Решение № 446 от 28.06.2023, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 446 гр. Горна Оряховица, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илина В. Джукова при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело № 20224120101540 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД; чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.342, ал.1 ТЗ и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.92, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „Йеттел България“ ЕАД твърди, че сключил с ответника А. Н.

Ю. договор от 27.11.2018 г., съгласно който й били предоставени мобилни услуги чрез абонатен номер +***. На същата дата бил сключен договор за лизинг на устройство HUAWEI Y6 2018 Dual Blue на преференциална цена.

Твърди се, че на 11.06.2018 г. между страните бил сключен договор, съгласно който на ответницата били предоставени мобилни услуги чрез абонатен номер +***. Ищецът твърди, че през периода 25.03.2019 г. – 24.06.2019 г. и от 25.07.2019 г. до 24.08.2019 г. ответницата не заплащала лизизнговите вноски, предвид което дължала заплащане на по 3,39 лв. месечно за първия период и 54,24 лв. за втория. Твърди се, че за периода 25.03.2019 г. – 24.06.2019 г. ищцата не заплатила дължимите абонаментни вноски и цена на потребени услуги по договора за абонатен номер +*** в общ размер 140,94 лв., както и дължимите абонаментни вноски и цена на потребени услуги по договора за абонатен номер +*** за същия период в размер 73,96 лв. Твърди се, че съгласно договорните условия неизпълнението било основание за прекратяване на договорите за мобилни услуги, за което ответникът дължал неустойки в размер на три стандартни месечни такси – 112,47 лв. по договора за абонатен номер +*** и 62,46 лв. по договора за абонатен номер 1

+***, както и неустойка в размер на разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната цена по договора за лизинг – 169,31 лв.

Моли за постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че вземанията за посочените суми за неплатени месечни абонаментни такси и потребени услуги, неплатени лизингови вноски, неустойки и разликата между цената на предоставените устройства и заплатената преференциална цена, за които е издадена заповед № 386/12.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 762/2022 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица. Претендира присъждане на сторените в заповедното и исковото производство разноски.

Ответникът, чрез назначения му особен представител, е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, с който заема становище за неоснователност на исковете поради недоказаност на твърденията на ищеца.

Оспорва ответницата да е запозната с Общите условия, те да се прилагат за процесните договори и да е получила изявление за едностранно прекратяване на договорите. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение. Уважаването им, с оглед твърденията на ищеца, е предпоставено от кумулативното установяване на следните материалноправни предпоставки: са сключени двата договора за мобилни услуги и договора за лизинг с твърдяното от него съдържание (след уточнение на цената на абонамента); че ответникът е потребил мобилните услуги извън абонамента, цената на които се претендира и че са осъществени предпоставките за едностранно прекратяване на договорите.

Представените допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги от 27.11.2018 г., договор за мобилни услуги от 11.06.2018 г. и договор за лизинг от 27.11.2018 г. установяват, че страните са постигнали съгласие за възмездно предоставяне на ответника на далекосъобщителни услуги чрез два абонатни номера, съответно предоставяне на ползването на движима вещ срещу възнаграждение.

Посочените установяват сключването на договорите, доколкото съгласно чл.180 ГПК съставляват доказателство, че неоспорените по авторство изявления на страните изхождат от тях. Представените неоспорени по авторство декларации от ответника от 27.11.2018 г. и 11.06.2018 г. установяват, че ответникът е получил от ищеца екземпляр от Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, съгласен е с тях и се задължава да ги спазва. В чл.6, изр. посл. от договора за лизинг се съдържа декларация с идентично съдържание 2 по отношение на Общи условия на договор за лизинг, а общите условия по тях са подписани от ответника. Не може да бъде споделено като основателно възражението на ответника, че Общите условия не го обвързват. Ответникът е декларирал съгласието си и получаване на копие от общите условия в различен от договора документ – декларация, която макар да е обозначена като „стр.1 от 6“, а по отношение на договора за лизинг е подписал самите общи условия. Посоченото съставлява неоспорено по авторство нарочно изявление на ответника за изпълнение на изискванията на чл.147а, ал.1 ЗЗП от страна на ищеца, с което е и спазена и предвидената в чл.147а, ал.2 ЗЗП форма за доказване на съгласието на ответника с общите условия.

Допълнително следва да бъде посочено, че в отговора на исковата молба ответникът сам се позовава на неизпълнение на общите условия от страна на търговеца, а щом черпи аргументи за отблъскване на претенцията от тези условия, той явно ги се счита обвързан с тях. Така с оглед изложеното до тук, съдът намира, че страните са постигнали съгласие за сключване на правоотношения по всеки от договорите и общите условия към тях.

От договор за мобилни услуги от 11.06.2018 г. се установява, че ищецът се задължил за срок от 24 месеца /до 11.06.2020 г./ да предостави на ответника електронни съобщителни услуги със съдържание, включено в абонаментен план „Тотал 24.99 с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС“, които да бъдат ползвани чрез абонатен номер +***, срещу задължение за заплащане на стандартна месечна абонаментна такса от 24,99 лв. с ДДС. Съгласно допълнително споразумение към договора от 27.11.2018 г., ищецът се задължил да предостави на ответника електронни съобщителни услуги, които да се ползват чрез абонатен номер +***, за който бил избран абонаментен план „Тотал 44.99 с допълнителни 10000 МВ“ при стандартна абонаментна такса от 44,99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца /до 27.11.2020 г./. Съгласно чл.23, б.“б“ от Общите условия, месечният абонамент е цената за осигуряване на достъп до услугите, за които е сключен договора.

