Решение № 224 от 04.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. София, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20231000502966 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 4559 от 18.08.2023г., постановено по гр. д. № 2593/2022г., Софийски градски съд, І ГО, 15 състав е осъдил Прокуратура на Република България да заплати на В. В. А., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ: сума в размер на 15 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди по повод повдигнато срещу ищеца обвинение, за което е оправдан с присъда по ВНОХД 1332/2019 г. на САС, потвърдена с решение № 107/28.06.2021 г. на ВКС по касационно дело № 426/2021 г. на III Н.О., ведно със законната лихва, считано от 15.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за разликата до пълния претендиран размер от 100 000 лв., ведно със законната лихва считано от 15.03.2022 г. до окончателното изплащане. С решението Софийски градски съд, І ГО, 15 състав е осъдил, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ , Прокуратура на Република България да заплати н а В. В. А. сума в размер на 10,97 лв. държавна такса за първоинстанционното разглеждане на делото, както и адвокатско възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото в размер на 225 лв.

1

Срещу постановеното решение в осъдителната му част е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – Прокуратура на Република България. В жалбата се твърди, че решението, в обжалваната му част, е необосновано и порочно, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Релевира се възражение, че в мотивите си съдът е посочил всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди от процесното наказателно производство, но не е обсъдил коя вреда се явява в причинна връзка с дейността на органи на ПРБ, не е посочил значението им за техния размер и не е дал отговор защо именно тази сума – 15 000 лева, е приета за справедлива обезвреда. В жалбата се поддържа оплакване, че при постановяване на своето решение съдът не е съобразил, че наказателното производство е приключило в досъдебната му фаза и в разумен срок, като обвинението е за документно престъпление. Твърди се, че в хода на съдебното производство ищецът не е успял да докаже наличието на претърпени неимуществени вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с повдигнатото му обвинение. Излага се становище, че ищецът не е представил доказателства за преживяно безпокойство, стрес, а единствено били налице голословни твърдения. Сочи се, че по повод твърдяната от ищеца неимуществена увреда на здравословното му състояние не били представени никакви доказателства, че е ползвал каквато и да било медицинска помощ или каквато и да било лекарска намеса по време на воденото наказателно производство. Поддържа се твърдение, че действията на органите на прокуратурата във воденото срещу ищеца наказателно производство са били изцяло законосъобразни и правилни. Възразява се, че по делото не били налице данни Прокуратурата на РБ да е изнасяла информация по повод наказателното производство срещу ищеца до медиите. Поддържа се оплакване, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е завишен и не съответства на принципа за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, на социално-икономическата ситуация в страната, на трайната съдебна практика по аналогични казуси, както и на обема на доказаните вреди. Прави се искане въззивният съд да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявения иск за неимуществени вреди, алтернативно да намали размера на присъденото обезщетение.

Срещу постановеното решение в частта, в която искът е отхвърлен, е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – В. В. А., чрез пълномощника му. В жалбата се прави оплакване, че постановеното решение в обжалваната му част е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, тъй като размерът на присъденото обезщетение е занижен. Релевира се възражение, че съдът неправилно е определил занижен размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, в нарушение на критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, който размер не съответства на конкретно установените по делото обстоятелства относно продължителността и интензитета на търпените 2 от ищеца неимуществени вреди. Твърди се, че не е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване, причинено или свързано с установеното правонарушение. Сочи се, че в хода на производството пред първата инстанция и видно от събраните доказателства било доказано, че са налице психически, физически и емоционални увреждания по отношение на В. А.. Поддържа се твърдение, че до по-интензивни болки и страдания е довело обвинението, което е пряко свързано със сферата на професионална реализация на В. А.. Излага се становище, че като основание за завишен размер на обезщетението следва да се съобрази, че обвинението срещу ищеца е било в период на най-активната му възраст, което е рефлектирало върху неговия живот. Допълва се, че съдът не е съобразил и протестирането от страна на ответника на постановената оправдателна присъда по отношение на ищеца. Сочи се, че продължителността на незаконното наказателно преследване надхвърля съществено разумния срок, както и претърпените през това време страх и притеснения, които В. А. е изпитвал, безсилието, унижението и притесненията както за себе си, така и за близките си, броят и продължителността на извършените с негово участие процесуални действия, които са многобройни, начинът по който се е отразило върху личността му и върху социалните му контакти. В жалбата се прави искане въззивният съд да отмени решението в обжалваната част и да присъди допълнително обезщетение на ищеца, като уважи иска до пълния претендиран размер, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане.

В о.с.з. пред въззивния състав всяка от страните поддържа подадената от нея въззивна жалба и оспорва въззивната жалба на насрещната страна.

Софийски апелативен съд, в настоящия си състав, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, намира следното:

Въззивните жалби са допустими – подадени са в законоустановения срок, предвиден в чл. 259, ал. 1 ГПК, от страни в процеса, имащи право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Предмет на разглеждане е предявен иск с правна квалификация чл. 2, ал.

1, т. 3 от ЗОДОВ. С обжалваното решение СГС, І ГО, 15 състав, е уважил предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата от 15 000 лв., като е приел за недоказана и за неоснователна исковата претенция до пълния заявен размер.

