Определение № 18038 от 26.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18038 гр. София, 26.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Клаудия Р. Митова

Маргарита Ил. Николова като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно частно гражданско дело № 20231100502757 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.1, т.1 вр. чл. 83, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 25040577/08.03.2021 г. на М. Д. Д. срещу определение № 20003022/06.01.2021 г., постановено по гр.д. № 50298/2019 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), в частта, в която е оставено без уважение искане на жалбоподателя за освобождаване от държавна такса, дължима за разглеждане на предявените по горецитираното дело обективно кумулативно и пасивно субективно съединени осъдителни искове срещу Л.Л.М. и А.Х.П..

Частният жалбоподател (ищец по гр.д. № 50298/2019 г. по описа на СРС) излага оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на определението, доколкото не е съдружник в капиталово дружество, управляваните от него такива не извършват дейност или трупат разходи, няма сключени договори за управление, получава доходи единствено от пенсия за инвалидност поради общо заболяване, а притежавания от него имот е завършен на етап груб строеж, възбранен е и не може да реализира доходи от него. Желае отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да бъде освободен от задължение за заплащане на държавна такса за разглеждане на исковете.

Препис от частната жалба не подлежи на връчване.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирана страна, притежаваща правен интерес, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е депозирана в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл.275, ал.1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът констатира, че частната жалба не отговаря на изискванията на чл.275, ал.2 1 вр.чл.261, т.4 ГПК.

Касае се до обжалване на съдебно определение, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателите за освобождаване от следваща се в производството по разглеждане на предявени от тях осъдителни искове държавна такса, поради което задължението за внасяне на държавна такса за разглеждане на депозираната частна жалба ще бъде поставено в зависимост от уважаването на същата, а при липса на основание за освобождаване от държавна такса, то дължимата за въззивното производство може да бъде събрана по реда на чл.77 ГПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Софийски градски съд е сезиран на 05.03.2013 г. с предявени от М. Д. Д. обективно кумулативно и пасивно субективно съединени осъдителни искове срещу Л.Л.М. и А.Х.П. за сумата от по 2 000 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и от по 2 000 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди спрямо всяка от ответниците. Въз основа на исковата молба е образувано гр.д. № 2997/2013 г. по описа на Софийски градски съд.

С исковата молба е отправено искане за освобождаване на ищеца от задължение за заплащане на държавна такса.

С молба от 06.03.2018 г. ищецът е изменил размера на исковете, намалявайки ги до размера от по 19 850 лева като частични претенции от такива в общ размер, идентичен с първоначално посочения.

С определение от 09.03.2018 г. производството по гр.д. № 2997/2013 г. по описа на Софийски градски съд е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд, където е образувано като гр.д. № 24827/2018 г.

С молба от 30.11.2018 г. ищецът е изменил размера на частичните исковете, увеличавайки ги до размера от по 27 800 лева.

С определение от 04.12.2018 г. производството по гр.д. № 24827/2018 г. по описа на Софийски районен съд е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд, където е образувано като гр.д. № 3008/2019 г.

С молба от 22.07.2019 г. ищецът е изменил размера на частичните исковете, намалявайки ги до размера от по 23 950 лева.

С определение от 05.08.2019 г. производството по гр.д. № 3008/2019 г. по описа на Софийски градски съд е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд, където е образувано като гр.д. № 50298/2019 г.

С молба от 28.09.2020 г. ищецът е изменил размера на частичните исковете, намалявайки ги до размера от по 1 250 лева.

На същата дата ищецът е представил декларация за материално и гражданско състояние от 25.09.2020 г. във връзка с искането му с правно основание чл.83, ал.2 ГПК, в която е посочил, че получава месечен доход в размер на 217 лева от пенсия, има сключен 2 граждански брак, съпругата му не получава доходи, притежава възбранен недвижим имот изграден на етап груб строеж и упражнява дейност като едноличен търговец. С декларацията е отречено да притежава моторни превозни средства, парични влогове, наеми, дивиденти в акционерни дружества, дялови участия в търговски дружества, както и да получава заплата, рента, аренда. Посочено е, че средствата за издръжката му се осигуряват от заеми и пари от роднини.

С определение № 20003022/06.01.2021 г. е отказано освобождаване на ищеца от задължение за заплащане на държавна такса по предявените искове. За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият съдебен състав е приел, че извършените справки се установява, че ищецът е регистрирал и упражнява дейност като търговец, притежава дялове в дружества, управител е на редица такива, член е на съвета на директорите на няколко юридически лица, собственик е на недвижим имот, женен е и няма задължения за издръжка към трети лица, поради което не се доказва да не разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса.

