Решение № 356 от 08.05.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 356 гр. Б., 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20242120201214 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на И. П. Ч. с ЕГН ********** от гр.Б. срещу наказателно постановление № 22-0001519 от 29.02.2024г., издадено от директора на РД „АА“-Б., с което за нарушение на чл.43 т.2 б.“б“ от Наредба Н-32 от 16.12.2011г на МТИТС вр. Приложение №5, част І т.8.2.2.2 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011г на МТИТС и на основание чл.178а ал.7 т.1 му е наложена глоба в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

Моли се за отмяна на наказателното постановление, като се изтъкват доводи за неправилност. Навеждат се доводи, за липса на посочване на място на извършване на нарушението. Моли за отмяна на НП и не се претендират разноски.

Редовно призован за открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично. Не се представлява. Представят се нови гласни доказателства.

За административнонаказващия орган редовно призован явява се ЮК. Не се сочат нови доказателства. Претендира се ЮК възнаграждение. Представят се и писмени бележки.

Съдът, като взе предвид изтъкнатите в жалбата доводи, прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е допустима по следните съображения:

На първо място, същата е подадена от надлежно лице, посочено като нарушител.

Съдът приема, че същата е депозирана в законоустановения срок за обжалване по чл.59 ал.2 от ЗАНН и съдържа изискуемите от закона реквизити. Подадена е пред материално и териториално компетентен съд и производството е редовно образувано.

1

След като се запозна с представените писмени и гласни доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение серия с бланков №332417 от 14.02.2024г. (лист 6 от делото), за това, че на 06.02.2024г, около 11,43 часа, в гр.Б., на ул.“И.“ № ..., в п. з. п. п. на ППС –„А. 1“ ЕООД притежаващ разрешение №1442 от 19.02.2015г И. П. Ч., в качеството си на председател на комисия за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на МПС „Ивеко 35 Ц15“ от категорията N1 с рег.№..., стартирал в 11,14 часа и приключил в 11,43 часа на 06.02.2024г със заключение на комисията –„Допуска се ППС да се движи по пътищата за обществено ползване“, не е следил за пълнообемното провеждане на периодичния преглед, допускайки извършването на същия в нарушение на изискванията на Приложение 5, част І т.8.2.2.2 от Наредба Н-32 от 16.12.2011г на МТИТС, а именно, че членът на комисията З. Д.

Д. не извършил необходимото измерване с димомера–не били извършени четири измервания.

Това била установено от видеозапис на прегледа, на който не се вижда лице, което да осъществи четирите цикъла за измерването, както и че не е била поставена сондата в изходните тръби за отработените газове на МПС.

Извършена била тематична проверка на „А. 1“ ЕООД от инспекторите Ц. П. и Г. С. и двамата инспектори в РД „АА“ –Б. във връзка със Заповед с рег.№РД-12-444 от 13.02.2024 г (лист 14 от делото) на 14.02.2024г където бил изискан пълен видеозапис от двете камери на гореописания технически преглед (лист 19 и 13 от делото).

За констатираното административно нарушение актосъставителят Ц. П. в присъствието на свидетеля П. Д. съставил акт за установяване на административно нарушение, като квалифицирал нарушението по чл.43 т.2 б.“б“ от Наредба Н-32 от 16.12.2011г на МТИТС вр. Приложение №5, част І т.8.2.2.2 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011г на МТИТС. Подписан бил от жалбоподателя без възражение. Екземпляр от акта е връчен на Ч.. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били направени писмени възражение.

Административнонаказващият орган въз основа на акта е издал атакуваното наказателно постановление №22-0001519 на 29.02.2024г. (лист 5 от делото). В него е описана същата фактическа обстановка и били направени същите правни изводи и правна квалификация на нарушението. На основание чл.178а ал.7 т.1 от ЗДвП на председателя на комисията И. П. Ч., от гр.Б. било наложено наказание глоба в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

В хода на съдебното следствие бяха разпитани в качеството на свидетели актосъставителят П. и свидетелят по акта Д.. Съдът кредитира техните показания, като отчете, че са безпристрастни, последователни и непротиворечащи си. Същите потвърждават описаните в акта и в наказателното постановление фактически констатации.

Горната фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

2

Както актът, така и наказателното постановление са издадени от компетентен орган в кръга на правомощията му по закон по аргумент на Заповед №РД-08-30 от 24.02.2020г.

(лист 18 от делото) Заповед №238/10.08.2023г (лист 17 от делото). Актът и НП са издадени в предвидените от закона срокове. От формална страна са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Съдът не приема възражението, че нито в акта, нито в НП не е посочено мястото на нарушението.

Безспорно се установи от обективна страна, че жалбоподателят Ч. действащ като председател но комисия за извършване на периодични технически прегледи за проверка на техническата изправност на МПС е допуснал комисията да даде заключение, че МПС – „Ивеко 35 Ц15“ от категорията N 1 с рег.№... да се движи по пътищата за обществено ползване като не е проследил за пълнообемното провеждане на прегледа като не са били извършени четири замервания на димомера на същото ППС. В случая правилно и законосъобразно е определен субектът, който следва да понесе административнонаказателна отговорност.

В този смисъл възражението на жалбоподателя за неправилна правна квалификация на установеното нарушение е неоснователно. Искането му съдът да измени наложеното наказание на основание чл.178а ал.7 т.1 ЗДвП е неоснователно, тъй като то е точно определено в закона.

Според съда нарушението не представлява маловажен случай, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид.

Нарушението е свързано с дейност по осъществяване на превози. Касае се за рискова дейност, при упражняването на която следва да се осигури безопасност, сигурност и надеждност на превоза. Оплакванията, че наименованието на Наредбата не е било изписано напълно и с това било нарушено правото му на защита е изцяло неоснователно, тъй като подзаконовият нормативен акт е посочен по начини идентифициращ го като вид, номер, дата на издаване и издател.

С оглед изложеното съдът счита, че НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде безусловно потвърдено.

Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на АНО, като поради липсата на правна и фактическа сложност те следва да бъде определени в размер на 80 лева.

Предвид гореизложеното, Б.кият районен съд, V-ти наказателен състав РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление постановление № 22-0001519 от 29.02.2024г., издадено от директора на РД „АА“-Б., с което на И. П. Ч. с ЕГН ********** от гр.Б. за нарушение на чл.43 т.2 б.“б“ от Наредба Н-32 от 16.12.2011г на МТИТС вр. Приложение №5, част І т.8.2.2.2 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011г на МТИТС и на основание чл.178а ал.7 3 т.1 му е наложена глоба в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

ОСЪЖДА И. П. Ч. с ЕГН ********** от гр.Б. да заплати на ИА „АА“ –София 80 (осемдесет) лева представляващи ЮК възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административния съд в гр.Б. в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________

4