Решение № 350 от 17.12.2025, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 350 гр. Ловеч, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА

АТАНАСОВА при участието на секретаря ВАСИЛЕНА ИЛ. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20234310200228 по описа за 2023 година

Производство с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Електронен фиш серия К №6693223 на ОДМВР-гр.Ловеч, е наложена на основание чл.189, ал.4 във връзка с чл.182, ал.4 във връзка с ал.2, т.4 от ЗДвП глоба в размер на 600 лева на Д.

В. Д. от гр.***, за това, че на *** год. в 14:32 часа в Област Ловеч, ПП I-4, км 33+950, землището на с.Микре, с АТСС TFR1-М 608, насочено в посока гр.Варна, снимащо в посока гр.София при максимално разрешена скорост 60 50 км/ч, въведено с пътен знак В-26 и приспаднат толеранс от 3 км или 3% с МПС ***, вид лек автомобил с рег.№*** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №TFR1-М 608. При разрешена стойност на скоростта 60 км/ч е установена стойност на скоростта 91 км/ч, т.е. превишена стойност на скоростта 31 км/ч, в нарушение на чл.21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Посочено е, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/5364586.

Недоволен от електронния фиш е останал жалбоподателят Д. В. Д. от гр.***, който чрез пълномощника си адв.С. П. от АК-гр.Пловдив, го обжалва в преклузивния 14-дневен срок. Моли съда да отмени Електронен фиш серия К №6693223, издаден от ОД на МВР-гр.Ловеч като незаконосъобразен и неправилен по следните съображения : Електронният фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К №6693223 е издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон. При издаването му е нарушен материалния закон, като не е посочен приложимия закон и съответната санкционна разпоредба, въз основа на която е определена санкция на жалбоподателя, като счита, че наложената глоба в размер на сумата

600 лева се явява изцяло необоснована и незаконосъобразна.

Административнонаказателната отговорност е ангажирана на основание чл.182,ал.4 от ЗДвП,като съгласно цитираната разпоредба когато нарушението по ал.1, т.1-5, ал.2 и ал.3, т.1-5 е повторно, 1 наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал.1, т.6 и ал.3, т.6 – предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява МПС за срок три месеца. Тази норма е бланкетна, а в процесния електронен фиш липсва каквато и да е привръзка на тази разпоредба със съответната норма, която запълва бланкета. Нормата на чл.182, ал.4 от ЗДвП е бланкетна и в тази насока в електронния фиш изобщо липсва привръзка на тази разпоредба със съответната норма, която запълва бланкета.

Счита, че в случаяне може да се извърши преквалификация, тъй като такава би могла да се осъществи принципно, като отпадне по-тежката квалификация за повторност и се приложи наказанието по основната квалификация на извършеното нарушение, но само, ако административнонаказващият орган е извършил преди това привръзката на нормата на чл.182, ал.4 от ЗДвП със съответната норма на чл.182, ал.1,ал.2 или ал.3 от ЗДвП,към които изрично препраща чл.182, ал.4 от ЗДвП. Преквалификацията означава промяна на вече дадена правна квалификация.

Намира, че в случая дадената правна квалификация на нарушението от страна на административнонаказващият орган е непълна и неконкретна до степен да се приеме, че липсва такава. Доколкото санкционната норма на чл.182 от ЗДвП в разпоредбите на ал.1, 2 и 3 съдържа и диспозиция и санкция, сиреч на конкретно поведение на водачите при съответни условия, то така, както е посочена в електронния фиш правната квалификация на нарушението, тя е непълна и неясна, като изобщо в електронния фиш не е посочено коя от различните хипотези на чл.182, ал.1, 2 или 3 от ЗДвП е осъществил водачът, за да му се наложи и съответното наказание за повторност на това именно нарушение по чл.182, ал.4 от ЗДвП, която пък препраща към предходните алинеи и не може да се разглежда самостоятелно, защото определянето на административното наказание за повторност е обвързано с размера на наказанието, предвиден за съответното нарушение.

Санкционираното лице не е било наясно изначално въз основа на коя именно разпоредба е санкциониран с електронен фиш.

Изтъква, че липсата на посочване в електронния фиш на приложимия закон е съществено нарушение на процесулните правила, доколкото се отразява върху адекватното упражняване правото на защита на санкционирания субект. В този смисъл цитира, че са мотивите на Решение №1876/26.10.2022 год. по КАНД №1609/2022 год. на

Адм.съд-гр.Пловдив; Решение

№296/14.12.2022 год., постановено по КАНД №255/2022 год. на Адм.съд-гр.*** и други.

Съгласно текста на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН наказателното постановление, респективно електронният фиш трябва да съдържа законните разпоредби, които са били нарушени. Съответните законови норми се посочват цифрово и следва да съвпадат със словесното описание на нарушението. Всяко разминаване между описаното нарушение и цифровото описание на нарушените законови разпоредби води до невъзможност нарушителят да разбере какво нарушение е извършил и да се защитава срещу него. Вида и размера на наказанието се съдържат единствено в административно наказателната разпоредба, която обявява съответното деяние за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред /по смисъла на чл.6 от ЗАНН/. Ето защо изискването на закона за посочване в електронния фиш на законовите разпоредби, които са нарушени, обема както материалното правило за поведение, което е нарушено, така и административно наказателната разпоредба, която въвежда това деяние в състав на административно нарушение. В този смисъл компетентен и задължен да квалифицира деянието като нарушение на конкретна материално правна норма и да определи вида и размера на наказанието като посочи съответната административно наказателна разпоредба е съответния орган, издал електронния фиш. Осъществяването на административно наказателната отговорност, засяга 2 в твърде съществена степен правата и законно установените интереси на съответния правен субект, поради което правоотношенията се уреждат с императивни правни норми, като неспазването на същите включително откъм приложим закон, по който следва да понесе отговорност се квалифицира като съществено нарушение на закона – Решение №628/17.10.2019 год., постановено по КАНД №764/2019 год. на Адм.съд-гр.Пазарджик.

