Определение № 855 от 31.08.2023, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 855 гр. Велико Търново, 31.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Борисов

Членове:

Еманоел Вардаров

Любка Милкова като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно частно гражданско дело № 20234100500645 по описа за 2023 година

Производство по чл.278 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№13322/11.07.2023г. от страна на заявителя „ЮтеКредит България“ЕООД с

ЕИК:205559807, със седалище и адрес на управление: гр.София ул.“Черковна“№38 офис№4, представлявано от Управител Ирина Х.Крайчева(чрез юрисконсулт Л. Ч.Х.) против Oпределение№1156/25.05.2023г. по ч.гр.дело№ 1498/2023г. на ВТРС, с което е оставено без уважение заявление на „ЮтеКредит България”ЕООД в частта относно искането за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Ю В Х с ЕГН**********, от гр.В.Търново ул.„Христо Иванов-Войводата”№14, за заплащане на: сумата 30.75лв. - такса по т.6 от Договор№67262/14.02.2022г. за потребителски кредит; сумата 113.50лв. - такса по т.5.5 от ОУ на „ЮтеКредит България”ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити. Tвърди се, че в чл.6.1 от Договора за кредит е уговорено, че кредитополучателят дължи еднократна такса за разглеждане. Еднократната такса за разглеждане е дължима в деня на подписване на договора за кредит, финансира се от кредитора и се възстановява от кредитополучателя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план описан в чл.6.1 от настоящия договор(„Погасителния план“).

Размерът на таксата за разглеждане влизал в изчисленията на ГПР. Кредитополучателят е получил и се е запознал с преддоговорната информация, запознал се е и е приел ОУ на „ЮтеКредит България“ЕООД. В приетата от клиента преддоговорна информация, с която изрично се е съгласил, по ясен и недвусмислен начин е посочена информация за включена еднократна такса за разглеждане. Съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Р.България, което в процесния случая е спазено при подписване на договора за кредит и неговото действие. Таксата за разглеждане е включена в ГПР, като ГПР съгласно чл.19 от ЗПК не надвишава императивно определената от законодателя граница. Таксата за разглеждане не била такса по усвояване, тъй като таксата по усвояване е действие свързано с реалното превеждане на сумата по кредита в полза на клиента и се извършва след сключване на договора за кредит. След подписване на договора за кредита се превеждала сумата по кредита в полза на клиента, от този момента възниква и управление на кредита до настъпване на крайния срок на договора. Tаксата, съгласно чл.5.5 от ОУ на „ЮтеКредит България“ЕООД и съгласно Тарифа за таксите и комисионните на физически лица в сила от 21.06.2021г., била изрично уговорена - клиентът се задължава в случай на неизпълнение на задълженията си по договора точно и в срок, да възстанови 1 на ЮтеКредит виновно причинените разходи за административно обслужване, съгласно действащата Тарифа на ЮтеКредит и при стриктно съобразяване на реално извършените от „ЮтеКредит България“ЕООД действия. В чл.11 т.17 от ЗПК била предвидена възможност за събиране на други такси, като в преддоговорната информация в т.4.6 от част III на Европейския формуляр е изрично посочено „Разходи, дължими при просрочени плащания“. Твърди се, че потребителят бил информиран за условията по договора чрез предоставената преддоговорна информация и има правото да се откаже от договора. Правото на отказ от Договора за кредит можело да бъде упражнено в срок 14 календарни дни, считано от датата на сключване на договора за кредит или от датата, на която потребителят получи условията на договора, ако тази дата е след датата на сключване на договора. Моли съда да отмени частично Oпределение№1156/25.05.2023г. по ч.гр.дело№1498/2023г. на ВТРС, с което съдът е отхвърлил частично заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на „ЮтеКредит България“ЕООД в частта, в която се претендира от Ю В Х заплащането на 30.75лв. - такса за разглеждане и 113.50лв. - такса на основание чл.5.5 от ОУ на „ЮтеКредит България“ ЕООД ввр. Тарифа за таксите и комисионните на физически лица в сила от 21.06.2021г. и разноските дължими съобразно отхвърлените суми.

Претендират се направените разноски(ДТ и юрисконсултско възнаграждение).

На основание чл.413 ал.2 от ГПК препис от частната жалба не е бил изпращан на длъжника.

Съдът, като взе пред вид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подадено е Заявление с вх.№2464/18.04.2023г. за издаване заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК пред РС-Ботевград. Към заявлението са приложени Договор№67262/14.02.2022г. за потребителски кредит, ведно с Погасителен план; ОУ на „ЮтеКредит България”ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити; Тарифа за такси и комисионни на физически лица. С Определение№343/19.04.2023г. РС-Ботевград е прекратил съдебното производство по ч.гр.дело№632/2023г. и е изпратено делото по подсъдност, по реда чл.118 ал.2 от ГПК ввр. чл.411 ал.1 от ГПК на ВТРС.

По подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.дело№1498/2023г. на ВТРС. В подаденото заявление заявителят е отправил искане за издаване на заповед за изпълнение за вземанията от 30.75лв. за такса по т.6 от Договор№67262/14.02.2022г. за потребителски кредит и 113.50лв. за такса по т.5.5 от ОУ на „ЮтеКредит България”ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити. ВТРС е счел искането за издаване на заповед за изпълнение в горепосочената част за неоснователно с оглед изискванията на чл.411 ал.2 т.2, т.3 от ГПК. Уговорката за начисляване на такса за разглеждане на документи за отпускане на кредита била нищожна поради противоречие със закона. Същата противоречала на императивното изискване на чл.10а ал. 2 от ЗПК тъй като била свързана с усвояване и управление на кредита. Уговорката за заплащане на такси за извънсъдебно събиране цели начисляване на допълнително обезщетение била в противоречие с императивното изискване на чл.33 ал.1 от ЗПК, което била показателно за неравноправния и характер по смисъла на чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП. С Oпределение№1156/25.05.2023г. по ч.гр.дело№ 1498/2023г. ВТРС е оставил без уважение заявление на „ЮтеКредит България”ЕООД в частта относно искането за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Ю В Х с ЕГН**********, от гр.В.Търново ул.

„Христо Иванов-Войводата”№14, за заплащане на: сумата 30.75лв. - такса по т.6 от Договор№67262/14.02.2022г. за потребителски кредит; сумата 113.50лв. - такса по т.5.5 от ОУ на „ЮтеКредит България”ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити. Също така, ВТРС е разпоредил издаване на Заповед№587/25.05.2023г. в полза на

„ЮтеКредит

България”ЕООД против Ю В Х за: сумата 250.01лв. – главница; сумата 16.23лв. - лихва за забава 2 за периода: 16.06.2022г.-28.02.2023г., представляващи задължения по Договор№67262/14.02.2022г. за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.04.2023г. до окончателното изплащане на задължението; сумата 75.00лв., представляваща направени по делото разноски за ДТ и юрисконсултско възнаграждение.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба срещу издаденото Oпределение№1156/25.05.2023г. по ч.гр.дело№1498/2023г. на ВТРС е процесуално допустима. Същата е с вх.№13322/11.07.2023г. от легитимирана страна с правен интерес(срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в атакуваната част) и в срока по чл.275 ал.1 от ГПК ввр. чл.413 ал.2 от ГПК(считано от 05.07.2023г.).

В производството по разглеждане на частни жалби въззивният съд е длъжен служебно да провери изцяло валидността, допустимостта и правилността на атакуваното разпореждане и, ако намери основания за неговата незаконосъобразност, и без да са наведени доводи за това от жалбоподателя, е длъжен да го ревизира, като ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269 изр.II от ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба.

Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна.

Съдът не възприема като обосновани доводите на жалбоподателя относно дължимостта на сумата 30.75лв. - такса по т.6 от Договор№67262/14.02.2022г. за потребителски кредит; сумата 113.50лв. - такса по т.5.5 от ОУ на „ЮтеКредит България”ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити.

В заявлението се твърди, че между страните е сключен договор за финансови услуги кредитиране по чл.6 от ЗПФУР за кредит с главница 500.00лв. Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е свързан с отправяне на предложение и сключване на договор чрез използване изключително на средства за комуникация от разстояние - чл.6 от ЗПФУР. Освен легалната дефиниция на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние по чл.6 от ЗПФУР, в чл.7 от ЗПФУР е конкретизирано, че страни по него са потребител и доставчик с оглед особеностите на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние са завишени изискванията за доказване на сключването и изпълнението на договора - чл.18 от ЗПФУР. В цитираната норма се определя какви са обстоятелствата, относно които доставчикът следва да представи доказателства, какви са специфичните изисквания при сключване на договора и относимостта на нормите на чл.143-чл.148 от ЗЗП. Доставчикът по договора следва да докаже, че е изпълнил задължението си да предостави информация на потребителя, спазил е сроковете по чл.12 от ЗПФУР и е получил съгласие на потребителя за сключване на договора. Следователно , за предоставените финансови услуги от разстояние, на основание чл.410 ал.3 от ГПК, за оказване сключването на договор за кредит следва да бъдат представени и документите по чл.18 от ЗПФУР.

