Определение № 157 от 11.01.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 157 гр. Варна, 11.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20243100502545 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл.419 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ЕТ “ДОМ-Игнат Раденков“ с ЕИК 103078165, действащ чрез собственика И. В. Р., с ЕГН **********, с адрес: гр.В., бул.“Ч.“ №*, ет.*, ап.*, против Разпореждане №43124/09.11.2023г. по ч.гр.д.№14468/2023г., в частта с която допуснато незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и постановено издаването на изпълнителен лист.

С въззивната частна жалба се поддържа, че атакуваното разпореждане за незабавно изпълнение на заповед издадена въз основа на документ, е незаконосъобразно и неправилно, поради което следва да бъде отменено, а издаденият въз основана на него изпълнителен лист обезсилен. Твърди се, че процесният Записът на заповед от 14.01.2022г., с падеж 14.09.2022г. за сумата от 18000лв., който е послужил за издаване на заповед, изрично предвижда задължение за предявяване за плащане на длъжника. Ето защо се поддържа, че изискуемостта на вземането е поставена в зависимост от изпълнението на насрещно задължение на поемателя, или настъпването на друго обстоятелство по смисъла на чл.418, ал.3 от ГПК. Поддържа се още, че за да бъде издадена заповедта за незабавно изпълнение, е следвало заявителя да представи официален или изходящ от длъжника документ, удостоверяващ предявяването на записа на заповед за плащане, а при липсата на съдът е следвало да отхвърли искането за издаване на изпълнителен лист.

От страна на заявителят не постъпил отговор на частната жалба.

Съдът, след като обсъди доводите на страните във връзка с обжалвания съдебен акт и прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество частната жалба, е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и за 1 издаване на изпълнителен лист е предоставено като възможност за кредитора по облекчен ред да получи съдебно признаване и изпълнителен титул за свое изискуемо и ликвидно вземане срещу длъжника без да води исков процес при условие, че вземането е установено с някой от изброените в цитираната разпоредба документи. От своя страна представеният документ трябва да е редовен от външна страна и да удостоверява задължение за заплащане на парична сума, което задължение да е определено по своето основание, вид и размер, както и да е настъпил падежът му.

Проверката, която се дължи по повод заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.418, ал.2 от ГПК, е съсредоточена върху това дали съществува редовен от външна страна документ, посочен в чл.417, т.1-9 от ГПК и дали този документ удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Тази проверка е формална като се преценява годността на документа от външна страна, т.е. в заповедното производство, не се решава правен спор.

В случая при разглеждане на конкретното заявление за издаване на заповед за изпълнение, следва да се прецени редовността на представения от заявителя документ по чл.417, т.10 от ГПК - Запис на заповед от 14.01.2022г.

Преценката на същия от формална страна установява, че ценната книга отговоря на изискванията визирани в чл.535 от ТЗ и удостоверява подлежащо на изпълнение право срещу длъжника, а именно задължение за плащане на претендираната сума, с настъпил падеж на 14.09.2022г.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че непредявяването на ЗЗ за плащане опорочава изпълнителната сила на менителничният ефект. Това е така предвид разрешението дадено с т.3 от Тълкувателно решение №1 от 28.12.2005г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2004г., ОСТК, че неплатеният на падежа запис на заповед е несъдебно изпълнително основание и въз основа на него кредиторът може да се снабди с изпълнителен лист, като за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо предявяването на записа на заповед за плащане.

С оглед гореизложеното настоящият състав на съдът, намира, че жалбата на И. В. Р., действащ в качеството на ЕТ с фирма “ДОМ-Игнат Раденков“, се явява неоснователна, поради което атакуваното разпореждането, с което е постановено незабавно изпълнение на издадена заповед по чл.417 от ГПК и е издаден ИЛ, следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №43124/09.11.2023г. по ч.гр.д.№14468/2023г., с което е постановено незабавно изпълнение на Заповед №6889/09.01.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и издаване на изпълнителен лист.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3