Решение № 447 от 15.12.2022, Районен съд - Несебър

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 447 гр. гр.Несебър, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Мая Р. Деянова като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №

20212150101713 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.

От ищеца „**********“ ООД срещу собствениците от етажната собственост на сграда с идентификатор **********, с адрес гр. **********, е предявен иск за отмяна на решението по т. 6 от дневния ред на проведеното на 12.11.2021г. общо събрание на етажната собственост за изваждане на дружеството от сградата. Ищецът сочи, че е собственик на самостоятелни обекти в сградата. Излага, че към момента е висящо гр. д. № 270/2021г. по описа на Окръжен съд Бургас, по което ще се реши преюдициален спор – дали сградата е в режим на етажна собственост. Развива подробни съображения в подкрепа на тезата си, че сградата не е в режим на етажна собственост. В тази връзка счита, че взетото решение е нищожно. Излага, че събранието е проведено в нарушение на чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от ЗУЕС, чл. 16, ал. 1 от ЗУЕС. Сочи, че съдържанието на протокола не съответства и не отразява достоверно обстоятелствата по провеждането на събранието. Оспорва посочения в протокола кворум, като твърди, че не е спазен и акцентира върху висящото дело пред Окръжен съд Бургас във връзка с квотите на съсобственост. Обръща внимание, че протоколът не е съставен и обявен по реда на чл. 16, ал. 5 и ал. 7 от ЗУЕС. Излага, че при вземане на решението е нарушена разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗС. Извършва подробен анализ на предпоставките по чл.

45, ал. 1 и ал. 2 от ЗС. Акцентира върху обстоятелството, че сградата е на етап „груб строеж“, поради което е необитаема, а разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗС предполага обитаване на сградата.

Излага подробни съображения във връзка с обстоятелствата около поставяне на дограма на самостоятелните обекти в сградата. Счита, че решението за изваждане на дружеството от сградата представлява злоупотреба с права и развива подробни доводи в тази насока. Моли предявеният иск да бъде уважен.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника – собствениците от етажната собственост на сграда с идентификатор **********, с адрес гр. **********, е депозиран отговор, с който предявеният иск 1 се оспорва. Излага се, че процедурата по провеждане на общото събрание е спазена изцяло.

Обръща се внимание, че с решение по гр.д. № 270/2021г. на Окръжен съд Бургас са отхвърлени претенциите на ищеца. Излагат се съображения за спазване на чл. 13 и чл. 16 от ЗУЕС. Твърди се, че протоколът отразява достоверно извършените на събранието действия, като се сочи, че са спазени чл. 16, ал. 5 и ал. 7 от ЗУЕС. Сочи се, че са били налице предпоставките на чл. 45, ал. 2 от ЗС, като се развиват съображения в тази насока. Твърди се, че не е налице злоупотреба с права. От съда се иска да отхвърли предявената претенция. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС. С иска е атакувано решението по т. 6 от дневния ред на проведеното на 12.11.2021г. общо събрание на етажната собственост . В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС е да е да докаже, че е собственик на самостоятелен обект в сградата, че са били взети решенията, чиято отмяна се иска, че обектите в сграда са в режим на обикновена съсобственост, както и че решенията са взети при злоупотреба с права. В тежест на ответника е да докаже, че събранието е проведено при спазване на всички изисквания за това, вкл. чл. 13, чл. 16, изискванията за кворум и чл. 45 ЗС.

От нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот от 09.10.2008г. (на л. 74 – л. 75 от делото) се установява, че ищецът придобил 532/833 кв. м. идеални части от ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър. Впоследствие с договори за доброволна делба на право на строеж от 28.11.2008г. (на л. 76 – л. 79) и от 11.09.2009г. (на л. 80 – л. 82) била разпределена собствеността върху самостоятелни обекти в сградата, която следвало да се построи в имота, като дружеството ищец било определено за собственик на множество обекти в сградата. На следващо място от протокол от 12.11.2021г. (на л. 12 – л. 26 от делото), с нотариално заверени подписи на подписалите го лица, се установява, че на посочената дата било проведено общо събрание на сграда в режим на етажна собственост с идентификатор **********. В т. 6 от дневния ред за гласуване било предвидено решение за изваждане на „**********“ ООД за срок от 21.11.2021г. до 10.10.2024г. от сграда с кадастрален идентификатор **********. По посочената точка общото събрание взело решение дружеството да бъде извадено от сградата за посочения срок.

Следва да се има предвид, че при предявен конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, преценката за законосъобразност, която е длъжен да извърши съдът, е ограничена само до изрично посочените в исковата молба нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна на атакуваните актове на общото събрание. Това следва от характера на производството , което е исково и съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата молба основания. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 58 от 25.03.2014г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013г., I г. о. В светлината на изложеното настоящият съдебен състав счита, че следва да бъдат разгледани единствено възраженията за незаконосъобразност на атакуваните решения, обективирани в исковата молба. Възраженията на ищеца са следните: 1 сградата не е в режим на етажна собственост; 2. събранието е проведено в нарушение на чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от ЗУЕС, чл. 16, ал. 1 от ЗУЕС; 3. нарушение на чл. 45, ал. 1 от ЗС.

По възраженията, че сградата не е в режим на етажна собственост :

Тези възражения се основават на твърдения за висящо гр. д. № 270/2021г. по описа на 2

Окръжен съд Бургас, по което ще се реши преюдициален спор – дали сградата е в режим на етажна собственост. По посоченото дело е постановено влязлото в сила Решение № 260032 от 02.03.2022г.

