Решение № 6426 от 25.04.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6426 гр. София, 25.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20211110130138 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

Предявен e иск по чл.411 КЗ, вр.чл.45 ЗЗД от ЗАД „А.Б.“ АД срещу ЗД „Б.И.“ АД за сумата от 544,50 лева - невъзстановена сума за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за щети върху МПС „Ф**“ с рег. № * ТА, обект на сключен при ищеца договор по застраховка „каско“, настъпили при ПТП от 26.08.2019г. в с. Рогош, по вина водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата на събитието е ответникът, ведно със законната лихва от 28.05.2021г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че в качеството си на застраховател по имуществена застраховка платил застрахователно обезщетение за щети върху автомобил, причинени при ПТП по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска “Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на събитието е ответникът. По извънсъдебно предявена претенция не постъпило плащане от ответника. Ищецът претендира вземане, формирано от платеното застрахователното обезщетение и ликвидационните разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва предявения иск. Оспорва сключването на договора за застраховка „автокаско“, както и настъпилото събитие да представлява покрит по застраховката риск. Оспорва твърдения механизъм на ПТП. Възразява, че вредите са съпричинени от другия водач, който преди предприемане на маневра „завой наляво“ не се е убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в движението, с което е допуснал нарушение на нормата на чл.25, ал.1 ЗДвП. Оспорва иска и като завишен по размер. Оспорва, че не всички извършени ремонтно – възстановителни дейности са били необходими за поправяне на вредите от процесното произшествие.

Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и доказателствата по делото, намира следното:

В тежест на ищеца е да докаже, че в качеството си на застраховател по имуществена 1 застраховка е платил застрахователно обезщетение в твърдения размер за посочените вреди, които са предизвикани по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието бил ответникът и действителния размер на причинените вреди.

Съдът приема за установено, че на 26.08.2019г. в с. Рогош водачът на автобус „Ф*“ модел „Т*“ с рег. № * ТА на двулентов път се е движел в дясната пътна лента. В същото време зад него се е движел л.а. „А*“ модел „*“ с рег. № * ТТ. На кръстовище с ул. „Васил Левски“ при непрекъсната пътна маркировка и знак, забраняващ изпреварването, водачът на лекия автомобил е преминал в съседната лява пътна лента с цел да изпревари движения се пред него автобус. В същото време водачът на автобуса е предприел маневра „завой наляво“, вследствие на което водачът на лекия автомобил е ударил автобуса в задната лява част.

За да направи горните изводи съдът взема предвид показанията на разпитаните свидетели – участници в пътнотранспортното произшествие – Н. С. и В. Л. Г. – Х..

Свидетелят С. съобщава, че на 26.08.2016г. в с. Рогош при управление автобус е станал участник в пътнотранспортно произшествие. Той е пътувал от с. Маноле към с. Рогош по централния път. Св. С. се движил в дясната лента, подал мигач за завиване наляво и е предприел ляв завой. Погледнал назад, в същия момент не е видял лекия автомобил, като вече вниманието му било насочено към предприетата маневра „завой наляво“ и бил ударен в задната част от лекия автомобил.

Свидетелката В. Г. посочва, че на 26.08.2019г. е участвала в пътнотранспортно произшествие при управление на л.а. „А*“, модел „*“ с рег. № * ТТ. Съобщава, че се е движела по прав път в с. Рогош. Пред нея се е движело маршрутно такси, което намалило скоростта и св. Г. ускорила скоростта, за да предприеме изпреварване на маршрутното такси. Водачът на маршрутното такси не дал мигач за завой „наляво“ и рязко препречил пътя на св. Г., която вече била предприела изпреварване, като от дясната лента преминала в лявата пътна лента. Не можела да си спомни каква е пътната маркировка в участъка.

Съобщава, че всеки ден минава оттам, но не обърнала внимание на пътната маркировка. На главния път постоянно спирали превозни средства и свидетелката предположила, че и водачът на маршрутното такси ще спре.

Така събраните свидетелски показания са безпротиворечиви по отношение на обстоятелството, че произшествието е настъпило при предприета от водача на лекия автомобил „А* *“ маневра „изпреварване“ на движения се пред него водач на автобус „Ф*“, който в същото време е предприел маневра „завой наляво“. Това следва и от приетия като доказателство двустранен констативен протокол за ПТП. Двустранният констативен протокол за ПТП не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства, като по същество обективира съгласуваните изявления на участниците в ПТП относно причините за произшествието, съставен при предвидените в закона предпоставки - липса на спор между участниците в ПТП относно обстоятелствата, свързани с него и при причинени само материални щети, които не възпрепятстват МПС да се движи на собствен ход - арг. чл.5, ал.1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. Съдът цени верността на удостоверените в двустранния констативен протокол обстоятелства съобразно останалите събрани по делото доказателства. В случая отразеното в него напълно съответства на останалите събрани по делото доказателства, вкл. и изводите на вещото лице относно механизма на произшествието по приетото без възражения заключение по съдебно – автотехническата експертиза при изслушване на последното.

