Решение № 845 от 18.05.2017, Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

18.05.2017г., гр. Плевен

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН

СЪД, ЕДИНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АСЯ ШИРКОВА

При секретаря Г.К. като разгледа докладваното от съдия Ширкова гр.д.№ 8524/2016г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, прие за установено следното:

Делото е образувано по искова молба на

ТПК „Мара Денчева“ ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от Председателя Д.Н. против „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** с правно основание чл.59 ЗЗД и цена 16000 лева. В молбата се твърди, че с нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижим имот, ТПК „Мара Денчева“ Плевен се легитимира като собственик на Урегулиран поземлен имот, находящ се в ***, с площ от 3780 кв.м., задно с двуетажна производствена сграда-монолитна конструкция, едноетажна спомагателна сграда, агрегатно помещение. Ищецът твърди, че в едноетажната спомагателна сграда с площ от 225 кв.м. е разположен трафопост ТП 214, собственост на кооперацията. Ищецът твърди, че в баланса на кооперацията по сметка 203 Сгради е заведена едноетажна спомагателна с трафопост с дата на придобиване 31.01.1977г. Твърди, че в тази сграда е разположено съоръжение-трансформатор, също заведено в баланса на кооперацията в сметка 204 „машини съоръжения, оборудване“ с дата на придобиване 01.01.1977г. Ищецът твърди, че обектът е изграден изцяло от кооперацията и въведен в експлоатация през 1977г. Ищецът твърди, че като собственик е предоставил ползването му на основание чл.117 ал.8 ЗЕ на ответника.

Ищецът твърди, че поддържа съоръжението и се грижи за неговата изправност. Твърди, че последно ответникът е правил проверка на 10.05.2015г. и е съставил констативен протокол, с който дал предписания на ищеца в качеството му на собственик.

Ищецът твърди, че предоставянето на съоръжението на ответника не е уредено с договор и ответникът не заплаща наем. Ищецът твърди, че ответникът като използва съоръжението за целите на дейността си се обогатява неоснователно за сметка на ищеца. Ищецът твърди, че до момента ответникът не е поканил кооперацията за сключване на договор за ползване. В заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение по чл.59 ЗЗД за периода от

01.01.2012г. до

31.12.2012г. в размер на 8000 лева и за периода 01.01.2013г. до 31.12.2013г. в размер на 8000 лева, ведно със законната лихва върху главниците.

Ответникът представя писмен отговор, в който оспорва предявения иск. Твърди, че е налице съдията докладчик да се отведе от делото, тъй като е разгледал подобен казус. Твърди, че искът е недопустим, тъй като съдът се е произнесъл по спора с влязло в сила решение.

От друга страна твърди, че такова дело е заведено и е образувано под номер ***. поради което настоящето следва да бъде прекратено.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковете си, като прави отказ от иска по чл.59 ЗЗД за сумата от 4119,51 лева до размера в който е предявен с исковата молба, а именно 8000 лева като двата иска се считат предявени, както следва: за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2012г. в размер на 4119,51 лева и за периода 01.01.2013г. до

31.12.2013г. в размер на 4119,51 лева.

Ответникът поддържа писмения отговор. В представените писмени бележки навежда доводи, че ищцовата кооперация не е доказала при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на процесния обект.

Навежда доводи, че съгласно практика на ВКС, когато съоръжението обслужва повече от един потребител, то не може да бъде собственост на организацията, която е инвестирала изграждането, а става държавна собственост.