Предвиденото от законодателя освобождаване на ищеца от такси и разноски при предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК цели облекчаване за същия при завеждането и провеждането на съдебното производство. Разпоредбата съставлява гаранция за упражняване конституционното право на защита на всеки гражданин на нарушени или застрашени негови права или законни интереси, закрепено в новелата на чл. 56 КРБ, чрез предоставяне на равна възможност за иницииране и водене на съдебно производство, независимо и въпреки затрудненото му материално положение.

По отношение на релевантните правни въпроси за спора е налице постоянна практика на ВКС, съгласно която по молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на страната от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, т.е. доколко материалното състояние на страната, съпоставено с размера на дължимата държавна такса, му позволява нейното заплащане.

Видно от приложената по въззивното производство справка жалбоподателят е пропуснал да декларира доходи от трудова дейност като юрисконсулт по сключения на 23.02.2015 г. трудовия договор с „Каракум“ ЕООД. В тази връзка съдът съобразява възмездния характер на трудовия договор (чл.66, т.1 КТ).

Жалбоподателят е пропуснал да посочи, че е член на съвета на директорите на „Д и М Д. Капитал“ АД, ЕИК 121145473, което акционерно дружество е с внесен капитал от 1 000 000 лева.

Ищецът е пропуснал да посочи, притежава ли и в какъв размер средства по разплащателни сметки, а това не се изключва от декларирането на обстоятелството, че се издържа от пари на роднини. Придобиването на средства чрез дарения, включително от 3 роднини също е от естество да обоснове извод за наличие на достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса.

Видно от общодостъпната информация, публикувана на електронна страница на Камара на частните съдебни изпълнители /https://www.bcpea.org/bg/register/inactive/ към датата на изготвяне на представената от жалбоподателя декларация за материално и гражданско състояние съпругата на същия е действала като частен съдебен изпълнител, като е изгубила правоспособност със заповед на Министъра на правосъдието от 24.04.2023 г.

Частните съдебни изпълнители реализират доходи от дейността си, като таксите по изпълнителните производства се заплащат в тяхна полза във връзка с извършените от тях действия по изпълнителните дела и представляват възнаграждение за труда им (арг. от чл.78 ЗЧСИ).

Не се твърди и установява актуалното към датата на деклариране здравословно състояние на жалбоподателя да е изисквало периодични разходи за лечение. По делото не се установява същият да е в състояние, което не му позволява изобщо да работи и да реализира доходи, а от друга страна, по делото несъмнено се установява, че той е управител на търговски дружества, съдружник в акционерно дружество (което не е обявено в ликвидация или несъстоятелност), регистриран е като едноличен търговец и е страна по трудов договор, като няма алиментни задължения.

Горните обстоятелства не дават основание на съда да приеме, че жалбоподателят Д. не е в състояние да заплати дължимата държавна такса по предявените частични искове. Ищецът е в трудоспособна възраст, титулова се с редица социални и научни степени, индиция за наличие и на доходи във връзка с тези титли и дейност, въз основа на която се е сдобил с тях (напр.от продажба на изданията „Стихове, картини, размисли, цитати от теории на лорд проф. М. Д.“, „Как се узаконява чрез съд кражба на частен имот в полза на Столична Община“, „Рестарт на България: Без мафиотизма в съд, прокуратура, държава“ и др. (виж поредицата издания на http://booksinprint.bg/)). Следва да се отбележи, че за уважаване на депозираната молба не е достатъчно заплащането на държавна такса да затруднява ищеца, а е необходимо да бъде установено по несъмнен начин, че отсъства всякаква възможност да я заплати. Последното не се установява по несъмнен начин, а сочи на изводи в друга насока, поради което правилно първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на жалбоподателя за освобождаване от следваща се в производството държавната такса.

По изложените съображения първоинстанционното определение в атакуваната част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати по сметка Софийски градски съд държавна такса за разглеждане на частната жалба за всеки от тях в размер на по 7,67 евро.

С оглед отсъствието на постановено разрешение по образуваното с Разпореждане от 17.06.2026 г. на Председателя на Върховен касационен съд тълкувателно дело № 3/2026 г. по описа на ОСГТК на ВКС съдът приема, че настоящето определение подлежи на касационно 4 обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение частна жалба вх. № 25040577/08.03.2021 г. на М. Д. Д. срещу определение № 20003022/06.01.2021 г., постановено по гр.д. № 50298/2019 г. по описа на Софийски районен съд, в частта, в която е оставено без уважение искане на жалбоподателя за освобождаване от държавна такса, дължима за разглеждане на предявените по горецитираното дело обективно кумулативно и пасивно субективно съединени осъдителни искове срещу Л.Л.М. и А.Х.П..

ОСЪЖДА, на основание чл.77 ГПК, М. Д. Д., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса за разглеждане на частната жалба в размер на 7,67 евро.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в седмичен срок от уведомяването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5