Пояснява, че електронният фиш е издаден въз основа на документи – снимков материал, но без приложена справка за собственост, а така също нарушението е констатирано от служители на ОД на МВР-гр.Ловеч, т.е. в присъствието на служители и автопатрул. Моли съда в тази насока да направи справка, защото на посоченото място „ПП I-4, км 33+950“ е общоизвестно, че няма монтирано устройство за видеозаснемане, нито е обозначено със знак, че има видеоконтрол на правилата за движение. Нарушението е установено с АТСС TFR1-М с №608. В случая извършеното нарушение е установено и заснето с техническо средство в присъствието на контролни органи, които е необходимо да включат устройството в работен режим.

На следващо място посочва, че засечената скорост е установена с техническо средство АТСС TFR1-М с №608. Спорен е също въпросът дали уредът, с който е отчетено нарушението е от одобрен тип и е вписан в регистър за одобрените за използване типове средства за измерване на скоростта, както и дали уредът е бил годен за употреба към момента на отчитане на скоростта, минал ли е проверка.

С оглед на всичко изложено по-горе моли съда да постанови решение, с което да отмени електронен фиш серия К, №6693223, издаден от ОД на МВР-гр.Ловеч.

Видно от Протокол за избор на съдия-докладчик с дата 08.04.2025 год. е, че делото е преразпределено за разглеждане на съдия Наталия Райкова, тъй като досегашният съдия Галя маринова е освободен от длъжност на 01.04.2025 год.

В съдебно заседание, пред настоящият съдебен състав, жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Неговият пълномощник адв.П. също не се явява, но сезира съда с молба, че поради служебна ангажираност не може да се яви в съдебно заседание на 05.11.2025 год. Не възразява делото да бъде разгледано в негово отсъствие. Запознат е с постъпилите от ОД на МВРгр.Ловеч писмени доказателства,като същите да бъдат приети. В случай, че бъде приключено делото и се даде ход по същество, изразява писмено становище за постановяване на съдебно решение, с което да се отмени електронния фиш като незаконосъобразен на посочените в жалбата основания. Моли за присъждане и на съдебно-деловодните разноски в размер на сумата 400 лева.

Въззиваемата страна ОД на МВР-гр.Ловеч, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява отношение по делото.

Съдът като съобрази събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, по вътрешно убеждение и въз основа на нормативните актове, уреждащи процесните отношения, приема, че жалбата е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр.10 от 2011 г.) Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал.6 - в 14дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. По делото са ангажирани доказателства от административно наказващият орган, относно преценката за допустимостта на 3 подадената жалба /справка АИС АНД на стр.46 от делото/ , от които се установява, че жалбата е връчена на нарушителя на 11.03.2023 год., а жалбата е подадена чрез ОД на МВР-гр.Ловеч до РСгр.Ловеч на 16.03.2023 год., т.е. същата е депозирана в срок и от лице имащо право на такава, поради което е допустима.

Според съдебната инстанция от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП законови реквизити. В с ъ щ и я е описано, че жалбоподателят е извършил административно нарушение, което е квалифицирано по чл.21, ал. 2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП като е посочено, че лекият автомобил е управляван със скорост 91 км/ч при разрешена скорост от 60 км/ч, т. е. превишение от 31 км/ч. Като доказателство по делото е приобщена и разпечатка от използваното техническо средство, от която се установява, че разрешената скорост за пътния участък е 60 км/ч и съответства на зададената скорост в протокола за използване на АТСС. Посочено е и мястото на извършване на нарушението ПП І-4, км.33+950, в землището на с.Микре, което е пътният участък, автоматично изписан в снимковия материал, както и в протокола за използване на АТСС. От приобщения по делото снимковия материал се установява и точното отстояние на автомобила от АТСС, включително на снимковия материал е отразено, че АТСС е насочено в посока гр.София.

Безспорно е и обстоятелството, че нарушението е извършено извън населено място, на републикански път I-4 „София-Варна“, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26.

Нарушението е установено от приложения снимков материал, който съдът приема, че е годно доказателствено средство. В електронният фиш е направено пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Видно от словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено е, че нарушението е извършено в извън населено място, ПП І-4 /София-Варна/, като правилно е посочена разпоредбата на чл. 21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП.

От обективна страна жалбоподателят като водач на МПС по смисъла на &6, т.11 от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, със скорост от 91 км/ч, в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да превишава е 60 км/ч предвид на това, че нарушението е извършено в извън населено място, видно от представения като доказателство по делото снимков материал. Безспорно установено е, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил е бил засечен с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС тип TFR1-М 608, одобрена на 24.02.2010 год., със срок на валидност до 24.02.2020 год., която фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835, протокол №4-22-21 от проверката намобилна система за видеоконтрол „ТFR-1М, от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в конкретният случай техническо средство. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния режим също се устновява какво е точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението.