Решение № 1373 от 10.11.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер 1373

10.11.2020 г.

Град В.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – В.

V състав

На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Деспина Г. Георгиева

Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова

Доника З. Христова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20203100501721 по описа за 2020 година

Произовдството е въззивно, образувано по жалбата на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” на МВР-В. вх.№ 33410/3.06.2020г срещу решението на ВРСХХХVс-в № 1810/ 6.04.2020г по гр.д.№ 16298/2019г, с което е осъдена Дирекцията да заплати на В. М. В. ЕГН ********** от гр.В. сумите от: 1621лв, представляваща сбор от незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 229 часа за периода 12.10.2016г-30.09.2019г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 10.10.2019г до окончателното изплащане на задължението, формирана, както следва:

91,34лв-доп.възнагр. за положен извънреден /нощен/ труд от 15 часа за периода от 12.10.2016г до м.декември 2016г;

86,61лв-доп.възнагр. за положен извънреден /нощен/ труд от 14 часа за периода от м.януари 2017г до м.март 2017г;

167,03лв-доп.възнагр. за положен извънреден /нощен/ труд от 27 часа за периода от м.април 2017г до м.юни 2017г; 154,66лв-доп.възнагр. за положен извънреден /нощен/ труд от 25 часа за периода от м.юли 2017г до м.септември 2017г;

80,42лв-доп.възнагр. за положен извънреден /нощен/ труд от 13 часа за периода от .октомври 2017г до м.декември 2017г;

113,14лв-доп.възнагр. за положен извънреден /нощен/ труд от 16 часа за периода от м.януари 2018г до м.март 2018г;

110,88лв-доп.възнагр. за положен извънреден /нощен/ труд от 15 часа за периода от м.април 2018г до м.юни 2017г, и

184,79лв-доп.възнагр.за положен извънреден /нощен/ труд от 25 часа за периода от м.юли 2018г до м.септември 2018г;

1

103,48лв-доп.възнагр. за положен извънреден /нощен/ труд от 14 часа за периода от .октомври 2018г до м.декември 2018г;

154,53лв-доп.възнагр. за положен извънреден /нощен/ труд от 19 часа за периода от м.януари 2019г до м.март 2019г;

203,33лв-доп.възнагр.за положен извънреден /нощен/ труд от 25 часа, за периода от м.2019г до м.юни 2019г;

170,79л-доп.възнагр.за положен извънреден /нощен/ труд от 21 часа за периода от м.юли 2019г до м.септември 2019г, на осн.чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР, и 206,15лв-сбор от мораторните лихви за забава върху главниците за неизплатено трудово обезщетение общо в размер на 1621лв за периода от 12.10.2016г-30.09.2019г, изчислена за периода от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане до датата на предявяване на иска - 10.10.2019г, на осн.чл.86 ал.1 ЗЗД, както и сумата от 400лв-сторени в производството съдебно-деловодни разноски, и

214,84лв–дължими в полза на съдебната власт, по бюджета на ВРС такси, на осн.чл.78 ал.6 ГПК

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор с вх.рег. № 45584/10.07.2020г от В. М. В. със становище за неоснователност на жалбата. Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и затова моли за неговото потвърждаване.

Претендира присъждане на сторените за въззивната инстанция разноски.

Производството е образувано по исковата молба на В. М. В. срещу Главна дирекция „Гранична полиция" при МВР - гр.****, в която излага, че в процесния период е заемал длъжността „командир на отделение" в ГПУ Летище - гр.В. към РД“ГП“-Аерогари, която на е на структурно подчинение на ответника, със статут на държавен служител по силата на служебно правоотношение, възникнало с ответника.

В процесния период е положил нощен труд, който не бил заплатен.

Счита, че същият следвало да бъде преизчислен с коефициент 1,143, което водело до общо 229,94 часа извънреден труд , който като такъв не му бил заплатен.

Доколкото била налице празнота в специалния ЗМВР, то приложение следвало да намерят общите разпоредби на КТ, и в частност тази на чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Поради изложеното моли за уважаване на предявите от него претенции, както следва:

1/ Иск по чл.178 ал.1 т.3 вр. чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР за заплащане на сумата от 1621лв, представляваща сбор от незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 229 часа, за периода 12.10.2016г-30.09.2019г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 10.10.2019г до окончателното изплащане на задължението, формирана, както е посочено по-горе;

2/ Иск по чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 206,15лв, представляваща сбор от 2 мораторните лихви за забава върху главниците за неизплатено трудово обезщетение в общ размер от 1621лв за периода от 12.10.2016г-30.09.2019г, изчислена за периода от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане до датата на предявяване на иска10.10.2019г Претендира и присъждане на разноски.

