Решение № 291 от 30.03.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 291 гр. Стара Загора, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антония Тонева при участието на секретаря Д. С. като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело № 20255530103711 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл.59 ЗЗД.

Ищцата *** твърди в исковата си молба, че неоснователното обогатяване има две форми - получаване на едно „благо“, което не се следва, или едно „благо“ да намали дълг от имуществената сфера на един правен субект, с което пасивите на тази имуществена сфера намаляват. В случая е налице втората хипотеза. Заявява, че с ответника имали съвместно съжителство, което приключило. В хода на това съжителство той бил осъден да заплаща издръжка на своите две деца от предходен брак: *** ***., в момента на 16 години и *** в момента на 12 години. Съгласно решение по гр.дело №4043 от 2014г. на PC Стара Загора ответникът дължал ежемесечно сумата от 190 лв. общо на двете си деца, която следвало да заплаща чрез тяхната майка и законен представител ***.

Твърди, че през целия период от 2014г. и до м.юли 2025г. включително, дължимата издръжка на децата на нейния съжител-ответника, заплащала тя със свои средства. Без изключение. Единствената разлика е, че от 01.01.2025г. по искане на майката на децата ***, сумата била увеличена на 300 лв. за двете деца общо. Т.е. в периода до 31.12.2024г. ежемесечно е била заплащана сумата от общо 190 лв. месечно за двете деца, а от 01.01.2025г. до 31.07.2025г. била заплащана сумата от 300лв. месечно общо за двете деца.

Ищцата сочи, че тъй като сметката на майката на децата *** била в *** *** АД, то първоначално тя изпращала нейната счетоводителка *** да внася парите директно в сметката на *** с *** в банка *** *** АД с вносни бележки. Така било за периода м.юни 2018г. -м.октомври 2022г. От м.ноември 2022г. започнала да заплаща директно от нейната 1 сметка с *** в *** *** АД, по сметката на *** в *** *** АД, а откакто *** *** АД станала част от *** АД, плащанията продължили отново по сметка на ***, но вече в банка *** АД сметка с ***. Така в периода м.ноември 2022г.- м.юли 2025г. включително - до последното плащане, което извършила на 01.07.2025г.

Извършвайки всички тези плащания, ищцата изпълнявала с нейни средства един чужд, на ответника, съдебен дълг. С това той се е облагодетелствал за нейна сметка, тъй като е намалявал пасива на неговата имуществена сфера. Договор не са имали. Ищцата действала със съзнанието, че временно му помага, тъй като в началото той нямал добри доходи, но заявява, че нито го е правила с дарствено намерение, нито е встъпвала в неговия дълг.

Помагала по своя воля, без договор, със съзнанието, че това е временна ситуация. Затова сега иска да получи обратно средствата, които е плащала вместо ответника за последните пет години.

Поканила го устно да й ги върне, но тъй като писмена покана не е отправила, то настоящата искова молба служи и като покана към него да върне това, с което се е облагодетелствал и да дължи законна лихва върху платените суми от момента на получаването на исковата молба.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника ***, да й заплати на общо сумата от 11980 лева, представляваща сбора от всички заплатени от нея месечни вноски за погасяване задължението на ответника за издръжка към децата му *** ***., в момента на 16 години и *** в момента на 12 години, присъдена съгласно съдебно решение №1472/18.12.2014г., постановено по гр.д. №4043 от 2014г. на PC Стара Загора, в периода м. септември 2020г. - м.юли 2025 г., както и законната лихва от момента на получаването на исковата молба от ответника. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът *** представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва изцяло предявения иск по основание и размер.

Не оспорва, че с ищцата живели във фактическо съжителство в периода 2014г. 2025г. От месец май 2018г. започнал работа във фирмата й - ЕТ „***“, ЕИК: ***. От началото на съжителството им семейният бюджет се управлявал от ищцата, като тя контролирала приходите и разходите и освен собствените си доходи, задържала и неговата заплата. Трудовото му възнаграждение от момента, в който работел в дружеството на ищцата се отчитало като изплатено „в брой“, но реално не му се предавало - не подписвал ведомости, а сумите оставали при ищцата, която се разпореждала с тях.

По изрична уговорка между тях освен всичко, което преценяла ищцата трябвало да плаща издръжката на двете му деца в размер на общо 190 лв. на месец именно със средствата от неговата заплата, която тя задържала. В тази връзка оспорва всички вноски бележки за внасяне на суми в брой, като твърди, че това не са пари на ищцата. Сумите са внасяни от лицето ***, а не от ***. Липсват разписки или други писмени документи за предаване на сумите, поради което оспорва въпросните плащания, че изхождат от ***.

От 2023г. заплатата му започнала да постъпва по негова лична банкова сметка, но 2 въпреки това отново ищцата се разпореждала със сумите, като му казвала какво да плати и какво не. Правил всичко това, защото считал, че са семейство и че парите са общи.

Например ищцата го накарала да плати на 06.10.2023г. сумата от 12000 лв. на Марботурс ООД за планирана от нея екскурзия. Също така го накарала да плати на 17.10.2024г. сумата в размер на 3885.62 за самолетни билети, както и сумата от 7990 на 11.12.2024г. за резервация.

На 14.04.2025г. ищцата го накарала да закупи телевизор от Технополис на стойност 5500 лв.

, който също платил от личната си банкова сметка, и който същата взела и занесла в Р.*** в неин личен имот.

Във връзка с гореизложеното и в случай, че се приеме, че дължи претендираните суми на ищцата, правя възражение за прихващане със горепосочените суми до размера на по малкото от тях, а именно до размера на 11980 лв.

Оспорва твърдението в искова молба, че процесните плащания на вноските за месечна издръжка на децата му са извършени с лични средства на ищцата и че същата го е подпомагала по този начин. Твърди, че са извършвани с негови доходи от трудово възнаграждение, които тя е задържала, управлявала е и се е разпореждала с тях. В тази връзка в случай, че се приеме, че средствата, с които е плащана издръжката не са били от негови доходи за трудово възнаграждение, то прави възражение за прихващане с размера на дължимите му трудови възнаграждения за периода май 2018 до декември 2022г., които възлизат в размер на 86000 лв. до размера на по малкото от тях.

В условията на евентуалност, в случай, че се приеме, че ищцата е разходвала лични средства, тези плащания са доброволни, извършени по време на фактическото им съжителство и не пораждат право на регрес. Отделно от това съдебно определеният размер на издръжката е 190 лв. на месец общо за двете деца, като заплатените суми над този размер са плащани едностранно и доброволно от страна на ищцата и отново не пораждат право на регрес, като в тази връзка възразява на самостоятелно основание за платеното над този размер за периода след януари 2025г.

Оспорва твърдението, че ищцата е действала доброволно със съзнанието, че ситуацията е временна и сега й дължи връщане на заплатените от нея суми. Сочи, че помежду им не е съществувала уговорка за връщане на сумите, тъй като същите са заплащани със средства от трудовото му възнаграждение. Ищцата не представя писмени доказателства в подкрепа на твърденията си. Житейски нелогично е да твърди, че е действала с намерението за връщане на сумите за период от 11 години.

Твърди, че с извършваните плащания ищцата е изпълнила свой нравствен дълг, поради което на основание чл.55, ал.2 от ЗЗД не може да иска връщане на даденото. В исковата молба ищцата признава, че е внасяла сумите с оглед съвместното съжителство.

Когато се установи, че нещо е дадено във връзка с фактическо съжителство, в практиката то се приема за съзнателно изпълнение на нравствен дълг, което съгласно чл.55, ал.2 от ЗЗД представлява основание едно лице да получи нещо от друго Решение № *** от 14.07.2023г. по гр.д. №3413/2022г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение; определения по гр. д.

№3784/2016г. на IV г.о.; гр.д. №1221/2016г.на III г.o. Във връзка със задълженията и 3 отношенията на партньорите, които живеят заедно във фактическо съжителство съдебната практика приема, че те не се различават от тези на лицата, сключили граждански брак, като се приема, че отношенията между тях са „като между съпрузи“. В този смисъл, допълнителен аргумент в тази връзка може да се извлече и от нормата на чл.55 от СК, ограничаваща възможността даренията, направени във връзка или по време на брака, да се отменят след развода, само в случаите, посочени в гражданските закони, ако отмяната е предвидена в договора за дарение или в брачния договор.

Предпоставка за провеждане на иск по чл.59 от ЗЗД е наличие на обедняване на ищеца, каквото в случая липсва. Практиката на ВКС приема, че когато трето лице извърши плащане със средства, които не са негови, не е налице „обедняване“ по смисъла на чл.59 от ЗЗД. Връзката между обедняването и обогатяването не е причинна. Тя е винаги конкретна и подлежи на установяване от ищеца. Когато не е установено, че обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или обща група факти, както е в случая, не е налице неоснователно разместване на блага. Не е налице и обогатяване на ответника, тъй като плащанията са извършвани за издръжка на децата и той не е получил имуществена облага.

Ответникът сочи, че сред предпоставките за успешно провеждане на иск по чл.59 от ЗЗД е и ищецът да няма друг път за защита. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗЗД правото да се иска връщане на полученото без правно основание обогатяване възниква за обеднелия само тогава, когато няма друг иск, с който същият да се защити. Тоест, ако по отношение на едно и също лице-ответник, твърденията на обеднилото се лице-ищец, сочат на едновременното съществуване на общия иск за неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1 от ЗЗД и на друг специален иск за възстановяване на обедняването, то ще бъде приложен последният и спорът ще трябва да се разреши с оглед на него. В този смисъл - Решение № *** от 14.07.2023 г. по гр. д. № 3413/2022 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение;

Решение № 588 от 16.10.2024 г. по гр. д. № 4152/2023 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение; Решение № 211 от 14.12.2023 г. по гр.д. № 937/2023 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение; Решение № 50237 от 20.12.2022 г. по гр. д. № 3225 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение В случая е била налице процесуалната възможност за предявяване на иск по чл.55, ал.1, изр.1 от ЗЗД. След като ищцата твърди, че съзнателно и доброволно е заплащала издръжката заради съвместното си съжителство с ответника и след като е посочила, че именно настъпилата раздяла е причината довела до искането й за връщане на равностойността на даденото, то искът, с който тя е разполагала, е този по чл.55, ал.1, изр.1 от ЗЗД - за връщане на даденото при начална липса на основание.

Даденото е без наличие на някакво правоотношение, но в името и заради благото на установените между страните отношения, които са близки до семейните.

На самостоятелно основание прави възражение за изтекла погасителна давност за претендираните суми, заплатени от ищцата от месец септември 2020 г. до месец септември 2022 г. Задължението за заплащане на ежемесечна издръжка за дете има характер на „периодично плащане” по смисъла на чл.111, б.в от ЗЗД, предвид което се погасява с 4 изтичането на 3-годишен давностен срок.

За периода, в който издръжката е внасяна „в брой“ от счетоводителката на ищцата и в който не е получавал заплатата си - тя е оставала при ищцата, прави възражение за прихващане за всеки отделен месец до месец октомври 2022 г. включително между нетно начислената и задържана заплата и заплащаната „на каса“ месечна издръжка в размер на 190 лв. /сто и деветдесет лева/.

Моли съда да отхвърли изцяло като неоснователна и недоказана предявената от ****** против *** претенция за осъждане на ответника за заплащане на сумата в размер на 11980 лв., представляваща сбор от заплатени от ищцата месечни вноски за погасяване на задължението на ответника за издръжка към децата му *** ***. и *** присъдена с решение по гр. д. №4043/2014 г. по описа на Районен съд гр. Стара Загора, в периода месец септември 2020 г. — месец юли 2025 г., както и законната лихва, считано от момента на получаване на исковата молба от ответника. Претендира направените по делото разноски.