(на л. 242 – л. 247), с което са отхвърлени предявените от ищеца искове. Ето защо с влязъл в сила съдебен акт възражението, основаващо се на липса на възникнала етажна собственост, е прието за неоснователно и на основание чл. 298, ал. 1 от ГПК това възражение следва да се приеме за недоказано и в рамките на настоящото производство.

По възраженията, че събранието е проведено в нарушение на чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от ЗУЕС, чл. 16, ал. 1 от ЗУЕС.

Ищецът единствено декларативно посочва, че е нарушен редът за свикване, но към исковата молба е приложена от самия него покана (на л. 27 – л. 28), която е връчена при спазване на чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС, в рамките на срока по чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС, съдържаща всички необходими реквизити. Самият ищец е упражнил правото си да участва на общото събрание, поради което съдът приема, че поканата за свикване е стигнала до знанието му и събранието е свикано по надлежен начин.

Не се приемат и доводите относно мястото на провеждане на общото събрание, тъй като от една страна не се доказват твърдения, че управител на дружеството ищец е препятстван да участва в събранието, проведено в самостоятелен обект, а от друга страна – надлежно упълномощен представител на дружеството (адвокат) е присъствал на събранието и е участвал активно, поради което мястото на провеждане на събранието не е довело до невъзможност на ищеца да реализира правата си по ЗУЕС.

Неотносими към предмета на спора са и възраженията срещу съдържанието на протокола, тъй като се свеждат до твърдения, че събранието е било „режисирано“ от Р. С. – баща, но това обстоятелство по никакъв начин не може да се отрази на взетото от общото събрание решение, за което гласувалите са положили подписите си и е последвала нотариалната им заверка.

Възражението за неправилно изчислен кворум се основава на висящото (към момента на подаване на исковата молба) гр. д. № 270/2021г. по описа на Окръжен съд Бургас, като с оглед изхода на това производство, посочено възражение е неоснователно.

С оглед изложеното посочената група възражения следва да се приемат за неоснователни.

По възраженията за нарушение на чл. 45, ал. 1 от ЗС:

Съгласно цитираната норма с обственикът на етаж или на част от етаж се изважда от сградата по решение на общото събрание за срок до три години: а) ако използува или допуска да се използуват неговите помещения по начин, който излага сградата на опасност от пожар или от значителни повреди, и б) (изм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) ако систематически нарушава правилника или решенията на общото събрание за вътрешния ред в сградата или добрите нрави. Общото събрание може да вземе решение за изваждане само след като собственикът е бил предупреден писмено от управителя, че ще бъде изваден от имота и ако и след това предупреждение не е прекратил нарушението. Подобно решение е от компетентността на общото събрание – арг. от чл.

11, ал. 1, т. 10, б. „е“ от ЗУЕС.

Видно от мотивите на решението по т. 6 от дневния ред, причината за вземането му, е, че самостоятелните обекти, притежавани от ищеца (с идентификатори, завършващи на 1, 3, 5, 8, 9, 15, 18, 19 и 21) са били без поставена дограма. Общото събрание е приело, че липсата на дограма на обектите води до значителни повреди по сграда и вреди на други обекти и общи части на сградата.

3

Т.е. на първо място, за законосъобразност на решението, е необходимо да се докаже по делото, че обектите са без дограма, а след това да се установи дали липсата на поставена дограма представлява използване на обектите по начин, който излага общите части на опасност от значителни повреди.

Във връзка с възраженията на ищеца по делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза (на л. 287 – л. 289 от делото). От заключението се установява, че сграда с идентификатор ********** по КККР на гр. Несебър е със степен на завършеност „груб строеж“.

Вещото лице е констатирало, че фасадна дограма е монтирана на обекти с идентификатори, завършващи на 1, 3, 5, 8, 9, 15, 18, 19 и 21. Тези констатации на вещото лице са направени към датата на техническия оглед – 24.11.2022г., като експертът е дал заключение, че за предпазване на сградата от атмосферни влияния е необходимо да се монтира фасадна дограма във всички самостоятелни обекти и в общите части, както и изпълнение на фасадна мазилка и хидроизолация по терасите. Вещото лице не е констатирало значителни увреждания в конструкцията на сградата, които да са следствие от липсата на фасадна дограма. Съдът кредитира експертизата като обективна, компетентна и безпристрастна, като възраженията на ответника (в молба на л. 294 – л.

295 от делото) не са насрочени конкретно срещу тези изводи на вещото лице, тъй като апартаменти с идентификатор, завършващи на 23 и 24 не са основание за взетото решение, респ. са извън предмета на спора. Наред с това вещото лице е потвърдило, че по сградата са налице оголена арматура и разрушен бетон, но е направило извод, че се дължат на некачествено изпълнение, а не на липсата на дограма. Т.е. на практика не се оспорват констатациите на вещото лице, че към ноември 2022г. на процесните обекти е поставена дограма. Тези изводи се потвърждават и от показанията на св. Петков, който сочи, че е извършил оглед на сграда през октомври 2022г. и всички обекти, собствени на ищеца, са били с поставена дограма.

Съдът намира, че фактът на поставена дограма следва да бъде взет предвид по смисъла на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Вярно е, че същият е установен към момента на техническия оглед на вещото лице – 24.11.2022г., но с оглед установяването му преди приключване на съдебното дирене, има съществено значение за правилното решаване на спора. Това е така, тъй като се атакува решение, взето за определен срок – 21.11.2021г. – 10.10.2024г. От своя страна п одаването на молбата по чл.