Решение № 1563 от 02.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1563 гр. Пловдив, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330115440 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД.

В исковата молба от И. Г. Г. против „Креди йес” ООД се претендира заплащане на сумата от 776.62 лв. недължимо платена по нищожен договор за паричен заем № *** от 27.03.2024г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до изплащане на сумата. Излагат се твърдения, че между страните на дата 27.03.2024г. е сключен договор за паричен заем № ***, по силата на който са предадени в заем 1 300 лв. От сключване на договора до дата *** ищцата била заплатила сумата от 2 076.62 лв. Твърди се, че договорът е нищожен, поради което на връщане подлежала само главницата, поради което сумата от 776.62 лв. била недължимо платена и подлежала на връщане. С уточняваща молба е посочено, че договорът е нищожен на основание чл.22 ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради неточно посочен ГПР по договора, тъй като в него не били включени всички разходи по кредита. Било предвидено заплащане на неустойка за неосигуряване на поръчителство по договора, което представлявало начин за генериране на допълнителна печалба от ответното дружество. Направено е искане за уважаване на предявения иск.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва същата. Счита предявения иск за неоснователен и недоказан. Не се оспорва сключването на договор за заем между страните за сумата от 1 300 лв., която следвало да се върне на 11 бр. вноски, всяка от по 143.08 лв., при фиксиран лихвен процент от 3.330 % и ГПР от 47.738 %. Уговорено било задължение за предоставяне на обезпечение, като при неизпълнението му била дължима неустойка в размер на 1 220.11 лв.

1

Спазено било изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Размерът на договорната лихва бил съобразен с изискването на чл.19, ал.4 ЗПК. Съгласно чл.19, ал.3, т.1 ЗПК при изчисление на ГПР не следвало да се включва размерът на неустойката по чл.8 от договора, тя представлявала разход, който следвало да се плати при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. По делото от ищеца не били ангажирани никакви доказателства относно съдържанието на договора и в частност съдържащата се в него клауза за неустойка. Поради това е направено искане за отхвърляне на предявения иск.

Претендирани са разноски.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представено удостоверение за активен кредит № *** от ***, издадено от „Креди Йес“ ООД.

Представена е и разписка за преведена чрез „Изипей“ АД сума от страна на ищцата в полза на ответното дружество в размер на 1 060.62 лв., с отразено основание – предсрочно погасяване кредит ***.

По делото е представен договор за паричен заем № *** към искане № *** от 27.03.2024г., сключен между „Креди Йес“ ООД и И. Г. Г.. Представен е и погасителен план към договора за заем, както и справка за платените по договора суми.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени обстоятелствата, че между страните е сключен Договор за паричен заем № *** от 27.03.2024 г., по силата на който на ищеца е отпусната сумата от 1 300 лв., която същата е усвоил изцяло, при месечен лихвен процент от 3,330% и ГПР 47.738%, платим на 11 месечни погасителни вноски от по 143.08 лв.; в чл. 8 от договора, се предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1 220.11 лв. при непредставяне на посочените в чл. 6 от договора обезпечения на заема; ищцата не е предоставила посочените в чл. 6 обезпечения, поради което е начислена посочената в чл. 8 от договора неустойка в размер на 1 220.11 лв., включена в месечните погасителни вноски съгласно погасителен план.

Процесният договор има характеристиките на договор за паричен заем по чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.

В уточняваща молба от 09.05.2025г. се твърди нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по 2 кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването. ГПР следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Непосочването на допусканията, които са взети предвид при изчисляването на ГПР, не позволява да се прецени как е получена неговата стойност. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 47.738 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. Както се посочи, в чл.6 от договора е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение, а в чл.8 – конкретния размер на неустойката при непредоставено обезпечение – 1 220.11 лв., с оглед на което съдът намира, че доколкото това вземане се дължи във връзка с кредита, следва да бъде включено като разходи по него, след като го оскъпява значително и за потребителя това са допълнителни разходи във връзка с усвоения заем, които той трябва да плати. Както се посочи, според договора за кредит ГПР е 47.738 %, но това не е размерът на действителните разходи за длъжника, защото сумата е без тази за неустойката. Ответникът не оспорва, че неустойката не е включена в ГПР, като твърди, че тя не следва да се включва в ГПР. Посочването в договора за кредит на по- нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.

19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Именно затова договорът не отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Налице е следователно една нищожна кредитна сделка. С оглед на това приложима е разпоредбата на чл.23 ЗПК, според която на връщане подлежи само чистата стойност на кредита, но потребителят не дължи лихва или други разходи по кредита. Както се посочи, според издаденото от ответното дружество удостоверение, платената към дата *** сума по договора е в размер на 1016 лв., а от представената разписка от същата дата се установява, че договорът е предсрочно погасен, чрез заплащане на сумата от 1 060.62 лв., или общо платената от страна на кредитополучателя сума е в размер на 2076.62 лв. Или над заемната сума от 1 300 лв. е сумата от 776.62 лв., или 397.08 евро, която като недължимо платена 3 подлежи на връщане, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.09.2024г. до изплащане на сумата.

При този изход на делото и предвид направеното от ищцата искане на същия следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 25.57 евро внесена държавна такса. В производството ищцата е представлявана от адвокат, в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, поради което в полза на адв.Р. Р. следва да се присъди сумата от 245 евро адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Креди Йес” ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление ***, със законен представител В. М. И. да заплати на И. Г. Г., ЕГН ********** от *** сумата от 397.08 евро, представляваща недължимо платена над чистата стойност на кредита сума по договор за паричен заем № *** от 27.03.2024 г., ведно със законната лихвa върху посочената сума от датата на подаване на исковата молба – 04.09.2024г. до окончателното изплащанe.

ОСЪЖДА „Креди Йес” ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление ***, със законен представител В. М. И. да заплати на И. Г. Г., ЕГН ********** от *** сумата от 25.57 евро направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „Креди Йес” ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление ***, със законен представител В. М. И. да заплати на адв. Р. Р., *** сумата от 245 евро, представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4