Решение № 9262 от 01.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9262 гр. София, 01.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ при участието на секретаря Г. ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско дело № 20221110143343 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на Г. Ш. срещу „Б Е“ АД.

Ищцата твърди, че между нея и ответника имало сключен договор за въздушен превоз за полет № FB620, по направление от летище Санкт Петербург (LED) до летище Бургас (BOJ), с планиран час на излитане 12:30 часа местно време на 30.06.2017г., но в действителност излитането било извършено в 02:55 часа на 01.07.2017г., т.е. със закъснение повече от 3 часа. Счита, че в нейна полза е възникнало вземане за парично обезщетение в размер на по 400 евро съгл. чл. 7, пар. 1 Регламент (ЕО) № 261/2004г. Поддържа, че е претендирала извънсъдебно пред ответника посочената сума, като излага подробно изложение в подкрепа на твърденията си, че по време на водената между страните кореспонденция ответникът признал задължението, но претендираната сума така и не била платена. Моли да бъде признато по отношение на ответната страна, че същата дължи посочената сума, ведно със законната лихва от 11.02.2022г. до окончателното плащане, както и сумата от 237,98 лв. – мораторна лихва за периода от 05.02.2019г. до 03.02.2022г., за които твърди, че има издадена в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Ответникът е получил препис от исковата молба, по която не е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК. Въз основа становище от 06.03.2023г. заявява, че предявените искове били неоснователни.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 7, §. 1, б. „б“ Регламент (ЕО) № 261/2004г.

В тежест на ищцата е да докаже качеството си на пътник по валидно облигационно 1 отношение по договор за въздушен превоз с ответника; явяването си на регистрационното гише в съответствие с указанията на превозвача за извършване на превоза; размера на дължимото от превозвача обезщетение, в т.ч. разстоянието на полета /полетите/, измерено по метода на дъгата от големия кръг, както и твърденията, въз основа на които обосновава, че ответникът е признал задължението си. В тежест на ответната страна е да докаже извършването на въздушния превоз съгласно оповестеното разписание.

В случая от приложения към делото електронен билет се установява наличието на сключен между страните договор за въздушен превоз относно полет № FB620, по направление от летище Санкт Петербург (LED) до летище Бургас (BOJ), с планиран час на излитане 12:30 часа местно време на 30.06.2017г.

По отношение на изискването за явяване на лицето на гишето за регистрация следва да се посочи, че пътници, които притежават потвърдена резервация за полет и са били превозени, трябва да се счита, че са изпълнили надлежно изискването да се представят на гишето за регистрация и при положение, че има закъснение имат право на обезщетение, без за тази цел да представят бордовите си карти или други документи, удостоверяващи тяхното представяне в определения срок на гишето за регистрация (в този смисъл вж. Решение на Съда на ЕС по дело С-756/18). Положението е различно само ако въздушният превозвач докаже, че пътниците не са били превозени посредством съответния полет, каквото доказване не е проведено по настоящото дело, вкл. с оглед неоспорената по делото кореспонденция (л. 8-9), от която е видно, че се признава правото на обезщетение.

Не е оспорено обстоятелството, че разстоянието между началния и крайния пункт, измерено по метода на дъгата от големия кръг надхвърля 1500 км.

Ответникът не е ангажирал доказателства, от които да се приеме, че въздушният превоз е изпълнен в оповестеното разписание. При това положение следва да се приеме, че са налице всички предпоставки включени във фактическия състав на обезщетението по чл. 7, §.

1, б. „б“ Регламент (ЕО) № 261/2004г., поради което предявеният иск за сумата от 400 евро следва да се уважи като основателен.

С оглед акцесорния характер на претенциите следва да се уважи и искането на ищеца за присъждане на законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане, както и искането за присъждане на сумата от 237,98 лв. - мораторна лихва за периода от 05.02.2019г. до 03.02.2022г.

За пълнота следва да се посочи, че въведеното след преклузивния срок по чл. 133 ГПК възражение за погасителна давност е недопустимо (т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2013г. по тълк. д. № 1/2013г., ОСГТК, ВКС), поради което същото не подлежи на разглеждане по същество.

Ето защо следва да се приеме, че предявените искове се явяват основателни и като такива следва да се уважат изцяло.

С оглед изхода на делото, право на разноски има ищецът. Съгласно т. 12 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС с решението по чл. 422 ГПК съдът се произнася и по 2 дължимостта на разноските в заповедното производство. Следователно в полза на ищеца следва да се присъдят следните суми: 25 лв. - държавна такса в заповедното производство, 300 лв. - адвокатско възнаграждение в заповедното производство, 75 лв. - държавна такса в исковото производство и 400 лв. - адвокатско възнаграждение такса в исковото производство.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът „Б Е“ АД, с ЕИК ..., седалище и адрес на управление: гр. София, район Слатина, Аерогара София дължИ на Г. Ш., гражданин на Руската федерация, родена на **********г. следните суми:

400 ЕВРО – обезщетение за закъснение на полет FB620 от 30.06.2017г. по направление от летище Санкт Петербург до летище Бургас, ведно със законната лихва от 11.02.2022г. до окончателното плащане и 237,98 ЛЕВА - мораторна лихва за периода от 05.02.2019г. до 03.02.2022г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6962/2022г. по описа на СРС, II ГО, 63 с-в.

ОСЪЖДА „Б Е“ АД, с ЕИК ..., седалище и адрес на управление: гр. София, район Слатина, Аерогара София ДА ЗАПЛАТИ на Г. Ш., гражданин на Руската федерация, родена на **********г. следните суми: 25 ЛЕВА – държавна такса в заповедното производство, 300 ЛЕВА – адвокатско възнаграждение в исковото производство, 75 ЛЕВА – държавна такса в исковото производство и 400 ЛЕВА - адвокатско възнаграждение такса в исковото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Преписи от решението да се връчат на страните.

Районен съдия:

РЕШИ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3