Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1 от 06.01.2025, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Наказателно дело за възобновяване 471/2024
Вид
Решение № 1
Подписан
06.01.2025
В сила
06.01.2025
Състав
Михаела Христова Буюклиева, Магдалина Стефанова Иванова, Велина Емануилова Антонова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Пловдив, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Магдалина Ст. Иванова

Велина Ем. Антонова в присъствието на прокурора и Д. Калчева като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Наказателно дело за възобновяване № 20245000600471 по описа за 2024 година Производството е по реда на гл. ХХХІІІ НПК.

Образувано е по искане на Главния прокурор на РБ за възобновяване на ЧНД № 106/2024 г. по описа на Районен съд – Димитровград, отмяна на постановеното по него определение № 34/24.04.2024 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд, поради допуснати съществени нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК.

Прокурорът от Апелативна прокуратура - Пловдив намира искането за възобновяване за основателно, поради което и предлага да бъде уважено.

Осъденият Д. Д. Д. - лично, както и служебно назначеният му защитник адв. И. П. считат, че искането е неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение.

Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намира за установено следното:

Искането за възобновяване е депозирано в изискуемия по чл. 421, ал.

1

1 НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на определението, което не подлежи на проверка по касационен ред. Поради това то е допустимо.

Разгледано по същество е и основателно, предвид следните съображения:

С определение № 34/24.04.2024 г., постановено по ЧНД № 106/2024 г. по описа на Районен съд – Димитровград, на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК, на осъдения Д. Д. Д. е определено едно общо най-тежко наказание в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода от наложените му наказания по НОХД № 660/2021 г. на РС – Перник, по НОХД № 118/2021 г. на РС – Кула, по НОХД № 240/2021 г. на РС – Луковит, по НОХД № 2/2022 г. на РС – Трявна, по НОХД № 4551/2021 г. на РС – Бургас, по НОХД № 514/2022 г. на РС – Разград, по НОХД № 680/2022 г. на РС – Ихтиман, по НОХД № 4930/2022 г. на РС – Бургас и по НОХД № 178/2023 г. на РС – Димитровград.

На основание чл. 24, ал. 1 НК така определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода е увеличено с една година и шест месеца.

Така, общото най-тежко и увеличено наказание лишаване от свобода, което осъденият Д. следва да изтърпи, е в размер на пет години.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "б"от ЗИНЗС за изтърпяване на така наложеното общо най-тежко и увеличено наказание лишаване от свобода е определен първоначален строг режим.

На основание чл. 25, ал. 2 НК и чл. 59, ал. 1 и 2 НК от така определеното общо най-тежко и увеличено наказание лишаване от свобода е приспадната изтърпяната до момента част от наказанията лишаване от свобода по всяко едно от осъжданията, включени в съвкупността, както и времето през което Д. Д. Д., е бил задържан по ЗМВР или е търпял мярка за неотклонение „задържане под стража" или „домашен арест" във връзка с деянията, предмет на осъжданията, включени в съвкупността.

Определението не е обжалвано и протестирано пред въззивния съд и е влязло в сила на 10.05.2024 г.

Определението е постановено при допуснати нарушение на закона по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК и нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.

От приложената по делото справка за съдимост (л. 6 – л. 12 от ЧНД) е видно, че Д. Д. Д. е осъждан многократно, като в предложението на РП – 2

Хасково, ТО – Димитровград, за извършване на кумулация по реда на чл. 25 вр. чл. 23 НК са включени наказанията, наложени на осъдения Д. по 11 дела, а именно: НОХД № 59/2015 г. на РС – Монтана, НОХД № 1343/2016 г. на РС – Благоевград, НОХД № 660/2021 г. на РС – Перник, НОХД № 118/2021 г. на РС – Кула, по НОХД № 240/2021 г. на РС – Луковит, НОХД № 2/2022 г. на РС – Трявна, НОХД № 4551/2021 г. на РС – Бургас, НОХД № 514/2022 г. на РС – Разград, НОХД № 680/2022 г. на РС – Ихтиман, НОХД № 4930/2022 г. на РС – Бургас и по НОХД № 178/2023 г. на РС – Димитровград.

Въпреки наличните данни за осъжданията на Д. Д., районният съд е обсъдил наличието на предпоставки за групирането на наказанията, наложени му само по последните 9 дела, игнорирайки останалите, без да изложи съображенията си за това.

Не е обсъдено и приложението на чл. 68, ал. 1 НК по отношение на наложеното на Д. Д. с влязло в сила на 21.02.2017 г. определение по ЧНД № 1399/2016 г. на РС - Благоевград общо най-тежко наказание в размер на две години лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от три години, при положение, че деянията по № 240/2021 г. на РС – Луковит, НОХД № 514/2022 г. на РС – Разград, НОХД № 680/2022 г. на РС – Ихтиман, № 4551/2021 г. на РС – Бургас и НОХД № 4930/2022 г. на РС – Бургас са извършени в този изпитателен срок.

В определението на районния съд е направена констатация, че освен наложеното общо най-тежко и увеличено наказание лишаване от свобода, осъденият следва да изтърпи и наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, но не са изложени съображения на какво основание е прието това.

Налице е и вътрешно противоречие относно волята на съда, тъй като за разлика от мотивите, в диспозитива на определението липсва такъв извод.

В производство по групиране на наказанията, наложени за извършени множество престъпления, съдът е длъжен да изследва цялостната престъпна дейност на осъдения, съобразно всички налични по делото данни. При усложнена форма на множество престъпления, една част от които са извършени в условията на съвкупност, а друга – в условията на рецидив, съдът е длъжен да определи едно общо наказание само по присъдите за деяния, които са извършени в условията на съвкупност и да постанови отделно изтърпяване на наказанията за деяния, които се намират в условията на 3 рецидив с тях, при отчитане на принципа за най – благоприятното за осъдения съчетание.

Като не е обсъдил всички доказателства за осъжданията на Д. Д. и не е изложил мотиви, районният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 14, ал. 1 НПК – касационно основание по чл.

348, ал. 1, т. 2 НПК. Това процесуално нарушение е станало предпоставка и за допуснатото нарушение на закона по приложението на чл. 25 вр. чл. 23 НК, тъй като не е извършено пълно и цялостно групиране на наложените на осъдения наказания – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.

Обсъдените съществени нарушения на материалния и процесуалния закон съставляват основание за възобновяване на наказателното дело, отмяна на постановеното по него определение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от стадия на съдебно заседание.

С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд

РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по ЧНД № 106/2024 г. по описа на Районен съд – Димитровград и ОТМЕНЯ постановеното по него определение № 34/24.04.2024 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Димитровград, от стадия на съдебно заседание.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4