Уговорената месечна такса има характер на именно на абонамент и по тази причина заплащането й се дължи, без значение дали ответникът реално е ползвал услугите, включени в пакета. В случай, че през отчетния период ответникът е ползвал услуги, невключени или надвишаващи включените в абонаментния план, той дължи заплащане на цената им, определена в ценова листа на ищеца, с която ответникът бил запознат при сключване на договора (съгласно признанието му, съдържащо се в подписаното от него копие на ценовата листа).

Така въз основа на посоченото за процесния период 25.03.2019 г. – 24.06.2019 г. ответникът дължал заплащане на три абонаментни такси за ползване на абонатен номер +***. Ищецът признава, че за периода 25.03.2019 г. – 24.04.2019 г. е начислил само 8,83 лв. с ДДС с посоченото основание, а за останалите два месеца – по 24,99 лв. с ДДС, или общо 58,81 лв. за целия период. За същия период за ползване на абонатен номер +*** ответникът дължал заплащане на три абонаментни такси от по 44,99 лв. с ДДС, или 3

134,97 лв.

За разлика от абонаментната такса, цената за допълнително начислени услуги съгласно чл.20 и чл.23, б. „в“ и “г“ от Общите условия, се дължи ако са ползвани и в обема, в който са ползвани. По тази причина в тежест на ищеца бе възложено установяването, че през периода ответникът е ползвал услугите, невключени в абонамента, чиято стойност е начислена. За посоченото той ангажира единствено издадените фактури и изходящи от него справки за потреблението – частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния издател обстоятелства. Те не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила и чрез тях не могат да установят твърдените от ищеца факти. По отношение на фактурите следва да бъде отбелязано още, че съгласно чл.55 ТЗ и чл.182 ГПК вписванията в счетоводните книги биха могли да се ползват с доказателствена сила, дори и да обективират изгодни за издателя обстоятелства, само ако се установи, че те са водени редовно. Това е така тъй като счетоводните записвания не са първични доказателства, а вторични такива и тяхната доказателствена сила се основава на предпоставката, че са били извършени въз основа на други документи, които могат да се противопоставят на страната, задължена по тях. В настоящия случай не се доказа представените фактури да са били издадени въз основа на документи, които могат да се противопоставят на ответника. Самите фактури също не носят неговия подпис и не материализират негово признание за дължимост на сумите. Вярно, че съгласно Общите условия неполучаването /и неподписването/ не е условие за настъпване на изискуемостта, но такава може да настъпи само ако вземане съществува. По изложените съображения съдът няма основание да направи фактически извод, че ответникът е ползвал допълнителни услуги чрез абонатен номер +***, чийто цени са му начислени, поради което ищецът няма вземане за нея.

Съгласно чл.26 и чл.27 от Общите условия заплащането на услугите се дължи въз основа на ежемесечно издавана от ищеца фактура, платима до 18 дни след датата на издаването й, като узнаването й от ответника няма отношение към настъпване на изискуемостта. Не се твърди, нито се установява вземанията за абонаментни такси в посочените размери за исковия период да са били погасени, поради което вземанията за тях съществуват и следва да бъдат уважени в съответните части – до 58,81 лв., съответно 134,97 лв.

Съгласно чл.19б, б.“в“ от Общите условия, неизпълнението на посочените по-горе задължения на ответника съставлява основание за ищеца едностранно да прекрати договорите за предоставяне на електронни съобщителни услуги без упражняването на това право да е обусловено от уведомяване на ответника или отправяне на предизвестие (арг. от сравнението с чл.19в от Общите условия). В този случай, съгласно условията по договора за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване, се дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, но 4 не повече от трикратния размер на абонаментите. Така с оглед момента на прекратяване на договорите, съпоставен със срока им, ответникът дължи заплащане на неустойка за прекратяването на всеки от тях в размер на три стандартни месечни абонамента, или неустойка за договора за ползване на услуги чрез абонатен номер +*** – 74,97 лв., а за +*** – 134,97 лв. Доколкото и двете неустойки се претендират в по-нисък размер от дължимото, исковете за съществуването им следва да бъдат уважени изцяло.

От договор за лизинг от 27.11.2018 г. и Раздел II от допълнително споразумение от 27.11.2018 г. се установява, че ищецът предоставил на ответника за ползване устройство Huawei Y6 2018 Dual Blue, IMEI 866684049727567 с мобилен номер +*** за срок от 23 месеца при обща лизингова цена 103,86 лв., от която първоначална лизингова вноска от 22,50 лв. и 23 равни месечни вноски от 3,39 лв. всяка, платими с месечните абонаментни такси за ползваните мобилни услуги и съгласно погасителен план, инкорпориран в договора. За процесния период от 25.03.2019 г. до 24.06.2019 г. ответникът дължал заплащане на три вноски от по 3,39 лв. всяка или 10,17 лв., но за втория – от 25.07.2019 г. до 24.08.2019 г., съгласно уговореното в погасителния план, ответникът дължал заплащане на една вноска, или само на 3,39 лв. Както в заявлението, така и в исковата молба ищецът сочи, че претенцията от 54,24 лв. съставлява неплатените лизингови вноски от 25.07.2019 г. до 24.08.2019 г. и заявява искане с това съдържание в заповедното и в исковото производство. Предвид посоченото и доколкото ищецът не заявява претенция за установяване на вземане за по-ранен период или въз основа на предсрочна изискуемост на непадежиралите вноски, което принципно би било и недопустимо едва в производството по специалния установителен иск по чл.422 ГПК, съдът е обвързан от наведеното основание.