Решение № 12097 от 23.10.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 12097

Пловдив, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XIII Състав, в съдебно заседание на пети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

СВЕТОМИР БАБАКОВ

При секретар ХРИСТИНА НИКОЛОВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТОМИР БАБАКОВ административно дело № 20267180701404 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 172, ал. 5 ЗДвП.

Производството е образувано по жалба на П. К. Т., [ЕГН], адрес [населено място], [улица], чрез пълномощник адв. Т. Т. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0333-000059 от 11.05.2026 г. по чл.171, т.1, б. „з“, пр. „гг“ от ЗДвП, издадена от*** към ОДМВР [област], РУ [община], изразяваща се във временно отнемане на СУМПС [номер] на водача, за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП, за което съгласно чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП се налага лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца до решаване на въпроса за отговорността.

Жалбоподателят твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на процесуалния и материалния закон, същата е в несъответствие с целта на закона. Твърди, че не е уведомяван за прекратяването на регистрацията на автомобила нито от ГФ нито от сектор „ПП“ при ОДМВР [област]. Същевременно не е налице възможност собственика да извърши „справка“ за това, че регистрацията на автомобила е прекратена. Иска се отмяната на ЗППАМ.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв. Т., който по изложените в нея аргументи, я поддържа. Претендира разноски, съгласно представен договор за правна помощ и списък по чл. 80 от ГПК.

Ответната страна –*** към ОДМВР [област], РУ С. не се представлява в съдебно заседание. Не взема становище по жалбата.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на разглеждане в настоящото производство е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0333-000059 от 11.05.2026 г. по чл.171, т.1, б. „з“, пр. „гг“ от ЗДвП, издадена от*** към ОДМВР [област], РУ [община], изразяваща се във временно отнемане на СУМПС [номер] на водача, за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП, за което съгласно чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП се налага лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца до решаване на въпроса за отговорността.а повед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0436-000124/20.07.2026 г. на началник сектор към ОДМВР-[област], РУ 02 [област], с която на основание чл. 171, т. 1, б. з)гг) ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

По делото е приложен АУАН Серия GA № 4740362/11.05.2026 г. се установява, че е съставен за това, че на 11.05.2026 г. жалбоподателят е управлявал МПС, което е със служебно прекратена регистрация от 09.12.2025 г. по реда на чл. 143 ал.10 от ЗДвП, с което е нарушил чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП.

С мотивирана резолюция № 26-0333-[рег. номер]/12.05.2026 г. на ВПД Началник РУ в ОДМВР [област] е прекратено административнонаказателното производство по АУАН Серия GA № 4740362/11.05.2026 г.

От представените по делото доказателства се установява, че съгласно представена застрахователна полица на "Гражданска отговорност" на автомобилистите от 11.05.2026 г. е сключена такава за МПС с рег. № [рег. номер], със застрахован П. К. Т., че жалбоподателят работи като ветеринар по договор сключен с [община], [община], ОБДХ [област], ТП „***[община]“ и ,***“ ООД. Представен е опис за животновъдните обекти, обслужвани от жалбоподателя.

При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 148 АПК административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая в ЗДвП е предвидено, че обжалването е по реда на АПК. Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок, поради което оспорването пред съда е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

При извършена служебна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, съгласно чл. 168, ал. 1 АПК на всички основания по чл. 146 АПК, настоящият състав на съда намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съобразно изискванията на чл. 172, ал. 1 ЗДвП.

Оспорената заповед е издадена и в предвидената в чл. 172, ал. 1 ЗДвП писмена форма, като съдържа реквизитите, визирани в чл. 59 АПК, включително фактически и правни основания за издаването й.

В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да представляват самостоятелно основание за отмяна на заповедта.

Обжалваната заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон и нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК.

Съгласно чл. 171, ал. 1, б. з)гг) ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, предвижда прилагането на ПАМ- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.

Принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1 ЗДвП се прилага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП, като налагането на ПАМ се извършва чрез отнемане на документите по чл. 165, ал. 2, т. 1 и чл. 166, ал. 2, т. 1, както и отнемане на табели с регистрационен номер по чл. 165, ал. 2, т. 2 / чл. 172, ал. 2, т. 3 ЗДвП/.

По делото безспорно се установява, че към момента на проверката процесният автомобил е бил със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и е бил управляван от жалбоподателя. Това обстоятелство обаче не е достатъчно само по себе си да обоснове законосъобразност на наложената принудителна административна мярка. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането.

Съгласно разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 при служебно прекратяване на регистрацията собственикът следва да бъде уведомен за извършеното прекратяване.

От своя страна разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането възлага на Информационния център към Гаранционния фонд задължение да уведоми собственика на моторното превозно средство за липсата на действаща задължителна застраховка "Гражданска отговорност", като му предостави възможност да представи доказателства за наличие на валидно застрахователно правоотношение. Следователно нормативната уредба предвижда последователност от действия, насочени към довеждане до знанието на собственика както на липсата на застрахователно покритие, така и на последиците от това обстоятелство върху регистрацията на моторното превозно средство.

В настоящия случай по делото липсват доказателства жалбоподателя да е бил уведомяван по който и да е от предвидените в закона начини за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила. Липсват данни за изпратено съобщение, за връчено уведомление, за известие за доставяне, за електронно връчване или за друг способ, удостоверяващ изпълнението на това задължение. Приложение намират разрешенията, дадени с Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на ВКС и П. и Втора колегия на ВАС, съгласно които уведомяването не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, но има пряко отношение към възможността собственикът да узнае за настъпилата промяна в правния статус на превозното средство и да съобрази поведението си с произтичащите от това правни последици.

Собственикът на моторното превозно средство би могъл да знае, че не е налице валидна застраховка "Гражданска отговорност", но това не означава, че разполага със знание кога е настъпило служебното прекратяване на регистрацията. Последното представлява самостоятелен юридически факт, който не настъпва автоматично по силата на закона, а след извършването на действия от страна на Гаранционния фонд и компетентния административен орган.

При това положение съдът приема, че по делото не е доказано изпълнението на нормативно установената процедура по уведомяване на собственика на процесното моторно превозно средство. Това от своя страна влече извод за несъставомерност на вмененото на жалбоподателя административно нарушение.

Отделно, ЗППАМ е издадена и в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Като проявление на този принцип, разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 АПК регламентират задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето.

Във всички случаи съдът дължи преценка и за спазване на императивното изискване за съразмерност по чл. 6 АПК.

Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е и приложената мярка по чл. 171, т. 1, буква з)гг) ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 1 ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на нарушенията. Представените по делото доказателства не обосновават необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел.

От събраните по делото доказателства се установи по безспорен и категоричен начин, че за управлявания от жалбоподателя автомобил е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" още в деня на издаване и връчване на ЗППАМ и регистрацията е служебно възстановена в същия ден. Противоправното деяние е преустановено и е изпълнена целта на ЗППАМ, а действието й занапред противоречи на принципите за съразмерност и пропорционалност.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че оспорената заповед следва да се отмени.

При този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на жалбоподателя следва да се присъдят разноски по делото в размер на 705. 11 евро, от които 5. 11 евро- ДТ и 700 евро- адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0333-000059 от 11.05.2026 г. по чл.171, т.1, б. „з“, пр. „гг“ от ЗДвП, издадена от*** към ОДМВР [област], РУ [община].

ОСЪЖДА ОД на МВР-[област] да заплати на П. К. Т., [ЕГН], разноски по делото в размер на 705. 11 евро.

Решението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