Ответната страна е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 ГПК.

Не оспорва, че ищецът за посочения период е полагал труд при него по служебно правоотношение, като е работил на 12-часови /дневни и нощни/ смени съгласно утвърдени месечни графици и отработеното време е било изчислявано сумирано.

В резултат на това, чрез прихващане на отрицателните с положителните разлики на отработеното време, за периода е бил формиран резултат, който при надвишаване нормата работни часове е бил заплатен като извънреден на осн.чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР.

Оспорва доводите за възможност за преобразуването на положения нощен труд в дневен в конкретен случай и че не намират приложение разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Излага подробни доводи относно приложимостта към възникналото с ищеца служебно правоотношение единствено на разпоредбите на ЗМВР, касателно дължимите допълнителни възнаграждения на служителите.

Твърди, че за периода са били действащи Наредба № 81213-776/29.07.2016г, в сила от 2.08.2016г, и Наредба № 81213-908/02.08.2018г, обн.ДВ бр.67/14.08.2018г. Същите изключвали приложението на разпоредбите на общото трудово законодателство. В чл.187 ал.1 и ал.3 ЗМВР е посочена 8-часова продължителност на нощния труд. В този смисъл твърди, че в случая липсва основание за трансформиране на нощния в дневен труд и така получените часове да се броят за извънреден труд. Твърди се като положен нощен труд същият вече е бил заплатен на ищеца.

Ето защо моли за отхвърляне на искането и присъждане на сторените разноски.

Така предявените в условията на кумулативно обективно съединяване искове намират правното си основание в разпоредбата на чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД.

СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с въззивната жалба, възраженията на въззиваемата страна и всички събрани по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:

Няма спор между страните, че през процесния период ищецът е заемал длъжността „Командир на отделение" в ГПУ Летище-гр.В. към РД“ГП“-Аерогари, която е на структурно подчинение към ответника ГД „Гранична полиция“ при МВР-****, като е работил на 12часови смени съобразно месечни графици. Това се установява и от писмените доказателства.

От същите е видно, а и няма спор по делото за това, че на ищеца часовете нощен труд са били възмездени по тарифната ставка за нощен труд–по 0,25лв/час, което се потвърждава и 3 от заключението на вещото лице по допусната ССчЕ, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено.

Според същото заключение за процесния период 12.10.2016 г. до 30.09.2016г ищецът е имал действително отработени 5271 часа при нормативен брой часове за периода от 4864 часа, като разликата от 636 часа се явявала наднорматив, който представлява сбор от 402 часа – като разлика от нормочасове за месеца и часове положен труд, чиято парична равностойност е 2908,55лв, заплатени изцяло на ищеца; и

229 часа – получени в резултат на преобразуването на нощните часове труд с коефициент 1,143, с парична равностойност 1621лв. Размерът на обезщетението за забава върху претендираното допълнително възнаграждение за извънреден труд за времето от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до 10.10.2019г е равно на 206,15лв.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Не е спорно между страните, че за процесния период ищецът е бил със статут на държавен служител и съответно в служебно правоотношение по смисъла на ЗМВР.

Въз основа на събраните доказателства съдът приема за доказани твърденията, че за процесния период ищецът е отработил нощен труд, които след преизчисляването им в часове дневен труд с коефициента от 1,143, се равняват на часове дневен труд, като разликата от 229 часа извънреден труд с парична равностойност възлиза на 1621лв.

Размерът на дължимото обезщетение за забава за процесния период е 206,15лв.

Основният спорен въпрос между страните е правен – дали има законово основание за преизчисляването на положения нощен труд в часове дневен такъв, така както се претендира от ищеца, умножавайки го с коефициент 1,143, и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, съответно да се начисли и заплати като такъв.

Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се формира от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, съгл. чл.176 ЗМВР, като чл.178 ал.1 т.3 е предвидено допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд.

Според нормата на чл.187 ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. В периода на исковата претенция е действала Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, обн.ДВ от 26.01.2007г. В чл.9 ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

За структурата на МВР този коефициент е 1.143, изчислен като съотношение между нормалната продължителност от 8 часа дневен труд и нормалната продължителност от 7 часа нощен труд /8:7=1,143/. В чл.140 КТ е дадено легално определение на понятието „нощен труд“. Със заповед № 8121з-791/28.10.2014г на Министъра на вътрешните работи 4 се определя редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Ето защо съдът намира исковата претенция за доказана по основание и следва да бъде уважена до установения размер, съгл.чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР.