Решение № 1483 от 20.10.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1483 гр. Плевен, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ана Ив. Илиева при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело № 20234430103356 по описа за 2023 година

Предявен е от Н. Е. П., ЕГН ********** с адрес в гр. П., срещу „***“ ООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр. София искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД с искане прогласи нищожността на неустоечната клауза в чл. 3 .10 от Договор за паричен заем Кредирект № 570126/16.09.2021г, поради противоречие със закона и неравноправност на клаузата и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 лева, като частичен иск от 200.00лв., представляваща недължимо платена сума, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане.

В молбата се твърди, че на 02. 11. 2022 год. ищецът е сключил договор за потребителски кредит № 570126 със „***“ ООД, като страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 500 лв., видът на вноската е месечна, броят на погасителните вноски е 1, размерът на месечния лихвен процент не е посочен. Твърди се, че в чл. 3.10 от договора на заемателя е начислена такса допълнителна услуга за екпресно разглеждане на кредита в размер на 200 лева, която е добавена към кредита.Излага се, че ищецът Н. П. е погасил изцяло процесния заем. Ищецът излага доводи, че процесния договор е нищожен на основание чл. 11 ал. 1 във вр. с чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита. Сочи се, че в нарушение на императивните правила в договора за потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Твърди се, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а 1 именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР, е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19 ал. 1 във вр. с чл. 10 ал. 2 и чл. 10а ал. 2 и 4 от ЗПК.

Излага се, че в договора единствено е посочен годишен лихвен процент по заема, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Твърди се, че описаните в съдържанието на договора разходи обаче водят до различен размер на ГПР от посочения. Твърди се, че съгласно решение от 20. 09. 2018 год. по дело С-448/ 2017 год. на СЕС „На непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуацията, в която в договора се съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни. Излага, че в подобна ситуация не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му". Твърди се, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв е в пъти по-висок от посочения, което е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Сочи се, че в договора не е посочена каква е договорната лихва, която ищецът следва да заплати. Излага се, че допълнителната услуга е скрит разход, който е следвало да бъде включен в размера на ГПР. Твърди се, че процесният казус касае еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе. Излага се, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. Твърди се, че в съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите-членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин". Твърди се, че при условие, че ГПР беше законосъобразно описан, действителният такъв щеше да възлиза многократно над допустимия. Излага се, че според императивната разпоредба на чл. 19 ал. 4 от ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Твърди се, че на основание чл. 19 ал. 5 от ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни. Счита се, че с тези действия „***“ ООД е заобиколило изискванията на ЗПК за точно посочване 2 на финансовата тежест на кредита за длъжника, като съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всички приложими към сключването, изпълнението, прекратяването и развалянето на потребителски договори национални нормативни актове /ВПК, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и др./ са приети в Република България, въз основа на присъединяването ни към Европейския съюз и произтичащите от това задължения за синхронизиране на българското законодателство с европейското. Твърди се, че приложимото национално законодателство следва да бъде тълкувано и прилагано съобразно духа, целите, съображенията и разпоредбите на действащата Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от 23 април 2008 год. относно договорите за потребителски кредити. Твърди се, че неизпълнението на задължението за правилно посочване на размера на ГПР злепоставя и самата цел на Директива 2008/48/ЕО да има единен съпоставим прозрачен пазар на кредитите, защото по този начин потребителят не може да сравни продуктите адекватно. Твърди се, че целта на уредбата на ГПР е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и да ориентира икономическия избор на потребителя. Твърди се, че обстоятелството дали е правилно изчислен и посочен ГПР се установява на база изискванията на единната формула, залегнала в самата Директива 2008/48/ЕО /и транспонирана в ЗПК/, поради което същата има и нормативно значение. Твърди се, че гореописаните такси /в това число и начислената „неустойка“/ безспорно попадат в изискванията на Директивата- те са предвидими общи разходи, които обуславят сключването на договора при тези условия и са предварително заложени. Твърди се, че по тези съображения тези клаузи изискват размера им да се включи в общия размер на разходите и от там в ГПР. Твърди се, че неправилното изчисляване и посочване е самостоятелно основание за недействителност на договора. Твърди се, че в подкрепа на това е и обстоятелството, че посочването на ГПР е изведено като съществено условие на договора. Това следва и от сравнителноправния прочит на уредбите на държавите от ЕС, имплементираща Директива 2008/48/ЕО/, както и практиката на СЕС, където това изискване последователно и ясно е формулирано и затвърждавано. Твърди се, че от гореизложеното е единствено изводимо, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, респективно целият договор следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Твърди се, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща“ търговска практика по смисъла на чл. 68д ал. 1 и ал. 2 т. 1 от Закона за защита на потребителите, както и по смисъла на правото на ЕС. Твърди се, че в този смисъл е и Решение от 15. 03. 2012 год. по дело (2—453/10 на СЕС „Търговска практика, състояща се в посочването в договор за кредит на по- нисък от действителния годишен процент на разходите, трябва да се окачестви като „заблуждаваща“ по смисъла на член 6, 3 параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 год. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и за изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялните търговски практики“), доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.

Твърди се, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.

11 ал. 1 т. 9 във вр. с чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26 ал. 1 пр. 2 от ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителната лихва /ГЛП/ е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Твърди се, че определения от кредитодателя размер на възнаградителната лихва (в който се включва и начислената „неустойка“) за изключително висок и противоречащ на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми. Твърди се, че в тази връзка недействителността на уговорката относно договорната лихва води до нищожност и на целия договор /per argumentum чл. 11 ал. 1 т. 9 във вр. с чл. 22 от ЗПК. Твърди се, че е налице разлика между посочената в процесния договор за потребителски кредит сума, подлежаща на връщане, и тази, която доверителя ми реално е върнал на ответното дружество. Твърди се, че липсват каквито и да било условия за прилагането на ГЛП. Твърди се, че липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процентдали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница. Твърди се, че нарушението е още по-съществено, доколкото нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от кредитодателя. Твърди се, че визираната неяснота съществено ограничава правата на потребителя и е основание за недействителност на договора за кредит. Твърди се, че за да се обезпечат правата на потребителя по сключения договор за потребителски кредит, в последния следва на ясен и достъпен език да е описано визираното в законовата норма на чл.11 от ЗПК съдържание като липсата на някои от съществените реквизити води до недействителност на договора на специалните основания по чл. 22 от ЗПК, последица от което е връщане само на чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи по кредита. Твърди се, че от това следва, че неизпълнението на задължението на кредитодателя (банка или пък небанкова финансова институция), който по занятие осъществява сделки по предоставяне на потребителски кредити и като такъв е и по-силната страна в правоотношението, да предостави на потребителя изискуемата информация, води до лишаване от правото му да получи възнаграждението по договора. Твърди се, че клаузите в процесния договор не са формулирани по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на 4 чл. 147 ал. 1 от 33П и разглеждани както самостоятелно, така и в съвкупност с останалите уговорки, не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици. Твърди се, че не са спазени изискванията на чл.

11 ал. 1 т. 11 от ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Твърди се, че процесният договор съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, но в същия не е посочена последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Твърди се, че е видно същественото нарушение на изискванията на чл. 11 от ЗПК.

Разпечатката съдържа 11 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8dd821a5-dfee-4236-86fd-aa2822a36016