По делото не са вложени доказателства относно съгласието на потребителя по сключване на договора, предвид липсата на данни, касаещи преддоговорната информация или изявления направени чрез електронна поща по сключване на договора. При действието на чл.18 ал.1, ал.3 от ЗПФУР доставчикът следва да представи надлежни доказателства относно изразеното съгласие за сключване на договор за кредит. Предвид твърденията на заявителя, че между страните има сключен договор за потребителски кредит таксата разглеждане, не може да се изведе като размер и начин на определяне нито от заявлението, нито от договора между страните. Доколкото се претендира вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит 3 съдът намира, че са налице условията на чл.411 ал.2 т.2 от ГПК и искането противоречи на чл.143 т.5 от ЗЗП. Длъжникът има качеството на „потребител“ и съдът е следва да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя, предвид действието на чл.6 §.1 от Директива93/13 ЕИО на Съвета, Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити за отмяна на Директива87/102/ЕИО на Съвета и на Директива2011/90/ЕС на Комисията от 14.11.2011г. за изменение на Част II на Приложение I към Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, в която са предвидени допълнителни допускания за изчисляването на ГПР(Определение№974/07.12.2011г. по ч.т.дело№797/2010г. - IIт.о. ВКС).

По отношение на таксата за разглеждане на искането за кредит в размер на 30.75лв. не е действие по усвояване или управление на кредита, тъй като предхожда сключването му. Тази такса не спада и към допълнителните услуги и няма пряко отношение към съществените престации по договора за кредит и от тази гледна точка и може да бъде определена като допълнителна услуга, но тъй като предхожда по време сключването на договора и е цена на разглеждането на самото искане за кредит, тази услуга не е свързана с договора. Следва да бъде приложена разпоредбата на чл.411 ал.2 т.3 от ГПК(искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това) и съответно да бъде постановен отказ за издаване на заповед за изпълнение за таксата за разглеждане на кредита. Съгласно чл.3.4 от ОУ на „ЮтеКредит България”ЕООД клиентът дължи на частния жалбоподател еднократна такса за разглеждане, която се дължи при подписване на договора за кредит, финансира се от кредитора и се възстановява от клиента с дължимите вноски съгласно погасителния план. Размерът на тази такса е посочена в договора за кредит. Съгласно чл.6.1 от договора кредитополучателят дължи еднократна такса за разглеждане от 30.75лв. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът е посочил, че съгласно т.3 от ОУ на „ЮтеКредит България”ЕООД таксата за разглеждане е предвидена при оценка на кредитоспособността на клиента. Тази такса не е пряко свързана с усвояването и погасяването на главницата и лихвите по договора за кредит, че това е предварителна такса, което се потвърждава и от кредитора затова, че таксата е предвидена при оценка на кредитоспособността на клиента. Следователно, тази такса има предварителен характер преди сключване на договора за кредит и преди неговото усвояване, съответно не е свързана със задължението за погасяване на кредита относно главницата и лихвите и по тези причини не е дължима във връзка с изпълнението на договора за кредит. Също, тази такса не представлява и ГПР по смисъла на чл.19 ал.1 от ЗПК и не представлява и допълнителна услуга във връзка с кредита, тъй като предхожда неговото предоставяне и задължението за погасяване. По тези причини районният съд правилно е отказал да издаде заповед за изпълнение за такса за разглеждане и следва определението в тази част да бъде потвърдено. По въпроса за таксата по чл.5.5 от ОУ на „ЮтеКредит България”ЕООД въззивният съд счита, че тази такса също не е дължима от длъжника и не следва да бъде издадена заповед за изпълнение. Клиентът се задължава в случай на неизпълнение на задълженията си по договора точно и в срок да възстанови на кредитора виновно причинените разходи за административно обслужване съгласно действащата тарифа на кредитора и стриктно съобразяване на реално извършените от кредитора действия. В заявлението си по чл.410 от ГПК кредиторът е посочил, че размерът на тази такса е 113.50лв., че същата е изрично у говорена и посочена в действащата тарифа на кредитора, представлява административна такса начислена за уведомления за просрочени задължения, изпратени SMS и 4 административна такса за изпратени първо, второ писмено предупреждения, писмено предупреждение преди прекратяване на договора и писмено уведомление за прекратяване на договора. Претендираната сума за административни такси е в противоречие с чл.33 ал.2 от ЗПК, че потребителят дължи при неизпълнение обезщетение, което не може да надвишава законната лихва. Съдът е приел, че с начисляване на такси при неизпълнение се цели заобикаляне на закона по чл.33 от ЗПК и се въвеждат допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника, съответно тази клауза за административните такси е нищожна на основание чл.21 ал.1 от ЗПК. Към заявлението липсват и доказателства за извършените разходи, за да се приеме, че е налице право на кредитора да търси такава такса. Въззивният съд изцяло възприема изложените доводи от първоинстанционния съд. От доказателствата по делото не се установява да са извършвани административни разходи, такса за които се претендира, както и липсва правно основание за начисляване на тези разходи при неизпълнение на договора за потребителски кредит, като е налице допълнително плащане при неизпълнение извън предвидените лихви в ЗПК като обезщетение за забава. По изложените съображения съдът счита, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Разпечатката съдържа 27 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8ddc76c9-c998-4386-8faf-5a334dc9abb4