Решение № 1689 от 14.05.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1689 гр. Варна, 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Неделина Маринова при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело № 20253110104219 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 12 и сл. ЗЗДН.

Образувано е по молба на М. В. Р., с която е отправено искане за налагане на мерки за защита срещу домашно насилие по отношение на В. Д. Р..

В молбата за налагане на мерки за защита и уточняващата молба към нея молителката твърди, че ответникът В. Д. Р. е нейн син, като последният системно упражнява психическо насилие над нея и над баща си, който е инвалид, изразяващо се в обиди и заплахи за живота и здравето им.

Молителката сочи, че на 29.03.2025 г., около 17 часа, в дома й в село *, Община * ответникът се държал агресивно, като обиждал и заплашвал родителите си, че ще ги убие, осакати и пребие, както и ги изнудвал за пари. Конкретните заплахи спрямо нея са закана за убийство, закана, че ще я осакати, ще я пребие, ще й се случи нещо лошо. Посочва, че срещу ответника вече има влязло в сила решение за закана за убийство и същият е лежал в затвора за това. Поддържа, че поведението на сина й я е стресирало и я кара да се страхува за живота и здравето си.

По изложените съображения моли спрямо ответника да бъдат наложени предвидените в чл. 5 ЗЗДН мерки за защита.

В проведеното по делото открито съдебно заседание молителката лично и чрез процесуалния си представител поддържа молбата, като счита, че всички събрани по делото доказателства са в подкрепа на изразените от тях твърдения за осъществени от ответника актове на домашно насилие, като същите не се оспорват от последния. Моли на ответника да бъдат наложени поисканите мерки за защита.

1

Ответникът се явява лично в проведеното открито съдебно заседание, като изразява становище за основателност на молбата за защита от домашно насилие. Признава изложените от молителката факти и обстоятелства, свързани с осъществените актове на домашно насилие на посочената дата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните не са спорни обстоятелствата, че ответникът е син на молителката.

Не се оспорват от ответника, също така, твърденията на молителката за осъществени актове на домашно насилие спрямо нея на дата 29.03.2025 г., в дома й в село *.

Към молбата е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, с която молителката М. В.

Р. декларира, че на 29.03.2025 г., в дома й в село *а, ответникът осъществил актове на домашно насилие над нея, изразяващи се в агресивно държане, обиди и заплахи към родителите му, че ще ги убие, осакати и пребие, както и изнудването им за пари.

Конкретните заплахи спрямо нея са закана за убийство, закана, че ще я осакати, ще я пребие, ще й се случи нещо лошо.

От Писмо изх. № * от 14.04.2025 г. от УМБАЛ „*АД – *се установява, че в болничната информационна система няма данни М. В. Р. да е настанявана за лечение в Психиатричните клиники на лечебното заведение, а ответникът В. Д. Р. е хоспитализиран еднократно за лечение в периода от 15.09.2019 г. до 21.10.2019 г.

От служебно изисканата справка за съдимост на ответника е видно, че същият е осъждан.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Молбата изхожда от и е насочена срещу легитимирано лице по смисъла на чл. 8, т. 1 и чл. 3, т. 1, предл. 1 ЗЗДН. Искането надлежно ангажира компетентността на сезирания съд, съобразно разпоредбата на чл. 7 ЗЗДН, и удовлетворява изисквания за редовност и срочност, по смисъла на чл. 9 и чл. 10, ал. 1 от същия закон. Представена е и декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

Разгледана по същество, молбата е основателна.

От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е извършил действия, осъществяващи форма на домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. Същите се изразяват в проява на психическо насилие /изразяващи се в агресивно държане, обиди и заплахи към родителите му, че ще ги убие, осакати и пребие, както и изнудването им за пари; закана по отношение на молителката за убийство, закана, че ще осакати, ще я пребие, ще й се случи нещо лошо/, извършени в дома на последната в село *, на дата 29.03.2025 г.

За да достигне до този извод, съдът кредитира представената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която представлява доказателствено средство, съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН, а съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, когато няма други доказателства за конкретни факти и обстоятелства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. .

В случая, декларацията е подкрепена и от признанията на ответника, направени лично 2 в проведеното по делото открито съдебно заседание.

Поради изложеното, съдът намира, че е налице необходимост от постановяване на мерки на защита, съобразени с фактическите отношения между страните, адекватни на осъществяваното от ответника поведение и насочени към предотвратяване на противоправни действия от негова страна за в бъдеще. Въз основа на посочените критерии, съдът намира, че по отношение на ответника следва да се наложат следните мерки: по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН - задължаване на В. Д. Р. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката М. В. Р., както и по чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 и 2 ЗЗДН – забрана на В. Д. Р. да приближава М. В. Р. и следния адрес: село *на по-малко от 200 метра за срок от 12 месеца.

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд - Варна държавна такса в размер на 25 лева, дължима на основание чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ЗАДЪЛЖАВА В. Д. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: град * ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо М. В. Р., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.

ЗАБРАНЯВА на В. Д. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: град *, ДА ПРИБЛИЖАВА М. В. Р., ЕГН **********, и следния адрес: село* на по-малко от 200 метра за срок от 12 месеца, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 и 2 ЗЗДН.

ОСЪЖДА В. Д. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: град *, ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.

Въз основа на настоящото решение ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, която подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването на решението не спира изпълнението .

В заповедта за защита да се посочи, че при неизпълнението , полицейският орган, констатирал нарушението, ще задържи нарушителя и ще уведоми незабавно органите на прокуратурата, на основание чл. 16, ал. 2 ЗЗДН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в 7-дневен срок от деня, в който е посочено, че решението ще бъде обявено - 14.05.2025 г., съгласно чл. 17, ал.

1 ЗЗДН.

3

ПРЕПИСИ от заповедта да се връчат на страните, както и на съответното Районно управление на Министерство на вътрешните работи, съгласно чл. 16, ал. 3 ЗЗДН.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4