ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план , съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 76.43лв. Размерът на неустойката за номер ********** е 295.07 лв. като сумата представлява също сбор от три месечни абонаментни такси за номера без ДДС – а именно – 124.98 лв. ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 87.88 лв. и с добавена разликата в размер на 82.21 лв. между стандартната цена на мобилен апарат без отстъпка съгласно последно актуална ценова листа и дължима обща преференциална цена по договор за лизинг от 15.03.2022 г. , съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги. По същия начин се претендира неустойката за номер ********** – 79.03 лв. , за номер ********** – 73.83 лв. , в която е включена сумата от 16.04 лв. между стандартната цена на мобилно устройство без отстъпка съгласно последно актуална ценова листа към 01.09.2021 г. и дължимата обща преференциална цена по договор за лизинг от 01.09.2021 г. съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги. Размерът на неустойката за номер *** е 145.98 лв. Настъпването на предсрочната изискуемост на начислените лизингови вноски е уредено в т.12 от ОУ на договорите за лизинг. Страната сочи ,че настъпването на предсрочната изискуемост не е обвързано с развалянето на договорите за лизинг и не е довело до никакви допълнителни задължения за лизингополучателя. Доколкото устройствата не са върнати , цената им не е била напълно изплатена и не са предприемани действия по развалянето на договорите за лизинг , следва да се отбележи че договорите са запазили първоначалния си срок на действие. Общото задължени на В. К. възлиза на 1753.88 лв. , дължима съгласно 3 цитираните фактури. Моли се за присъждане на лихвата за забава от датата на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноските. Приложени са писмени доказателства по опис в петнадесет пункта.

Съдът се е произнесъл с разпореждане №840 от 19.03.2025 г. , с което е намерил , че са налице предпоставките за уважаване на искането в частта относно претендираните абонаментни такси и ползвани услуги , неустойки в размер на до 3 стандартни месечни абонаментни такси и за невърнато оборудване , както и за лизингови вноски.

Твърди се , че длъжникът не е заплащал цената на получените услуги за периода 05.04.2023 до 04.08.2023 г. поради което са начислени неустойки в размер на три месечни такси и неустойка за невърнато оборудване. Сочи се че длъжникът не е извършвал плащане и по задълженията си за лизингови вноски за предоставените устройства , поради което сумите се претендират. Съдът е счел , че тези твърдения са достатъчни , за да обосноват издаване на исканата заповед в посочените части.

Съдът е счел , че искането за издаване на заповед за изпълнение не следва да бъде уважавано в частта относно претенцията за сумата от 76.43 лв. – неустойка представляваща стойността на ползвани отстъпки от месечен абонаментен план по договор за мобилен номер *** до края на договора , сумата от 87.88 лв. - неустойка , представляваща стойността на ползвани отстъпки за месечен абонаментен план по договор за мобилен номер ********** до края на договора , сумата от 82.21лв. – неустойка за предоставено за ползване устройство с отстъпка от стандартната цена в размер на разликата му без абонаментната преференциална стойност до края на договора; сумата от 36.55 лв. – неустойка , представляваща стойността на ползвани отстъпки от месечен абонаментен план по Договор за мобилен номер ********** , както и за сумата от 16.04 лв. - неустойка за предоставено за ползване устройство с отстъпка от стандартната цена в размер на разликата в цената му без абонамент и преференциалната стойност до края на договора. За да постанови този отказ съдът е посочил , че в случая е безспорно че длъжникът е потребител по смисъла на §13 т.1 от ДР на ЗЗП , а заявителят е търговец , поради което съдът дължи преценка по реда на чл.411 ал.2 т.3 от ГПК , съгласно която заповед за изпълнение не следва да бъде издавана , когато искането се основава на неравноправна клауза в договор , сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Съгласно чл.145 ал.1 от ЗЗП неравноправната клауза в договора , сключен с потребителя се преценява като се вземат предвид вида на стоката и услугата – предмет на договора, всички обстоятелства , свързани с неговото сключване към датата на сключването , както и всички останали клаузи на договора или на друг договор , от който той зависи. Така разпоредбата на чл.145 ал.1 от ЗЗП предвижда , че неравноправна клауза в договор , сключван с потребител е уговорка във вреда на потребителя , която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.