Съдът приема за установено, че предприетата от л.а. „А* *“ маневра „изпреварване“ е била забранена в конкретния пътен участък, защото е била налична единична непрекъсната линия (чл.63, ал.1, т.1 ППЗДвП) и знак „ B24” (чл.47, ал.3 ППЗДвП), което се установява, както от показанията на св. С., така и от писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“ с изх.

2

№ 11-00-678/28.07.2022г. относно хоризонталната и вертикалната маркировка в участъка на настъпване на произшествието.

Предвид горното съдът приема, че водачът на „А*“ модел „*“ с рег. № * ТТ е предприел изпреварване в участък, в който това е било забранено и с това поведение е предизвикал настъпване на произшествието. Не се твърдят и не се установяват обстоятелства, които да оборват презумпцията за вина съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД.

Не установява (при тежест на ответника за това) водачът на автобус „Ф*“ модел „Т*“ с рег. № * ТА да е допуснал нарушение на правилата за движението по пътищата, с което да е допринесъл за настъпване на произшествието. Не се установи безспорно по делото, че към момента на предприетата от водача на автобуса маневра „завой наляво“, той е могъл да възприеме изпреварването, предприето от водача на лекия автомобил.

Няма спор по делото, че към датата на събитието застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на виновния водач е ответникът.

От приетата като доказателство застрахователна полица по застраховка „каско“ № 180300/150/5001665, подписана на двете страни по договора (л.63 от делото), се установява, че към датата на събитието автобус „Ф*“ модел „Т*“ с рег. № * ТА е бил обект на сключен при ищеца договор за застраховка „каско“. Договорът е сключен при клауза „Пълно каско“ и процесното събитие – ПТП, е покрит от застраховката риск съгласно посоченото в клаузата на т.7, раздел IV от Общите условия.

Страните не спорят, а и от събраните доказателства (опис на щета ***/507066, фактура № *.30.04.2020, доклад по щета, платежно нареждане от 13.05.2020г.) се установява, че по повод щета, образувана във връзка с процесното събитие автобус „Ф*“ модел „Т*“ с рег. № * ТА е бил отремонтиран за сметка на ищеца за сумата от 529,50 лева.

С плащането на застрахователното обезщетение, респ. с възстановяване на вредите в натура (чл.406 КЗ), застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне - чл.411 КЗ.

Обемът на отговорността по чл.411 КЗ включва платеното застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски. Отговорността на ответника на претендираното основание не може да надвишава застрахователната сума (чл.386, ал.1 КЗ) и действителната стойност на вредата (чл.386, ал.2 КЗ). Разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие - действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл.400, ал.1 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл.400, ал.2 КЗ).

За установяване на стойността, необходима за въстановяване на вредите към датата на събитието, по делото е изслушвано заключение по съдебно – автотехническа експертиза, прието без възражения, което се кредитира от съда. Вещото лице е възприело вида и степента на уврежданията по автомобила, посочени в опис – заключението на ищеца по процесната щета, като е дало заключение, че същите са в причинна връзка с процесното събитие.

Според заключението на вещото лице стойността на ремонтно – възстановителните работи за отстраняване на щетите, нанесени вследствие на процесното събитие върху автобус „Ф*“ модел „Т*“ с рег. № * ТА по средни пазарни цени при влагане на 3 алтернативни части възлиза на сумата от 557 лева. При това в полза на ищеца спрямо ответника е възникнало вземане по чл.411 ГПК в размер на 572 лева – дължимо застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски от 15 лева, чийто размер съдът намира за обичаен и установен съгласно чл.162 ГПК. Предвид изложеното искът следва да се уважи в предявения размер, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

По разноските:

Предвид изхода на делото право на разноски има само ищцовото дружество, на което следва да се присъдят такива съгласно списък по чл.80 ГПК в общ размер от 635 лева, за извършването на които са представени доказателства.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ЗД Б.И.“ АД, ЕИК *82, със седалище и адрес на управление: гр. С*** да плати на „ЗАД А.Б.“ АД, ЕИК **60, със седалище и адрес на управление : гр. С*** на основание чл.411 КЗ сумата от 544,50 лева - невъзстановена сума за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за щети върху МПС „Ф**“ с рег. № * ТА, обект на сключен при ищеца договор по застраховка „каско“, настъпили при ПТП от 26.08.2019г. в с. Рогош, по вина водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата на събитието е ответникът, ведно със законната лихва от 28.05.2021г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане и на основание чл.78, ал.1 ГПК - сумата от 635 лева – разноски.

Присъдените суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка : IBAN :

***91, BIC : BUINBGSF при „Алианц Банк България“ АД.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4