Определение № 15091 от 21.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15091 гр. С., 21.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В.ИВ.Д. като разгледа докладваното от В.ИВ.Д. Гражданско дело № 20261110106390 по описа за 2026 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 130 ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба с вх. № 75472/10.03.2026 г., подадена от М. М. Ж. срещу А. С.-Г.; М. М. Ж. и В. С. Ж., с която е предявен иск с правно осн. чл. 124 ГПК за признаване за установено спрямо ответниците, че ищецът е собственик на НИ – О., с площ от 29 кв.м. и идентификатор .................. по КККР на гр. С., разположен на ..ЕТ.. от сграда, находяща се на адрес: гр. С., УЛ..., № .., в ПИ № .., КВ. .. в гр. С., придобит въз основа на давностно владение, считано от 02.03.2006 г.

В исковата молба се твърди, че ищецът е внук на Г. М. Ж. – починала на 08.01.2010 г., която е била собственик на процесния имот. Ищецът сочи, че 02.03.2006 г., неговата баба му е дала ключа от имота и му казала да ползва и владее като свой. Излагат се съображения, че нито един от ответниците не е пречил на владението на ищеца, който заплащал данъците на имота, поради което счита, че е придобил същия по давност с начален момент 02.03.2006 г.

Твърди се, че на 19.09.2024 г. ответникът В. Ж. го поканил да се яви при нотариус, като на посочената дата ищецът узнал, че Г. М. Ж. е оставила завещание в полза на третия ответник.

С Разпореждане № 37765/24.03.2026 г. съдът е констатирал, че исковата молба е нередовна поради което е указал на ищеца да изложи фактически твърдения, обуславящи правния му интерес от предявяване на иска срещу 1 двамата от ответниците - А. С.-Г. и М. М. Ж., като посочи правни и/или фактически действия, с които същите оспорват правото му на собственост върху процесния имот

В изпълнение на дадените указания, с молба вх. № 98884 от 27.03.2026 г. ищецът сочи родствени връзки между посочените ответници и Г. М. Ж., починала на 08.01.2010 г., въз основа на което счита, че същите следва да участват в производството в качеството си на наследници и да заявят изрично дали оспорват правото му на собственост върху имота.

Съдът в изпълнение на задълженията си по чл. 130 ГПК и като съобрази изложените с исковата молба и допълнителната молба, фактически твърдения намира, че предявеният положителен установителен иск за собственост е частично недопустим по следните съображения:

Носителите на субективни материални права разполагат с установената и гарантирана от закона възможност за правна защита пред съда.

Установителните искове, уредени с разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, са форма на защита на субективни материални права, като с тях, титулярът на правото може да иска по съдебен ред да се установи съществуването или несъществуването му със силата на пресъдено нещо.

В чл. 124, ал. 1 ГПК изрично е предвидено наличието на интерес от установяването, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на установителните искове - положителни или отрицателни, за която съдът е длъжен да следи служебно.

В доктрината и съдебната практика неотклонно се приема разбирането, че правният интерес от търсенето на съдебна защита произтича от наличието на правен спор. Разрешаването на последния е цел и задача на исковото производство по установителния иск за собственост, с което се дава и защита на засегнатото право във вида и обема, търсени от неговия титуляр.

Правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или смущава правото му на собственост с фактически или правни действия. Съгласно т. 3б ТР № 4 от 14.03.2016 г. по т. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, съществува правен интерес от предявяване на иск за собственост и срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на 2 исковата молба, тъй като разпореждането с чужда вещ в най-сериозна степен оспорва и отрича правото на собственост на ищеца, отричайки правомощието му да се разпорежда със собствената си вещ. Според ТР № 8 от 27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. При съобразяване с посочените задължителни разяснения, следва извод, че иск за собственост срещу лице, което нито твърди да е собственик, нито владее имота, предмет на този иск, би бил допустим ако от конкретния правен спор между страните по делото може да бъде изведен правен интерес за ищеца от установяване или отричане със сила на пресъдено нещо на спорното право на собственост - предмет на предявения иск. Не е налице правен интерес от положителен установителен иск за собственост срещу ответник, който не твърди и не е твърдял в никой минал момент право на собственост върху предмета на спора (така Решение № 211 от 14.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1386/2015 г., I г. о., ГК). Такъв именно е и настоящият случай.

Не е налице правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост в хипотеза, при която нито се твърди от ищеца, нито по делото има данни ответниците по иска да оспорват правото му на собственост върху процесната вещ извънсъдебно или съдебно, директно или индиректно, чрез фактически или правни действия, да смущават, да създават пречки или да препятстват упражняване на собствеността му, да са имали в миналото или да имат понастоящем претенции за права върху обекта, изключващи или засягащи правото на собственост на ищеца, по какъвто и да било начин да поставят под съмнение или създават несигурност в правото на собственост на ищеца /вж. Определение № 71 от 23.04.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 975/2020 г., I г. о., ГК/.

Преценката за допустимост по чл. 130 ГПК, настоящият съд извърши след предоставяне на срок на ищеца да изложи фактически твърдения, обосноваващи правния интерес от иска, и непосочване на такива. Не е налице и хипотеза, при която преценката за допустимост зависи от установяване на твърдени в исковата молба факти, от които ищецът да извежда правния си интерес.

3

С оглед горното, съдът намира, че в случая липсва правен спор с двама от ответниците, относно правото на собственост върху процесния имот, който да бъде разрешен в състезателно исково производство. В тази част предявеният иск е недопустим, поради което исковата молба следва да бъде върната.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх. № 75472/10.03.2026 г., в частта с която е предявен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване правото на собственост на ищеца М. М. Ж. по отношение на ответниците А. С.-Г. и М. М. Ж. , за недвижим имот - О., с площ от 29 кв.м. и идентификатор .................. по КККР на гр. С., разположен на ..ЕТ.. от сграда, находяща се на адрес: гр. С., УЛ..., № .., в ПИ № .., КВ. .. в гр. С..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

ДЕЛОТО да се докладва след влизане в сила на настоящото определение за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4