С оглед събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът приема следното :

Представен е нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижим имот №***, издаден от *** -Нотариус с район на действие PC Плевен, в който е отразено, че ТПК „Мара Денчева“ е призната за собственик на УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в ***, целия от 3780 кв.м., съответстващ съгласно утвърдената улична регулация със Заповед № ***. на парцел *** по плана на гр.Плевен, заедно с построените в него ДВУЕТАЖНА ПРОИЗВОДСТВЕНА СГРАДА – монолитна конструкция, със застроена площ от 600 кв.м., пететажна ПРОИЗВОДСТВЕНА СГРАДА стоманобетонна конструкция със застроена площ от 672 кв.м., ЕДНОЕТАЖНА СПОМАГАТЕЛНА СГРАДА монолитна конструкция със застроена площ от 225 кв.м., АГРЕГАТНО ПОМЕЩЕНИЕ метална конструкция със застроена площ от 72 кв.м.

По делото е приложена страница от инвентарна книга на ищцовата кооперация, в която е отразено, че в : сметка 203 сгради е заведена СГРАДА ЕДН. СПОМ. ТРАФОПОСТ, заприходена на 31.01.1977г. и с балансова стойност 0 лева към момента; в сметка 204 – машини и съоръжения ТОКОИЗПР. ТРАНСФОРМАТОР заприходен на 01.01.1977г. с балансова стойност 0 лева.

Представено е писмо от Електроснабдяване, с Изх.№

4425/02.09.1971г., до ТПК „Мара Денчева“, в което се сочи, че ДСП „Електропроизводство и електроснабдяване“ Плевен ще може да захрани с ел.енергия ТПК „Мара Денчева“, като за целта е необходимо оборудване на трафопост с 3 бр.кабелни килии и съответните съоръжения, а инвеститорът се задължава да уведоми Електроснабдяване един месец преди влизане на обекта в експлоатация. В тази връзка е изготвен проект, приложен на лист 14 и сл. от делото. Видно от същото, инвеститор на проекта по изграждането на трафопоста е Местна промишленост и битови услуги.

Представено е на лист 48 от делото копие на Счетоводна справка, в която се сочи, че в Инвентарната книга на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, КСН 20 кв ТП 216-71-152 Плевен 370м. номер актив в САП 22331944 е включен в баланса на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД. Това доказателство съдът счита, че не следва да се обсъжда, тъй като не изяснява за какво се отнася. Не е ясен смисъла на отразените в справката абревиатури КСН 20 кв ТП 216-71-152. От материалите по делото се установява, че предмет на делото е трафопост 214, а видно от справката, там се сочи ТП 216.

От представените на лист 66 и сл. писмени доказателства – Разрешение за строеж №116/30.04.2015г. и Разрешение за ползване №ДК-07-Пл-25/09.06.2016г. се установява, че е разрешено извършване на рехабилитация на кабел 20 kV „Янтра“ от ТП

214 до ТП 13, но за един по-късен момент – 2015г., който следва периода, предмет на спора.

Спорно по делото е дължи ли ответникът обезщетение за неоснователно обогатяване на ищцовата кооперация и ако дължи, какъв е неговия размер на периодите 01.01.2012-31.12.2012г. и 01.01.2013-31.12.2013г.

В представения писмен отговор, ответникът цитира Решение на ВКС №716 от

22.10.2010г. по гр.дело 810/2009г., съгласно което „Изключението по чл. 2, ал. 2 от ЗЕ (отм.) се отнася само за такива енергийни съоръжения, които обслужват единствено нуждите на съответната кооперация или друга обществена организация. Когато съоръжението има и друго предназначение, например да обслужва нуждите на ведомствен жилищен фонд, то не попада в изключението на чл.2 ал.2 от Закон за електроснабдяването (отм.) и не става собственост на съответната кооперация или друга обществена организация, независимо от това, че тя е инвестирала изграждането му. Когато съоръжението обслужва повече от един потребител, то не може да бъде собственост на организацията, която е инвестирала изграждането му, а става държавна собственост по силата на чл.2, ал.1 от ЗЕ (отм.).“ Този закон е отменен през 1999г., и цитираното решение не е относимо към настоящата хипотеза. В новият ЗЕ няма такава разпоредба, съответстваща на чл.2 ал.2 ЗЕ (отм).