След извършената служебна проверка на първоинстанционното решение, въззивният съд счита, че то е изцяло валидно и допустимо, което обуславя възможността за настоящата инстанция да се произнесе по неговата правилност. Съгласно чл. 269, изр. второ ГПК и задължителните указания по приложение на посочената норма, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г., постановено по т.д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, при произнасянето си по правилността на обжалваното съдебно решение 3 въззивният съд е ограничен до релевираните в жалбата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалноправните норми, както и до проверка за правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Предмет на разглеждане във въззивното производство е решението в неговата цялост.

Страните не спорят по установената от първостепенния съд фактическа обстановка, поради което и на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази част.

От данните по делото, съдът приема за установено, че с постановление от 03.07.2013 г. по ДП 44/2012 г. на Окръжна прокуратура гр. Враца В. В. А. е привлечен в извършване на престъпление по чл. 206, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 НК. Спрямо обвиняемия е взета мярка за неотклонение „подписка“, отменена с постановление от 05.10.2015 г. С постановление от 07.07.2017г. производството по делото е частично прекратено, деянието е преквалифицирано като извършено по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 НК и делото е изпратено на РП - гр. Враца. Във връзка с обвинителен акт от 21.05.2018 г. е образувано НОХД № 264/2018 г. по описа на ОС - гр. Враца. На 02.07.2019 г. е постановена присъда, по силата на която В. А. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1, вр. чл. 26. ал. 1 НК и му е наложено наказание четири години и шест месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, лишен е от право да заема държавна и обществена длъжност за същия срок, както и да упражнява материално-отчетническа длъжност. Подсъдимият е бил оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.206, ал. 4, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.

Присъдата е отменена в осъдителната част с присъда № 1017/28.07.2020 г. по ВНОХД № 1332/2019 г. по описа на Апелативен съд - гр. София и подсъдимият В. В. А. е признат за невинен в това, че от 06.02.2012 г. до 27.04.2012 г. в качеството си на управител на „Тедвик сийдс“ ООД при условията на продължавано престъпление, противозаконно е присвоил чужди движими вещи: 1 431, 38 т. слънчогледово семе и 1 311, 48 т. пшеница, всичко на обща стойност 1 319 206, 50 лв., които владеел и пазел (на основание договор за отговорно пазене, сключен на 22.11.2011 г.), като обсебването е в големи размери, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. С решение № 1017 от 28.06.2021 г. на ВКС, III НО, касационно дело № 426 по описа за 2021 г. е оставена в сила въззивна присъда на Софийски апелативен съд № 1017 от 28.07.2020 г. по ВНОХД № 1332/2019г.

Не се спори, че в съдебна фаза са били проведени общо 14 съдебни заседания, като само две от тях са били отложени, поради влошено здравословно състояние на подсъдимия и професионална ангажираност на защитника. Останалите заседания са били отлагани поради невъзможността да 4 се осигури явяване на всички призовани свидетели, респ. вещи лица.

Пред първата инстанция е приета и неоспорена Комплексна съдебномедицинска и психологична експертиза, изготвена от вещите лица д-р Д. Р. М. (кардиолог), д-р Е. Н. М. (психиатър) и А. П. А. (клиничен психолог).

Вещите лица сочат, че в периода 2013 - 2021 г. ищецът е страдал от посттравматично стресово разстройство и от по-продължителни адаптационни затруднения (разстройство в адаптацията). Излагат становище, че през периода на наказателното дело ищецът е бил потиснат, тревожнодепресивен, отслабнал е. Вещите лица отговарят, че настъпилите последствия са били по-интензивни през първите няколко години, но и към настоящия момент е налице повишена тревожност и депресивност, наличие на посттравматични стресови симптоми, известна промяна в ежедневните и социални навици и в професионален план. Дават становище, че към момента при ищеца продължават да персистират тревожни и депресивни симптоми, които могат да бъдат описани в рубриката тревожно-депресивно разстройство.

Според мнението на експертите може да се предположи, че споделеното от ищеца покачване на артериалното налягане, както и възникването на диабет са психосоматични прояви и заболявания в контекста на преживения стрес.

Дават заключение, че към момента те са овладени и не налагат лечение извън диетолечението.

В съдебно заседание експертите установяват, че посттравматичното разстройство трае около шест месеца - тогава са най-тежките симптоми, като поясняват, че в настоящия случай става въпрос за по-продължителни събития, поради което то може да продължи и по-дълго. Излагат становище, че в момента при ищеца симптомите са слабо изразени и по тази причина отговарят на тревожно-депресивно разстройство, като са налице данни за хроничен стрес. При ищеца не е имало започнат психотерапевтичен процес за преработка на травмата. Д-р М. конкретизира, че по амнестични данни промените в кръвното налягане са за кратко време и не са оказали въздействие върху организма с дългосрочен ефект. Дава заключение, че към момента ищецът няма оплаквания във връзка със сърдечно-съдовата система и не приема медикаменти. Поддържа твърдение, че хипертонията, от която ищецът е страдал, най-вероятно е психогенна. Пояснява, че по делото няма медицинска документация за страдание от диабет, като коментарът на диабета в заключението е по амнестични данни.