Съгласно чл.67 ал.3 ЗЕ „Операторите на преносни и разпределителни мрежи ползват безвъзмездно части от сгради и прилежащите им поземлени имоти за монтиране на средства за измерване и други съоръжения, свързани с доставката на електрическа и топлинна енергия и природен газ.“ С посочената разпоредба е въведен принципът на безвъзмездно ползване от енергийните предприятия на сгради или части от сгради, собственост на трети лица за монтиране на средства за измерване и други съоръжения, свързани с доставката на електрическа и топлинна енергия и природен газ и обслужващи потребителите в сградата. „Безвъзмездното ползване на части от сгради от енергийните предприятия е позволено само за монтиране на средства за измерване и други съоръжения, свързани с доставката на електрическа и топлинна енергия и природен газ, но не и за предоставяне на достъп през собствени уредби и съоръжения за преобразуване и пренос на електрическа енергия до други потребители.“ В този смисъл е задължителната по-нова практика на ВКС (Решение №179/18.05.2011 по дело №13/2010 на ВКС, ТК, II т.о). Съгласно чл.117 ал.8 ЗЕ, Собствениците на електрически уредби и съоръжения при техническа възможност и свободен капацитет предоставят ползването им на оператора на електропреносната мрежа, съответно на оператора на електроразпределителна мрежа, за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други клиенти.

Ползването се предоставя след сключване на договор по цена, определена по методика, одобрена от комисията. При непостигане на съгласие комисията разпорежда предоставянето на ползването и заплащането на цена, определена от комисията по методиката, т.е предоставеният достъп не е безплатен. Основание за този извод има и в разпоредбата на изр. второ на чл.117 ал.8 ЗЕ, която регламентира заплащане на цена за предоставения достъп в размер, определен по методиката, одобрена от комисията. Безплатното ползване на части от сгради от енергийните предприятия за монтиране на средства за измерване и други съоръжения, свързани с доставката на електрическа енергия, не е идентично с предоставянето на достъп на енергийното предприятие през собствени на други лица ел. уредби и съоръжения за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители срещу заплащане на определена цена. Законът регламентира и случаите, при които липсва такъв договор, като в същото решение се сочи, че „при отсъствието на сключен договор между енергийното дружество и собствениците за достъп до притежаваните от тях ел. уредби и съоръжения, спорът за заплащане на ползването им се разглежда по правилата на неоснователното обогатяване. Ползването на такъв достъп без наличието на постигнато между страните взаимно съгласие се явява без правно основание, поради което се дължи съответно обезщетение от страна на ползвателя.“

При тези изводи и съобразно цитираната задължителна практика на ВКС, съдът приема, че предявеният иск е доказан по основание. Установи се, че ищцовата кооперация предоставя право на достъп на енергийното предприятие през собствени ел. уредби и съоръжения, вкл. сгради за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители, за което дължи заплащане на съответното обезщетение. При отсъствието на сключен договор между енергийното дружество и собствениците за достъп до притежаваните от тях ел. уредби и съоръжения, отново съгласно практика ан ВКС, спорът за заплащане на ползуването им се разглежда по правилата на неоснователното обогатяване.

Обезщетението се дължи за периода от време, през който ищецът е бил собственик на процесния трафопост и съоръженията в него и през което време ответникът е ползвал уредбите и съоръженията за преобразуване и пренос (а не само доставка, която е безплатна) на електрическа енергия до други потребители, различни от ищеца. Обезщетението представлява сумата, с която енергийното предприятие се е обогатило в резултат на неплащане на цената за достъп, ако беше сключен договор по чл.117, ал.8 ЗЕ, и с която сума собственикът на енергийните уредби и съоръжения е обеднял поради неполучаване на цената за достъп, ако страните бяха сключили договор по посочения законов текст. Като база за определяне на конкретния размер на обезщетението следва да се ползва приетите от ДКЕВР Методики за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ от 2004 год. и от